Няма място за врага в душата ми

От старейшина Джефри Р. Холанд

от Кворума на дванадесетте апостоли

Нека радостта от нашата вярност към най-възвишеното и доброто у нас бъде наша, докато пазим своята любов и брак, общество и души така чисти, както трябва да бъдат.

Когато сестра Холанд и аз неотдавна слязохме на едно далечно летище, три красиви млади жени, които слязоха от същият самолет, побързаха да ни поздравят. Те се представиха като членове на Църквата, което не беше толкова изненадващо, тъй като хората, които не са от нашата вяра, обикновено не бързат към нас в летищата. В един неочакван разговор скоро научихме от сълзите им, че и трите жени се бяха развели наскоро, че в трите случая съпрузите им били неверни към тях, и в трите случая семената на отчуждаване и прегрешение поникнали с влечението към порнографията.

С това мрачно въведение към речта ми днес – една наистина съдържаща предизвикателство реч, се чувствам като Яков от древността, който казва, “И ме натъжава също и това, че трябва да използвам толкова строгост в словата си … в присъствието на … чиито чувства … са извънредно нежни, целомъдрени и накърними”¹. Но трябва да бъдем строги. Вероятно в мен говореше бащата или може би дядото, но сълзите в очите на онези млади жени ме накараха да се просълзя и аз, и сестра Холанд, а въпросите, които ми зададоха, ме накараха да се запитам “Защо се е развихрил такъв морален упадък около нас и защо толкова много хора и семейства, включително някои от Църквата, стават негови жертви, бидейки трагично наранени от това?”

Разбира се, знам поне част от отговора на своя въпрос. През повечето дни ние всички сме нападани от неморални послания от всякакъв вид, които ни заливат от всеки ъгъл. Тъмната страна на филмовата, телевизионната и музикалната индустрия навлиза все повече и повече в един обиден език и сексуално поведение. За жалост, същите компютърни и Интернет услуги, които ми позволяват да работя по моята семейна история и да подготвя тези имена за храмова работа, могат без филтри и контрол да дадат на децата ми или внуците достъп до глобалната помийна яма на възприятията, която може завинаги да отвори кратер в мозъците им.

Спомнете си, че тези млади съпруги казаха, че неверността на съпрузите им започнала с влечение към порнография, но това не е проблем само на мъжете и съпрузите не са единствените, които са в нарушение. Опасността е на разстояние едно щракване с мишката –включително, това което може да се случи при виртуалните срещи в чат стая – без разлика на хора, мъже или жени, млади или стари, семейни или несемейни. И за да се увери, че това изкушение е още по-достъпно, врагът е зает да разширява своето покритие, както е професионалния жаргон, в мобилните телефони, видео игрите и плеърите MP3.

Ако спрем да режем клоните на този проблем и посечем директно корените на дървото, няма да е чудно, че ще открием похот, която витае крадешком. Похотта е една неприятна дума и със сигурност за мен е неприятна тема за разглеждане, но има сериозна причина, поради която в някои традиции тя е позната като най-смъртния от седемте смъртни гряха².

Защо похотта е такъв смъртен грях? Е, в допълнение към напълно разрушаващото духа влияние, което има похотта над душите ни, аз мисля, че тя е грях, защото осквернява най-висшето и свято взаимоотношение, което Бог ни дава през земния ни живот – любовта, която мъж и жена изпитват един към друг и желанието, което има тази двойка да създаде деца в семейство, което възнамерява да бъде вечно. Някой бе казал някога, че истинската любов трябва да включва идеята за неизменност. Истинската любов устоява. Но похотта се променя толкова бързо, колкото е нужно да се отвори порнографска страница или да се хвърли поглед на друг потенциален обект за задоволяване, минаващ наоколо, мъж или жена. Ние сме напълно развълнувани от истинската любов – като тази, която аз изпитвам към сестра Холанд; ние я показваме открито. Но похотта се характеризира със срам и прикриване и е почти патологично потайна – колкото по-късен и по-тъмен е часът, толкова по-добре, с два пъти заключена врата за всеки случай. Любовта инстинктивно ни кара да протягаме ръка към Бог и другите хора. Похотта, от друга страна, е всичко друго, но не и божествена, и възхвалява егоизма. Любовта идва с отворени обятия и сърце; похотта идва единствено с голям апетит.

Това са само някои от причините, поради които покваряването на истинското значение на любовта – чрез въображение или друг човек – е толкова унищожително. Тя унищожава това, което отстъпва по важност само на вярата ни в Бог, а именно вярата в хората, които обичаме. Тя разтърсва пилоните на доверието, на които се гради настоящата или бъдеща любов, и е нужно дълго време да се възстанови това доверие, когато то е загубено. Ако проблемът се задълбочи, било в личен аспект като член на семейство или обществен като избрано официално лице, бизнес ръководител, медийна звезда и спортен герой, и много скоро на сградата, изградена да приюти морално отговорни общества, ние можем да окачим табела с надпис “Този имот е необитаван”.³

Нека независимо дали сме несемейни или женени, млади или възрастни, за малко да поговорим какво може да направим, за да се предпазим от изкушение във всякаква форма. Може да не сме в състояние да изцелим всички социални злини, но нека говорим какви могат да бъдат някои от персоналните действия.

Преди всичко дистанцирайте се от хора, материали и обстоятелства, които биха ви навредили.. Както онзи, който се бори с алкохолизма, знае, че изкушението в непосредствена близост може да бъде фатално. Така е и с моралните проблеми. Подобно на Иосиф в присъствието на съпругата на Петефрий,⁴ просто избягайте – избягайте колкото се може по-надалеч от всичко и всеки, който ви подмамва. И моля ви, когато бягате от мястото на изкушението, не оставяйте новият си адрес.
Приемете, че хората, вързани с веригите на истинско пристрастяване, често се нуждаят от помощ, а не от това да си помогнат сами, и това може да се отнася и за вас. Потърсете и приемете тази помощ. Говорете с епископа си. Последвайте съвета му. Помолете за свещеническа благословия. Използвайте семейните служби на Църквата, които предлагат друга подходяща професионална помощ. Молете се безспир. Молете за ангели, които да ви помагат.
Заедно с филтрите на компютрите и потискането на влеченията помнете, че единственият реален контрол в живота е самоконтролът. Упражнявайте повече контрол тъкмо над съмнителните моменти, с които се сблъсквате. Ако някое ТВ предаване е неприлично, изключете го. Ако даден филм е примитивен и натуралистичен, напуснете салона. Ако развивате неподходяща връзка, прекъснете я. Много от тези влияния поне в началото може технически да не са вредни, но те може да притъпят преценката ни, да замъглят духовността ни и да доведат до нещо, което може да бъде вредно. Старата поговорка казва, че пътуването от хиляда мили започва с първата стъпка,⁵ така че внимавайте къде стъпвате.
Като крадци в нощта в ума ни могат и се опитват да влязат неканени мисли. Но ние не трябва оставяме вратата отворена, да им поднасяме чай и бисквити и после да им кажем къде държим сребърните прибори! (Не бива да им сервирате чай в никой случай). Изгонете пакостниците вън! Заменете неприличните мисли с картини на надежда и радостни спомени, представяйте си лицата на онези, които обичате и които ще бъдат потресени, ако ги измамите. Не един мъж е бил спасен от грях или глупост, спомняйки си лицето на своята майка, съпруга или дете, чакащи го някъде у дома. Каквито и мисли да имате, уверете се, че те са добре дошли в сърцето ви само с покана. Както е казал някога един древен поет, нека волята бъде вашият аргумент⁶.
Насърчавайте Духа Господен и се стремете да бъдете там, където е Той. Уверете се, че това включва вашата къща или апартамент и какъв вид изкуство, музика и литература държите там. Ако имате надаряване, ходете в храма колкото е възможно по-често. Помнете, че храмът ви въоръжава със “силата (Божия), … славата му е (около вас) и ангелите (му) имат грижа (за вас)”⁷. А когато си тръгнете от храма, помнете символите, които отнасяте със себе си, и които никога не трябва да оставяте настрана или забравите.

Повечето хора в беда възклицават накрая “Какво си мислех?” Е, каквото и да са си мислели, не е било за Христос. При все това като членове на Неговата Църква ние всяка неделя вричаме живота си да вземаме върху си Неговото име и обещаваме “винаги да си спомняме за Него”⁸.Така че нека работим по-усилно да си спомняме за Него, особено че Той “понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари … Бит биде поради нашите беззакония; … И с Неговите рани ние се изцелихме”⁹. Със сигурност ако помним, че всеки път когато съгрешим, ние нараняваме не само онези, които обичаме, но и Него, Който толкова ни обича, това би ръководило постъпките ни по един драматичен начин. Но ако извършим грях, колкото и сериозен да е той, може да бъдем избавени от същата величествена фигура, от Този, Който носи единственото име под небето, чрез което всеки мъж или жена могат да бъдат спасени¹⁰. Когато се изправим срещу прегрешенията си и душите ни се терзаят от истинска мъка, нека всички повтаряме като каещия се Алма неговия променил живота му вик: “О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене”¹¹.

Братя и сестри, обичам ви. Президент Томас С. Монсън и братята ви обичат. Много по-важно, вашият Отец в Небесата ви обича. Опитах се да говоря тук за любовта – истинската любов, за уважението към нея и описанието й в здравите общества, които познава човешкия род, за светостта й между свързаните с брак мъж и жена и за семействата, които любовта в крайна сметка създава. Опитах се да говоря за изкупителната й проява, въплътеното милосърдие, идещо при нас чрез благодатта на самия Христос. По необходимост говорих също за дявола, бащата на всички лъжи и похот, който ще направи всичко възможно да подмени истинската любов, да я профанизира или да оскверни навсякъде, където я срещне. И говорих за желанието му да ни унищожи, ако може.

Когато по наше време се сблъскаме с такива изкушения, можем да заявим като младия Нефи по неговото, “(Аз няма да) дава(м) повече място за врага на душата ми”¹². Можем да отхвърлим лукавия. Ако много и достатъчно силно го искаме, врагът може да бъде смъмрен чрез изкупителната сила на Господ Исус Христос. Нещо повече, обещавам ви, че светлината на Неговото вечно Евангелие може и отново ще грее ярко там, където се страхувахте, че животът е отминал безнадеждно и безпомощно мрачно. Нека радостта от нашата вярност към най-възвишеното и доброто у нас бъде наша, докато пазим своята любов и брак, общество и души така чисти, както трябва да бъдат, се моля аз в името на Исус Христос, амин.