Членовете в Хаити продължават напред, силни в Евангелието
Когато земетресение удари Хаити през януари 2010 г., Жан-Ели Рене изтичал до дома си, за да бъде сигурен, че семейството му било добре. Когато пристигнал, той видял един от неговите трима сина да плаче на улицата и можел да чуе виковете на друг син изпод руините на семейния дом.
32-годишния баща последвал вика и копал в отломките, докато открил петгодишния си син и тялото на своята бременна жена, защитило тяхното девет месечно бебе от срутилия се покрив на техния дом.
Брат Рене служи като чиновник в район Леоган, кол Порт-о-Пренс Хаити. Макар да е загубил своята съпруга, неродено дете и дома си, той не се оплаква и не се гневи от развоя на събитията. През повечето дни след земетресението брат Рене можел да бъде открит в сградата за събрания, с бебе в скута и две момчета, помагайки на епископа да се грижи за членовете на района и останалите хора, които превърнали сградата за събрания в свой временен дом.
Разказът на брат Рене е затрогващ, но не е единствен. Членовете на Църквата в Хаити пострадаха много от унищожителното земетресение 7-ма степен, но бедствието разкри силата на растящия брой членове в Хаити. Подобно на брат Рене, много членове – както потомствени, така и първо поколение – надвиват изпитанията и намират мир и утеха във верността и подчинението.
Изпитани в неволя
Бидейки изпитвани по този начин, членовете на Църквата в Хаити са останали силни в Евангелието, продължавайки да си служат и укрепват, и помагайки на свои ближни.
“Вярно е, че всичко, което притежавахме – нашите материални притежания и семейства – изчезна. Но нашата вяра в Исус Христос не беше унищожена”, казва Ив Пиер-Луи, епископ на район Леоган. “Това бе добра възможност да видим до каква степен сме ученици на Исус Христос”.
Местните свещенически ръководители са открояващ се пример на вяра и свидетелство, когато поеха товара върху рамената си, научавайки се да изпълняват призованията си в трудни времена и да помагат на изпадналите в нужда, казва старейшина Франциско Дж. Виняс от Седемдесетте, президент на област Кариби.
“Те използваха своите свещенически ключове, за да благословят живота на членове и нечленове”, каза той. “Те работиха в съвети и ден след ден получаваха напътствие от Духа да се справят с трудностите”.
Според президент Проснер Колен, президент на кол Порт-о-Пренс, унищожителното земетресение създало трудности, особено на епископите в Хаити. Върху епископите и останалите църковни ръководители легнала отговорността да се грижат и да подпомагат стотици членове на своите райони, както и за собствените си семейства.
“(Епископите) продължават да помагат”, казва президент Колен. “Те осъзнават, че са изгубили множество неща, но че имат Евангелието. Насърчават (членовете) да продължат да живеят достойно”.
След земетресението епископ Пиер-Луи става ръководител на своята общност. През седмиците и месеците след бедствието в Хаити той посвещава живота си в служба на членове и нечленове в Леоган – грижейки се за нуждите на стотици.
“Той е най-удивителният и смирен Божий служител, който можете да срещнете”, казва Чад Питърсън, лекар от Аризона, който след земетресението служил като доброволец заедно с епископ Пиер-Луи.
Вяра за настоящето и бъдещето
Записани са множество разкази на членове от Хаити, чиято издръжливост и вяра в Господ ги е превела през техните изпитания.
“Макар верните светии от Хаити да са изстрадали много, те са изпълнени с надежда за бъдещето”, казва старейшина Уилфърд У. Андерсън от Седемдесетте в неговата реч на общата конференция през април 2010 г. “Подобно на ранните пионери през 1846 г., техните сърца са съкрушени, но духът им е силен. Те също ни учат, че надеждата, щастието и радостта не са продукт на обстоятелствата, а на вярата в Господ”.
Това подчинение и вяра станали явни, когато непосредствено след земетресението, църковните събрания били проведени без прекъсване.
Независимо от разрухата в тяхната държава членовете в Хаити дошли на църква облечени по възможно най-добрия начин, с усмивки на лицата. За мнозина Евангелието е спасително въже, което да им помогне да преодолеят своята мъка и отчаяние.
“Въпреки че са загубили домове, работа и роднини, хората са толкова любящи, доверчиви и добронамерени. Те имат удивителна вяра”, казва брат Питърсън.
Днес в Хаити Църквата продължава да процъфтява. Посещаемостта на събранието за причастие се е увеличило, казва президент Колен, и хората от Хаити продължават да работят отново да изградят своите общности.
“Членовете правят добро, като служат на другите”, казва той. “Те ги посещават; търсят работа както за себе си, така и за другите”.
Бертони Теодор, родом от Хаити, директор по благосъстоянието на Църквата в страната, казва, че той и други сегашни и бъдещи ръководители на Църквата в Хаити са придобили ценен опит в резултат на бедствието.
“Имаме възможността да служим на другите, като още веднъж им покажем, че ги обичаме”, казва той. “Още веднъж научихме, че не сме сами в света, че ние сме част от народа Господен”.
Брат Теодор казва, че земетресението – или което и да било друго бедствие – не може да отнеме мира или радостта на членовете в Хаити.
“Имам свидетелство, че Господ никога не забравя децата Си”, казва той. “Той знае къде се намирам, в какво положение съм. Никога няма да ме остави сам”.