Той е жив! Цялата слава в Неговото име!
Нашето разбиране и вяра в Единението на Исус Христос ще ни осигурят сила и възможност, необходими за успешен живот.
Днес е Великден, този свят ден, определен в целия християнски свят за почитане на победата на Исус Христос над смъртта. Неговото Възкресение разкъса здравите до този момент окови на смъртта. Той отвори пътя, чрез който всяко дете на Небесния Отец, родено на земята, би имало възможността да възкръсне от смъртта и да живее отново.
Как ли се е радвал нашият Отец в Небесата на този свят ден, когато Неговия напълно покорен и достоен Син разкъса оковите на смъртта. Каква вечна цел би имал планът за щастие на нашия Отец, освен да се осъществи чрез безпределното и вечно Единение на Неговия прославен покорен Син? Какво би станало с вечната цел от сътворението на земята, заради която вечният разум трябва се подслони с дух и да получи тяло, ако смъртта би била края на съществуването и никой не бъде възкресен? Колко величествен момент била тази сутрин за всички, които разбирали значимостта й.
Великден е това свещено време, когато сърцето на всеки вярващ християнин се обръща в смирена благодарност към нашия възлюбен Спасител. Това е време, което трябва да донесе мир и радост на всички, които Го обичат и показват това, като се подчиняват на Неговите заповеди. Великден ни кара да мислим за Исус, Неговия живот, Единение, възкресение и любов. Той възкръсна от смъртта “с изцеление в крилата си” (Малахия 4:2; 3 Нефи 25:2). О, колко се нуждаем от това изцеление, което Изкупителя може да осигури. Моето послание е изпълнено с надежда, основана на принципите в ученията на Великия Учител, Исус Христос.
Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни могат да разберат по-добре широтата и дълбочината на изцелението, осигурено от Неговото Единение, тъй като ние имаме пълнотата на Неговото учение. Ние осъзнаваме, че това, което Той е направил с готовност и с безкрайно страдание и жертва, ще ни се отрази не само в този живот, но и през цялата вечност.
Този Великден, като си спомните Възкресението, платената цена и дарът, даден чрез Единението, размислете какво ни учат Писанията за тези свети събития. Личното ви свидетелство за съществуването им ще бъде укрепено. Те трябва да са повече от принципи, които наизустявате. Трябва да са вплетени във всяка фибра на вашето същество като мощна крепостна стена срещу нарастващата мерзост, която инфектира нашия свят.
Пророк Лехий обявява дълбока истина, когато заявява: “Ето защо, изкуплението идва в и чрез Светия Месия, понеже Той е изпълнен с благодат и истина. Ето, Той принася Себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговори” (2 Нефи 2:6–7). Този стих сочи, че за гордите и високомерните все едно че никога не е имало Единение.
Исус Христос е жив. Той е нашия Спасител и Изкупител. Той е величествено, възкресено същество. Той има възможност да споделя любовта Си, която е толкова мощна, толкова изумителна, че да надхвърли възможностите на човешкия език за адекватно изразяване. Той даде Своя живот, за да разчупи оковите на смъртта. Неговото Единение напълно задейства плана на щастието на Неговия Отец в Небесата.
Исус разпределя баланса между справедливостта и милостта според нашето подчинение на Неговото Евангелие. Той е светлината на цялото човечество. Той е извора на всички истини. Той изпълнява всички Свои обещания. Всички, които се подчиняват на Неговите заповеди, ще получат най-славните благословии, които можем да си представим.
Без Единението планът на щастието на Отца в Небесата не може да изпълнен. Единението дава всичките възможности да преодолеем последиците от направените грешки в живота. Когато се подчиняваме на закона, ще получим благословия. Когато нарушаваме даден закон, не остава нищо от досегашното послушание, за да задоволи изискванията на справедливостта за този нарушен закон. Единението на Спасителя ни позволява да се покаем за всяко неподчинение и така да избегнем наказанията, които справедливостта би наложила.
Моето благоговение и благодарност към Единението на Светия Израилев, Княза на мира и наш Изкупител постоянно се увеличава, докато се стремя да го разбера повече. Осъзнавам, че никой смъртен ум не може адекватно да разбере, нито човешкият език може да изрази подходящо пълната значимост на всичко, което Исус Христос е направил за чедата на Нашия Небесен Отец чрез Своето Единение. При все това е важно всеки от нас да научи за това каквото можем. Единението е оня съществен елемент от плана за щастие на нашия Небесен Отец, без който този план не може да започне. Вашето разбиране на Единението и прозрението, което то осигурява в живота ви, ще увеличи силно плодоносната употреба на знанието, опита и уменията, които придобивате в земния живот.
Вярвам, че е поучително да се опитате да си представите какво изисквало Единението от Отца и Неговия готов да се подчини Син. Три от предизвикателствата, с които се сблъскал Спасителят, били:
Първо, огромното чувство за отговорност, тъй като Той осъзнавал, че ако не бъде извършено съвършено, нито едно от децата на Неговия Отец не би могло да се завърне при Него. Те завинаги щели да бъдат пропъдени от Неговото присъствие, тъй като няма да има начин да се покаят за престъпените закони, а нищо нечисто не може да бъде в присъствието на Бог. Планът на Неговия Отец би се провалил и всяко духовно дете би било под вечния контрол и мъчение на Сатана.
Второ, в абсолютно чистия Му ум и сърце, Той трябвало лично да усети последиците, с които цялото човечество някога ще се сблъска, дори най-извратените и презрени грехове.
Трето, Той трябвало да издържи на яростните атаки на ордите на Сатана, докато физически и емоционално бил притиснат до краен предел. После по причини, които не знаем напълно, докато бил накрая на Своите възможности, в момента, в който Спасителят имал най-голяма нужда от помощ, Неговият Отец Му позволил да поеме тежката отговорност само със собствените Си сили и възможности.
Опитвам се да си представя колко ужасно трогателен момент трябва да е бил за Нашия Отец в Небесата, когато Спасителя извикал от кръста, “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Матея 27:46; Марка 15:34). Не вярвам, че Небесният Отец е изоставил Своя Син на кръста. Наистина вярвам, че викът бил мотивиран, когато Синът почувствал да се оттегля поддържащата подкрепа, на която се радвал винаги от Своя Отец. Неговият Отец осъзнавал, че Спасителя трябва да изпълни Единението напълно Сам, без чужда помощ. Отец не е изоставил Своя Син. Той дал възможността на Своя съвършен Син да спечели вечните плодове на Единението.
Никой от нас никога няма да може напълно да оцени в земния живот положителните последици от Единението.
Има безапелационна нужда всеки един от нас да укрепи разбирането си за важността на Единението на Исус Христос, така че то да стане непоклатима основа, върху която да изградим нашия живот. Докато светът се лишава все повече от основополагащи стандарти и честта, добродетелите и чистотата са все повече отхвърляни в гонитба на удоволствия, нашето разбиране и вяра в Единението на Исус Христос ще ни осигурят сила и възможност, необходими за успешен живот. Това ще ни даде увереност по време на изпитания и мир в моменти на смут.
Аз енергично ви насърчавам да изготвите личен учебен план, за да разберете и оцените по-добре несравнимите, вечни, безпределни последици от съвършеното изпълнение от Исус Христос на Неговото призование, дадено от Бог, като наш Спасител и Изкупител. Дълбоки лични размишления над Светите писания, съпътствани с търсене и прочувствена молитва ще подсилят вашето разбиране и оценяване на Неговото безценно Единение. Друг силен начин да научим за Исус Христос и Неговото Единение е чрез редовно посещение на храма.
Нека всеки от нас поднови своята решимост да преподава верните принципи в неприкосновеността на нашия собствен дом. Като правим това, ние ще осигурим най-големите възможности за щастие за духовете, поверени на нашите грижи. Използвайте Църквата като праведен инструмент да укрепите дома си, но осъзнайте, че като родители ние имаме основната отговорност и привилегия да бъдем водени от Господ във възпитаването на Неговите духовни деца, поверени на грижите ни.
Жизненоважното значение на преподаването на истината у дома е съществено. Църквата е важна, но домът е мястото, където родителите осигуряват необходимото разбиране и напътствие за децата. Вярно е казано, че най-важните призования във времето и вечността са тези на бащата и майката. След време ще бъдем освободени от всички други задачи, които получаваме, но не и от това на баща и майка.
Като размишлявате – не просто четете, но размишлявате и обмисляте – пасажи от Писанията, силата на Светия Дух ще влее в ума и сърцето ви истини като сигурна основа в това несигурно време, в което живеем. Като родители подгответе своите деца за предизвикателствата, с които ще се сблъскат. Научете ги на истината, насърчете ги да живеят според нея и те ще бъдат добре, независимо колко сериозно се тресе светът.
Този Великден се решете да направите Господ Исус Христос жив център на дома ви. Уверете се, че всяко решение, което взимате, независимо дали от духовен или материален характер, да бъде водено от мисълта “Какво би искал да направя Исус Христос?” Когато Спасителят заема централно място в дома ви, той е изпълнен с мир и спокойствие. Има дух на спокойна увереност, която прониква в дома и се чувства както от децата, така и от възрастните.
Най-добрият начин да постигнем постоянна промяна към добро е да превърнем Исус Христос в наш образец и Неговите учения да ви направляват цял живот.
Ако не сте се подчинявали на Неговите заповеди и се чувствате недостойни, осъзнайте, че тъкмо затова Господ Исус Христос отдаде живота Си. Чрез Неговото Единение Той откри вечна възможност да преодолеем такива грешки, да се покаем от неподходящи решения и победим негативните последици от живот в разрез с Неговите учения.
Спасителят обича всеки един от нас и ще стори възможно да задоволим всяка наша нужда, като се подготвяме с послушание за всички благословии, които иска да имаме на тази земя. Аз Го обичам и обожавам. Като Негов упълномощен слуга, тържествено свидетелствам във всяко едно качество на моето същество, че Той е жив, в името на Исус Христос, амин.