Майки, които учат децата си у дома
Вярвам, че по божествен промисъл ролята на майката се съсредоточава върху подхранването и обучението на следващото поколение.
Неотдавна имах възможността да пътувам със старейшина Доналд Л. Халстром, за да посетим 5 града в област Централни американски щати. Във всеки посетен град ние провеждахме събрание с пълновременните мисионери, след което следваше събрание с ръководители на колове и райони, посветено на мисионерската работа. Между двете събрания Обществото за взаимопомощ приготвяше лека вечеря за нас, така че да имаме време да се срещнем с президентите на кол. Когато стигнахме в Милуоки, щат Уисконсин, две млади семейства поискаха от Обществото за взаимопомощ да им се отстъпи възможността да подготвят и сервират вечерята. Двамата съпрузи заеха кухнята. Двете майки ръководеха подреждането на масата и сервирането на храната. Три малки деца подредиха масата и сервираха храната под напътствието на своите майки. Това бе една възможност майките да преподадат урок на децата. Беше доста затрогващо да се види как във всяка подробност децата откликват според напътствията на своите майки. Те изпълниха своите задачи напълно задоволително.
Това преживяване ме накара да се замисля върху обучението, което получих от своята майка. Като пророк Нефи и като много от вас, аз бях роден от добри родители (вж. 1 Нефи 1:1).
Неотдавна една от моите племенници ми даде четири тетрадки, които майка ми бе изпълнила с бележки, докато се е подготвяла за преподаваните от нея уроци в Обществото за взаимопомощ. Предполагам, че тези тетрадки – има и други, които още не съм преглеждал – са резултат на стотици часове подготовка на моята майка.
Мама бе изключителен учител, като в подготовката си подхождаше усърдно и изчерпателно. Ясно помня дните, предшестващи нейните уроци. Масата в трапезарията бе покрита с материали и подготвените за урока бележки. Подготвеният материал бе толкова много, че със сигурност само малка част от него се използваше по време на часа, но съм също толкова сигурен, че нито секунда от нейната подготовка не бе отишла на вятъра. Как така мога да бъда толкова сигурен? Докато прелиствах страниците на нейните тетрадки, като че ли чувах как моята майка отново ме учеше. Пак казвам, по всяка тема в тетрадките й се съдържаше твърде много материал, за да бъде той споделен в един учебен час, но материалът, който тя не използваше в час, бе споделян с нейните деца.
Дори смело мога да кажа, че макар майка ми да беше изключително ефективен учител сред сестрите в Обществото за взаимопомощ, най-добрите й прояви като учител бяха с нейните деца у дома. Това, разбира се, се дължеше главно на факта, че за да учи своите деца, тя разполагаше с повече време, отколкото имаше на разположение със сестрите, но също така ми се иска да вярвам, че тя се подготвяше толкова старателно, първо, за да даде пример на своите деца за отдадена служба в Църквата, и второ, защото е осъзнавала, че наученото в подготовката на нейните уроци можеше многократно да бъде прилагано за постигането на по-висша цел – обучаването на нейните синове и дъщери.
Моля да ми позволите за няколко минути да ви разкажа мои спомени и да споделя някои от уроците, които научих от майка си за преподаването на Евангелието в дома. Майка ми разбираше колко е важно да учи децата си за стандарти, ценности и учения, докато са млади. Макар да бе благодарна на хората, които учеха децата й извън дома – в училище или в Църквата – тя разбираше, че родителите имат водещата роля при обучението на децата си и, най-важното, родителите следва да се погрижат техните деца да научат онова, което техният Небесен Отец желае те да научат. След преподаване извън дома ние с моите братя и сестри бивахме внимателно разпитвани от нашата майка, така че тя да бъде сигурна, че уроците, достигащи ушите ни, оформяха нашите умове достатъчно добре.
Имаше дни, когато, прибирайки се вкъщи, мислех, че вече бях приключил с училището за деня, но тази илюзия бързо се изпаряваше, когато виждах майка ми да стои на вратата, очаквайки ме. Когато бяхме малки, всеки от нас си имаше чин в кухнята, където тя продължаваше да ни учи, докато вършеше домашните си задължения и приготвяше вечерята. Тя беше родена учителка и далеч по-взискателна от учителите ни в училище и в Църквата.
В обхвата на обучението на моята майка влизаха както светски, така и духовни уроци. Тя се грижеше никой от нас да не изостане в училище и често допълваше преподаденото там. Тя също така упражняваше с нас своите уроци в Обществото за взаимопомощ. Ние, разбира се, получавахме пълните версии от нейните тетрадки, а не съкратените уроци, които трябваше да се вместят в един учебен час.
Част от нашето обучение у дома също включваше ученето наизуст на стихове от Писанията, Символа на вярата и словата на пророците, гледачите и откровителите. Майка ми вярваше, че умът отслабва, ако не бъде постоянно упражняван. Тя ни учеше, докато миехме чиниите, биехме маслото и помагахме по много други начини. Тя не допускаше случайни мисли да витаят из умовете на децата, дори когато те бяха заети с физически труд.
Не представям моята майка за модел, на който да подражавате в съвременния свят. Сега времената са много различни, но и да се менят, обучението от страна на родителя никога не трябва да се подценява. Много дейности пренасят ценностите от едно поколение на следващото, но може би най-важната от тези дейности е родителите да учат децата си у дома. Това е особено вярно, когато учим на ценности, морални и етични стандарти и вяра.
Обучението у дома става все по-важно в днешния свят, в който влиянието на противника е толкова широко разпространено и той атакува, опитвайки се подрие и унищожи самите основи на нашето общество, именно семейството. Родителите трябва ясно да осъзнаят, че обучението у дома е най-свята и важна отговорност. Макар други институции като Църквата и училището могат да помогнат на родителите да “възпита(т) детето … в подходящия за него (или нея) път” (Притчи 22:6), това е отговорност главно на родителите. Съгласно великия план на щастие именно на родителите е поверена грижата и развитието на децата на нашия Небесен Отец. Нашите семейства са съществена част от Неговото дело и слава – “да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека” (Моисей 1:39). На вечната Божия сцена обикновено родителите имат задачата да действат като главни герои в живота на своите деца. За щастие сред артистите в пиесата има също и дубльори, които да се включат, когато родителите не могат да участват. Обаче именно на родителите Господ заповядва да възпитават децата си в светлина и истина (вж. У. и З. 93:40).
Родителите трябва да осигуряват приток на светлина и истина в домовете си чрез семейна молитва, чрез семейно изучаване на Писанията, чрез семейна домашна вечер, чрез книга, прочетена на глас, чрез песен и чрез вечеря на цялото семейство, отново и отново. Родителите знаят, че влиянието на праведната, добросъвестна, настойчива и всекидневна родителска грижа е сред най-големите сили за добро на този свят. Здравето на всяко общество, щастието на неговите членове, техният просперитет и мир – всички те се коренят в обучението на децата у дома.
Старейшина Джозеф Фийлдинг Смит учи: “Задължение на родителите е преподават на децата си спасителните принципи на Евангелието на Исус Христос, така че те да знаят защо се кръщават и да може в сърцата им да има желание да продължат да спазват заповедите Божии след като се кръстят, за да могат да се завърнат в Неговото присъствие. Вие, мои добри братя и сестри, желаете ли да бъдете заедно със семействата си, с вашите деца? Желаете ли да бъдете запечатани с вашите бащи и майки преди вас…? Ако е така, трябва да започнете да учите децата си още от люлката. Вие следва да ги учите чрез пример и чрез поучение” (в Conference Report, окт. 1948 г., стр. 153).
Примерът на моята майка като учител у дома ме навежда на друга мисъл, отнасяща се до преподаването като цяло. Ръководителите на Църквата отделят доста време в размисъл как да подобрят преподаването в Църквата. Защо влагаме това време и усилие? Защото вярваме, че огромната сила на преподаването увеличава вярата на отделните членове и укрепва семействата. Аз вярвам, че един от най-ефективните начини да подобрим преподаването в Църквата е да подобрим обучението в домовете си. Обучението у дома ни подготвя по-ефективно да преподаваме в Църквата, а преподаването в Църквата ни помага по-ефективно да учим у дома. Из цялата Църква има маси, затрупани с учебници и тетрадки, изпълнени с идеи за уроци, които да се преподадат. Няма начин да бъдем прекалено подготвени да преподаваме Евангелието на Исус Христос, защото проникновенията в Евангелието, независимо дали са споделени по време на урок или не, винаги могат да бъдат преподадени у дома.
Вдъхновеният документ “Семейството: прокламация към света” заявява:
“Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. “Ето, наследство от Господа са чедата” (Псалми 127:3). Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят…
… По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности майките и бащите са задължени да си помагат като равностойни партньори” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Според “Семейството: прокламация към света”, принципите, които споделих за обучението у дома, се отнасят и към двамата родители, но те са особено важни в ролята на майката. Най-често бащите прекарват по-голямата част от деня извън дома в изпълнение на професионалните си задължения. Това е една от многото причини отговорността за обучението на децата в къщи да се пада на майките. Макар обстоятелствата да са различни и идеалът – не винаги постижим, вярвам, че по божествен промисъл ролята на майката се съсредоточава върху подхранването и обучението на следващото поколение. Днес виждаме толкова много предизвикателства от отвличащи вниманието, унищожителни влияния, имащи за цел да отклонят Божиите деца. Виждаме как много млади хора нямат дълбоките духовни корени, нужни им да запазят своята вяра, докато бурите на неверието и отчаянието бушуват около тях. Твърде много от децата на нашия Небесен Отец биват побеждавани от светски желания. Яростната атака на нечестието върху нашите деца е по-изкусна и по-ефикасна от всякога. Преподаването на Евангелието на Исус Христос у дома прибавя още един слой изолация, която да защитава нашите деца от светски влияния.
Бог да ви благослови, прекрасни майки и бащи в Сион. Той е поверил на вашата грижа Неговите вечни деца. Като родители ние ставаме партньори с Бог, присъединяваме се към Него в осъществяването на Неговото дело и слава сред Неговите деца. Наше свято задължение е да направим най-доброто, на което сме способни. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.