Да им помогнем да се завърнат у дома
Ние най-добре помагаме на Божиите деца, като им осигуряваме условия да изграждат вяра в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие докато са още млади.
Братя и сестри, нашият Небесен Отец желае отново да доведе у дома при Себе Си Неговите духовни деца и има нужда от нашата помощ. Днес ще говоря за младите хора, които вече са в Неговата истинна Църква и така са тръгнали по стеснената и тясна пътека, по която могат да се завърнат в своя небесен дом. Той желае те отрано да придобият духовна сила, за да останат на пътеката. И има нужда от нашата помощ, за да може бързо да ги върне на пътеката, ако започнат да се отклоняват.
Бях млад епископ, когато започнах ясно да осъзнавам защо Господ желае ние да укрепваме децата, докато те са млади, и бързо да ги спасяваме. Ще ви разкажа историята на една млада личност, една жена, която може да бъде дадена като пример за много от хората, на които през годините съм се опитвал да помогна.
Тя седеше срещу мен, от другата страна на моето бюро. Разказа ми за своя живот. Била кръстена и потвърдена за член на Църквата на 8 години. Нямаше сълзи в очите й, когато описа последвалите повече от 20 години, но гласът й бе изпълнен с тъга. Тя разказа, че започнала да потъва духовно, като избрала да дружи с хора, които й изглеждали интересни. Започнала да престъпва заповеди, които първоначално й се стрували не толкова важни.
Първоначално чувствала лека тъга и угризение на съвестта. Но общуването с нейните приятели я карала да се чувства харесвана и така нередовните й решения да се покайва започнали да й се струват все по-маловажни. Колкото повече се оплитала в нарушаването на заповедите, толкова повече избледнявала мечтата за щастлив вечен дом.
Тя бе седнала срещу мен в състояние, което наричаше окаяност. Искаше да я спася от примката на греха, в която бе попаднала. Но единственият начин да се освободи бе да упражнява вяра в Исус Христос, да има съкрушено сърце, да се покае и така да бъде пречистена, променена и укрепена чрез Господното Единение. Дадох й свидетелство, че това все още бе възможно. И наистина беше така, но бе много по-трудно, отколкото ако отрано в живота си бе упражнявала вяра по пътя на завръщането си у дома при Бог, или когато първоначално се отклонила.
И така, ние най-добре помагаме на Божиите деца, като им осигуряваме условия да изграждат вяра в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие докато са още млади. И след това трябва да бързо да подхраним тази вяра, преди тя да изгасне, ако те се отклонят от пътеката.
Така вие и аз можем да очакваме почти неспирен поток от възможности да помагаме на пътуващи по пътеката Божии деца. Спасителят ни казва защо това е така, описвайки опасното пътуване към дома на всички духовни деца на Бог сред мъглите, създадени от греха и Сатана:
“Влезте през стеснената порта; защото широка е портата и пространен е пътят, който води към гибел, и мнозина са, които вървят по него.
Понеже стеснена е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са ония, които го намират”1.
Предвиждайки нуждите на Своите деца, любящият Небесен Отец е поставил напътствия и спасители по пътеката. Той е изпратил Своя Син Исус Христос, Който да осигури безопасно минаване и да покаже пътя. Той е призовал Своя пророк в тези времена, президент Томас С. Монсън. От своята младост президент Монсън не само ни е учел как да останем на пътеката, но и как да спасяваме онези, които са били поведени към скръб.
Небесният Отец ни е поставил на най-различни места, за да укрепваме и, когато е необходимо, да водим пътуващите до безопасно място. Нашите най-важни и изпълнени с възможности задачи са в семейството. Те са важни, защото семейството може в началото на живота на детето да го постави на пътеката към дома. Родители, братя и сестри, баби и дядовци, лели и чичовци напътстват и спасяват по-успешно, когато са обвързани от обичта, която е самата същност на семейството.
Семейството има предимство през първите осем години от детския живот. Благодарение на Единението на Исус Христос през тези защитени години Сатана не може да използва мъглите от тъмнина, за да скрие пътя към дома. През тези тъй ценни години Господ помага на семействата, като призовава учители в Неделното училище за деца, които да съдействат в тяхното духовно укрепване. Той призовава също носители на Аароновото свещеничество, които да отслужват причастието. В причастните молитви децата чуват обещанието, че един ден ще могат да получат Светия Дух за свой водач, ако се подчиняват на Божиите заповеди. В резултат на това детето е укрепено, за да може да устои на изкушението, когато то дойде, след което, в бъдещ момент, да действа за спасяването на други.
Много епископи в Църквата са вдъхновявани да призовават най-силните членове на района да служат на децата в Неделното училище за деца. Те осъзнават, че ако децата са укрепвани с вяра и свидетелство, ще бъде по-малко вероятно да се наложи те да бъдат спасявани като тийнейджъри. Осъзнават, че силната духовна основа е от значение за цял живот.
Всички ние можем да помагаме. Бабите, дядовците и всеки член, който познава дете, могат да помагат. Не е нужно официално призование в Неделното училище за деца. Няма ограничения във възрастта. Една такава жена като по-млада служела в общия съвет на Неделното училище за деца, който участвал в създаването на девиза “Избери правилното”.
Тя никога не се умори да служи на децата. По свое искане тя преподаваше в Неделното училище за деца в района си, докато стана почти на 90 години. Малките деца можеха да почувстват нейната обич към тях. Виждаха нейния пример. Учеха от нея простите принципи на Евангелието на Исус Христос. И най-важното – с нейния пример те се научиха да чувстват и разпознават Светия Дух. И когато това стана, те с успех можаха да получат вярата, с която да устояват на изкушенията. Ще бъде по-малко вероятно да се наложи тяхното спасяване и те ще бъдат подготвени да спасяват другите.
Опознах силата на простата вяра в молитвата и Светия Дух, когато нашите деца бяха малки. Най-големият ни син все още не беше кръстен. Неговите родители, учителите в Неделното училище за деца и свещеническите служители се бяха опитали да му помагат да чувства и разпознава Духа и да знае как да получи Неговата помощ.
Един следобед съпругата ми го заведе в дома на една жена, която го учеше да чете. Бяхме планирали да го прибера на връщане от работа.
Урокът приключил по-бързо, отколкото бяхме очаквали. Бил уверен, че знае пътя до вкъщи. И така, започнал да върви. По-късно сподели, че чувствал пълна увереност и му допаднала идеята сам да се прибере у дома. След като изминал почти километър, започнало да се стъмва. Обзело го усещането, че бил много далеч от дома.
Той все още помни как светлината от фаровете на минаващите покрай него коли се замъглявала от сълзите в очите му. Почувствал се като малко дете, а не като увереното момче, тръгнало да се прибира. Осъзнал, че имал нужда от помощ. След това си спомнил нещо. Знаел, че трябвало да се помоли. И така той се отбил от пътя и се запътил към няколко дървета, които едва виждал в тъмното. Намерил място, където да коленичи.
През храстите чул гласа на идващи към него хора. Двама младежи го чули да плаче. Когато се приближили, те попитали, “Можем ли да ти помогнем?” През сълзи той им казал, че се изгубил, и че искал да се прибере вкъщи. Попитали го дали знае телефонния номер или адреса си. Не знаел. Попитали го дали знае пълното си име. Това го знаел. Отвели го в своя дом, който бил наблизо. Открили фамилията ни в телефонния указател.
Когато ми се обадиха по телефона, хукнах да го прибера, благодарен че по пътя си срещнал добри хора. И винаги съм бил благодарен, че беше научен да се моли с вярата, че когато се изгуби, ще му бъде изпратена помощ. Безброй пъти тази вяра го е отвеждала в безопасност и е привличала множество спасители.
В Своето царство Господ е установил модел на спасяване и е осигурил спасители. В Своята мъдрост Господ е вдъхновил служителите Си да установят някои от най-ефективните начини за укрепване и да осигурят най-добрите спасители, докато преминаваме през тийнейджърските си години.
Запознати сте с две ефективни програми, предоставени от Господ. Едната, за младите жени, се нарича “Личен напредък”. Другата, за носителите на Аароновото свещеничество, се нарича “Дълг към Бог”. Насърчаваме младите хора от подрастващото поколение да осъзнаят своя потенциал в изграждането на значителна духовна сила. И умоляваме всички, които ги е грижа за тези млади хора, да направим всичко, което се изисква от нас, за да им помогнем. И тъй като бъдещето на Църквата зависи от тях, всички нас ни е грижа.
Двете програми бяха усъвършенствани, но тяхната цел остава непроменена. Президент Монсън изразява това по следния начин: ние трябва да “учим онова, което следва да учим, вършим онова, което следва да вършим и бъдем онова, което следва да бъдем”2.
Книжката Личен напредък за млади жени ясно посочва тяхната цел: “Програмата за личен напредък използва осемте ценности на Младите жени, за да ви помогне да разберете по-пълно кои сте, защо сте тук на земята и какво следва да правите като дъщеря на Бог, за да се подготвите за деня, в който ще отидете в храма да сключите свещените завети”.
По-нататък се казва, че младите жени ще “поема(т) ангажименти, (ще) ги изпълнява(т) и (ще) докладва(т) за (своя) напредък на родител или ръководител”. Тя също обещава: “моделите, които установявате, като работите по личния напредък – молитва, изучаване на Писанията, служба и водене на дневник – ще се превърнат в лични всекидневни навици. Тези навици ще укрепят свидетелството ви и ще ви помогнат да учите и да се усъвършенствате през целия си живот”3.
Програмата “Дълг към Бог” за младите мъже от Аароновото свещеничество беше направена по-пълна и ясна. Тя ще се помести в една книжка, която включва всички три сана в Аароновото свещеничество. Младите мъже и техните ръководители ще получат екземпляр на тази нова книжка. Тя е едно силно средство. Ще укрепва свидетелствата на младите мъже и тяхната връзка с Бог. Ще им помага да се учат и да желаят да изпълняват своите свещенически задължения. Ще укрепва взаимоотношенията им с техните родители, сред членовете на кворума и между младите мъже и техните ръководители.
И двете програми поставят голяма отговорност върху усилията на самите млади хора. Те са поканени да учат и правят неща, които не са лесни за никого. Не си спомням като млад да е трябвало да върша толкова трудни неща. Да, понякога се налагаше да бъда изпитван по този начин, но това се случваше само от време на време. За изпълнението на тези програми са необходими постоянство, голямо усилие и натрупване на духовни и поучителни преживявания с течение на годините.
Когато се замислих, осъзнах, че съдържанието на тези книжки е една физическа проява на Господното доверие в подрастващото поколение и във всички нас, които ги обичаме. И съм виждал доказателства, че доверието е оправдано.
При посещения съм виждал как действат кворуми на Аароновото свещеничество. Виждал съм как млади мъже следват програмата за обучение, как правят планове да изпълнят онова, което Бог очаква от тях, след което как пристъпват към действия в изпълнение на обещаното, и как споделят с другите духовната промяна в себе си. И докато наблюдавах и слушах, ясно разбрах, че бащи, майки, ръководители, приятели и дори седналите до тях членове бяха докоснати от Духа, когато чуваха младежи да свидетелстват как са били укрепени. Младежите бяха извисени, давайки свидетелство, както и хората, които им помагаха.
В програмата за Младите жени е втъкан същия този ефективен модел за развиване на духовна сила в младите жени, давайки ни възможност да помагаме. Личният напредък помага на младите жени да получат храмовите обреди. Те биват укрепвани от примера на майки, баби и всяка праведна жена в Църквата. Виждал съм как родители помагат на своята дъщеря да постигне своите цели и мечти, като забелязват и изразяват благодарност за добрите неща, които тя е направила.
Само преди няколко дни видях как една майка беше застанала до дъщеря си, докато те получаваха признание за изключителния пример, който са дали като жени. И когато те споделиха с мен какво това означаваше за тях, аз почувствах Господното одобрение и насърчение към всички ни.
Най-голямата подкрепа, която можем да предложим на тези млади хора, е да ги накараме да почувстват нашата увереност, че те са на пътеката, водеща към техния небесен дом, и че могат да успеят. И това постигаме най-добре, като вървим с тях. Защото пътеката е стръмна и понякога камениста, понякога те ще се чувстват обезсърчени и дори могат да се препънат. Понякога може да объркат посоката и да се отклонят в преследване на по-маловажни за вечността цели. Тези вдъхновени програми правят това по-малко вероятно, защото карат младия човек да кани и получава спътничеството на Светия Дух.
Най-добрият съвет, който можем да дадем на младите хора е, че те могат да се завърнат при Небесния Отец единствено ако са водени и поправяни от Духа Божий. Затова, ако искаме да бъдем мъдри, ние ще насърчаваме, хвалим и даваме пример за всяко нещо, което кани спътничеството на Светия Дух. Когато те споделят с нас направеното и почувстваното, ние самите трябва да бъдем достойни за Светия Дух. Тогава в нашата похвала и усмивка те ще почувстват Божието одобрение. И ако има нужда да дадем поправящ съвет, те ще могат да чувстват нашата обич и любовта Божия в нея, а не упрек и отхвърляне, които могат да позволят на Сатана да ги отведе още по-надалеч.
Примерът, от който те най-много се нуждаят, е да правим онова, което те трябва да правят. Нужно е да се молим за даровете на Духа. Нужно е да размишляваме върху Писанията и словата на живите пророци. Нужно е да изготвим планове, които не са просто пожелания, а завети. След което е нужно да спазим обещанията, дадени на Господ. И е нужно да въздигаме другите, като споделяме с тях благословиите на Евангелието, дошли в живота ни.
И е нужно нашият живот да е пример за непоколебимата и трайна преданост, която Господ очаква от тях. Като правим тези неща, ние ще им помагаме чрез Духа да чувстват увереността, че ако устоят, ще чуят думите на изпълнените с обич Спасител и Небесен Отец: “Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си”4. И ние, хората, които им помагаме, с радост ще чуем тези думи.
Свидетелствам, че Господ обича вас и всяко Божие дете. Това е Неговото царство, възстановено със свещенически ключове чрез Пророка Джозеф Смит. Томас С. Монсън е Господния пророк днес. Обещавам на всеки от вас, че като следвате вдъхновеното напътствие в тази истинна Църква на Исус Христос, нашите младежи и ние, хората, които им помагаме и ги обичаме, можем по сигурен начин да се приберем у дома при Небесния Отец и Спасителя, за да живеем радостно като семейства във вечността. В името на Исус Христос, амин.