За да могат децата ни да видят лицето на Спасителя
Наша свята отговорност като родители и ръководители на това подрастващо поколение деца е да ги доведем при Спасителя.
Преди няколко години преподавах на група ръководителки в яслите как да изнасят кратък евангелски урок на съвсем малки деца. Една от тях бе взела в скута си своя малък син. Държах в ръката си картина на Спасителя и обяснявайки как да говорим на децата, започнах да разказвам за Исус. Момченцето се плъзна от скута на майка си, дойде до мен, вторачи се внимателно в картината и докосна лицето. В този момент на диалога аз попитах, “Кой е това?” С усмивка на лицето си детето отвърна, “Исус”.
Това дете не бе достатъчно голямо дори да си каже името, но то разпозна изображението и знаеше името на Спасителя. Докато гледах тази мила сцена, мислех за думите на Спасителя, когато Той казва, “винаги търсете лицето Господне, за да можете с търпение да владеете душите си, и ще имате вечен живот” (У. и З. 101:38).
Какво значи да търсим лицето на Спасителя? Със сигурност значи много повече от това просто да разпознаем изображението Му. Христовата покана да Го търсим е покана да знаем Кой е Той, какво е направил Той за нас и какво иска да правим ние. Да дойдем в Христа и накрая да видим лицето Му се случва, като се доближаваме до Него чрез нашата вяра и действия. Това е едно усилие, траещо цял живот. И така, как се стремим към Него в този живот, за да можем да видим лицето Му в идния?
В 3 Нефи имаме разказа за един народ, който действително видял лицето на Спасителя в този живот. И макар че можем да не Го видим сега, вероятно можем да се поучим от тяхното преживяване. След смъртта на Спасителя Той се явил на тези хора, учел ги и ги благословил. И после “стана така, че Той заповяда да Му доведат малките си деца” (3 Нефи 17:11).
Наша свята отговорност като родители и ръководители на това подрастващо поколение деца е да ги доведем при Спасителя, така че те да могат да видят Неговото лице и лицето на нашия Отец в Небесата. Като го сторим, ще доведем също и себе си.
Ето отново въпросът, как правим това, особено в един свят, пълен с толкова много отвличащи вниманието неща? В 3 Нефи родителите обичали Господ. Те вярвали. Вярвали в чудесата, които вършел Исус. Обичали децата си. Събрали ги да чуят словата на Господ и се подчинили на Неговата заповед да Му доведат децата си.
След като децата били доведени, Исус заповядал на родителите да коленичат. После Той направил за тях това, което е направил за всички нас. Молел се за тях на Отца и докато го правел, писано е, че в молитвата си казал толкова “велики и чудни неща”, че думите не могли да ги опишат (3 Нефи 17:16). Като дошли при Спасителя и приели Единението Му, тези родители били укрепени да правят всичко нужно, за да “доведат” децата си.
Друго от нещата, което Христос иска да правят тези родители, се намира в 3 Нефи 22:13: “всички твои чеда ще бъдат поучавани от Господа; и голям ще бъде мирът на чедата ти”.
И така след собственото им преживяване със Спасителя тези нефитски родители учели децата си за Него. Те ги учели да обичат Господ. Учели ти на Неговото Евангелие. Учели ги как да живеят според него. Учели ги толкова добре, че в земите им имало праведност и мир цели 200 години (вж. 4 Нефи 1:1–22).
Сега, бих ви помолила да се огледате за хората около вас, които обичате. Това е нещото, което има най-голямо значение – нашите семейства. Сигурна съм, че повече от всичко желаете това семейство да бъде ваше за вечността. Разказът в 3 Нефи може да ни помогне да доведем децата си при Него, защото ни дава модел, който да следваме. Първо, ние трябва да обичаме Господ с цялото си сърце и трябва да обичаме децата си. Второ, трябва да станем достоен пример за тях, като постоянно търсим Господ и се стремим да живеем според Евангелието. Трето, трябва да преподаваме на децата си Евангелието и как да живеят според неговите учения.
Следването на модела, по който довеждаме децата си при Спасителя, е процес. Нека погледнем модела отново. Първо трябва да се научим да обичаме Господ и нашите семейства. За това са нужни време, опит и вяра. Нужна е безкористна служба. След това, когато сме изпълнени с любовта към Господ, можем да обичаме. Той може да ридае над онова, което вършим, но ни обича и е винаги там, за да ни помогне. Точно така трябва да се научим да обичаме своите деца.
Второ, трябва да станем достоен пример. Това също е процес. Ако искаме децата ни да дойдат при Христос, така че да могат да видят лицето Му, е важно ние също да се стремим да Го видим. Трябва да познаваме пътя, за да можем да им го покажем. Трябва да сложим в ред своя живот, за да могат децата ни да ни гледат и следват. Можем да се запитаме: “Какво виждат децата ми, когато гледат моето лице? Дали виждат образа на Спасителя в моя лик, благодарение на това как живея своя живот?”
Сега, помнете, че никой от нас няма да бъде съвършен пример за децата ни, но ние всички можем да станем достойни родители и ръководители. Стремежът ни да бъдем достойни сам по себе си е пример. Може да ни се струва, че понякога не успяваме, но можем да продължаваме да се опитваме. С Господ и чрез Него можем да бъдем укрепени да станем хората, които трябва да бъдем. Можем да вършим онова, което трябва да вършим.
И трето, реализираме процеса на довеждане нашите деца при Спасителя, като ги учим на евангелските истини от Писанията и словата на пророците и им помагаме да усетят и разпознаят Духа. Дори съвсем малки деца могат да разберат и приемат неща от вечно естество. Те обичат Писанията, обичат и пророка. Инстинктивно те искат да бъдат добри. Именно ние трябва да им помагаме да поддържат отворена тази връзка с небето. Именно ние трябва да ги опазваме от влияния, които отнемат Духа. Можем да намерим помощ и напътствие в Писанията. След това можем да учим децата си да намират собствените си отговори там. Можем да учим децата си на правилните принципи и да им помагаме да ги прилагат в живота си. Можем да ги насочваме към Духа, така че те да могат да получат собствени свидетелства за истините, които учат. Можем да им помагаме да намират радост в това да живеят според Евангелието. Това ще изгради твърда основа от вяра и послушание в живота им, която ще ги укрепи.
Сега, всичко това не идва лесно. Разказът за нефитите казва, че онези семейства се радвали на 200 години мир. Но със сигурност това изисквало много усилия. Изисква много упорита работа, търпение и вяра, но за нас няма нищо по-важно или възнаграждаващо. И Господ ще ни помага, защото Той обича тези деца дори повече от нас. Той ги обича и ще ги благослови.
Вие ще си спомните, че Той благословил нефитските деца, всяко поотделно и като се молил за тях (вж. 3 Нефи 17:14–17, 21). После “Той з аговори на множеството и им каза: Вижте малките си деца.
И когато погледнаха, за да видят, те вдигнаха очи към небето и видяха небесата да се отварят, и видяха ангели да се спускат от небесата като че ли посред огън; и те слязоха и заобиколиха онези малки дечица, и бяха заобиколени от огън; и ангелите им служеха” (3 Нефи 17:23–24).
Как могат нашите деца да изпитат подобни благословии днес? Старейшина М. Ръсел Балард казва, “Определено онези от нас, на които са били поверени скъпи деца, са получили свещено, благородно настойничество, защото ние сме онези, които Бог е определил да обграждат днешните деца с любов и с огъня на вярата и на разбирането за тяхната същност” (“Behold Your Little Ones”, Tambuli, окт. 1994 г., стр. 40).
Братя и сестри, ние сме ангелите, които Небесният Отец е изпратил днес да благослови децата; и ние можем да им помогнем един ден да видят лицето на Спасителя, като им преподаваме евангелските принципи и изпълваме домовете си с радостта да живеем според тях. Заедно ние можем да Го опознаем. Можем да почувстваме любовта и благословиите Му. И чрез Него можем да се завърнем в присъствието на Отца. Правим това, като показваме, че сме готови да сме покорни, верни и усърдни в следването на Неговите учения.
“Наистина тъй казва Господ: Ще стане така, че всяка душа, която изостави греховете си и дойде при Мен, и призове Моето име, и се подчини на гласа Ми, и спазва заповедите Ми, ще види Моето лице и ще познае, че Аз съм” (У. и З. 93:1).
Братя и сестри, аз знам, че Бог е жив. Исус Христос е Негов Син, наш Спасител и Изкупител. Той ни е поканил да дойдем при Него и ни е заповядал да доведем децата си, така че заедно да можем да видим лицето Му и да живеем вечно с Него и нашия Отец в Небесата. Молитвата ми е да можем всички да работим, за да получим тази голяма благословия, в името на Исус Христос, амин.