Благословията да имаме Писанията
Основната цел на съществуването на всички Писания е те да изпълнят душите ни с вяра в Бог Отец и Неговия Син Исус Христос.
На 6 октомври 1536 г. една жалка човешка фигура била изведена от подземието на замъка Вилворде близо до Брюксел, Белгия. Близо година и половина човекът бил затворен сам в тъмна и влажна килия. После затворникът бил завързан за един стълб извън стените на замъка. Той имал време да каже последната си молитва, “Господи! Отвори очите на краля на Англия”, след което бил удушен. Веднага след това тялото му било изгорено на клада. Кой бил този човек и какво било престъплението, за което го осъдили както светските, така и църковните власти? Името му било Уилям Тиндейл и престъплението му се състояло в това, че превел и публикувал Библията на английски език.
Тиндейл, роден в Англия по времето, когато Колумб отплавал за новия свят, бил образован в Оксфорд и Кеймбридж, след което станал член на католическото духовенство. Той отлично владеел осем езика, включително гръцки, еврейски и латински. Тиндейл отдадено изучавал Библията и ширещото се невежество относно Писанията, което наблюдавал както сред духовенството, така и сред обикновените хора, го тревожело дълбоко. В разгорещен дебат с духовник, който бил против Писанията да се дадат на обикновените хора, Тиндейл се врекъл, “Ако Бог пощади живота ми, не след дълго ще направя така, че момчето, което бута ралото, ще знае повече за Писанията от теб самия!”
Той поискал разрешението на църковните власти да подготви превод на Библията на английски език, така че всички да могат да четат и прилагат словото Божие. То не му било дадено – преобладаващото мнение било, че достъпът на обикновените хора до Писанията щял да заплаши властта на Църквата и бил равносилен на това да се хвърлят “бисерите пред свинете” (Матея 7:6).
Въпреки това Тиндейл се захванал с трудната работа по превода. През 1524 г. той заминал за Германия под псевдоним, където повечето време се криел, постоянно заплашен от арест. С помощта на отдадени приятели Тиндейл успял да публикува английския превод първо на Новия завет, след което на Стария. Библиите били тайно внасяни в Англия, където били много търсени и изключително ценени от хората, които могли да ги получат. Те били широко разпространявани, но тайно. Властите горели всички екземпляри, които могли да открият. При все това, три години след смъртта на Тиндейл Бог наистина отворил очите на крал Хенри VІІІ и с публикуването на т.нар. “голяма Библия” писанията станали публично достъпни на английски. Делото на Тиндейл се превърнало в основата на почти всички бъдещи преводи на Библията на английски език, особено на версията на крал Джеймз1.
Уилям Тиндейл не бил първия, нито последния от хората, които в много страни, говорещи на много езици, са дали жертва, дори и своя живот, за да извадят словото Божие от забвението. На всички тях дължим огромна благодарност. Може би още повече дължим на онези, които вярно записвали и пазели словото през вековете, често с цената на старателен труд и жертва – Моисей, Исаия, Авраам, Павел, Нефи, Мормон, Джозеф Смит и мнозина други. Какво знаели те за важността на Писанията, което и ние трябва да знаем? До какво разбиране стигнали хората в Англия от ХVІ в., които плащали огромни суми и поемали значителен риск, за да имат достъп до Библията, разбиране, до което следва да стигнем и ние?
Малко преди да умре, пророк Алма поверил на своя син Еламан свещените летописи на своя народ. Той напомнил на Еламан, че Писанията “увеличиха паметта на този народ и убедиха мнозина в заблудата на техните пътища, и ги доведоха до знанието за техния Бог, за спасението на душите им” (Алма 37:8). Той заповядал на Еламан да запази летописите, така, че чрез тях Бог да може “да покаже силата Си на бъдещите поколения” (Алма 37:14).
Чрез Писанията Бог наистина “пока(зва) силата Си” за спасението и възвисяването на Своите деца. Чрез Своето слово, както казва Алма, Той увеличава паметта ни, хвърля светлина върху лъжата и грешката и ни води до покаяние и радост в Исус Христос, нашия Изкупител.
Писанията увеличават нашата памет
Писанията увеличават нашата памет, като ни помагат винаги да помним Господ и нашата връзка с Него и Отца. Те ни напомнят за онова, което сме знаели в доземния живот. В един друг смисъл те разширяват нашата памет и като ни учат за епохи, хора и събития, които не сме преживявали лично. Никой от нас не е бил да види как Червено море се разделя и не го е пресякъл с Моисей между водни стени от ляво и дясно. Не сме присъствали да чуем проповедта на хълма, да видим как Лазар е вдигнат от мъртвите, да видим страданието на Спасителя в Гетсимания и на кръста, и не сме били заедно с Мария, за да чуем как ангелите свидетелстват до празната гробница, че Исус бил вдигнат от мъртвите. Вие и аз не сме били част от множеството в земята Изобилие, поканено от възкръсналия Спасител да докоснем белезите от пироните и да окъпем със сълзи нозете Му. Не сме коленичили до Джозеф Смит в свещената горичка, за да видим Отца и Сина. При все това знаем за всички тези неща, както и за много, много други, защото имаме Писания, които да увеличават нашата памет, да ни научат за неща, които не сме знаели. И когато тези неща навлязат в ума и сърцето ни, нашата вяра в Бог и Неговия Възлюбен Син хваща корен.
Писанията увеличават нашата памет и като ни помагат да не забравим наученото от нас и поколенията преди нас. Хората, които нямат словото Божие или не му обръщат внимание, с времето престават да вярват в Него и забравят целта на своето съществуване. Спомняте си колко важно е било Лехий да вземе плочите от пиринч за своя народ, когато те напуснали Ерусалим. Писанията били ключ за тяхното познание за Бог и предстоящото Христово изкупление. Другият народ, “излязъл от Ерусалим” скоро след Лехий, не разполагал с Писанията, и когато потомците на Лехий ги открили около 300–400 години по-късно, е записано, че “техният език се беше развалил; … и те отричаха съществуването на Твореца си” (Омний 1:15, 17).
В дните на Тиндейл царяло невежество, защото хората нямали достъп до Библията, особено на език, който да разбират. Днес Библията и останалите Писания са лесни за набавяне, но все повече хора са невежи спрямо Писанията, защото не отварят книгите. В резултат на това те са забравили неща, които предците им са знаели.
Писанията са стандарт за разграничаване на истината от заблудата
Бог използва Писанията, за да ни разкрие погрешното мислене, лъжливите традиции и греха – всички имащи унищожителни последици. Той е грижовен родител, който желае да ни спести ненужното страдание и горест и в същото време да ни помогне да реализираме своя божествен потенциал. Например Писанията опровергават една древна философия, която днес е възвърнала популярността си, именно философията на Корихор, че не съществуват абсолютни морални стандарти, че “всеки човек преуспява според дарбата си; и че всеки човек побеждава според силата си; и каквото и да върши човек, нищо не е престъпление” и “че щом човек умре, това е краят му” (Алма 30:17–18). Алма, който се справил с Корихор, не оставил сина си Кориантон да се съмнява относно съществуването един божествен морален закон и неговата същност. Кориантон бил виновен в извършването на сексуален грях, и баща му казал с любов, но ясно: “Не знаеш ли, сине мой, че тези неща са мерзост в очите Господни? Да, най-гнусният грях след проливането на невинна кръв и или отричането на Светия Дух” (Алма 39:5).
В пълна противоположност от това, което би се случило преди век, мнозина днес биха поспорили с Алма относно сериозността на неморалността. Други биха казали, че всичко е относително или че Божията любов позволява такива неща. Ако има Бог, казват те, Той извинява всички грехове и простъпки поради Своята любов към нас – няма нужда от покаяние. В най-лошия случай, едно изповядване стига. Те са си създали представа за един Исус, Който желае хората да работят за социална справедливост, но Който не предявява искания, засягащи техния личен живот и поведение2. Но един любящ Бог не ни оставя да се учим чрез горчив опит, че “нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10; вж. и Еламан 13:38). Неговите заповеди показват каква е реалността и са наша защита срещу болка, която сами си причиняваме. Писанията са пробен камък за отмерване правилното и истината и от тях ясно се разбира, че истинското щастие не се основава на отричане на Божията справедливост, нито на стремежа да се избегнат последиците на греха, а на покаяние и опрощение чрез единителната благодат на Сина Божий (вж. Алма 42).
Писанията ни учат на принципи и морални ценности, съществени за поддържането на едно гражданско общество, включително почтеност, отговорност, алтруизъм, вярност и милосърдие. В тях намираме ярки описания на благословиите, произлизащи от почитането на истинни принципи, както и на трагедиите, сполитащи отделни хора и цивилизации, когато тези принципи биват отхвърляни. Когато истините в Писанията се игнорират или изоставят, основоното морално ядро на обществото се разпада и скоро идва упадъкът. С течение на времето не остава нищо, което да поддържа институциите, крепящи обществото.
Писанията ни доближават до Христос, нашия Изкупител
И накрая, основната цел за съществуването на всички Писания е те да изпълнят душите ни с вяра в Бог Отец и Неговия Син Исус Христос – вяра, че Те съществуват, вяра в плана на Отца за нашето безсмъртие и вечен живот, вяра в Единението и Възкресението на Исус Христос, които дават живот на този план на щастие, вяра да превърнем Евангелието на Исус Христос в наш начин на живот и вяра да опознаем “единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото (Той е) изпратил” (Иоана 17:3).
Словото Божие, както казва Алма, е като едно семе, посадено в сърцата ни, което ражда вяра, когато започне да расте в нас (вж. Алма 32:27–43; вж. и Римляните 10:13–17). Вярата няма да дойде чрез чисто академичното изучаване на древни текстове. Тя няма да дойде чрез археологични разкопки и открития. Няма да дойде чрез научни опити. Няма да дойде дори чрез чудеса. Тези неща могат да служат за укрепване на вярата, и понякога да я оспорят, но те не създават вярата. Вярата идва чрез свидетелство на Светия Дух в нашите души, Дух на дух, докато слушаме или четем Божието слово. Вярата узрява, като продължим да се угощаваме със словото.
Разказите в Писанията, описващи вярата на други хора, укрепват нашата вяра. Помним вярата на стотника, която дала възможност на Христос да изцели неговия слуга без дори да го види (вж. Матея 8:5–13), и изцелението на дъщерята на ханаанката, защото тази смирена майка била готова да приеме дори трохите от трапезата на Учителя (вж. Матея 15:22–28; Марка 7:25–30). Чуваме повика на страдащия Иов: “Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам” (Иов 13:15), както и пророчеството “зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята; … (и) пак (в) плътта си ще видя Бога” (Иов 19:25–26). Чуваме и намираме смелост от решителността на едно момче-пророк, мразено и жестоко преследвано от толкова много възрастни – “аз видях видение; аз го знам, и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това” (Джозеф Смит–История 1:25).
Поради това, че излагат учението на Христос, Писанията са съпроводени от Светия Дух, чиято роля е да дава свидетелство за Отца и Сина (вж. 3 Нефи 11:32). Затова четенето на Писанията е един от начините да получим Светия Дух. Разбира се, по начало Писанията се дават чрез Светия Дух (вж. 2 Петрово 1:21 и У. и З. 20:26–27; 68:4) и същия този Дух може да засвидетелства тази истина на вас и на мен. Изучвайте Писанията внимателно, целенасочено. Размишлявайте и се молете върху тях. Писанията са откровение и те ще ви дадат допълнително откровение.
Помислете колко голяма е нашата благословия да имаме светата Библия и около 900 допълнителни страници с Писания, включително Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер. Помислете още, че словата на пророците, изречени според повелята на Светия Дух при обстоятелства, които Господ нарича писание (вж. У. и З. 68:2–4), почти непрестанно стигат до нас чрез телевизия, радио, Интернет, сателит, CD, DVD и като текст. Предполагам, че никога в земната история хората не са били благословени с такова количество свято Писание. А и не само това – всеки мъж, всяка жена и дете могат да притежават и изучават свои лични екземпляри на тези свети текстове, повечето на собствения си език. Колко невероятно би изглеждало това на хората от поколението на Уилям Тиндейл и на светиите от предишни диспенсации! Със сигурност чрез тази благословия Господ ни казва, че нашата нужда непрекъснато да се обръщаме към Писанията е по-голяма отколкото в който и да е минал период. Нека да можем постоянно да се угощаваме със словата на Христа, които ще ни казват всичко това, което трябва да правим (вж. 2 Нефи 32:3). Изучавал съм Писанията, размишлявал съм над тях и на този Великден ви давам своето свидетелство за Отца и Сина, Такива, Каквито са разкрити в Светите писания, в името на Исус Христос, амин.