Когато Господ заповядва
Подчинението с вяра, независимо колко непосилна може да изглежда задачата, ще осигури Господното напътствие, подкрепа и мир.
Има една история за двама ентусиасти, любители на природата, които наели малък самолет, за да отидат до отдалечено езеро за своя годишен риболовен излет. След успешния излет пилотът се върнал, за да ги транспортира обратно. Той обаче бързо информирал рибарите, че не било възможно малкият му самолет да пренесе наведнъж тях, всичките им рибарски принадлежности и хванатата риба. Бил необходим втори полет.
На рибарите не им се искало да плащат за втори курс. И така, след обещание за добре събран багаж и малко допълнително заплащане, пилотът с нежелание се съгласил да се опита да отлети.
Рибарите разбиращо се усмихвали, когато пилотът се вдигнал във въздуха. Обаче секунди по-късно самолетът увиснал във въздуха и се разбил в блатиста местност на края на езерото.
Самолетът загубил скорост поради познатия феномен, наречен “ефект на близост с повърхността”. Този ефект възниква, когато въздухът се компресира между крилата на самолета и повърхността на земята – при положение, че разстоянието между тях не е голямо. В случая щом самолетът се издигнал над зоната на “ефекта на близост с повърхността”, когато трябвало да полети със собствената си подемна сила, това просто не могло да стане.
За радост нямало сериозни наранявания и, след като дошли на себе си, един от рибарите попитал другия, “Какво стана?” Вторият отговорил, “Разбихме се при излитане – на 91 метра от мястото, където се озовахме миналата година!”
Като двамата рибари, понякога ние вярваме, че има по-лек път, пряка пътечка или приспособяване на Господните заповеди, което да пасне на нашите индивидуални обстоятелства. Мисли като тези пропускат разбирането, че стриктното подчинение на Божиите закони носи Неговите благословии и защита, докато неуспехът да се следват Неговите закони води до предвидими последици.
Когато е призован като президент на Църквата, Харолд Б. Лий казва: “Сигурността на Църквата е в това доколко членовете спазват заповедите … Когато те спазват заповедите, благословиите ще дойдат”1.
Когато изберем да не се подчиним на дадена заповед, обикновено това е, защото (1) сме убедили себе си, че дадената заповед не важи за нас; (2) не вярваме, че заповедта е важна; или (3) сме убедени, че тя е твърде трудна, за да й се подчиним.
1. Тази заповед не важи за мен
В заключителните години на царуването на цар Соломон Господ му казва чрез Своя пророк, “ще откъсна царството от тебе и ще го дам на слуг(ата) ти”2.
Скоро след това пророк Ахия посочил, че този слуга е Еровоам, един “способен за работа” мъж, когото Соломон поставил за “надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом”3. Работата на Еровоам го задължавала да пътува от хълмистата земя на Ефрема, където живеел, до столицата Ерусалим. При едно от тези пътувания пророкът го срещнал край пътя. Чрез Ахия Господ казал, “ще дам на тебе десет племена”4. Той също така заповядал на Еровоам, “И ако … ходиш в пътищата Ми, … като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, … тогава ще бъда с тебе, … и ще ти дам Израиля”5.
След пророчеството на Ахия Соломон се опитвал да убие Еровоам, затова той избягал в Египет6. След смъртта на Соломон Еровоам се върнал от изгнание в северен Израил и застанал начело на десетте северни племена7.
Обаче планът на Еровоам да управлява царството си бил смесица от добро и зло. Той установил за столица Сихем, град с голямо религиозно значение за народа му. Но за съжаление въвел езически ритуали в поклонението им8.
Еровоам убедил себе си, че някои от Божиите заповеди не важат за него. В резултат на неговите действия всичките му потомци били избити, а заради друговерските практики, които той примесил в техните свети обреди, десетте Израилеви племена накрая били изгонени от земите на своето наследство9.
Точно както издигането над зоната на “ефекта на близост с повърхността” с повече тегло от това, което самолетът може да носи ще доведе до катастрофални резултати, така и нашето частично или избирателно подчинение на Божиите закони няма да ни даде пълни благословии.
2. Тази заповед не е важна
Десетилетия по-късно Нееман, сирийски военачалник, един “човек силен и храбър”10, пропътувал от своята страна до Израил, отишъл при царя, Иорам, за да бъде изцелен от проказа11.
Пратили го при пророк Елисей. “И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; … и ще се очистиш”12.
Въпреки пророческото обещание за изцеление Нееман се обидил от това, че Елисей не го посрещнал лично, и бил още по-разстроен от напътствието на пророка да се изкъпе седем пъти в малката и кална река Иордан. Неговата гордост изисквала нещо по-забележително и велико, нещо отговарящо на неговото положение и място в обществото и страната.
За щастие слугите на Нееман го убедили, че нямало значение какво пророкът поискал от него да направи – подчинението щяло да донесе Господните благословии. Нееман се умил в река Иордан, както му било заповядано и в резултат на неговото подчинение бил изцелен от проказата13.
Подчинението на Господните повели, независимо колко незначителни могат да ни се струва те, със сигурност ще осигури Неговите обещани благословии.
3. Тази заповед е просто много трудна
Следвайки Господната повеля, пророк Лехий извел семейството си във пустошта. През първите няколко дни на пътуването Лехий наставлявал сина си Лемуил да бъде “непоколебим и постоянен и непоклатим в спазването на заповедите Господни!”14
Обаче когато дошло искането на пророка да се върнат в Ерусалим, за да вземат плочите от пиринч, съдържащи “летописа на юдеите”15, по-възрастните братя се разбунтували, казвайки, че “това … е трудно”16.
Въпреки роптанията на своите големи братя, вярата на Нефи и послушанието му на повелите Господни довели до това, че плочите от пиринч се озовали в техни ръце. Бил създаден един народ, езикът му бил запазен и Евангелието на Исус Христос било проповядвано през следващите поколения.
Понякога можем благовидно да мислим, че Господ ще разбере нашето неподчинение, защото особените ни обстоятелства правят изпълнението на Неговите закони трудно, неудобно, дори мъчително. Обаче подчинението с вяра, независимо колко непосилна може да изглежда задачата, ще осигури Господното напътствие, подкрепа и мир.
Пророкът Джозеф Смит на два пъти питал Господ дали един виден негов приятел, Мартин Харис, можел да вземе първоначалните 116 страници ръкопис на превода от “Книгата на Лехий” от Хармони, Пенсилвания, и да ги занесе в Палмира. И двата пъти Господ посъветвал Джозеф да не предоставя ръкописа на г-н Харис.
Мартин искал да използва преведения материал като доказателство, с което да спре свои съдружници да не разпространяват слухове за приятелството му с Джозеф Смит. При третото искане Господ се съгласил с молбата на Джозеф17.
Мартин изгубил ръкописа и в резултат плочите били взети от Пророка Джозеф Смит за продължителен период от време. Този бил болезнен урок за Пророка Джозеф, който казва, “Аз си създадох следното правило: “Когато Господ заповядва, направи го”18. Това би следвало и може да бъде и наше правило.
Когато се подчиняваме на Господните заповеди, Неговият отклик е сигурен. Той ни обещава, “ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот”19.
Той ни дава и следния съвет, “Аз, Господ, съм милостив и благ към онези, които се боят от Мен и се радвам да почитам онези, които Ми служат в праведност и в истина до края”20.
Подчинението на Господните заповеди ни дава увереност в избрания път, осигурява ни Неговото напътствие и подкрепа, когато влагаме усилия в изпълнението им и ни предлага възможността да станем като нашия Спасител Исус Христос и да се завърнем в присъствието на нашия Отец.
Молитвата ми е всеки ден да полагаме все повече усилия да се подчиняваме на законите, обредите и заповедите на Евангелието на Исус Христос, за да може Той по-изобилно да благославя живота ни.
Свидетелствам, че подчинението на Божиите повели носи небесните благословии, че нашият Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос са живи, че Книгата на Мормон е словото Божие и че президент Томас С. Монсън е Господният пророк днес, в името на Исус Христос, амин.