Изцеляване на болните
Ние разполагаме с тази свещеническа сила и всички следва да бъдем подготвени да я прилагаме правилно.
В тези смутни времена из целия свят все повече имащи вяра хора се обръщат към Господ, за да бъдат благословени с утеха и изцеление. На това събрание на носители на свещеничеството желая да говоря за изцеляването на болни – чрез медицинската наука, чрез молитви с вяра и чрез свещенически благословии.
I.
Светиите от последните дни вярват в прилагането на възможно най-доброто научно знание и техники. Ние използваме добро хранене, физически упражнения и други действия, за да запазим своето здраве и търсим помощта на здравни специалисти, като лекари и хирурзи, за да го възстановим.
Прибягването към медицинската наука не противоречи на нашите молитви с вяра, нито на нашето упование в свещеническите благословии. Когато някой молел Бригъм Йънг за свещеническа благословия, той питал, “Лекували ли сте се?” На онези, които отговаряли с не, казвайки “желаем старейшините да положат ръце върху нас и имаме вярата, че ще бъдем изцелени”, президент Йънг отговарял: “Според моята вяра това е крайно непоследователно. Когато сме болни и молим Господ да ни благослови и да направи за нас всичко, което е нужно, според моето разбиране на спасителното Евангелие, би било все едно да помоля Господ да направи така, че моите пшеница и царевица да пораснат, без да съм орал и сял. Струва ми се логично да приложа всеки лек, за който разбера, и (после) да помоля Небесния Отец … да освети това лечение за изцеление на моето тяло”1.
Разбира се, ние не чакаме всички останали възможности да бъдат изчерпани, за да се помолим с вяра или да дадем свещеническа благословия за изцеление. При спешни случаи молитвите и благословиите са на първо място. Най-често едновременно прилагаме всички методи. Тази практика следва напътствията в Писанията, “молете се винаги” (У. и З. 90:24) и “гледайте всичко да се изпълнява в мъдрост и порядък”2.
II.
Ние знаем, че молитвата с вяра, произнесена насаме или в нашите домове или сгради за поклонение, може да изцелява болни. Много стихове споменават силата на вярата в нечие изцеление. Апостол Яков учи, “молете се един за друг, за да оздравеете”, като добавя, “голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яковово 5:16). Когато жената, докоснала Исус, била изцелена, Той й казва, “твоята вяра те изцели” (Матея 9:22)3. Също така Книгата на Мормон учи, че Господ “действа чрез сила според вярата на чедата човешки” (Мороний 10:7).
Проведена наскоро национална анкета открила, че почти 80 процента от американците “вярват, че и днес, както в древни времена се случват чудеса”. Една трета от анкетираните твърдят, че са “преживели или са били свидетели на божествено изцеление”4. Мнозина светии от последните дни са изпитвали проява на Божията сила при изцеление на болни. Чуваме и за примери за това сред изпълнени с вяра хора от други църкви. Журналист от Тексас описва едно такова чудо. Когато на едно 5-годишно момиченце изведнъж й станало трудно да диша и вдигнала температура, родителите й веднага я откарали в болница. Когато пристигнала там, нейните бъбреци и бели дробове вече не функционирали, температурата й била 42 градуса, цялото й тяло било червено, покрито с лилави петна. Лекарите казали, че тя умира от токсичен шок с неизвестна причина. Когато роднини и приятели разбрали за случилото се, богобоязливи хора започнали да се молят и в тяхната протестантска църква в Уейко, Тексас била проведена специална молитвена служба. По чудо тя изведнъж се върнала от ръба на смъртта и била изписана от болницата след малко повече от седмица. Нейният дядо пише, “Тя е живо доказателство, че Бог отговаря на молитвите и върши чудеса”5.
Наистина, както учи Книгата на Мормон, Бог “ще се яви на всички онези, които повярват в Него чрез силата на Светия Дух; да, на всеки народ, всяко племе, на всеки език и люде, вършейки велики чудеса … сред чедата човешки, според вярата им” (2 Нефи 26:13).
III.
Имайки предвид моите слушатели – възрастни мъже, носители на свещеничеството на Мелхиседек, и млади мъже, които скоро ще получат тази власт – аз ще се съсредоточа в бележките си над благословиите за изцеление, получавани чрез силата на свещеничеството. Ние разполагаме с тази свещеническа сила и всички следва да бъдем подготвени да я прилагаме правилно. Днешното нарастване на честотата на природни катаклизми и финансови затруднения показват, че в бъдеще ще се нуждаем от тази сила дори в по-голяма степен, отколкото в миналото.
Множество стихове учат, че служителите Господни “на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват” (Марка 16:18)6. Чудеса се случват, когато свещеническата власт се използва за благославяне на болните. Бил съм свидетел на такива чудеса. Като момче и като мъж съм виждал изцеления толкова чудотворни, колкото което и да е описано в Писанията; много от вас също са виждали.
Има пет стъпки при използване на свещеническата власт за благославяне на болните: (1) помазване, (2) запечатване на помазването, (3) вяра, (4) думи на благослов и (5) волята на Господ.
Помазване
В Стария завет помазването с масло често се споменава като част от благословията, дадена чрез свещеническа власт7. Обявява се, че помазването се прави за освещаване8 и вероятно на него също може да се гледа като на символ на благословиите, които ще бъдат изсипани от небесата в резултат на това свято действие.
В Новия завет четем, че апостолите на Исус “мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха” (Марка 6:13). Посланието на Яков показва каква е ролята на помазването във връзка с останалите елементи в една благословия за изцеление, дадена чрез властта на свещеничеството:
“Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне” (Яковово 5:14–15).
Запечатване на помазването
Когато някой е бил помазан чрез властта на Мелхиседековото свещеничество, това помазване се запечатва със същата власт. Да се запечата нещо означава то да бъде потвърдено, да бъде направено валидно за предвидената цел. Когато старейшините помажат болен човек и запечатат помазването, те разкриват небесните отвори Господ според Своята воля да излее благословията за страдащия.
Президент Бригъм Йънг учи: “Когато полагам ръце върху болния, аз очаквам изцеляващата Божия сила и влияние да преминат през мен и да отидат в пациента, и болестта да си отиде… Когато сме подготвени, когато сме като свети съдове пред Господ, един поток от сила, даден от Всевишния, може да премине през тялото на благославящия и да достигне тялото на пациента, като така болният бъде изцелен”9.
Макар да знаем за много случаи, когато хора, благословени с властта на свещеничеството са били изцелени, рядко говорим за това на събрания, защото едно съвременно откровение ни предупреждава да не се “хвал(им) с тези неща, нито да говор(им) за тях пред света, защото тези неща са (ни) дадени за (наша) полза и за спасение” (У. и З. 84:73).
Вяра
Вярата е съществена, за да бъдем изцелени чрез небесните сили. Книгата на Мормон дори учи, че “ако няма вяра сред чедата човешки, Бог не ще може да върши никакви чудеса сред тях” (Етер 12:12)10. В една забележителна реч за благославяне на болните президент Спенсър У. Кимбъл казва: “Нуждата от вяра често се подценява. Струва ми се, че болният и семейството често разчитат изцяло на силата на свещеничеството и дара за изцеление и се надяват да са дадени на носителя на свещеничеството, докато всъщност по-голяма отговорност има онзи, на когото се дава благословията … Основният елемент е вярата на човека, когато този човек е в съзнание и може да носи отговорност. “Твоята вяра те изцели” (Матея 9:22) са думи, толкова често повтаряни от Учителя, че почти се превърнали в припев”11.
Президент Кимбъл дори предполага, че “твърде честите благословии могат да бъдат показател за липса на вяра или за случай, в който болният се опитва да прехвърли отговорността за развиване на вярата на старейшините, вместо сам да я развие”. Той разказва за една вярна сестра, която получила свещеническа благословия. Когато на следващия ден я попитали дали желае отново да получи благословия, тя отговорила: “Не, вече ме помазаха и благословиха. Обредът беше извършен. Сега от мен зависи чрез моята вяра да получа тази благословия”12.
Думи на благослов
Друга част на свещеническата благословия са думите на благослов, произнесени от старейшината, след като той запечата помазването. Тези думи могат да бъдат много важни, но тяхното съдържание не е същностно и не се записва в архивите на Църквата. При някои свещенически благословии – например патриархалната благословия – произнесените слова са същността на благословията. Но при благословията за изцеление същностни са другите стъпки – помазването, запечатването, вярата и волята на Господ.
В идеалния случай благославящият старейшина е в такъв унисон с Духа Господен, че знае волята Божия и я заявява в думите на благословията. Бригъм Йънг учи носителите на свещеничеството, “Ваша привилегия и задължение е така да живеете живота си, че да знаете кога ви се дава словото Господно и кога волята Господна ви се открива”13. Когато това се случи, казаната благословия се изпълва буквално и чудотворно. В някои изключителни случаи съм изпитвал тази сигурност на вдъхновение при благословия за изцеление и съм знаел, че казаното е волята Господна. Обаче, както е с повечето свещеници, давали благословии за изцеление, често не съм бил сигурен точно кои думи да кажа. По различни причини всеки старейшина е чувствителен към подтиците на Духа в различна степен. Всеки старейшина, който дава благословия, се влияе от онова, което желае да се случи на засегнатия човек. Всяко едно от тези и други смъртни несъвършенства могат да повлияят на думите, които изговаряме.
За щастие думите в благословията за изцеление не са същностни за нейния изцеляващ ефект. Ако вярата е достатъчна и ако Господ желае това, страдащият човек ще бъде изцелен или благословен, независимо дали благославящият изрично упомене това или не. И обратното, ако благославящият се поддаде на лично желание или липса на опит и изкаже заповед или думи на благослов, които надхвърлят онова, което Господ желае да даде в зависимост от вярата на човека, тези думи няма да бъдат изпълнени. Затова, братя, никой старейшина не трябва да се колебае дали да участва в благословия за изцеление от страх, че няма да знае какво да каже. Думите, казани при благословия за изцеление, могат да поучават и да укрепват вярата на хората, които ги чуват, но ефектът от благословията зависи от вярата на човека и волята на Господ, не от думите, произнесени от благославящия старейшина.
Волята на Господ
Млади мъже и по-възрастни мъже, моля ви да обърнете специално внимание на онова, което ще кажа сега. Когато упражняваме безспорната сила на свещеничеството Божие и лелеем Неговото обещание, че Той ще чуе и отговори на молитвата с вяра, трябва винаги да помним, че вярата и изцеляващата сила на свещеничеството не могат да дадат резултат против волята на Онзи, на Когото принадлежи това свещеничество. Този принцип е даден в откровение, което насочва старейшините на Църквата да полагат ръце върху болните. Обещанието на Господ е, че “онзи, който има вяра в Мен да бъде изцелен и не е определен за смърт, ще бъде изцелен (У. и З. 42:48, курсив добавен). По подобен начин в друго съвременно откровение Господ заявява, че когато човек “иска …съгласно Божията воля … става тъкмо както той иска” (У. и З. 46:30)14.
От всичко това научаваме, че дори Господните служители, упражняващи Неговата божествена сила в обстоятелства, където е налице достатъчно вяра за изцеление, не могат да дадат благословия, която да изцели даден човек, ако това не е волята на Господ.
Като деца на Бог, познаващи Неговата голяма любов и неограничено знание за това, което ще е най-добро за нашето вечно добруване, ние уповаваме в Него. Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос, а вярата е упование. Почувствах това упование по време на речта на мой братовчед, произнесена на погребението на девойка, която почина от сериозно заболяване. Той каза следните думи, думи, които първо ме учудиха, след което ме поучиха: “Знам, че е волята на Господ тя да умре. За нея се грижеха добри лекари и специалисти. Бяха й дадени свещенически благословии. Името й бе включено в молитвения списък в храма. За нея се казаха стотици молитви за възстановяване на нейното здраве. И знам, че в това семейство има достатъчно вяра тя да бъде изцелена, освен ако не беше волята Господна тя да бъде прибрана у дома в този момент”. Почувствах същото това упование в думите на бащата на друго избрано момиче, което почина от рак. Той заяви, “Вярата на нашето семейство в Исус Христос не зависи от хода на събитията”. Тези учения са истинни. Ние правим всичко по силите си за изцелението на наш обичан човек, след което уповаваме на Господ за резултата.
Свидетелствам за силата на Божието свещеничество, за силата на изпълнената с вяра молитва и за истинността на тези принципи. Преди всичко свидетелствам за Господ Исус Христос, Чиито служители сме, Чието Възкресение ни даде увереност в безсмъртието и Чието Единение ни дава възможност за вечен живот, най-великият от всички дарове Божии, в името на Исус Христос, амин.