Преподаването – няма по-велико призование

В това издание на конференцията са предоставени ръководства- източници в допълнение на Аароново свещеничество, наръчник 2 и Млади жени, наръчник 2. В области, където тези наръчници липсват, са предоставени следните подборки от Преподаването–няма по-велико призование: Ръководство-източник за преподаване на Евангелието (36123) в помощ на ръководители, учители и родители за подобряване техните преподавателски усилия.

Разпознаване и следване на Духа във вашето преподаване

Ако правилно сте се подготвили, Светият Дух ще ви просветлява и направлява, докато преподавате. Може да получите внушения относно тези, на които преподавате, за това върху какво да наблегнете, докато преподавате, и как можете да ги учите най-ефективно. Вашето усърдие ще бъде възнаградено, когато със смирение се подчинявате на нашепванията на Духа. Също така ще сте в състояние да помогнете на онези, на които преподавате, да разпознават влиянието на Духа. Ще бъдете подготвени да изживеете изпълнението на думите на Господ: „Затова този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг, и двамата се назидават, и се радват заедно” (У. и З. 50:22).

Разпознаването на Духа

Старейшина Далин Х. Оукс учи:

„ние трябва да приемеме, че Господ ще ни говори посредством Духа в уреченото от Него време и по Неговия начин… Не можем изкуствено да предизвикваме духовните неща.

В повечето случаи Неговият начин не е гръчотевична намеса или заслепяваща светлина, а е според нареченото в Писанията тих и тънък глас (1 Царете 19:12; 1 Нефи 17:45; У. и З. 85:6)… Ние трябва да знаем, че Господ много рядко говори високо. Hеговите послания почти винаги идват като шепот” (“Teaching and Learning by the Spirit”, Ensign, март 1997 г., стр. 10–12).

Когато Господ ни говори чрез Духа, Той може понякога „да накара недрата вътре в (нас да) се разгорят” (У. и З. 9:8). Tова горене, обяснява старейшина Оукс, със сигурност „означава чувството нa утеха и cпoкойствие” (Ensign, март 1997 г., 10–12). Често пъти ще чувстваме просветление, радост и мир (вж. Римляните 15:13; Галатяните 5:22–23; У. и З. 6:23; 11:13).

Президент Хауърд У. Хънтър обяснява как можем да определим различните прояви на Духа:

„Загрижен съм, когато изглежда, че силните емоции или свободното проливане на сълзи се свързва с присъствието на Духа. Със сигурност Господният Дух може да доведе до силни емоционални чувства, включително сълзи, но това външно изразяване не трябва да бива обърквано с присъствието на самия Дух.

През годините заедно с голям брой от моите братя съм наблюдавал и сме споделяли някои редки и неизразими духовни преживявания. Всички тези преживявания са били различни, всяко специално по свой собствен начин, и подобни свещени моменти може да са съпътствани със сълзи, а може и да не са. Често пъти те са, но понакога са съпътствани от пълно мълчание. В други случаи са съпътствани от радост. Но винаги те са съпътствани от голямо проявление на истината, от откровението в сърцето…

Вслушвайте се в истината, вслушвайте се в учението и позволете на проявата на Духа да дойде във всичките си разнообразни форми. Придължайте се към неизменните принципи; преподавайте от чистотата на сърцето си. Тогава духът ще проникне в уча и сърцето ви, както в ума и сърцето на вашите ученици” (Eternal Investments, address to religious educators, 10 фев. 1989 г., стр.3).

Духът може да ви напътства, докато се подготвяте да преподавате

Когато с молитва се подготвяте да преподавате, когато изучавате Писанията и дори когато вършите всекидневните си задължения, отворете ума и сърцето си за Господните напътствия. Можете да получите „внезапни проблясъци на идеи” от Духа (Teachings of the Prophet Joseph Smith, избр. Joseph Fielding Smith, 1976 г., стр. 151). Може да бъдете насочени да наблегнете на определени принципи. Може да получите разбирането как най-добре да представите дадени идеи. Може да откриете примери, предметни уроци и вдъхновяващи случки в простите дейности на живота. Можете да получите усещане да поканите даден човек да ви помогне с урока. Може да си спомните лично преживяване, което да споделите. Запишете си тези идеи и с молитва ги следвайте.

Старейшина С. Макс Колдуел споделя следното преживяване: „Преди няколко години се подготвях да преподавам в един клас по тема, която чувствах, че ще бъде особено трудна. Нощта преди предстоящия час се молих за напътствие и след това си легнах, все още обезпокоен. Когато се събудих, в ума ми навлезе една мисъл, която споделих по-късно с класа на същата сутрин. След часа един млад мъж говори с мен насаме и каза, „Урокът беше за мен. Сега вече знам какво да направя”. По-късно научих, че той преди много години за първи път се запознал с Църквата посредством този клас. След това пристъпил към въвеждането на ред в своя живот и накрая служил пълна с вяра мисия. В момента той изживява щастието, свързано със запазването на вечните семейни завети” (в доклад на конференцията, окт. 1992 г., стр. 40; или Ensign, ноем. 1992 г., стр. 29–30).

Духът може да ви напътства, докато преподавате

Обикновено вие ще преподавате чрез Духа, когато следвате онова, което с молитва внимателно сте подготвили. Като допълнение Духът може от време на време да ви подтикне, докато преподавате. Както е обещал Господ, на вас ще ви бъде дадено „на часа, да, на момента, каквото трябва да кажете” (У. и З. 100:6). Понякога може да почувствате подтик да извадите нещо от урока и да добавите нещо друго, което не сте подготвяли. Може да се почувствате вдъхновен да дадете своето свидетелство или да поканите другите да споделят техните свидетелства. Когато учениците задават въпроси, може да почувствате, че трябва да оставите вашата подготовка за урока и внимателно да обсъдите тези въпроси. Уверете се, че тези подтици идват от Духа, а не са само плод на въпросите на учениците. Смирено следвайте тези чувства. Позволете на Духа да работи чрез вас, за да докосне сърцата на тези, на които преподавате.

Можете да помогнете на другите да разпознаят Духа

Когато привикнете с гласа на Духа, ще можете да помогнете на тези, на които преподавате, да разпознават влиянието на Духа. Старейшина Ричард Г. Скот казва, „Ако не постигнете нищо друго във вашите взцаимоотношения с учениците освен това да им помогнете да разпознаят и следват подтиците на Духа, вие неизмеримо и за вечността ще благословите техния живот (Helping Others to Be Spiritually Led, address to religious educators, 11 август 1998 г., стр. 3).

Осемгодишната Кристи присъствала заедно със своя баща на специална среща на мисионерите. Като част от срещата нейният баща показал картини на Исус Христос и дал своето свидетелство за Спасителя. След края на срещата Кристи се обърнала към своя баща и казала, „Ще заплача”. Нейният баща отбелязал, че тя усеща влиянието на Духа. Той коленичил, прегърнал я и й казал, че тези нежни чувства са подтиците на Светия Дух, Който й помага да узнае, че нещата, които беше чула тази нощ, са истина. Той свидетелствал пред нея, че тя винаги ще може да знае когато нещо е истина, като разпознае същото приятно чувство, което изпитвала в момента.

Възползвайте се от всяка възможност да помогнете на другите да разпознаят и да бъдат благодарни за мира и радостта, които идват, когато се подчиняват на подтиците на Духа.

Силата на словото

Когато Алма, висш свещеник на нефитите, научил, че народът, наречен зорамити, се отделил от нефитите и се впуснал в нечестиви деяния, „сърцето му се поболя поради беззаконието на народа Защото това бе причина за голяма скръб за Алма да научи, че има беззаконие сред народа му”. В допълнение зорамитите представлявали голяма военна заплаха за нефитите. Нефитите „се опасяваха много, че зорамитите могат да влязат във връзка с ламанитите и че това би било причина за голяма загуба за нефитите”. (Вж. Алма 31:1–4).

В подобни ситуации много ръководители биха пожелали да вземат оръжия и да отидат на война. Но в загрижеността си за своите братя зорамити Алма предложил по-добър начин: „И сега, тъй като проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или от нещо друго, което им се беше случвало, ето защо, Алма си помисли, че е нужно те да опитат добродетелта на словото Божие” (Алма 31:5).

Словото Божие може да оказва силно въздействие. Понякога можем да бъдем изкушени да си помислим, че тези, на които преподаваме, по-скоро биха говорили за нещо друго или биха желали да се забавляват. Но ефикасните родители, ръководители, домашни учители, посещаващи учителки и учителите в класовете на Църквата знаят, че когато преподават учението с Духа, тези, на които преподават, често осъзнават, че имат желание да узнаят за Божиите неща.

Защо трябва да преподаваме словото Божие?

Когато Алма проповядвал на зорамитите, той говорил на група хора, чиито трудности ги подготвили да получат словото Божие. Той ги учил за силата на словото. Като изучаваме това, което казал той, ще можем по-добре да разберем защо трябва да използваме словото Божие като източник на всичките си учения за Евангелието.

Той сравнява словото със семе, което може да бъде посято в сърцата ни. Ако сте се грижила за градина, виждали сте как семената, които сте посявали, макар и много малки, скоро след като са получили малко влага, избуяват за живот. Енергията в семето е толкова голяма, че дори може да избуга втвърдената земя, за да може да прорастне. Същото се случва, когато „направим място” за словото Божие то да бъде посадено в нашите сърца. Ако не изхвърлим семето – или с други думи ако не се противим на Духа на Господ –семето ще започне да набъбва и расте. Алма казво, „то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: Това семе трябва да е добро, или че словото е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно” (Алма 32:28).

Когато това се случи вътре в нас, знаем, че семето или словото Божие е добро: „Но ето, когато семето набъбне и поникне, и започне да расте, по необходимост ще кажете, че семето е добро… И сега, ето, понеже направихте този опит и посадихте семето, и то набъбва, пониква и започва да расте, вие трябва да разберете, че семето е добро” (Aлмa 32:30; 32:33). Aлма продължава, „ако вие подхранвате словото, да, подхранвате го, когато започне да расте, чрез вярата ви с голямо усърдие и с търпение, очаквайки плода му, то ще се прихване; и ето, то ще бъде едно дърво, прорастващо към вечния живот” и носещо плодове, които са „най-скъпоценни” (Aлмa 32:41–42).

Старейшина Бойд К. Пакър казва: „Истинското учение, естествено, променя отношението и поведението. Изучаването на евангелските учения ще подобри поведението по-бързо от изучаването на поведението” (в доклад на конференцията, окт. 1986 г., стр. 20; или Ensign, ноем. 1986 г., стр. 17). Никакви светски идеи или принципи не притежават тази сила. Никакви омайващи лекции или забавни представления не могат да докоснат толкова дълбоко даден човек, че той да обърне сърцето си към Христос. Единственият начин, чрез който се превръщаме в оръдия в Божиите ръце и който ще ни помогне да внушим вярата, която ще доведе другите до покаяние и ще ги доведе при Него, е като фокусираме нашето преподаване върху истините на Евангелието.

Преподаването на ученията ни предпазва от духовните своеволия. То би ни върнало обратно, когато се отклоним. Старейшина Ръсел М. Нелсън обяснява:

„Преди години като млад студент по медицина виждах много пациенти, засегнати от болести, които сега са предотвратими. Днес е възможно да се имунизират хората срещу болестите, които преди време бяха осакатяващи – дори смъртоносни. Един медицински похват, чрез който се потвърждава имунитетът, е ваксинирането. Терминът inoculate (ваксинирам) е смайващ. Той произлиза от два латински корена: in, което означава „отвътре”; и oculus, което означава „око”. Глаголът to inoculate, или „ваксинирам”, буквално означава „да поставя от вътрешната страна око” – да наблюдава за евентуална вреда.

Болест като детски паралич може да осакати или унищожи тялото. Болеста грях може да осаката или унищожи духа. Опустошенията от детския паралич днес могат да се предотвратят чрез имунизацията, но опустошенията от греха изискват други средства за предпазване. Лекарите не могат да имунизират против беззаконието. Духовната защита идва единствено от Господ – и по Неговия начин. Исус избира не да ваксинира, но да обучи. Hеговият метод е не е чрез ваксина; Той използва познаването на божественото учение – главното „вътрешно око”, което да предпази вечните духове на Неговите деца” (в доклад на конференцията, апр. 1995 г., стр. 41–42; или Ensign, май 1995 г., стр. 32).

Преподаване от Писанията и словата на пророците от последните дни

Когато използваме Писанията и словата на пророците от последните дни като източник на нашето преподаване, ние каним Духа да свидетелства. Това придава на преподаването ни „силата Божия за убеждаването на човеците” (У. и З. 11:21).

Един епископ разказва следното преживяване на събрание на ръководителите в кола:

„Преди почти 30 г. служех като съветник в кворума на свещениците в нашия район. На уроците в кворума правехме необходимото да четем от Писанията и от словата на живите пророци и да акцентираме върху ученията. Тъй като Духът беше там, събранията ни бяха незабравими и приятни.

В кворума имаше един млад свещеник на име Паоло, който рядко се прибираше у дома; родителите му обикновено не знаеха къде да го намерят. Понякога се свързвах с него и от време на време той идваше на събранията на кворума. В кворума се опитвахме да достигнем до по-добро разбиране на евангелските принципи и да се фокусираме върху научаването на нашите уроци от Писанията. Когато дойде Паоло, вътре в себе си чувствах, че тези истини докосваха сърцето му, въпреки че след това той изчезваше от града в продължение на седмици.

Една неделна утрин Паоло се появи в Църквата гладко избръснат, облечен в костюм, с бяла риза и вратовръзка. Ние всички бяхме приятно изненадани. По-късно научихме, че предната вечер той имал преживяване далеч от дома. Бил изпаднал в депресия. Около полунощ съзнанието му достигнало до разбирането, или душевното преживяване, че Бог и Сатана се борели за душата му и че Сатана побеждавал. Точно тогава, посред нощта, той станал от мястото, където бил, и извървял много километри, докато стигнал до дома си, събудил родителите си и им разказал какво се е случило, и тогава, когато настъпило утрото, се изкъпал и дошъл на църква.

Никога не се обърнал назад. Покаял се за нещата, които не трябвало да прави и по-късно се влюбил и се оженил за най-благородната млада жена в района ни. Днес той е достоен баща, носител на свещеничеството и гражданин.

Често съм си мислел, че онова, което Паоло чувал на тези събрания на кворума, направи възможно огромното обръщане във вярата, което той постигна в своя живот. Знаех, че той бе докоснат от Духа, когато в кворума говорехме за евангелските истини. Мисля си, че тези истини не спираха да му напомнят кой всъщност е той и какво очаква Бог от него. Мисля си, че са работили върху съзнанието и сърцето му и са го карали да се чувства все повече и повече в неудобно положение от начина на живот, който бил избрал. Чрез тези истини, навлезли в неговото закоравяло сърце, Духът бил в състояние да му говори и да го предупреди. Колко съм благодарен, че не прахосвахме времето в кворума да говорим за коли и спортове, или за моята идея за това как момчетата трябва да живеят! Мисля си, че Паоло усети Господния призив чрез евангелските истини, които изучавахме заедно”.

Можем да покажем на онези, на които преподаваме, как да намерят сили в писанията. Старейшина Бойд К. Пакър заявява: „Вие трябва да преподавате от Писанията… Ако учениците ви са запознати с откровенията, няма въпрос – личен, социален, политически или относно работата, който да бъде оставен без отговор. В тях се съдържа пълнотата на вечното Евангелие. Там намираме принципите на истината, които ще разрешат всяко объркване, всеки проблем и всяка дилема, стояща пред човешкия род и всеки индивид в него” (“Teach the Scriptures”, address to religious educators, 14 окт. 1977 г., стр.5).