Неделята ще дойде
Благодарение на живота и вечната жертва на Спасителя на света ние ще бъдем отново събрани с онези, които са ни били скъпи.
Благодарен съм да бъда с вас днес и да получавам сила от вашите свидетелства. Благодарен съм за вашите подкрепящи думи, за изразената обич и за вашите молитви повече, отколкото думите могат да опишат.
Днес искам да се впусна в някои лични спомени.
Бях роден от добри родители. От баща си, Джозеф Л. Уъртлин, научих ползата от усилената работа и състраданието. Той беше епископ на нашия район по време на Голямата депресия. Беше искрено загрижен за нуждаещите се. Помагаше на нуждаещите се не само защото имаше това задължение, но и защото това беше негово искрено желание.
Той неуморно се грижеше и благославяше живота на мнозина, които страдаха. Според мен той беше идеалният епископ.
Всеки, който познаваше баща ми, знаеше колко активен бе той. Някои веднъж ми каза, че можел да върши работа за трима. Той рядко забавяше ритъм. През 1938 г., той ръководеше успешен бизнес, когато получи призование от президента на Църквата, Хибър Дж. Грант.
Президент Грант му каза, че Председателстващото Епископство се реорганизираше през онзи ден и поиска баща ми да служи като съветник на ЛеГранд Ричърдс. Това било напълно неочаквано за баща ми и той попитал дали не би трябвало първо да се моли за това.
Президент Грант казал, „Брат Уъртлин, остават само тридесет минути до началото на следващата сесия на конференцията и искам да си почина малко. Какъв е вашият отговор?”
Разбира се, баща ми казал да. Той служи 23 години, 9 от тях като председателстващ епископ на Църквата.
Баща ми беше на 69 години, когато почина. Случи се така, че бях с него, когато той изведнъж се свлече на земята. Скоро след това си отиде.
Често мисля за баща си. Той ми липсва.
Майка ми, Маделайн Битнър, беше още едно голямо влияние в живота ми. В младостта си тя била изключителна атлетка и шампионка по спринт. Винаги беше мила и любяща, но темпото й бе изтощително. Тя често казваше, „побързай”. И когато правеше това, ние я настигахме. Може би това беше една от причините, поради които имах добро ускорение, когато играех американски футбол.
Майка ми хранеше големи надежди за своите деца, като очакваше най-доброто от тях. Все още помня как казваше, „Не бъди недоноско. Трябва да работиш по-добре.” Недоноско беше нейната дума за някого, който е мързелив и не достигаше своя пълен потенциал.
Майка ми почина, когато беше на 87 години; мисля за нея често и тя ми липсва повече, отколкото мога да опиша с думи.
Малката ми сестра Джудит беше писателка, композиторка и педагожка. Тя обичаше много неща, включително Евангелието, музиката и археологията. Рожденият ден на Джудит беше няколко дни преди моя. Всяка година й давах чисто нова банкнота от един долар като подарък за рождения й ден. Три дни по-късно тя ми даваше 50 цента като подарък за моя рожден ден.
Джудит почина преди няколко години. Тя ми липсва и често мисля за нея.
И това ме довежда до съпругата ми, Илайза. Помня първия път, когато я срещнах. За да направя услуга на един приятел, бях отишъл до дома й, за да взема сестра й, Франсис. Илайза отвори вратата и, поне за мен, това беше любов от пръв поглед.
Мисля, че и тя бе почувствала нещо, защото първите думи, които я помня да казва бяха, „Зная кой си ти”.
Илайза специализира английски в университета.
И до ден днешен ценя тези четири думи като едни от най-красивите в човешкия говор.
Тя обичаше да играе тенис и имаше светкавичен сервис. Опитах се да играя тенис с нея, но накрая се отказах, след като стигнах до заключението, че не мога да ударя онова, което не мога да видя.
Тя бе моя сила и радост. Заради нея съм по-добър мъж, съпруг и баща. Ние се оженихме, имахме осем деца и вървяхме заедно през 65 години от живота си.
Дължа на жена си повече, отколкото мога да изразя. Не знам дали някога е съществувал съвършен брак, но от моя гледна точка мисля, че нашият беше такъв.
Когато президент Хинкли говори на погребението на сестра Уъртлин, той каза, че да изгубиш някого, когото обичаш, било опустошително и съсипващо. Разяждало душата ти.
Беше прав. Така както Илайза беше моята най-голяма радост, сега нейната липса е най-голямата ми мъка.
През самотните часове съм прекарал доста време, мислейки за вечни неща. Размишлявал съм върху утешителните учения на вечния живот.
През живота си съм чул множество проповеди за възкресението. Както вас мога да изредя събитията през онази първа великденска неделя. В Писанията съм си отбелязал пасажи относно възкресението и на удобно място имам събрани много от ключовите изказвания на пророците от последните дни по тази тема.
Знаем какво представлява възкресението – обединяването на духа и тялото в съвършената им форма1.
Президент Джозеф Ф. Смит казва, „че с онези, с които трябва да се разделим тук, ще се срещнем отново и ще ги видим такива, каквото са. Ще срещнем същото идентично същество, с което сме общували тук в плътта”2.
Президент Спенсър У. Кимбъл развива това учение, като казва, „Сигурен съм, че ако можем да си се представим в най-добрата си форма – физически, умствено, духовно – в това състояние ще се върнем”3.
Когато сме възкресени, „това смъртно тяло е вдигнато в безсмъртно тяло… не мо(жем) да умре(м) вече”4.
Можете ли да си представите това? Живот в разцвета на силите ни? Никога болни, без никакво страдание, необременени от неразположенията, които толкова често ни сполитат в този живот?
Възкресението е в същността на вярата ни на християни. Без него вярата ни няма значение. Апостол Павел казва, „и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра”5.
През цялата световна история имало много велики и мъдри души, много от които претендирали да имат особено знание за Бог. Но когато Спасителят се вдигнал от гроба, Той направил нещо, което никой друг не бил правил преди. Той направил нещо, което никой друг не можел да направи. Той скъсал връзките на смъртта, не само за Себе Си, но и за всички, които някога са живели – праведните и неправедните6.
Когато Христос се вдигнал от гроба, ставайки първият плод на възкресението, Той направил този дар достижение на всички. И с този възвишен акт Той смекчил опустошителната, съсипващата и разяждаща душата мъка на онези, които са изгубили скъпи и обични хора.
Мисля си колко черен е бил онзи петък, в който Христос бил издигнат на кръста.
В онзи ужасен петък земята се разтресла и всичко потъмняло. Страховити бури връхлетели земята.
Злите мъже, които искали да отнемат живота Му, се радвали. Сега, когато Исус вече Го нямало, със сигурност онези, които Го следвали, щели да се разпръснат. В онзи ден те триумфирали.
В онзи ден завесата на храма се раздрала на две.
Мария Магдалена и Мария, майката на Исус, били обзети от мъка и отчаяние и двете. Изключителният мъж, който те обичали и почитали, безжизнено висял на кръста.
В онзи петък апостолите били съсипани. Исус, техният Спасител – човекът, който ходел по вода и възкресявал мъртвите – Сам бил оставен на милостта на зли човеци. Те гледали безпомощно как Той бил хванат от враговете Си.
В онзи петък Спасителят на човечеството бил унижаван и нараняван, оскърбяван и руган.
Това бил един петък, изпълнен с опустошителна, съсипваща мъка, която разяждала душите на онези, които обичали и почитали Сина Божий.
Мисля, че от всички дни от началото на човешката история, онзи петък бил най-черният.
Но разорението на онзи тъжен ден не траяло за дълго.
Отчаянието не траяло за дълго, защото в неделя възкресеният Господ скъсал връзките на смъртта. Той се въздигнал от гроба и се явил славно триумфиращ като Спасителят на цялото човечество.
И за един миг очите, които били изпълнени с непресъхващи сълзи, станали сухи. Устните, които шепнели молитви на страдание и мъка, сега изпълвали въздуха с удивителна възхвала, защото Исус Христос, Синът на Живия Бог, стоял пред тях като първия плод на възкресението, доказателството, че смъртта е само началото на едно ново и чудно съществуване.
Всеки от нас ще има своите собствени петъци – онези дни, в които самата вселена изглежда разтърсена и парчетата от нашия свят лежат разпилени около нас. Всички ние ще преживеем онези отчайващи мигове, когато ще изглежда, че никога няма да можем да дойдем на себе си. Винаги ще имаме нашите петъци.
Но ви свидетелствам в името на Онзи, Който победил смъртта – неделята ще дойде. В тъмнината на нашата мъка неделята ще дойде.
Независимо от отчаянието, независимо от мъката неделята ще дойде. В този живот или в следващия, неделята ще дойде.
Свидетелствам ви, че възкресението не е мит. Имаме личните свидетелства на онези, които Го видели. Хиляди хора в Стария, и в Новия Свят видели възкресения Спасител. Те докоснали раните на Неговите ръце, крака и ребра. Те проронили сълзи на несподавена радост, докато Го прегръщали.
След възкресението учениците били обновени. Те пътували по целия свят, провъзгласявайки славните вести на Евангелието.
Ако бяха избрали, те можели да се изгубят и да се завърнат към предишния си живот и занимания. С течение на времето тяхната връзка с Него щяла да бъде забравена.
Те могли да отрекат божествеността на Христос. Но все пак не го направили. Изправени пред опасност, присмех и смъртна заплаха, те влизали в дворци, храмове и синагоги, като смело възвестявали Исуса Христа, възкресения Син на Живия Бог.
Много от тях дали собствения си живот като последно свидетелство. Те умрели като мъченици и свидетелството за възкресения Христос било на устните им, докато умирали.
Възкресението преобразило живота на онези, които били негови свидетели. Не би ли преобразило то и нашия?
Всички ние ще се вдигнем от гробовете си. И в онзи ден моят баща ще прегърне майка ми. В онзи ден аз отново ще държа в ръцете си моята любима Илайза.
Благодарение на живота и вечната жертва на Спасителя на света ние ще бъдем отново събрани с онези, които са ни били скъпи.
В онзи ден ще опознаем обичта на нашия Небесен Отец. В онзи ден ще се зарадваме, че Месията победил всичко, така че всички ние да можем да живеем вечно с онези, които обичаме.
Поради свещените обреди, които получаваме в светите храмове, нашето заминаване от този кратък земен живот не може за дълго да прекъсне взаимоотношенията, които са били обвързани с вечни връзки.
Тържествено заявявам, че смъртта не е края на съществуването. „Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление”7. Благодарение на възкресения Христос „погълната биде смъртта победоносно”8.
Благодарение на нашия възлюбен Изкупител ние можем да издигнем глас дори и през най-тъмните наши петъци и да заявим, „О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?”9
Когато президент Хинкли говори за ужасната самота, която сполита онези, които изгубят обичните си хора, той също обеща, че в тишината на нощта един тих и тънък ще шепне мир на душата ни: „Бог е с нас”.
Безкрайно съм благодарен за възвишените и истинни учения на Евангелието и за дара на Светия Дух, който е шепнел в душата ми утешаващите и успокояващи думи, обещани от възлюбения ни пророк.
От дълбините на своята мъка се радвам на славата на Евангелието. Радвам се, че Пророкът Джозеф Смит бил избран да възстанови Евангелието на земята в тази последна диспенсация. Радвам се, че имаме пророк, президент Гордън Б. Хинкли, който води Господната Църква в наши дни.
Нека разберем и живеем благодарни за безценните дарове, които идват при нас като синове и дъщери на любящ Небесен Отец, и за обещанието за онзи светъл ден, когато всички ние ще се вдигнем триумфално от гробовете си.
Да можем винаги да помним, че независимо от това колко черен е нашия петък, неделята ще дойде, е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.