И тъй, решете в сърцата си
Ние не можем да стоим с единия крак в Църквата и с другия в света.
Като човек, обучен по медицина, който разбира сложността и реда и хармонията на човешкото тяло, това подсилва моята вяра в Създателя. Вярвам в Бог. Аз вярвам, че Той ни е създал.
Алтернативата на това убеждение за Създателя е да вярваме, че живота се е появил някак спонтанно по случайност. Аз не вярвам в това.
И ако Бог ние е създал, не е логично след това да ни остави сами. Има смисъл Той да ни даде някаква насока. Някои от тези насоки са дошли под формата на това, което наричаме заповеди.
Заповедите не са дадени, за да ни натоварват или ограничават. Те са пътепоказатели от един всемъдър Небесен Отец, които ни предпазват от беди, дават пълнотата на щастието в този живот и ни връщат безопасно обратно у дома при Него.
В реч в Университета „Бригъм Йънг” през 1994 г. равин Харолд С. Кушнер каза:
„Аз съм традиционен евреин и спазвам библейските закони за хранене. Аз подозирам, че повечето от вас предполагат как цял ден си повтарям: „Ох, само колко обичам да ям свински пържоли, но това означава, че стария Бог няма да ми позволи. Не е така. Фактът … е, аз си повтарям цял ден, казвайки, „Не е ли невероятно? Има пет милиарда души на тази планета и Бог се грижи какво да ям на обяд, и какъв език да използвам”.
Аз не съм унизен, като ми се казва, че има някои неща, които не мога да направя, защото са грешни. По-скоро това ме подсилва”1.
Старейшина Хенри Б. Ейринг дори го каза по-добре по време на първото сателитно излъчване за обучение на ръководители по света: „Господ ни е дал Своите стандарти за достойнство. Той не го е направил, за да ни държи далеч от Себе Си, а за да ни приближи към Себе Си”2.
Братя и сестри, спазването на заповедите има значение както в този живот, така и в следващия. За да бъдем достойни за небесното царство и радостта, която присъства там, ние трябва да спазваме заповедите!
Единственият стандарт, който има смисъл за всеки от нас, е небесният. В Учение и Завети четем: „Защото този, който не е способен да съблюдава закона на едно селестиално царство, не може да издържи на селестиална слава”3. Толкова е просто! Но не е нужно да чакаме, за да преживеем селестиална радост. Като живеем според заповедите, получаваме радост тук и сега.
Страхувам се, че твърде много от нас не са напълно отдадени да живеят според всички заповеди. Тези светии не са напълно готови да оставят света изцяло зад себе си. Те се бавят.
В свещеническата сесия за ръководители на една регионална конференция ние изпяхме химна „Ye Elders of Israel”. Припевът съдържа един стих, „О, Вавилон, О, Вавилон, казваме ти сбогом” 4. След песента старейшина Нийл А. Максуел говори и изрази мисълта, че да кажем сбогом на Вавилон представлява едно от нашите предизвикателства—и че твърде много от нас предпочитат да си запазят там лятна вила5.
Ние не можем да стоим с единия крак в Църквата и с другия в света. Една причина е, че светът и Църквата се раздалечават много бързо. Ще изгубим равновесието си.
Ние знаем, че „Никой не може да слугува на двама господари”6. Аз се страхувам, че някои се опитват да направят това, което президент Марион Г. Ромни описва като опит да „се служи на Господ без да обиждаме дявола”7.
Спасителят учи: „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората”8.
Как ние изгубваме нашия стимул? Единия начин е когато вече не се разграничаваме от света. Много хора в Църквата се оставят на течението в посоката на света и гледат да станат повече и повече като света. Ние трябва да престанем да се носим по течението.
Старейшина Робърт Д. Хейлз казва: „Като светиии от последните дни, ние не трябва да изглеждаме като света. Не трябва да се забавляваме както света. Нашите лични навици трябва да бъдат различни. Нашите развлечения трябва да бъдат други”9.
В това време на морално размити правила трябва да бъдем подготвени да имаме позиция и да кажем, „Това е правилно, а това е грешно”. Ние не можем да следваме тълпата! Сега, разбира се, аз не предлагам да се преместим в пустошта и да си заключим вратите. Ние можем да бъдем в този свят, да ходим на училище, да ходим на работа, да се пръсъединим към стойностни обществени организации и т.н. Но трябва да се придържаме към Господните стандарти.
Аз имам скъп приятел, който е уважаван лекар. Той списва редовно национална статия за здравето. Често неговата тема засяга храната. Той има проблем. Обича понички, които са вкусни, но обикновено не се считат за една от най-полезните храни в света.
За да разреши тази дилема, той измислил това, което той нарича теория за храната 80:20. Тази теория казва, че ако сте много стриктен 80 процента от времето, можете да ядете каквото искате през осталите 20 процента.
Сега, това може да бъде правилно при храната, но принципът 80:20 не е приемлив за неща като комарджийство, порнография или честност. Братя и сестри, понякога не сме ли 80:20 членове на Църквата?
Помислете за жената, която спазва Господния ден свят, освен ако не нуждае от нещо от магазина. Или човек, който е честен във всички свои вземания-давания, докато не устои да порива да преувеличи своите данъчни облекчения, понеже те му спестяват над 1 000 долара. Или баща, който е мил и нежен със своята съпруга и деца, освен когато е имал тежък ден в работата.
Братя и сестри, нека продадем лятната си вила във Вавилон, нека изберем да не сме от света. Нека да не бъдем „почти”, а „изцяло” светии от последните дни.
В Превода на Джозеф Смит на Лука 14:28 Господ казва: „Ето защо решете това в сърцето си, вие да правите нещата, които Аз ще ви уча и ще ви заповядам”. Обичам тази фраза „решете се”. Братя и сестри, моля се ние да сме се решили. Има ценни благословии, които идват само при пълното отдаване на сърцето на човек на Бог.
Президент Хибър Дж. Грант казва: „Има само една безопасна пътека за светиите от последните дни, и това е пътят на дълга. Не свидетелството, не чудните проявления, не знанието, че Евангелието на Исус Христос е истинно, … не дори знанието, че Спасителят е Изкупителя и че Джозеф Смит е Негов пророк ще спасят вас и мен, а тъкмо спазването на Божиите заповеди, като живеем живот на светия от последните дни”10.
Сега, млади мъже и млади жени, като започвате определяте приоритетите си в живота, помнете, единствената истинска сигурност е да живеем, като спазваме заповедите. Финансовата сигурност и обществения пост са кухи без праведността. Аз ви обещавам това.
Вие сте живели с вашия Небесен Отец в доземното съществуване. Вие сте били там с Него. Вашият дух знае какво е да се живее в небесното царство. Вие никога не можете да бъдете истински щастливи в неселестиална среда. Вие знаете твърде много. Това е една от причините за вас нечестието никога да не може да бъде щастие11. Колко велико нещо е да решиш веднъж завинаги рано в живота какво ще правиш и какво не, що се отнася до честността, скромността, целомъдрието, Словото на мъдростта и брака в храма.
Братя и сестри, стойте на стеснената и тясна пътека. Не, стойте по средата на стеснената и тясна пътека. Не се носете по течението, не се отклонявайте, бъдете внимателни.
Помнете, не флиртувайте със злото. Стойте далеч от територията на дявола. Не давайте на Сатана никакво предимство. Животът според заповедите ще ви донесе щастието, което твърде много търсят на други места.
Както старейшина Нелсън учи тази сутрин, това е пълнотата на Евангелието на Исус Христос. Това е Неговата Църква. Възстановяването наистина се е случило! Няма причина да се бавите.
Знам, че президент Гордън Б. Хинкли е Господния пророк днес. Аз съм благодарен да стоя до него и му благодаря за неговите учения, ръководство и неговия чудесен пример за сила. Знам, че Бог е жив и Той е нашия Отец. Аз свидетелствам, че Исус е Христос. В името на Исус Христос, амин.