Той изцелява обременените
Изцеляващата сила на Господ Исус Христос… е на разположение за всяко страдание в земния живот.
Спасителят заявява, „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матея 11:28).
Мнозина носят тежко бреме. Някои са изгубили обичан човек или се грижат за инвалид. Някои са били наранени от развод. Други копнеят за вечен брак. Някои се намират в хватката на пристрастяващи вещества или практики като алкохол, тютюн, наркотици или порнография. Други имат осакатяващи ги физически или духовни недъзи. Някои се борят с привличане към същия пол. Други са обзети от ужасни чувства на депресия или безсилие. По един или по друг начин мнозина са тежко обременени.
Към всеки от нас Спасителят отправя следната любяща покана:
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).
Писанията съдържат множество разкази за това как Спасителят изцелява обременените. Той прави така, че слепи да проглеждат, глухи да започнат да чуват, сакати да бъдат изцелявани, прокажени да оздравяват и нечисти духове да бъдат прогонвани. Често четем, че човекът, излекуван от тези физически заболявания, бива „изцелен” (вж.Матея 14:36; 15:28; Maрка 6:56; 10:52; Лука 17:19; Иоана 5:9).
Исус лекува множество хора от физически заболявания, но Той не се отвръща и от онези, които търсели „изцеление” и от други неразположения. Матея пише, че Той изцелява всякаква болест и всякаква немощ между людете (вж. Матея 4:23; 9:35). Огромни множества Го следват и Той „ги изцели всичките” (Матея 12:15). Със сигурност тези изцеления включват онези, чиито заболявания са емоционални, умствени или духовни. Той изцелява всички тях.
По време на Своята проповед в синагогата Исус прочита пред всички пророчеството на Исаия: „(Той) Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените” (Лука 4:18). Когато Исус заявява, че дошъл да изпълни това пророчество, Той ясно потвърждава, че ще излекува онези с физически заболявания и също така ще прогласи освобождение на пленниците, ще освободи угнетените и ще изцели съкрушените от мъка.
Евангелието на Лука съдържа множество примери на това служение. Разказва за случай, в който „големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си” (Лука 5:15). На друго място е записано, че Исус „изцели мнозина от болести и язви” (Лука 7:21) и че „изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление (Лука 9:11). То също така описва как едно голямо множество от Юдея и Ерусалим и от сидонското крайбрежие слиза в равнината „да Го чуят и да се изцелят от болестите си” (Лука 6:17).
Когато Спасителят се явява на праведните в Новия свят, Той повиква при Себе Си сакати, слепи или страдащи от други физически заболявания хора. Той отправя същата покана към онези, „страдащи по някакъв друг начин” (3 Нефи 17:7). „Доведете ги тука”, казва Той, „и Аз ще ги изцеля” (ст. 7). Книгата на Мормон разказва как множеството излиза напред с „всички, които страдаха по някакъв начин” (ст. 9). Това трябва да е включило всички хора с всякакъв вид физическо, емоционално или умствено заболяване, което срещаме днес, и Писанието свидетелства, че Исус „изцели всеки един от тези” (ст. 9).
Спасителят ни учи, че ще имаме скръб в този свят, но ни казва, „Дерзайте (защото) Аз победих света” (Иоана 16:33). Неговото Единение е приложимо и е достатъчно силно не само да плати цената на греха, но също и да изцели всяко земно страдание. Книгата на Мормон учи, „И той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ” (Алма 7:11; вж. и 2 Нефи 9:21).
Той знае за нашето нещастие и е тук заради нас. Като добрият самарянин в Неговата притча, когато ни открие наранени край пътя, Той превързва раните ни и се грижи за нас (вж. Лука 10:34). Братя и сестри, изцелителната сила на Неговото Единение е за вас, за нас, за всички.
Неговата всеобхватна изцелителна сила е потърсена в молитвените думи на нашия химн „Master, the Tempest Is Raging” (Буря бушува, учителю):
Учителю, днес със терзание духовно
Прекланям се в мъката своя.
Тревожи се моето сърце тъй тъжно.
О, моля, стани и ме спаси!
Вълни от грях и мъка
заливат давещата се моя душа.
Потъвам! Потъвам, Учителю!
Да, ела и в ръце ме вземи!
(Hymns, № 105)
Можем да бъдем изцелени чрез властта на свещеничеството на Мелхиседек. Исус дал на Своите дванадесет апостоли силата да „изцеляват всякаква болест и всякаква немощ” (Матея 10:1; вж. и Марка 3:15; Лука 9:1–2) и те „тръгнаха… проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде” (Лука 9:6; също Марка 6:13; Деянията 5:16). Седемдесетте също били изпратени със сила и поръчение да изцеляват болните (вж. Лука 10:9; Деянията 8:6–7).
Въпреки, че Спасителят можел да изцели всички, които пожелаел, това не е така за онези, които носят Неговата свещеническа власт. Упражняването на тази власт в смъртността се ограничава от волята на Онзи, на Когото принадлежи това свещеничество. В резултат на това на нас ни е казано, че някои от хората, които старейшините благославят, са „определе(ни) за смърт” (У. и З. 42:48). По подобен начин, когато апостол Павел поискал да бъде изцелен от „тръна в плътта”, които го мъчел (2 Коринтяните 12:7), Господ отказал да го изцели. По-нататък Павел пише, че Господ обяснил, „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена” (ст. 9). Павел с реагира с покорство, казвайки „по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила… защото, когато съм немощен, тогава съм силен” (стихове 9–10).
Благословията да бъдем изцелени идва по много начини, според личните ни нужди, така както ги познава Този, който ни обича най-много. Понякога изцелението лекува нашето заболяване или повдига товара ни. Понякога сме изцелени, като ни се даде силата, разбирането или търпението да носим товара, който е положен върху нас.
Хората, които последвали Алма, били под робството на нечестиви потисници. Когато се помолили за облекчение, Господ им казал, че ще ги освободи по-нататък, а дотогава Той щял да облекчи тегобите им „…та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори когато сте в робство; и това Аз ще направя, за да можете да Ми бъдете свидетели… че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му” (Мосия 24:14). В този случай тяхното бреме не било премахнато, а Господ ги укрепил, така че „да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна” (ст. 15).
Същото това обещание и ефект са дадени на вас, майки, които сте овдовели или разведени, на вас, самотни и не сключили брак, на вас, които се грижите за някого, на вас, които сте пристрастени, както и на всички ни, каквото и да е нашето бреме. „Елате в Христа”, казва пророкът, „и станете съвършени в Него” (Мороний 10:32).
Понякога можем да сe отчаем, мислейки, че нашето бреме е твърде тежко. Когато изглежда, че буря се е развихрила в живота ни, можем да се почувстваме изоставени и да извикаме като учениците по време на бурята, „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?” (Марка 4:38). В такива моменти трябва да помним Неговия отговор: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?” (ст. 40).
Изцеляващата сила на Господ Исус Христос – било когато тя вдига бремето или ни укрепва да издържим и да живеем с него като апостол Павел – е на разположение за всяко страдание в земния живот.
След като изнесох реч на Общата конференция относно злините на порнографията (вж. „Порнографията”, Лиахона, май 2005 г., стр. 87–90), получих множество писма от хора, обременени от това пристрастяване. Някои от тези писма са от мъже, които са преодолели порнографията. Един мъж пише:
„Има няколко урока, които научих от опита си в излизането от мрака на един грях, който толкова изцяло доминира живота на хората, които заробва: 1) Това е сериозен проблем, който е невероятно труден за преодоляване… 2) Най-важният източник на подкрепа и сила в процеса на покаяние е Спасителя… 3) Съсредоточено и всекидневно изучаване на Писанията, редовно посещение на храма и сериозно и съзерцателно участие в обряда на причастието са все неразделна част от истинския процес на покаяние. Предполагам, че това е така, защото всички тези дейности служат за задълбочаване и усилване на връзката на един човек със Спасителя, разбирането му за Неговата единителна жертва, и вярата му в изцеляващата Му сила” (писмо с дата 24 октомври 2005 г.).
„Дойдете при Мене,” казва Спасителят, „и ще намерите покой на душите си” (Матея 11:28–29). Този обременен мъж се обърнал към Спасителя и това е във възможностите на всеки от нас.
Една жена, чиито брак бил застрашен от пристрастяването на съпруга й към порнографията, ми писа как тя го подкрепяла в продължение на пет години, изпълнени с болка, докато, както тя казва, „чрез дара на безценното Единение на нашия Спасител и онова, което Той ме научи за прошката, (моят съпруг) е най-накрая свободен – точно както и аз самата”. Като жена, която не се нуждаела от пречистване на греха, а само искала освобождаването на обичан човек от робство, тя дава следния съвет:
„Общувай с Господа… Той е най-добрият ти приятел! Той познава болката ти, защото вече я е изстрадал вместо теб. Той е готов да поеме това бреме. Имай Му достатъчно доверие, за да го положиш в Неговите крака и да Му позволиш Той да го носи вместо теб. Тогава твоята мъка може да бъде сменена с Неговия мир, в дълбочината на твоята душа” (писмо с дата 18 април 2005 г.).
Един мъж писал на Висш ръководител за това как силата на Единението му помогнала да преодолее проблема, което имал с привличането си към същия пол. Той бил отлъчен в резултат на сериозни прегрешения, които нарушили храмовите му завети и неговите отговорности към децата му. Бил изправен пред избора или да направи опит да живее според Евангелието, или да продължи в посока, противоположна на ученията му.
„Знаех, че ще бъде трудно”, пише той, „но не осъзнавах през какво трябваше да премина.” Неговото писмо описва празнотата и самотата, огромната болка, която чувствал дълбоко в душата си, докато полагал усилия да се завърне. Усилено се молел за опрощение, понякога в продължение на часове. Той бил подкрепян, като четял Писанията, от приятелството на любящ епископ и от свещенически благословии. Но от най-голямо значение била помощта на Спасителя. Той обяснява:
„Това се получи само чрез Него и Неговото Единение… сега чувствам огромна благодарност. Моите болки бяха толкова големи, че понякога почти не можех да ги понеса, и все пак те бяха толкова малки, сравнени с онова, което Той изстрадал. Там, където някога в живота ми имаше тъмнина, сега има любов и благодарност”.
Той продължава: „Някои казват, че промяната е възможна, и че терапията е единствения възможен изход. Те са много ерудирани по този въпрос и могат да предложат толкова много на онези, които се борят с това… но се притеснявам, че те забравят ролята на Небесния Отец в този процес. Ако ще се случва промяна, тя ще стане според волята Божия. Също така се притеснявам, че много хора се съсредоточават върху причините на (привличането към същия пол)… Няма нужда да се определя защо имам (този проблем). Не знам дали съм роден така или фактори на средата са допринесли за него. Истината е, че това предизвикателство е в живота ми, и от значение е това, което правя с него от този момент нататък” (писмо с дата 25 март 2006 г.).
Хората, които са написали тези писма, знаят, че Единението на Исус Христос и изцелението, което то предлага, дават много повече от възможността за покаяние за греховете. Единението ни дава също силата да издържим „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид,” защото нашият Спасител взел върху Си „болките и болестите на Своя народ” (Алма 7:11). Братя и сестри, ако вашите вяра и молитви и силата на свещеничеството не облекчат вашето страдание, то Единението със сигурност ще ви даде силата да носите това бреме.
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени”, казва Спасителя „и Аз ще… (дам) покой на душите (ви)” (Матея 11:28–29).
Като се борим с предизвикателствата на смъртността, моля се за всеки от нас по начина, по който се молел Мормон за своя син, Мороний: „Дано Христос те издигне и дано Неговите страдания и Неговата смърт… и Неговата милост, и дълготърпението Му, и надеждата за славата Му и за вечен живот да почиват в твоето съзнание навеки” (Мороний 9:25).
Свидетелствам за Исус Христос, нашият Спасител, Който ни кани да дойдем при Него и да станем съвършени в Него. Той ще превърже раните ни и ще изцели обременените. В името на Исус Христос, амин.