Да бъдем мъже
Ние, които сме носители на свещеничеството на Бог… трябва да се вдигнем от праха на самоугаждането и да бъдем мъже!
Преди години, когато моите братя и аз бяхме момчета, нашата майка претърпя тежка операция от рак. Беше много близо до смъртта. Голяма част от тъканта на врата и едното й рамо трябваше да бъде отстранена, и дълго време за нея беше много болезнено да използва дясната си ръка.
Една сутрин, около година след операцията, баща ми заведе мама в един магазин за електрически уреди и помоли управителя да й покаже как да използва машината за гладене на дрехи, която той имаше. Машината се казваше IronRite. Тя се управляваше от стол, като с колена се натискаха педали, за да може да се спусне един валяк върху нагорещена метална повърхност, и да се задвижва, като изглажда ризи, панталони, поли и други дрехи. Виждате, че това би направило гладенето по-лесно (което беше трудоемка задача в нашето семейство с пет момчета), особено за жена, която не можеше напълно да ползва дясната си ръка. Майка беше шокирана, когато татко каза на управителя, че ще купят машината и после плати за нея в брой. Въпреки добрият доход на баща ми като ветеринар, операцията и лекарствата на майка ги бяха оставили в трудни финансови условия.
На път за вкъщи майка ми беше разстроена: „Как можем да си го позволим? Откъде се взеха тези пари? Как ще се справяме оттук нататък?” Най-накрая татко й каза, че оставал без обяд в продължение на почти една година, за да спести достатъчно пари. „И сега, когато гладиш”, каза той, „няма да е необходимо да спираш и да ходиш в спалнята, за да плачеш, докато болката в ръката ти отмине”. Тя не знаеше, че той бе узнал за това. По онова време не знаех за жертвата и това, което баща ми бе направил за майка от обич, но сега, като знам, си казвам, „Ето, това е мъж”.
Пророк Лехий умолява своите разбунтували се синове, като казва, „Вдигнете се от праха, синове мои, и бъдете мъже” (2 Нефи 1:21; курсив добавен). По възраст Ламан и Лемуил били мъже, но от гледна точка на своя характер и духовна зрялост те все още били деца. Те роптаели и се оплаквали, когато бивали помолени да свършат нещо трудно. Не приемали авторитета на някой друг, който да ги поправя. Не ценели духовните неща. Лесно прибягвали до насилие и добре играели ролята на жертви.
Днес виждаме същия начин на мислене. Някои постъпват, все едно най-висшата цел на мъжа е неговото собствено удоволствие. Освободените социални нрави са „пуснали мъжа на свобода”, тъй да се каже, и много от тях мислят, че е допустимо да бъдат бащи на извънбрачни деца и да съжителстват, без да сключват брак1. Избягването на задължения се счита за умно, а жертвата за доброто на околните – наивно. Някои считат един живот на работа и постижение за незадължителен. Един психолог, който изучава все по-масовия феномен, който нарича „млади хора на неутрална скорост”, описва следния сценарии:
„Джъстин отива да учи в университет за година-две, пропилява хиляди долари от парите на родителите си, след което му става скучно и се връща вкъщи да живее в старата си стая, същата, в която е живял, докато е учил в гимназията. Сега той работи 16 часа на седмица в копирен център или на половин работен ден в някое заведение.
Родителите му си скубят косите. „Джъстин, ти си на 26 години. Не учиш. Нямаш кариера. Нямаш дори приятелка. Какъв ти е планът? Кога ще имаш цели в живота?”
„Ама какъв е проблемът?”, пита Джъстин. „Не са ме арестували за нищо, не ви искам пари. Не може ли просто да я карате спокойно?”2
Каква амбиция, а?
Ние, които сме носители на свещеничеството на Бог, не можем да си позволим да живеем живота си така безцелно. Имаме работа за вършене (вж. Мороний 9:6). Трябва да се вдигнем от праха на самоугаждането и да бъдем мъже! Стремежът на едно момче да стане мъж, силен и способен, е наистина нещо прекрасно; човек, който може да изгражда и създава неща и да ръководи; някой, който да направи нещо в този свят. Прекрасна цел е за нас, които сме по-възрастни, да изградим образ на истинското мъжество в живота си и да бъдем образец на онези, които поглеждат към нас за пример.
В голяма степен истинското мъжество се определя от взаимоотношенията ни с жените. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са ни дали идеал за следване със следните думи:
„Семейството е постановено от Бог. Бракът между мъжа и жената е съществен елемент в Неговия вечен план. Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети… По божествен проект, бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си”3.
През годините съм посещавал членове на Църквата в много страни и независимо от различията в условия и култури навсякъде, където съм бил, са ми правили впечатление вярата и възможностите на нашите жени, включително и някои от най-младите. Толкова много от тях притежават забележителна вяра и доброта. Те познават Писанията. Те са уравновесени и уверени. И се питам, имаме ли мъже, които да подхождат на тези жени? Дали нашите млади мъже се развиват в достойни спътници, на които тези забележителни жени да се възхищават и уважават?
Президент Гордън Б. Хинкли, говорейки на това събрание през април 1998 г., дава недвусмислен съвет на младите мъже
„Момичето, за което се жените, ще поеме огромен риск с вас… До голяма степен вие ще определите остатъка на живота й…
Положете усилия да се образовате. Обучете се възможно най-добре. Светът ще ви плаща най-вече това, което мисли, че струвате. Павел говори съвсем ясно, когато писал на Тимотея, „Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош” (1 Тимотея 5:8)”4.
Почтеността е съществена за това да бъдеш мъж. Почтеността означава да си честен, но също и да поемаш отговорност и да почиташ обещания и завети. Президент Н. Елдън Танър, бивш съветник в Първото Президентство и почтен мъж, разказва на човек, който дошъл при него за съвет:
„Един млад мъж дойде при мен неотдавна и каза, „Сключих споразумение с един мъж, според което трябва да извършвам определени плащания всяка година. Изостанал съм в изплащането на дома си, и ще стане така, че ще го изгубя, ако платя на него. Какво да правя?”
Погледнах го и казах, „Спази обещанието си.”
„Дори ако това ми струва дома?”
Казах му, „Не говоря за дома ти. Говоря за твоето споразумение; и мисля, че жена ти по-скоро би искала да има съпруг, който спазва обещанията си и съблюдава задълженията си… и да живее под наем, вместо да има дом със съпруг, който не спазва своите обещания и договаряния”5.
Добрите мъже понякога правят грешки. Един почтен мъж честно ще признае и поправи своите грешки и ние следва да уважаваме това. Понякога мъжете правят опит, като не успяват. Не всички достойни цели биват постигани въпреки честните и всеотдайни усилия. Мъжеството не винаги се измерва с плодовете от нечий труд, а от самия труд – от положеното усилие6.
Въпреки че ще направи някои жертви и ще се отрече от някои удоволствия при спазване на своите обещания, истинският мъж живее един възнаграждаващ живот. Той дава много, но получава повече, и живее доволен от одобрението на своя Небесен Отец. Животът на истинското мъжество е един добър живот.
Най-важното, когато обмисляме заръката да бъдем мъже, ние трябва да мислим за Исус Христос. Когато Пилат извел Исус с трънения венец, рекъл, „Ето мъжът!” (Иоана 19:4–5). Пилат може би не е разбирал напълно значението на своите думи, но тогава Господ наистина стоял пред хората, така както е застанал днес – най-висшият идеал за мъжество. Ето мъжът!
Господ пита Своите ученици какви човеци трябва да бъдат и после отговаря, „Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27; вж. и 3 Нефи 18:24). Това е нашата основна задача. Какво прави Той, на което ние като мъже да подражаваме?
Исус отхвърля изкушенията. Когато се среща със самия Изкусител, Исус „не се поддава на изкушението” (Мосия 15:5). Той отвърнал с един стих: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матея 4:4). Заповедите на Евангелието са и наша защита и също като Спасителя можем да получаваме сила от Писанията, за да устояваме на изкушенията.
Спасителят е послушен. Той напълно изоставя „естествения човек” (Мосия 3:19) и предава волята си на Отца (вж. Мосия 15:7). Той е кръстен, за да покаже, „че според плътта Той се смирява пред Отца и свидетелства на Отца, че ще Му се подчинява в спазването на заповедите Му” (2 Нефи 31:7).
Исус „(обикаля) да прави благодеяния” (Деянията 10:38). Той използва божествените сили на святото свещеничество да благославя онези в нужда, „(при) изцеляване на болни, вдигане на мъртви, … (като) прави куците да прохождат, слепите да получават зрението си и глухите да чуват, и… лекува всякакъв вид болести” (Мосия 3:5). Исус казва на своите апостоли: „и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и даде живота Си откуп за мнозина” (Марка 10:44–45). Като Негови съслужители ние можем да придобием величие в Неговото Царство чрез любов и служба.
Спасителят е безстрашен, когато се противопоставя на злото и заблудата. „И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма… и каза им: Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите разбойнически вертеп” (Матея 21:12–13). Той призовава всички да се покаят (вж. Матея 4:17) и да бъдат опростени (вж. Иоана 8:11; Алма 5:33). По този начин ние можем да застанем твърдо, като защитаваме свети неща и издигаме глас на предупреждение.
Той отдава живота Си, за да изкупи човечеството. Със сигурност ние можем да поемем отговорност за онези, които Той ни е поверил да се грижим.
Братя, нека да бъдем мъже, тъкмо какъвто е Той. В името на Исус Христос, амин.