2006
Храмът е за семействата
Ноември 2006


Храмът е за семействата

Когато дойдете в храма, ще обикнете семейството си с по-дълбока любов, каквато не сте чувствали преди.

Както спомена Президент Хинкли, 123-тият храм на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни беше осветен наскоро от президент Гордън Б. Хинкли в Сакраменто, Калифорния. Този прекрасен храм служи на повече от 80 000 чудесни и развълнувани членове на Църквата в Сакраменто и близките райони. Над 168 000 посетители разгледаха храма по време на отворените врати. Те научиха, че в тези величествени сгради може да се доближат до Спасителя Исус Христос повече, отколкото на което и да е друго място по света. Нашите членове знаят, че чрез Него те могат да намерят мир и надежда, която ще подкрепя тях и семействата им в днешния тревожен свят.

Когато дойдете в храма, ще обикнете семейството си с по-дълбока любов, каквато не сте чувствали преди. Храмът е за семействата. След като аз и съпругата ми Карън увеличихме нашата храмова служба, нашата любов един към друг и към нашите деца нарастна. И това не е всичко. Тя се разпростира до родители, братя и сестри, лели, чичовци, братовчеди, нашите предци и особено нашите внуци! Това е духът на Илия, който е духът на работата по семейна история и когато е вдъхновена от Светия Дух, подтиква към обръщане на сърцата на бащите към децата и сърцата на децата към бащите. Благодарение на свещеничеството съпрузите и съпругите се запечатват заедно, деца се запечатват към своите родители за вечността, та семейството да е вечно и няма да бъде разделено след смъртта.

Когато съпругата ми и аз бяхме млади родители с малки деца вкъщи, ние отправихме предизвикателство към децата ни да наизустят Символа на вярата. Наградата за успешно изпълнение беше да прекарат вечерта навън с татко си. Ние бяхме доволни, че нашите три големи деца изпълниха предизвикателството. Когато нашия седем годишен син пръв наизусти всички тринадесет точки на Символа на вярата, ние седнахме да изберем вечер и дейност, която можем да правим заедно. Аз бях толкова зает с работа, обществени дейности и църковни отговорности, че не можех отделя вечер за сина ми за около две седмици. Той беше силно разочарован. Обаче открих, че в града, където живеехме, имаше денонощна зала за боулинг. Незабавно избрахме дата и решихме да започнем нашата дейност в 5:00 ч. сутринта. Нашия план беше да станем в 4 ч. сутринта, да закусим и после да идем в центъра.

Когато дойде денят, усетих някой да ме бута по рамото много рано сутринта. Докато се опитвах да си отворя очите, чух сина ми да казва, „Време ли е, татко?” Погледнах си будилника; беше само 2 ч. сутринта!

„Лягай да спиш, сине”, казах аз. „Още е рано”.

Един час по-късно се случи същото нещо. „Татко, татко, време ли е да тръгваме?” След като го изпратих обратно в леглото за втори път, не можех да не усетя вълнението му.

После в 4 ч. станахме, хапнахме нещо и тръгнахме към залата за боулинг. Прекарахме времето си чудесно.

Бих искал да кажа, че сме имали редовни и запомнящи се дейности като тази с всичките ми деца, но не мога. Аз съм от тези родители, които често желаят да се върнат обратно да направят някои неща отново.

Както и вие, аз не искам да загубя никое от децата си. Искам да бъда завинаги заедно с всички от моето семейство. Храмът дава на всички ни допълнителна надежда за продължаване и подобряване на нашите взаимоотношения дори след този живот. Запечатването, извършено в храма, обещава допълнителни благословии.

„Пророкът Джозеф Смит заявява – и никога не е учил по-утешаващо учение че запечатването на верни родители за вечността и божествените обещания, дадени им за доблестна служба за каузата на истината, ще спасят не само тях самите, но и потомството им. Въпреки че някои от овцете може да се отклонят, очите на Овчаря са върху тях, и рано или късно те ще почувстват допира на Божествено провидение, което се протяга към тях и ги дърпа обратно в стадото. В този или в следващия живот те ще се завърнат. Ще трябва да платят дълга си към правосъдието, ще страдат за греховете си, а е възможно и да извървят трънлива пътека, но ако това накрая ги доведе, както каещият се блуден син, до сърцето и дома на любящ и прощаващ баща, то болезненото преживяване няма да е напразно”.1

Не е ли това заявление окуражаваща новина за родителите, чиито деца са запечатани за тях?

Нека видим няколко други благословии, които дава храмът. Домът на Господ е убежище от света. Членовете от Сакраменто споделиха следния коментар със своите гости на отворените врати: „Понякога умовете ни са толкова заети с проблеми и има толкова много неща, изискващи нашето незабавно внимание, че просто не можем да мислим ясно. В храма прахта от външните дразнители се уталожва, мъглата и димът се разсейват и ние можем да „видим” неща, които не сме били в състояние да видим преди”.2

Селестиалната стая в храма, в частност, е място на мир, спокойствие и красота. Тя е тих пристан, където човек може да обмисля, размишлява, моли, замисля и чувства любовта на Небесния Отец и Спасителя. Докато размишляваме и медитираме в храма, нашите мисли естествено се фокусират върху членовете на нашето семейство.

В 2 Царете 22:7 четем думите на Давид: „В утеснението си призовах Господа, и към Бога мой викнах; и от храма Си Той чу гласа ми, и викането ми стигна в ушите Му.” Храмът е място за лично откровение, което ще ни благослови в нашето настойничество.

Президент Хинкли ни е казал, че „точно както нашият Изкупител даде Своя живот в изкупителна жертва за всички хора, и като направи това, стана наш Спасител, така ние в малка степен, когато се занимаваме с работата на заместници в храма, ставаме спасители за онези от другата страна, които не разполагат със средства за напредък, освен ако нещо не се направи в тяхна полза от тези които са на земята”.3

Това, което вършим, е тъй значима служба и защото нашите отпътували братя и сестри буквално стават по-свързани с нас.

Храмът е място да опознаем Отца и Сина. Това е място, където ние изживяваме божественото присъствие. Пророкът Джозеф Смит направи следния призив: „Съветвам всички… да търсят по-дълбоко и по-дълбоко в тайните на божествеността”4. И къде трябва да търсим? В дома Божий.

Нека станем хора, посещаващи и обичащи храма. Давам свидетелството си, че храмът е за семействата. И също свидетелствам, че всичко в храма свидетелства за Исус Христос. Неговия пример за любов и служба се чувства там. Храмът е Неговия свят дом. Знам, че Той е Сина Божий, нашия Спасител и Изкупител, нашия Посредник и наш Ходатай пред Отца. Той ни обича и желае нашите семейства да бъдат щастливи и да бъдат заедно завинаги. Той желае всички ние да сме активни в Неговия храм.

В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Орсън Ф. Уитни, в доклад на конференцията, апр. 1929 г., стр. 110.

  2. Бойд К. Пакър, „Светият храм”, Tambuli, юни 1992 г., стр. 23; Ensign, фев. 1995 г., стр. 36.

  3. Discourses of President Gordon B. Hinckley, Volume 2, 2000–2004 г., 2005 г., стр. 265.

  4. History of the Church, 6:363.