За да могат да Те познаят
Можем да научим духовни уроци, ако можем да преживеем страдание, мъка и тъга, като се фокусираме върху Христос.
Хорът изпя „Jesus, the Very Thought of Thee”(Исусе, самата мисъл за Теб)1. В Книгата на Мормон Нефи, говорейки за Месията, пророкува:
„И светът поради беззаконието си ще Го смята за едно нищо; ето защо, те ще Го бичуват и Той ще го изстрада; и ще Го удрят и Той ще Го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще Го изстрада поради Своята любяща доброта и дълготърпението Си към чедата човешки.”2
Великото и силно страдание на Спасителя бе за нас, за да ни опази от това да страдаме както Той страда3. Обаче страданието е част от живота и малцина ще се изплъзнат от неговата хватка. Тъй като това е нещо, което всеки от нас е преминал, преминава или ще премине, има предложение в Писанията, че можем да научим духовни уроци, ако можем да преживеем страдание, мъка и тъга, като се фокусираме върху Христос. В древността Павел написал, че нашето страдание може да ни даде възможност да опознаем Спасителя по-добре. Павел написал писмо до римляните:
„Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.”4
Сега, за да не тръгне всеки да търси трудности и страдание, не това се проповядва. По-скоро отношението, с което ние посрещаме нашите трудности и изпитания, е това, което ни позволява да опознаем Спасителят по-добре. Преживяванията ни учат, че страданието е едно преживяванията в живота, което ще се появи без да го търсим. Ако мога да използвам личен пример:
Преди няколко години, когато нашия пръв син беше на една година, аз станах източник на някои привидно ненужни страдания. Ние учехме в колеж и една вечер аз си играех с моето момче на пода. Излязох от стаята да уча и като затворих врата зад себе си, той, изглежда, се е протегнал към мен, вдигайки ръката си зад главата и пръстът му попадна при пантите на вратата. Когато затворих врата, той претърпя едно доста сериозно нараняване на пръста си.
Ние отидохме до спешното отделение в болницата и му направиха местна упойка, дойде доктор; той ни увери, че всичко може да се оправи. Почти парадоксално, в този момент единственото нещо, което моят едногодишен син искаше, бе да бъде държан от своя баща. Докато ме виждаше, той се съпротивляваше на всички усилия да го вържем за деликатната операция. Когато излязох от стаята, той се успокои и докторът можеше да продължи.
По време на операцията аз бях неспокоен и се приближавах до отворената врата и поглеждах как вървят нещата. Може би чрез някакво неизвестно чувство, докато надничах безшумно иззад ъгъла, като бях зад него и отстрани, главата му се издигаше и той се протягаше да види дали съм там.
В един от тези моменти, като го гледах с ръка забодена отстрана, с глава извита в търсене на своя баща, в съзнанието ми се появи мисъл за другия Син, Неговите ръце разпънати и заковани на кръста, Който търси Отца Си, и в моето съзнание дойдоха думите „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” 5 Моментът, който беше много мъчителен в моя живот, изведнъж стана свещен.
В Светите писания има редица мъже и жени, които изглежда винаги са се стремяли да бъдат съсредоточени върху Христос. Хора, които без значение каква рана или несправедливост им е нанесъл животът, остават верни и готови да издържат. Говоря за Авраам, лишен от земята на своето наследство, заповядано му било да пожертва Исаак; за Иосиф, който бил продаден в робство от своите братя, вкаран в затвора затова че цени добродетелта и целомъдрието, останал да чака в затвора поради нехайния слуга; Рут, овдовяла млада и изоставена, при все това непоколебима и вярна на своята свекърва; и тримата с име Нефи, двамата Алма и, разбира се, Пророкът Джозеф.
Особено забележително за мен е устояването на Нефи. Постоянно понасящ гнева на братята си на кораба, който плавал към обетованата земя, той четири дни бил вързан. Той не могъл да се движи и на четвъртия ден, когато се оказало, че ще бъдат погълнати от океана, братята, които се страхували, че може да загинат, „и развързаха връзките, които бяха около китките ми и ето, те бяха извънредно подути; а също глезените ми бяха много подути и големи бяха болките ми.
При все това аз обърнах очите си към моя Бог и Го славих през целия ден и не роптаех.”6
Помнете също, че тъкмо Нефи записал: „те ще Го бичуват и Той ще го изстрада; и ще Го удрят и Той ще Го изстрада; Да, те ще Го заплюват и Той ще Го изстрада”7. Нефи разбрал.
Въпреки че целта на страданието не винаги била очевидна на времето, Пророкът Джозеф имал необикновено духовно преживяване, догато бил в затвора Либърти. Господ Го утешил:
„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе и ти ще тържествуваш над всички твои зложелатели”8.
„Знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.
Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?”9
Като сме призовани да понесем страдание, понякога нанесено върху нас умишлено или по невнимание, ние сме поставени в уникална позиция – ако изберем, може да ни бъде позволено да имаме ново усещане за страданията на Сина Божий. Когато Алма ни казва, че Христос изстрадал всичко, което всеки от нас някога трябва да изстрада, за да знае как да ни помогне10, обратното също може да бъде вярно: че страданията могат да ни позволят да получим прозрение за дълбочината и степента на Неговата единителна жертва.
Докато размишлявах над това събитие с моя собствен син преди много години, получих нови прозрения и вероятно дори по-дълбоко разбиране за степента и величието на Единението. Аз имам по-дълбоко разбиране за това през какво Отец бил склонен да позволи на Своя Син да премине за мен и всеки от нас. Получих ново лично прозрение за дълбочината и обхвата на Единението. Не мога да си представя, че аз с готовност бих позволил на моя син да изстрада дори толкова малко; а нашия Отец „толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син”11.
Въпреки че ние никога не сме го обсъждали, моят син също ще има такава възможност да оцени пасажа, в който Спасителят обяснява, „Ето, на дланите Си съм те вързал; Твоите стени са винаги пред Мене”12.
Въпреки че не бих предложил, че нещо тук може да се доближи до святото Единение, белегът на ръката на сина ми е постоянно пред мен и той има възможността, ако иска, да ползва белега си да му напомня за белезите по дланите на Спасителя – изстрадани за нашите грехове. Той има възможността да разбере по свой собствен начин любовта, която Спасителя изпитва към нас, като доброволно е получил белези, натъртвания, счупвания и разкъсвания за нас.
Въпреки че страданието може да осигури прозрение, ние трябва да внимаваме да не сравняваме, а по-скоро да оценяваме. Винаги ще има огромни разлики между нас и нашия Спасител. Неговия коментар към Пилат „Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено”13 ни напомня отново благоразположеното и доброволно естество на Неговата жертва. Ние никога няма да можем да издържим дълбочината, крайното естество или величината на Неговото страдание, „което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом;”14. Но като Нефи ние можем да изпитваме по-голяма благодарност за това, което Той е направил и можем да чувстваме Неговия дух да ни помага, и можем да познаем Спасителя в много истински смисъл и „това е вечен живот (ние да Го) позна(ем).”15
Аз давам свидетелство, че Исус Христос е Спасителя на света; че чрез Неговото страдание и Единение ние можем да получим опрощаване за нашите грехове и да добием вечен живот. Аз давам свидетелство за Неговата нежна и любяща доброта. Той е Eдинородния на Отца и във всички неща изпълни волята на Отца, в името на Исус Христос, амин.