За тях няма спънки, та да се препъват
Чрез укрепващата сила на Единението на Исус Христос вие и аз можем да бъдем благословени да избегнем и да триумфираме над обидата.
Този следобед се моля Светият Дух да помогне на мен и вас, докато обсъждаме важни евангелски принципи.
Една от моите любими дейности като свещенически ръководител е да посещавам членовете на Църквата по техните домове. Особено много се радвам, когато се срещам да говоря с членове, които обикновено се описват като „по-слабо активни”.
През годините ми на служба като президент на кол често говорех с един от епископите и го канех с молитва да определи членове или семейства, които да можем да посетим заедно. Преди да отидем до даден дом, епископът и аз коленичехме и молехме нашия Небесен Отец за напътствие и вдъхновение за нас самите и за членовете, с които щяхме да се срещнем.
Нашите посещения бяха доста директни. Ние изразявахме обич и благодарност за възможността да посетим техния дом. Заявявахме, че сме служители на Господ, дошли по Негово поръчение в техния дом. Казвахме им, че ни липсват и имаме нужда от тях – и че те имаха нужда от благословиите на възстановеното Евангелие. И някъде в началото на нашия разговор често им задавах въпрос подобен на следния: „Бихте ли ни помогнали да разберем защо не участвате активно в благословиите и програмите на Църквата?”
Участвал съм в стотици и стотици такива посещения. Всеки човек, всяко семейство, всеки дом и всеки отговор беше различен. С годините обаче успях да открия общия елемент в много от отговорите на моя въпрос. Често бяха давани отговори, подобни на следните:
„Преди няколко години един човек каза нещо в неделното училище, което ме обиди и оттогава не съм ходил на църква”.
„Никой в този клон не ме поздравяваше и не успя да намери връзка с мен. Чувствах се като аутсайдер. Бях наранен от липсата на приятелско отношение в този клон”.
„Не се съгласих със съвета, който епископът ми даде. Кракът ми няма да стъпи отново в тази сграда, докато той служи на тази позиция”.
Бяха изказани множество други причини за обида – от доктринални несъгласия между възрастни до подигравки, шеги или изолиране от страна на младежите. Но повтарящата се тема бе: „Бях обиден от…”
Епископът и аз слушахме искрено и съсредоточено. Един от нас след това обикновено ги питаше за тяхното обръщане във вярата и свидетелство за възстановеното Евангелие. Докато говорехме, често тези добри хора си спомняха с навлажнени очи потвърждаващото свидетелство на Светия Дух и описваха своите предишни духовни изживявания. Повечето от „по-слабо активните” членове, които съм посещавал, имаха ясно изразено и скъпо за тях свидетелство за истинността на възстановеното Евангелие. Въпреки това, в онзи момент те не участваха в дейностите и събранията на Църквата.
И тогава казвах нещо от този род: „Нека със сигурност разбера какво се е случило със вас. Понеже някой в Църквата ви е обидил, вие не сте били благословени от обряда на причастието. Вие сте се оттеглили от постоянното спътничество на Светия Дух. Понеже някой в Църквата ви е обидил, вие сте се отдръпнали от свещеническите обреди и светия храм. Вие сте прекъснали своята възможност да служите на околните, да се учите и израствате. И издигате бариери, които ще възпрепятстват духовното развитие на вашите деца, децата на вашите деца и бъдните поколения”. Много често хората размишляваха за момент и после отговаряха: „Никога не съм мислил за това по този начин”.
После епископът и аз отправяхме следната покана: „Скъпи приятелю, днес сме тук, за да ви кажем, че е дошло времето да престанете да бъдете обиден. Не само ние имаме нужда от вас, но и вие се нуждаете от благословиите на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Молим ви, върнете се – сега”.
Изберете да не се обиждате
Когато вярваме или казваме, че сме били обидени, обикновено имаме пред вид, че сме били огорчени, че с нас са се отнесли лошо, били сме укорени или не са ни уважили. И несъмнено при общуването ни с други хора се случват нетактични, неудобни, безпринципни и злонамерени неща и те ни дават възможността да се обидим. Обаче е абсолютно невъзможно някой да обиди вас или мен. Наистина, да вярваме, че някой ни е обидил е коренно неправилно. Да се обидим е избор, който правим, а не състояние, което ни е причинено или наложено от външно лице или обстоятелствата.
Във великото разделение на всички Божии творения съществуват неща, които действат и такива, върху се въздейства (вж. 2 Нефи 2:13-14). Като синове и дъщери на нашия Небесен Отец ние сме благословени със дара на моралната свобода на избор, способността за независимо действие и избор. Надарени със свобода на избор, ние действаме сами за себе си и по-скоро това е основното ни състояние, а не просто да ни се въздейства. Да вярваме, че някой или нещо могат да ни накарат да се чувстваме обидени, ядосани, наранени или огорчени ограничава нашата морална свобода на избор и ни превръща в обекти, на които се въздейства. Като свободни хора обаче вие и аз имаме силата да действаме и да изберем как да откликнем на обидна или болезнена ситуация.
Томас Б. Марш, първият президент на Кворума на дванадесетте апостоли в тази диспенсация, избрал да се обиди за нещо толкова незначително като млечна сметана (вж. Deseret News, 16 апр. 1856 г., стр. 44). Бригъм Йънг обаче бил публично порицан по много труден за преглъщане начин от Пророка Джозеф Смит, но избрал да не се обиди (вж. Truman G. Madsen, „Hugh B. Brown—Youthful Veteran”, New Era, апр. 1976 г., стр. 16).
В множество случаи да изберем да бъдем обидени е симптом на много по-дълбоко сериозно духовно заболяване. Томас Б. Марш си позволил да му бъде въздействано и крайните резултати от това били вероотстъпничество и окаяност. Бригъм Йънг упражнил свободата си на избор и действал според правилните принципи, като се превърнал в могъщо оръдие в ръцете на Господ.
Спасителят е най-големият пример за това как да реагираме на ситуации и случки, които могат да ни обидят.
„И светът поради беззаконието си ще Го смята за едно нищо; ето защо, те ще го бичуват и Той ще Го изстрада; и ще Го удрят и Той ще го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще го изстрада поради Своята любяща доброта, и дълготърпението Си към чедата човешки” (1 Нефи 19:9).
Чрез укрепващата сила на Единението на Исус Христос вие и аз можем да бъдем благословени да избегнем и да триумфираме над обидата. „Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват” (Псалми 119:165).
Учебна лаборатория от последните дни
Може да изглежда, че способността на превъзмогнем обидата е недостижима за нас. Това качество обаче не е запазено или ограничено само за видни ръководители на Църквата като Бригъм Йънг. Самата същност на Единението на Изкупителя и целта на възстановената Църква в действителност е да ни помогнат да получим точно този вид духовна сила.
Павел учи светиите в Ефес, че Спасителят установил своята Църква „за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите,
докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяните 4:12–13).
Моля да отбележите използването на активната дума усъвършенстват. Както е описано от старейшина Нийл А. Максуел, Църквата не е „един дом за отмора на вече достигналите съвършенство” (“A Brother Offended”, Ensign, 1982 г., стр. 38). По-скоро, Църквата представлява учебна лаборатория и кръжок, в които ние получаваме опитност, като прилагаме на практика продължителния процес на „усъвършенстване на светиите”.
Старейшина Максуел също така проникновено обяснява, че в тази учебна лаборатория от последните дни, известна като възстановената Църква, членовете представляват „клиничния материал”, който е жизненоважен за растежа и развитието (вж. „Jesus the Perfect Mentor”, Ensign, фев. 2001 г., стр. 13). Посещаващата учителка научава своите задължения, като служи и обича своите сестри от Обществото за взаимопомощ. Един неопитен учител научава ценни уроци, като преподава както на участващи, така и на пасивни ученици, като по този начин става по-ефективен учител. И един нов епископ се учи как да бъде епископ чрез вдъхновение и като работи с членове на своя район, които го поддържат с цялото си сърце, дори когато виждат неговите човешки слабости.
Разбирането, че Църквата е учебна лаборатория, ни подготвя за една неизбежна реалност. По някакъв начин и по някое време някой в тази Църква ще направи или каже нещо, което може да бъде сметнато за обидно. Такова събитие със сигурност ще се случи на абсолютно всеки един от нас – и със сигурност ще стане повече от един път. Въпреки, че хората могат да не искат да ни наранят или обидят, те все пак могат да бъдат невнимателни и нетактични.
Вие и аз не можем да контролираме намеренията и държанието на други хора. Ние обаче определяме как ще действаме ние самите. Моля помнете, че вие и аз сме надарени със моралната свобода да избираме и можем да изберем да не бъдем обидени.
В един опасен период на война се осъществила размяна на кореспонденция между Мороний, предводителят на армиите на нефитите, и Пахоран, главният съдия и ръководител на страната. Мороний, чиято армия страдала поради недостатъчната подкрепа от ръководството на страната, написал на Пахоран едно „осъдително” послание (Алма 60:2) и остро го обвинил в безразсъдство, мързел и небрежност. Пахоран с лекота могъл да се засегне от това послание, но той избрал да не се обижда. Пахоран отвърнал с разбиране и описал въстанието срещу ръководството на страната, за което Мороний не знаел. После той казал, „Ето, аз ти казвам, Мороний, че не се радвам на големите ти страдания, не, те натъжават душата ми… И сега, в посланието си ти ме порицаваш, но това няма значение; аз не се гневя, но се радвам на величието на сърцето ти” (Алма 61:2, 9).
Един от най-големите признаци на нашата духовна зрялост се изявява чрез начина, по който реагираме на слабостите, неопитността и потенциално обидните действия на околните. Едно действие, събитие или израз могат да бъдат обидни, но вие и аз можем да изберем да не се обидим – и да кажем заедно с Пахоран „няма значение”.
Две покани
Приключвам своето послание с две покани.
Покана 1
Каня ви да изучите и приложите ученията на Спасителя за взаимодействията и събитията, които могат да бъдат тълкувани като обидни.
„Чули сте, че било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.
Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си, (благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят) и се молете за тия, които ви гонят…
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Матея 5:43–44; 46–48).
Интересно е, че настояването „бъдете съвършени и вие” е предшествано от съвет за това как следва да постъпваме в отговор на злодеяние и обида. Ясно е, че строгите изисквания, които водят до усъвършенстването на светиите, включват задачи, които ни изпитват и предизвикват. Ако някой каже или направи нещо, което смятаме за обидно, нашето първо задължение е да откажем да се обидим и да обсъдим проблема с него на четири очи, честно и открито. Такъв подход предизвиква вдъхновение от Светия Дух и позволява недоразуменията да бъдат изяснени и истинските намерения разкрити.
Покана 2
Много от хората и семействата, които най-много имат нужда да чуят това послание за избора да не се обидим, най-вероятно не участват заедно с нас в конференцията. Имам усещането, че всички ние познаваме членове, които са се отдръпнали от Църквата, защото са избрали да се обидят – и които ще бъдат благословени, като се завърнат.
Моля, бихте ли определили с молитва член, който да посетите и поканите отново да служи заедно с нас? Бихте могли да споделите екземпляр на тази реч с него или нея или ще предпочетете да обсъдите принципите, които прегледахме днес. И моля ви, помнете, че такова действие трябва да бъде извършено с любов и смирение – а не в дух на самодоволно превъзходство и гордост.
Като откликнем на тази покана с вяра в Спасителя, свидетелствам и общавам, че ще се разтворят врати, ще знаем какво да кажем и Светият Дух ще даде свидетелство за вечната истина, като пламъкът на свидетелството ще бъде обновен.
Като Негов служител повтарям словата на Учителя, когато Той заявява, „това ви казах, за да не се съблазните” (Иоана 16:1). Свидетелствам за реалността и божествеността на живия Спасител и за Неговата сила да ни помогне да избегнем и преодолеем обидата. В святото име на Исус Христос, амин.