Приближаването към Него
Свещеничеството, чрез действието на Светия Дух, придвижва отделните хора по-близо до Бог чрез ръкополагане, обреди и пречистване на личната същност.
Преди години нашето младо семейство се премести в дом, който тогава беше на края на града и позволяваше гледка към планините на изток. Един понеделник сутрин, точно когато се бях облякъл и се готвех да се втурна през вратата за работа, нашият шестгодишен син Крейг влезе в стаята, като беше хванал за ръка четиригодишния си брат Андрю. Крейг уверено погледна нагоре към мен и каза, „Татко, вчера в Неделното училище за деца учителят ни каза, че ако притежаваш свещеничеството, можеш да преместваш планини. Казах това на Анди и той не ми вярва. Ти притежаваш свещеничеството, нали татко?” После обърна малкото си тяло, посочи през прозореца, погледна обратно към мен и каза, „Виждаш ли онези планини ей там? Покажи му, татко!”
Това, което последва, бе едно сладко преживяване. Колко благодарен бях за тези млади синове, които започнаха цял един живот на обучение в свещеничеството.
Въпреки че Господ наистина учел онези, на които дал свещеничеството, че с вяра ще могат да се премесват планини1 и такива събития са записани2, моята надежда е да допринеса за по-дълбоко разбиране на онази страна от учението за свещеничеството, което премества отделните хора по-близо до Бог, като им дава възможността да станат подобни на Него и да живеят вечно в Неговото присъствие. Това учение включва както дъщерите, така и синовете на Бог. Следователно се моля онова, което споделя, да бъде полезно както за едните, така и за другите.
През 1823 г. ангелът Мороний се явява на Джозеф Смит и цитирал няколко стиха, включително следния от Малахия: „Ето, Аз ще ти разкрия свещеничеството чрез ръката на Илия, пророка…”3. Това първо документирано споменаване на свещеничеството в тази диспенсация представя процес, който ще се развива за десетилетия след това.
През 1829 г. Иоан Кръстител възстановява Аароновото свещеничество4, скоро след което Петър, Яков и Иоан възстановяват Мелхиседековото свещеничество5.
През 1836 г. Моисей и Илияс възстановяват ключовете за събирането на Израил и диспенсацията на евангелието на Авраам6, последвани от Илия, възстановил ключовете за запечатване. Откровението завършва със словата на Илия към Пророка Джозеф, „Ето защо, ключовете на тази диспенсация се предават във ваши ръце”7.
С всичката власт, санове и ключове на свещеничеството отново на земята през 1841 г. Господ подчертава пред Пророка важността на построяването на храмове, където Господ можел да предостави на Своите деца свещеническите обреди, чрез които Неговите синове и дъщери биха се подготвили да се завърнат в Неговото присъствие8.
Той заявява: „…нека този дом бъде съграден… та да мога да разкрия в него Моите обреди на хората Си.
Защото Аз благоволявам да разкрия… неща, които се отнасят до диспенсацията на пълнотата на времената”9.
По-рано в Къртланд Господ учил Пророка Джозеф за клетвата и завета на свещеничеството, като обяснява условията, при които се осъществяват обещаните благословии10. В Наву разбирането се разширило и обхванало вечната широта и сила на свещеничеството11 в благославянето на всички Негови верни деца, било то в този живот или в следващия12. Въпреки че свещеничеството се дава на достойни Божии синове, Неговите дъщери също са част от Неговия народ, на който Той открива Своите свещенически обреди. И обещаната благословия, че „всичко, което… Отец има”13, е на разположение както на мъжете, така и на жените, които упражняват вяра в Исус Христос, приемат обредите и с вяра издържат до края. „Ето защо, в неговите обреди (на свещеничеството на Мелхиседек) е видна силата на божествеността”14.
Върховният храмов обряд се дава само на мъж и жена, когато те се запечатват заедно и сформират вечна семейна единица. По силата на този и на всички други обреди на свещеничеството, семействата на земята ще бъдат благословени15. Този запечатващ обряд е толкова важна част от Господните цели, че Той обещава на верните, които не по собствена воля не са могли да се запечатат в този живот, че тази благословия ще им бъде дадена в идния свят16. Няма друго учение в цялата религиозна практика, което по-добре да потвърждава съизмеримата Божия любов както към Неговите синове, така и към Неговите дъщери.
Свещеничеството има също властта да промени самата ни същност. Както пише Павел, „всички онези, които са поставени в това свещеничество, са направени по подобие на сина Божий”17. Това подобие не е само в поставяне и обреди, но също и в усъвършенстването на отделните сърца, като понякога това се случва с „течение на времето”18, когато се „отдад(ем) на убежденията на Светия Дух и… отхвърл(им) естествения човек”19. Когато един човек е ръкоположен в Мелхиседековото свещеничество, той влиза в „ред”20, в който той е пречистен чрез служба към околните, особено собственото си семейство, и благословен от постоянното спътничество на Светия Дух21.
Господ инструктира всички ни, когато ни учи, че за носителите на свещеничеството неправедността слага край на небесната сила или влияние, а праведността ги усилва. Той определя качества, които „уголем(яват) душата”, като „убеждаване… дълготърпение… благост… кротост… любов нелицемерна… доброта и чисто познание”22. След това добавя следните поучителни думи: „Нека недрата ви се изпълнят с милосърдие към всички човеци и към домочадието на вярата, и нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата ви като небесна роса”23.
Важно е, че след като ни поканва да изпитваме милосърдие към „всички човеци”, Господ добавя израза “и домочадието на вярата”. Защо? Нали „всички човеци” включва „домочадието на вярата”? Обмислете значението на този израз, ако с него се има пред вид по-точно „вашето собствено домочадие на вярата”. За съжаление има някои членове на Църквата, които показват по-голямо милосърдие към външни на семейството хора, отколкото своите собствени деца, брачни партньори, братя и сестри и родители. Те могат и да показват престорена доброта на обществени места, но развиват раздори, като унижават онези, които би трябвало да им бъдат най-близки. Тези неща не трябва да бъдат така.
След това Господ говори за мислите, които са украсени, разхубавени и предпазвани от несекваща добродетел. Такива мисли странят от греха24. Те позволяват на общуването да бъде „Да, да; Не, не”25, необременено от измама. Те виждат доброто и потенциала в околните, без да бъдат възпирани от неизбежните им несъвършенства.
Стихът завършва с поучителен и красив пример, който се отнася към процеса на дестилация. За да се разбере по-добре приложението на тези принципи в пречистването на собствения ни живот, представете си две чаши с вода, еднакви по вид, поставени в стая с висока влажност. След известно време върху една от чашите започва да се кондензира вода, защото тя е с различна температура, което се дължи на предварителна подготовка, която в началото не е явна, като едновременно другата чаша остава в същото състояние – суха. Без принуда влажността „поръсва”26 едната чаша, докато другата не получава нищо. По подобен начин качествата, които значително уголемяват душата – милосърдието към околните, най-вече към нашите семейства, и мислите, украсени с добродетел, нагласяват духовната ни температура и позволяват на учението на свещеничеството да се кондензира върху нашите души.
И така свещеничеството, чрез действието на Светия Дух, придвижва отделните хора по-близо до Бог чрез ръкополагане, обреди и пречистване на личната същност, давайки по този начин възможността на децата на Бог да станат като Него и да живеят вечно в Неговото присъствие – едно дело, по-славно от преместването на планини27.
Привършвам, като прибавям своята молитва към тази на Томас Кели с думи, редактирани от Парли П. Прат:
Така както от небето се спуска росата
И върху тревата тя нежно пада
Като нов живот й дава,
И твоята воля така изпълнява,
Нека и Твоето учение, Господи,
Да се спуска свише така благо,
От Теб тъй дадено, полезно да бъде
И да изпълни с любов Твоето дело28.
В името на Исус Христос, амин.