Вяра, служба, постоянство
Като развиваме вярата си, израстваме чрез служба и оставаме твърди и верни каквото и да става, ние чувстваме любовта на Спасителя.
Преди 39 години двама мисионери на Господ почукаха на вратата на моето семейство в Глазгоу, Шотландия. Бяхме дълбоко трогнати от тяхната радост, смирение и вяра. Всеки път щом те бяха в дома ни, усещахме любов и мир. Беше усещане за явна доброта.
Тяхното преподаване бе лично, искрено и близко. Ние просто усещахме, че то бе вярно. Няколко седмици по-късно бяхме кръстени и потвърдени и незабавно бяхме обгърнати от приятелство, грижа и доброта от членове и ръководители на нашето ново семейство в Църквата.
Така почна едно евангелско пътуване, което обогати и благослови всяка страна на живота ни, носейки дълбоко, трайно, успокояващо чувство на цел и насока. С надеждата, че то може да се окаже полезно за онези нови членове в Църквата днес ще споделя само три евангелски принципа, научени през това време.
Първият е мотивиращата, преобразяваща сила на вярата в Исус Христос. Тази вяра е като духовен кислород. Като й позволяваме свободно да се лее в нас, тя се събужда и и оживява духовните ни сетива. Тази вяра вдъхва живот в самите ни души.
Докато вярата се лее, ние ставаме чувствителни и настроени за нашепванията на Духа. Умът ни бива просветлен, духовният пулс се учестява, сърцата ни биват докоснати.
Вярата подхранва надеждата. Нашата перспектива се променя; визията ни става по-ясна. Започваме да дирим у другите и в живота най-доброто, не най-лошото. Придобиваме по-дълбок усет за целта и смисъла на живота. Отчаянието отстъпва място на радост.
Вярата, такава каквато е, е небесен дар, но може да бъде търсена и развивана. Както казва нашият Bible Dictionary (Библейски речник), често „Вярата бива разпалвана, като чуем свидетелството на онези, които имат вяра”1. Вярата бива подхранвана, когато си позволяваме да вярваме. Подобно на всички други добродетели вярата бива укрепена, като я упражняваме; като живеем и постъпваме така, сякаш вярата ни вече е дълбока. Вярата е продуктът на праведно желание, убеждение и подчинение.
Така Книгата на Мормон дава пример за бащата на цар Ламоний, който като чул свидетелството на Аарон, пожелал да вярва и постъпва, тъй че бил поведен да каже „и ако има Бог, и ако Ти си Бог, ще поискаш ли да ми се покажеш и аз ще Ти изкажа всичките си грехове”2.
Така може да бъде и с нас, като позволим да бъдем докоснати от Духа на свидетелство, упражняваме вяра, желаем, размишляваме, дирим – като развиваме вярата си.
Второ, като служим, ние израстваме. Президент Джордж Албърт Смит учи, „Не това, което получаваме, обогатява живота ни, a това, което даваме”3.
Безкористната служба е чудесна противоотрова за злините, произтичащи от световната епидемия на самоугаждането. Някои стават озлобени или тревожни, когато изглежда, че не им се обръща достатъчно внимание, докато животът им ще се обогати толкова много, ако само обърнат повече внимание на нуждите на другите.
Отговорът се крие в това да помагаме да се решат проблемите на хората около нас, вместо да се тревожим за своите собствени, да живеем за облекчаване на бремето дори когато ние самите се чувстваме претоварени, в това да подложим рамо на колелото вместо да се оплакваме, че фургоните на живота, изглежда, ни отминават.
Да напрегнем душите си в служене ни помага да се извисим над своите грижи, безпокойства и предизвикателства. Като съсредоточим енергията си в това да облекчим бремето на другите, се случва чудо. Собственото ни бреме намалява. Ние ставаме по-щастливи. В живота ни има повече смисъл.
Трето, ученичеството не гарантира освобождаване от житейските бури. Дори когато се отправяме внимателно и с вяра по стеснената и тясна пътека, се сблъскваме с препятствия и предизвикателства. Има дни, вероятно дори месеци и години, когато животът е просто тежък. Ние изживяваме своя равен дял от несгоди, болка, самота, мъка, скръб – понякога като че ли повече от равен дял.
Какво да правим, когато дойде несгодата? Има само едно нещо. Да стоим непоколебимо и да гледаме през нея. Стойте непоколебими, твърди и верни. Истинската трагедия във въртопите на живота идва само когато им позволим да ни отклонят от курса ни.
В тези мигове на криза и предизвикателство някои избират да изоставят вярата тъкмо по време, когато тя най-много трябва да бъде прегърната. Молитвата бива пренебрегната във време, когато трябва да бъде най-усилна. Добродетелта нехайно е хвърлена встрани, когато трябва да бъде грижливо пазена. Бог е забравен в един твърде човешки и все пак погрешен страх, че Той е забравил нас.
Истината е нашата единствена безопасност, единствена сигурност, единствена надежда да се държим здраво за това, което е добро. Когато мъглите на мрака се събират около нас, ние сме загубени само ако изберем да пуснем пръта от желязо, който е словото Божие.
Притчата на Спасителя за разумния човек, построил дома си върху канара, е силна тъкмо защото илюстрира, че житейски предизвикателства сполитат и мъдрия човек. Валят дъждове, духат ветрове, идват наводнения. И все пак той ги преживява всичките, защото е строил върху здрава основа и най-важното, останал е там, когато дошла бурята.
В описанието си на един поклонник, или напредъка на един ученик Джон Бъниън пише:
Който реши да види истинските стойности,
Нека дойде тук!
Един човек тук ще бъде твърд,
Ела, вятър, ела, буря;
Апостол Павел увещава колосяните да „остан(ат) основани и твърди във вярата и без да се помръдн(ат) от надеждата, открита (им) в благовестието”5.
За народа на Коринт идва следното силно свидетелство:
„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени”6.
Какво прави възможна подобна перспектива? Павел дава причината: „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово”7.
Моето свидетелство е, че като развиваме вярата си, израстваме чрез служба и оставаме твърди и верни каквото и да става, ние чувстваме любовта на Спасителя. Поставяме се в положение, когато можем да достигнем широтата и дълбочината на благословиите на Единението. Членството ни се трансформира в ученичество. Ние сме укрепени, очистени, обновени, духовно и емоционално изцелени.
За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.