Вижте малките си деца
В днешния свят децата ще се нуждаят… от всеки от нас да ги защитава, учи и обича.
Докато служех в това призование, намерих някои нови приятели. Елиза може да пее много песни на Неделното училище за деца. Лукас учи Символа на вярата на испански. Кейтлин е срамежлива, но любопитна. Седях до Марта в Неделното училище за деца и тя ме държеше за ръка. Тези деца отразяват светлината на Евангелието на лицата си.
Кои са децата в дома ви или в квартала ви? Погледнете ги. Мислете за тях. Спасителят ни учи, че за да влезем в царството Божие, трябва да станем като дете, „покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов, готов(и) да се покори(м) на всички неща” (Moсия 3:19).
Но макар и при нас да идват пълни с вяра деца, те се изправят пред предизвикателствата на един паднал свят. Какво коства да помогнем тези деца да запазят светлината на вярата в очите си? Знаем, че нищо не може да замени праведното семейство в живота на едно дете. Но в днешния свят децата ще се нуждаят не само от предани майка и баща, ще се нуждаят от всеки от нас да ги защитава, учи и обича.
Братя и сестри, да защитаваме децата означава да осигуряваме среда, която кани Духа в живота им и Го затвърждава в сърцата им. Това автоматично елиминира всяка форма на безразличие, небрежност, малтретиране, насилие или експлоатация.
И докато условията на покварата са по-сериозни, ние защитаваме децата си и от други пагубни условия като твърде високи или твърде ниски очаквания, свръх угаждане, записване на твърде много дейности и егоцентризъм. Всяка крайност замъглява способността на детето да различава Светия Дух, да се уповава и бъде водено от Него.
Децата са отворени към евангелските истини повече от всяко друго време и защитеното детство буквално е единствена възможност да ги укрепим и научим да избират правилното.
Лесно е да знаем какво да преподаваме. Писанията и пророците ни са ясни на какво трябва да учим децата. Нефи го обобщава в следния стих, „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа…, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нефи 25:26).
Знаейки, че учим за Христа и Неговото Евангелие, как го правим? Да започнем със следване съвета на нашите пророци и отделяме у дома време за семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер. Дали сме чували този съвет тъй често, че той вече ни изглежда твърде прост? Или сме тъй заети, че добавяне на още нещо ни се струва твърде сложно? Свидетелствам, че тъкмо когато семейното ни поклонение изглежда далеч не ефикасно, единствено послушанието приканва Господните благословии.
Всъщност личното послушание и пример във всяка част на живота ни са най-висши евангелски уроци за децата. Тъй че изучавайте, научавайте и прилагайте Евангелието. Не можем да преподаваме принципи, които не знаем или според които не живеем. Кои сме и какво има в сърцата ни бива разпознато от децата по-бързо, отколкото мислим.
Тъй че обичайте децата. Помня чувството да бъда обичана като дете и поради него ми бе лесно да вярвам, че Спасителят също ме обича. Децата растат най-добре в дом, където родителите разбират „свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност” (“Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Но ние всички можем да помагаме. Забелязвайте децата около вас и научете имената им. После канете, слушайте, насърчавайте, напътствайте, градете, служете и споделяйте свидетелство. Любовта ви може да помогне да доведете едно дете в любов към Спасителя.
Василе е дете, което прекарва много от времето си на улицата и не е подкрепян от родителите си в търсенето на истината. Той намерил малък клон на Църквата в своя град и идвал на всяко събитие, провеждано в Църквата. Той води на църква и тримата си по-малки братя, а други приятели се присъединили към него в Неделното училище за деца. Всъщност по едно време най-голямото Неделно училище за деца в тази област се състояло от тези малки момчета, които не са членове на Църквата. Те били привлечени от истината и светлината на Евангелието започнала се отразява на техните лица. Те били добре дошли, защитени, учени и обичани от всички членове на този малък клон, включително юноши, младежи, мисионери, учители и свещенически ръководители. Мислете за децата в квартала ви или класа на Неделното училище за деца. Кои са децата във вашия клон или район? Има ли там някое като Василе, което се нуждае от вас?
Като мисля за тези момчета и подобни деца, черпя голяма надежда от разказа за посещението на Спасителя на американския континент. Спомнете си, че преди появата на Спасителя имало бури, земетресения, пожари и три дни гъст мрак (вж. 3 Нефи 8). Често мисля за децата, преживели онези събития. И само мога да си представям страха и грижата в сърцата на родителите.
После Спасителят се явил и заповядал на множеството „да Му доведат малките си деца” (3 Нефи 17:11). Колко жадни трябва да са били онези родители да доведат децата си при Спасителя. После те гледали как Спасителят плакал над децата им и ги благословил едно по едно, молил се на Отца за тях и призовал ангели да им служат (вж. 3 Нефи 17:21, 24). Този разказ ни напомня, че тъкмо Спасителят е великия защитник, върховния учител и вечния източник на любов и изцеление.
Докато ни заобикаля мракът на днешния ден, на нас също ни е заповядано да доведем децата си при Спасителя и както ни напомня старейшина Балард, „ние сме тези, които Бог назначи да обгърнат днешните деца с любов и с огъня на вярата, и с разбиране кои са те” (“Behold Your Little Ones”, Tambuli, окт. 1994 г., стр. 40; „Great Shall Be the Peace of Thy Children”, Ensign, апр. 1994 г., стр. 60).
Братя и сестри, като майка и ръководител на Неделното училище за деца знам, че тази работа не е лека. Да защитаваме, учим и обичаме децата може да е изискващо, често обезсърчаващо, понякога изтощаващо и обикновено плодовете на усилията ни идват след много време. Но тъкмо защото да доведем деца при Спасителя не е лесно, ние самите трябва дойдем при Него.
Като дирим Него и Неговия Дух да ни помага, ще видим чудо. Ще разпознаем, че собствените ни сърца се променият и ние също ставаме „покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов, готов(и) да се покори(м) на всички неща” (Мосия 3:19). Ние също ще отразяваме светлината на Евангелието върху своите лица. Ние ще проумеем словата на Спасителя, „И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема” (Матея 18:5).
Обичам Спасителя и свидетелствам за изкупващата Му сила за мен и вас и нашите деца, в името на Исус Христос, амин.