О, бъдете мъдри
Нека се съсредоточим над простите начини да служим в царството Божие, като винаги се стремим да променяме нечии живот, включително нашия собствен.
Братя и сестри, докато в последно време изучавах Книгата на Мормон, едно от ученията на пророка Яков привлече вниманието ми. Както помните, Яков бил един от двамата синове на Лехий, които били родени в пустошта след като семейството напуснало Ерусалим. Той бил очевидец на чудеса и също видял как семейството му било раздирано от непослушание и бунт. Яков познавал и обичал Ламан и Лемуил, също както познавал и обичал Нефи, и разногласието между тях било вътрешно и лично. Колкото до Яков, не ставало дума за идеология, философия или дори теология. Ставало дума за семейство.
Болезненото терзание на душата на Яков е видно, когато той изразява силна загриженост, че неговите хора ще „отхвърл(ят) словата на пророците” относно Христос и ще „отре(кат) силата Божия, и дара на Светия Дух… и ще се подигра(ят) с великия план на изкуплението” (Яков 6:8).
И после, точно преди да се сбогува, той изговаря осем прости думи, които са основен текст на моето послание тази сутрин. Апелът на Яков е, „О, бъдете мъдри; какво повече мога да кажа?” (Яков 6:12).
Онези от вас, които са родители, баби или дядовци, имат повече представа какво е чувствал Яков в онзи момент. Той обичал своя народ, отчасти защото те били също и негово семейство. Учил ги възможно най-ясно и с цялата енергия на душата си. Предупредил ги съвсем недвусмислено какво щяло да се случи, ако не изберат да „влезн(ат) през стеснената порта и постоянств(ат) в пътеката, която е тясна” (Яков 6:11). Той не могъл да се сети за нищо повече, което да предупреди, подбуди, вдъхнови и мотивира. Така че заявява по прост и проницателен начин, „О, бъдете мъдри; какво повече мога да кажа?”
Срещал съм се с членове на Църквата в множество страни по света. Впечатлен съм от духа и енергията на тъй много от нашите членове. Сърца биват докосвани и се благославя животът на мнозина. Делото напредва по динамичен начин, за което съм дълбоко благодарен. Но във всичко, което правим, виждам много начини, за които членовете на Църквата трябва да бъдат толкова мъдри.
Господ, в Своята безкрайна мъдрост е организирал Своята Църква така, че тя да действа с непрофесионално служение. Това означава, че имаме задачата да се грижим един за друг и да си служим. Ние следва да се обичаме един друг, така както нашият Отец в Небесата и Господ Исус Христос ни обичат. Нашите призования и обстоятелства могат да се променят от време на време, като така ни се предлагат различни и уникални възможности да служим и да растем. Повечето от ръководителите и учителите в Църквата усърдно работят за изпълнението на своите отговорности. Някои са по-малко активни от други – това е вярно; но почти винаги съществува искрено усилие за извършване на значима служба в Евангелието.
От време на време срещаме членове, които стават толкова енергични в службата си в Църквата, че живота им излиза от равновесие. Те започват да вярват, че програмите, които прилагат, са по-важни от хората, на които служат. Усложняват своята служба с ненужни занимавки и разкрасяване, които отнемат твърде много време, струват твърде много средства и поглъщат твърде много енергия. Те отказват да делегират или да позволят на околните да израстват в своите призования.
В резултат на това, че отделят твърде много време и енергия на тяхната служба в Църквата могат да се влошат вечните семейни взаимоотношения. Могат да пострадат и професионалните изяви. Това не е здравословно в духовно или каквото и да било друго отношение. Въпреки че има моменти, в които нашите църковни призования могат за изискват по-съсредоточено усилие и по-голям фокус, трябва да се стремим да поддържаме нещата в добро равновесие. Никога не трябва да позволяваме на своята служба да измества вниманието, нужно на други важни приоритети в живота ни. Помнете съвета на цар Вениамин: „И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила” (Мосия 4:27).
Мога ли да предложа шест начина, по които можем да служим както мъдро, така и ефективно?
Първо, фокусирайте се върху хора и принципи – не върху програми. Едно от най-важните неща, които правим чрез Евангелието на Исус Христос, е да изграждаме хората. Правилната служба на околните изисква усилие те да бъдат разбрани като отделни хора – тяхната личност, силни страни, грижи, надежди и мечти – така че да могат да им бъдат предоставени правилната помощ и подкрепа. Честно казано, много по-лесно е да бъдат прилагани програми, отколкото да разберем и наистина да служим на хората. Основната цел на събранията на църковното ръководство следва да бъде обсъждането на това как да се служи на хората. По-голямата част от рутинната информация и координиране сега могат да се осъществяват чрез обаждания по телефона, електронна или обикновена поща, така че дневният ред на съвети и събрания на президентството могат да се съсредоточат върху нуждите на хората.
Нашата цел винаги трябва да бъде да използваме програмите на Църквата като средство за подкрепа, насърчение, помощ, учене, обич и усъвършенстване на хората. „Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи” (У. и З. 18:10). Програмите са инструменти. Тяхното изпълнение и набора на служители за тях не трябва да бъдат по-важни от нуждите на хората, за които те са предназначени, да ги благославят и да им служат.
Второ, правете нововъведения. Като работим да увеличаваме призованията си, ние следва да търсим вдъхновението на Духа, за да преодолеем предизвикателствата по начини, по които най-много ще се помогне на хората, на които служим. Имаме наръчници с инструкции, и указанията там следва да бъдат прилагани. Но в тази рамка има достатъчно възможности за размисъл, творчество и индивидуално използване на нашите таланти. Повелята да увеличаваме своите призования не е заповед да ги разкрасяваме и усложняваме. Нововъведенията не е задължително да значат разширение; много често това значи опростяване.
Понеже вечният принцип на свободния избор ни дава свободата да избираме и мислим сами, би трябвало да бъдем все по-способни да решаваме проблеми. Може да допуснем по някоя грешка от време на време, но доколкото следваме принципите и насоките на Евангелието, ние можем да се учим от тези грешки и да ставаме по-разбиращи околните и по-ефективни в службата си към тях.
Да правим нововъведения също значи, че не е необходимо да ни се казва всичко, което трябва да правим. Господ казва, „не подобава Аз да заповядвам за всичко, защото този, който е принуждаван във всичко същият е ленив, а не мъдър служител” (У. и З. 58:26). Имаме ви доверие, братя и сестри, че ще действате по откровение. Имаме ви доверие, че ще направите това в рамките на църковните правила и принципи. Имаме ви доверие, че ще бъдете мъдри да се съветвате един друг, така че да помогнете да изграждате вярата и свидетелството в живота на онези, на които служите.
Трето, разпределяйте работата и делегирайте отговорности. Има разлика между това да бъдем отговорни нещо да бъде свършено и сами да свършим работата. Например дните, когато един президент на кворума на старейшините чувстваше, че лично трябва да изпълни домашните посещение на онези, които не бяха успели да го направят, трябва да бъдат отдавна забравени. Същото важи и за президентките на Обществото за взаимопомощ относно посещаващите учителки. Това не само не е мъдро, но и не представлява домашно обучение или посещение. Домашното посещение няма за цел високи цифри, които се докладват за домашните посещения; посещенията и цифрите са само мярка за преценка. Целта на домашното посещение е обичта между хората, службата към тях и грижа за чедата на нашия Небесен Отец.
Следва да се дават назначения, да се делегират отговорности, като на членовете трябва да бъде дадена възможността да изпълняват своите наставничества по най-добрия възможен начин. Съветвайте, обсъждайте, увещавайте, мотивирайте – но не вършете техните задължения. Позволявайте на околните да се развиват и израстват, дори ако това значи да постигнем не чак толкова съвършени резултати в докладите.
Четвърто, елиминирайте вината. Надявам се да е ясно, че вменяването на вина не е правилен подход за мотивиране за ръководители и учители на Евангелието на Исус Христос. Винаги трябва да мотивираме чрез искрена обич и признателност, а не чрез вменяване на вина. Харесва ми мисълта „Изненадай другите да правят нещо както трябва”.
И все пак има хора, които изпитват известни чувства на вина в резултат на службата си в Църквата. Тези чувства могат да се появят, когато нашето време и внимание се разкъсва между съревноваващите се нужди и приоритети. Тъй като сме смъртни, просто не можем да свършим всичко наведнъж. Затова трябва да вършим всички неща “с мъдрост и порядък” (Мосия 4:27). Често това ще значи временно отлагане на вниманието към един приоритет, за да можем да се погрижим за някой друг. Понякога нуждите на семейството ще изискват цялото ви внимание. Друг път професионалните отговорности ще дойдат първи. И ще има моменти, когато призованията в Църквата ще бъдат на първо място. Доброто равновесие се състои в това да вършим нещата своевременно, да не отлагаме своята подготовка и да не чакаме до последния момент да изпълним своите задължения.
Още повече трябва да помним, че Христос дошъл да изчисти вината, като прости на онези, които се покаят (вж. Алма 24:10). Той дошъл да даде мир на разтревожената душа. „Мир ви оставям,” казва Той. “Моя мир ви давам: Аз не ви давам както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14:27). Чрез чудотворното Единение Той ни подканва, „вземете Моето иго върху си… и ще намерите покой на душите си” (Матея 11:29).
Когато силата на Единението започва да действа в живота ни, ние стигаме до разбирането, че Спасителят вече е понесъл бремето на вината ни. Нека бъдем достатъчно мъдри да разберем, да се покайваме при нужда и да изоставяме вината си.
Пето, трябва мъдро да разпределяме своето време, доход и енергия. Искам да ви кажа една малка тайна. Някои от вас вече са я научили. Ако не сте, дошло е времето за това. Без значение какви са семейните ви нужди или отговорности в Църквата, не съществува такова нещо като „приключил”. Винаги ще има още нещо, което да свършим. Винаги ще има още един семеен въпрос, който да разрешим, още един урок, който да подготвим, още едно интервю, което да проведем, още едно събрание, на което да отидем. Просто трябва да сме разумни, като пазим здравето си и следваме съвета, който президент Хинкли често ни дава – да правим най-доброто, на което сме способни.
Мисля, че ключът е да познавате и разбирате своите собствени възможности и граници, след което да отмерите своята крачка, като разпределяте по приоритети времето си, своето внимание и източници, като мъдро помагате на околните, включително на своето собствено семейство по пътя му към вечния живот.
Шесто, няколко думи към вас, ръководителите, относно даването на отговорности на членовете, особено наскоро обърнати. Президент Хинкли казва, че всеки член на Църквата има нужда от отговорност. Каквато и да е дадената отговорност, тя не трябва да претоварва новите членове, а да им даде свобода да се почувстват удобно в Църквата, като научават нейното учение и общуват с приятелски настроени членове. Тя следва да ги закотви към възстановеното Евангелие, като усилва тяхното свидетелство и им дава възможност за съдържателна служба.
Братя и сестри, нека се съсредоточим над простите начини да служим в царството Божие, като винаги се стремим да променяме нечии живот, включително нашия собствен. Най-важното в нашите църковни отговорности не е докладваната статистика или проведените събрания, а това дали отделните хора – на които се служи индивидуално, точно както правел Спасителят – биват издигани и насърчавани, като крайната цел е те да се променят. Нашата задача е да помогнем на околните да открият мира и радостта, които само Евангелието може да им даде. Със седем думи Исус обобщава как можем да постигнем това. Той казва, „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15).
По много начини днешното време е като това на Яков. Моят съвет е като неговия: „Пока(й)те (се) и дойдете с пълно намерение в сърцата си, и… се придържа(й)те към Бога, тъй както Той се придържа към вас” (Яков 6:5). Братя и сестри, бъдете мъдри със своите семейства. Бъдете мъдри в изпълнението на своите църковни призования. Бъдете мъдри с времето си. Бъдете мъдри в това как поддържате в равновесие своите отговорности. О, бъдете мъдри, обични мои братя и сестри. Какво повече мога да кажа?
Нека Бог ни благославя с мъдростта да обичаме Неговия Син Исус Христос и мъдро да помагаме в изпълнението на Неговото дело. Давам своето свидетелство, че Той е жив. Това е Неговата Църква. Ние вършим Неговото дело. Нека Господният мир бъде с нас. И нека мъдро продължаваме да изпълняваме своите отговорности, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.