Ученичеството
Една от най-големите благословии на живота и вечността е да бъдеш счетен за един от преданите ученици и последователи на Господ Исус Христос.
Голяма тълпа следва Спасителя, когато Той служи по бреговете на Галилейското езеро. За да могат да Го чуят повече хора, Той влиза в рибарската лодка на Петър и иска да бъде отдалечен от брега. След като приключва с проповедта, Той казва на Петър, който прекарал нощта в безуспешен риболов, да отплава навътре в езерото и да хвърли мрежите си във водата. Петър се подчинява и хваща толкова много риба, че мрежите се късат. Петър извиква своите съдружници, Яков и Иоан, за да му помогнат. Всички са удивени на количеството хваната риба. Исус казва на Петър, „Не бой се: отсега човеци ще ловиш”. После Лука ни казва, „И когато извадиха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него”1. Те стават ученици и последователи на Господ.
Думата последовател (на английски disciple) и думата дисциплина произлизат от един и същ латински корен – discipulus, което значи ученик. Тя подчертава практика и упражнение. Самодисциплината и самоконтролът са неразделни и постоянни характеристики на учениците на Исус, както ни показват Петър, Яков и Иоан, които наистина „остава(ят) всичко и оти(ват) след Него”.
Какво е ученичество? То е най-вече подчинение на Спасителя. Да си ученик включва много неща. Целомъдрие. Десятък. Семейна домашна вечер. Спазване на всички заповеди. Изоставяне на всичко, което не е добро за нас. Всичко в живота си има цена. Като се има пред вид голямото обещание на Спасителя за мир в този свят и вечен живот в идния, да бъдеш ученик и последовател представлява цена, която си заслужава да бъде платена. Това е цена, която не можем да си позволим да не платим. Сравнени, изискванията на това да си ученик и последовател са много, много по-малки от обещаните благословии.
Учениците на Христос получават призванието не само да изоставят стремежа към светски неща, но и да носят кръста си всеки ден. Да носят кръста си означава да следват Неговите заповеди и да изграждат Неговата Църква на земята. Това означава и самоконтрол2. Както ни учи Исус от Назарет, “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва”3. „Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик”4.
Думите на една любима песен от Неделното училище за деца отекват във всички, които следват Спасителя:
Като Исус се опитвам да бъда,
по пътя Негов да ходя.
Като Него да обичам, във всичко, що кажа и сторя.5
Нека да видим някои от нещата, които вършил Исус, на които всички можем да подражаваме.
-
Исус „обикаляше да прави благодеяния”6. Ние всички можем да направим по нещо добро всеки ден – на член от семейството, на приятел или дори на непознат – ако търсим тези възможности.
-
Исус бил Добрия Пастир, Който бдял над Своите овце и се грижел за онези, които били изгубени7. Ние можем да издирим самотните и онези, които са по-малко активни и да се сприятелим с тях.
-
Той бил състрадателен към мнозина, включително и един беден прокажен8. Ние също можем да бъдем състрадателни. В Книгата на Мормон ни се напомня че трябва да „скърб(им) с онези, които скърбят”9.
-
Исус дал свидетелство за Своята божествена мисия и великото дело на Своя Отец. И ние всички можем да „бъде(м) свидетели Божии по всяко време”10.
-
Исус поканил „дечицата да дойдат при (Него)”11. Нашите деца имат нужда от нашето внимание и обич, както и от нашата грижа.
Истинските последователи на Спасителя следва да бъдат подготвени да дадат живота си и някои са имали привилегията да направят това. Учение и Завети ни съветва:
„Нека никой човек да не се страхува да отдаде живота си заради Мен, защото всеки, който отдаде живота си заради Мен, ще го намери отново.
И всеки, който не е готов да отдаде живота си заради Мен, не е Мой ученик”12.
В книгата на Деянията четем разказа за един ученик на име Стефан, който бил „пълен с благодат и сила и върше(л) големи чудеса и знамения между людете”13. Стефан се изправил пред злонамерени слушатели в Ерусалим, които лъжливо го обвинили в богохулство, дори когато той бил преобразен пред тях. Стефан свидетелствал за божествеността на Спасителя и когато призовал тълпата към покаяние, няколко човека в нея хвърлили камъни по него. „А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога”14. Дори докато го убивали с камъни, последните думи, излезли от устата на Стефан, били „Господи, не им считай тоя грях”15.
В ранните дни на Църквата в Мексико двама верни ръководители, които били последователи на Христос, станали мъченици заради своята вяра. Двамата, чиито живот бил отнет, били Рафаел Монрой и Висенте Моралес.
По време на Мексиканската революция Рафаел Монрой бил президент на малкия клон Сан Маркос в Мексико, а Висенте Моралес бил негов първи съветник. На 17 юли 1915 г. те били арестувани от запатистите. Било им казано, че ще бъдат пощадени, ако предадат оръжията си и се отрекат от чуждата си вяра. Брат Монрой казал на хората, на които бил пленник, че нямал никакви оръжия и просто извадил от джоба си своята Библия и Книгата на Мормон. Той казал, „Господа, това са единствените оръжия, които нося; това са оръжия на истината срещу заблудата”.
Когато не се намерили оръжия, братята били жестоко измъчвани, за да бъдат накарани да кажат къде били скрити те. Но оръжия нямало. Те били отведени под стража до покрайнините на малкия град, където били изправени за разстрел до едно голямо ясеново дърво. Командващият офицер им предложил свобода, ако се отрекат от вярата си и се присъединят към запатистите, но брат Монрой отговорил, „Моята религия ми е по-скъпа от живота и не мога да се отрека от нея”.
След това им било казано, че ще бъдат разстреляни и ги попитали за последното им желание. Брат Рафаел поискал да му се позволи да се помоли преди да бъде екзекутиран. Там, в присъствието на своите екзекутори, той коленичил и с глас, който всички могли да чуят, се помолил Бог да благослови и защити онези, които той обича и да се погрижи за малкия и изправен пред трудности клон, който щял да остане без ръководител. Като завършил своята молитва, той използвал думите на Спасителя, които Той казал докато висял на кръста, и се помолил за своите екзекутори: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят”16. И така наказателният взвод разстрелял брат Монрой и брат Моралес17.
Преди няколко години отидох в Мексико, за да организирам отново едно президентство на кол. Когато провеждах интервютата, имах привилегията да се запозная с един от потомците на Рафаел Монрой. Бях силно впечатлен от дълбочината на свидетелството на този мъж и неговата отдаденост на Евангелието. Когато го попитах какво се е случило с останалите потомци на брат Монрой, той каза, че много от тях са служили на мисия и продължават да са верни в Църквата.
През ранните години на Църквата, освен Джозеф и Хайръм Смит, имало и други последователи, които също дали живота си за Евангелието на Исус Христос. Верността на Едуард Партридж, първият епископ на Църквата, е отбелязана в Учение и Завети18. На 20 юли 1833 г. Едуард бил в своя дом със крехката си съпруга, която тъкмо била родила. Трима членове на тълпата се втурнали в дома му и го завлекли в хаоса на улицата и после на площада, където вече били завели Чарлз Алън. Чрез говорител тълпата от 300 души поискала от Едуард и Чарлз или да се отрекат от вярата си в Книгата на Мормон, или да напуснат окръга. Едуард Партридж отговорил: „Ако се налага да страдам за своята религия, това не е нищо повече от онова, което онези преди мен са направили. Не знам да съм наранил когото и да било в окръга и затова не съм съгласен да напусна. Не съм извършил нищо, което да обиди когото и да било. Ако се поругаете с мен, ще нараните невинен човек”. Тогава тълпата намазала от глава до пети Едуард и Чарлз с горещ катран, съдържащ перлена пепел, една прояждаща плътта киселина, след което ги посипали с перушина, която да полепне по изгарящия катран19.
Пророкът Джозеф Смит определил смъртта на Едуард на 46 години няколко години по-късно с тези думи: „Той изгуби живота си по време на преследванията в Мисури и е сред онези, чиято кръв ще бъде поискана от ръцете им”20. Едуард Партридж оставил наследство, което е живо в неговото голямо и праведно потомство.
От повечето от нас обаче не се изисква да умрем за Църквата, а да живеем за нея. За мнозина би било по-лесно дори да дадат живота си, отколкото всеки ден да водят живот, подобен на Христовия. По време на войната научих, че много мъже са способни на велики дела на самоотверженост, героизъм и благородство, без да се замислят за живота си. Но когато войната свърши и те се завърнаха вкъщи, не можаха да издържат на елементарните всекидневни житейски предизвикателства и бяха поробени от тютюн, алкохол, наркотици и разврат, заради които накрая загубиха живота си.
Някои могат да кажат: „Аз съм прост човек. Нямам отличия или пост. Нов съм в Църквата. Моите таланти и умения са ограничени. Приносът ми е малък”. Или могат да кажат: „Твърде съм стар, за да се променям. Вече изживях живота си. Защо да се опитвам?” Никога не е твърде късно за промяна. Ученичеството не е резултат от известност, богатство или добро образование. Последователите на Исус Христос произлизат от различни обществени прослойки. Ученичеството обаче изисква да изоставим греха и да се радваме на това, което президент Кимбъл е нарекъл „чудото на опрощението”21. То може да се осъществи само чрез покаяние, което значи, че изоставяме греха и всеки ден твърдо решаваме да бъдем последователи на истината и праведността. Както учи Исус, „Какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз”22.
Мнозина смятат, че цената на това да бъдеш ученик и последовател е твърде висока и натоварваща. За някои тя значи да се откажат от твърде много. Но кръстът не е толкова тежък, колкото изглежда. Чрез послушание ни се дава много повече сила да го носим.
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко”23.
Можем наистина да твърдим, че сме станали последователи, когато с увереност кажем, че Неговата воля е и наша воля.
Благословиите на ученичеството са лесно достъпни за всички, които са готови да платят цената. То дава цел на живота ни, така че вместо да се лутаме безцелно, ние крачим уверено по стеснената и тясна пътека, която води обратно към нашия Небесен Отец. То ни носи утеха в моменти на скръб, спокойна съвест и радост в службата, като всичко това ни помага да бъдем по-подобни на Исус.
Като ученици и последователи на Спасителя в сърцата и умовете си ние разбираме и вярваме в спасителните принципи и обреди на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Чрез нашето ученичество стигаме до разбирането на изключителната мисия на Пророка Джозеф Смит при възстановяването на тези спасителни принципи в наше време. Радваме се, че ключовете на свещеничеството и неговата власт са били предадени чрез президентите на Църквата от Пророка Джозеф Смит до сегашния ни пророк, президент Гордън Б. Хинкли.
Благодарни сме, че като ученици и последователи на Спасителя ние се радваме на Неговото обещание за „мир в този свят”24, заедно с удовлетворение, щастие и постижения. Чрез ученичеството ние можем да получим духовната сила, която ни е нужна, за да се справим с предизвикателствата в живота.
Една от най-големите благословии на живота и вечността е да бъдеш счетен за един от преданите ученици и последователи на Господ Исус Христос. Притежавам сигурно знание за тази истина, за която давам свидетелство, в името на Исус Христос, амин.