Силата на търпението

Старейшина Робърт Ч. Оукс

От Президентството на Седемдесетте

Търпението може да се разглежда като добродетел, пораждаща други добродетели, способстваща да расте силата на подобните нему прошка, търпимост и вяра.

Колко благодарен съм за Писанията от последните дни относно основните християнски добродетели.

Книгата на Мормон дава прозрение за връзката между търпение и милосърдие. Moрмон, след като посочва, че ако човек „няма милосърдие, той не представлява нищо; ето защо той трябва да има милосърдие”, назовава 13-те елемента на милосърдието или чистата любов Христова. Намирам за крайно интересно, че 4 от 13-те елемента в тази добродетел се отнасят до „търпение” (вж. Мороний 7:44–45).

Първо, „милосърдието дълго търпи”. Тъкмо това е, където търпението е всичко. Милосърдието „не се дразни лесно” е друга страна на това качество, защото милосърдието „понася всичко”. И накрая, милосърдието „устоява на всичко” със сигурност е израз на търпение (Мороний 7:45). От тези определящи елементи е видно, че без търпение, което да омилостивява душата ни, би следвало да се считаме за сериозно лишени по отношение притежаването на характер, подобен на Христовия.

В Библията Иов предлага класическо описание на търпение. Изправен пред загубата на своето обширно владичество, включително децата си, Иов бил в състояние поради неотслабващата си вяра, да заяви, „Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име”. През всичките си премеждия и мъка „Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога” (Иов 1:21–22).

Колко често чуваме угнетените души да питат глупаво, „Как може Бог да ми стори това?”, когато всъщност те трябва да се молят за сила да „понасят” и „устояват на всичко”.

Най-големите примери за търпение в Писанията намираме в живота на Исус Христос. Неговото дълготърпение и устояване най-добре са показани в онази мъчителна нощ в Гетсиманската градина, когато Той произнася в единителната Си мъка, „Oтче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш” (Maтея 26:39). Той настина изстрадал, понесъл и устоял на всички неща.

Докато бил прикован на кръста на Голгота, Христос продължил в съвършения Си пример на търпение, като изрекъл изключителните думи, „… Отче, прoсти им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).

Тези примери на търпение имат голямо значение за нас, когато размишляваме над увещанието, намиращо се в 3 Нефи, „Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27).

Няколко стиха от Писанията изтъкват важността на търпението. Нека спомена само няколко:

„…нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи” (Яковово 1:19).

„При все това Господ намери за уместно да накаже Своя народ; да, Той изпита тяхната вяра и търпението им” (Мосия 23:21).

В Мосия цар Вениамин ни напътства, че ще бъдем естествен човек-враг на Бог, докато узреем за убежденията на Светия Дух чрез нашето търпение и други добродетели (вж. Мосия 3:19).

Джозеф Смит заявява, „Търпението е божествено” (History of the Church, 6:427).

Дали търпението е важно и достойно за нашето размишление и стремеж? Със сигурност да, ако желаем да избегнем принизяващата квалификация „нищо”, ползвана да означи хората без милосърдие. Да, ако желаем да бъдем по-малко естествен човек, враг на Бога. Да, ако желаем да бъдем божествени. Да, ако се стремим да станем човеци като Христа.

Нетърпеливият, естествен човек е навсякъде около нас. Виждаме го да се проявява в новинарските репортажи за родители, които в пристъп на гняв малтретират дете до смърт. По магистралите ни инцидентите поради шофьорско нетърпение или шосейна ярост водят до ужасни катастрофи и понякога смърт.

На по-малко драматично, но по-често срещано равнище са избухливите характери и резките думи, казани в отговор на бавно придвижващи се опашки, безкрайни телефонни звънения в опит да продадем нещо или деца, които не реагират на напътствията ни. Познато ли ви звучи всичко това?

За щастие има рядко попадащи в новините, но чудесни за обмисляне истории за голямо търпение. Наскоро бях на погребението на един приятел за цял живот. Синът му разказа красива история за родителско търпение. Когато този син бил юноша, баща му бил дилър на мотоциклети. Един ден те получили пратка блестящи нови мотоциклети и ги подредили в редица в магазина. Момчето направило това, което всяко момче би искало да направи, и яхнало най-близкия. Дори запалило двигателя. После, решавайки че е стигнало почти до границите на късмета си, слязло от него. За негов ужас слизането съборило първия мотор на земята. После като плочки от домино всичките изпопадали един след друг. Баща му чул суматохата и погледнал иззад преградата, където работел. Бавно, усмихвайки се, той рекъл, „Е, синко, най-добре да оправим един и да го продадем, та да можем да платим останалите”.

Мисля, че отговорът на моя приятел олицетворява родителското търпение.

Търпението може да се разглежда като добродетел, пораждаща други добродетели, способстваща да расте силата на подобните нему прошка, търпимост и вяра. Когато Петър попитал Христос колко пъти следва да прощава на брат си, Христос отвърнал, „Седемдесет пъти по седем” вместо предложените от Петър седем пъти (вж. Матея 18:21–22). Да простиш седемдесет пъти по седем сигурно изсква голяма доза търпение.

Старейшина Нийл А. Максуел свързва търпението и вярата в едно, като учи: „Търпението е тясно свързано с вяра в нашия Небесен Отец. Всъщност когато сме твърде нетърпеливи, ние предполагаме, че знаем кое е най-добро – по- добре от Бог. Или поне твърдим, че нашето разписание е по-добро от Неговото” (“Patience”, Ensign, окт. 1980 г., стр. 28).

Можем да израстваме във вярата само ако желаем да чакаме търпеливо Божиите предложения и примери да се развият в живота ни по Неговото разписание.

След като нетърпението е тъй естествено, как да развием божествената добродетел на търпението? Как да променим поведението си от това на естествения човек към това на нашия търпелив, съвършен пример, Исус Христос?

Първо, трябва да разберем, че да сторим това е необходимо, ако искаме да се радваме на пълните благословии на възстановеното Евангелие. Подобно разбиране може да ни мотивира да:

1. Четем всеки от стиховете от Ръководство към Писанията, изредени под „търпение” и после да размишляваме над Христовите примери за търпение.

2. Да оценяваме и определим къде стоим по скалата на търпеливост. Колко още търпение ни трябва, за да станем по-подобни на Христос? Тази самооценка е трудна. Може да помолим своя брачен партньор или друг член на семейството за помощ.

3. Да станем чувствителни към примерите за търпение и нетърпение, случващи се около нас всеки ден. Следва да се стремим да подражаваме на онези личности, които считаме за търпеливи.

4. Да се връщаме всеки ден към целта си да станем по-търпеливи и да държим избрания член от семейството ни в течение на нашия проект за търпение.

Това звучи като много работа, но за постигане на коя да е достойна цел се изисква упорит труд. А преодоляването на естествения човек и работата да станем по-подобни на Христос по отношение на търпението ни е изключително уместна и нужна цел. Моля се да следваме тази пътека с усърдие и отдаденост.

Свидетелствам, че Исус е Христос и че Той стои начело на тази Църква, напътствайки ни чрез жив пророк и благославяйки всяко наше усилие да станем по-подобни на Него. И свидетелствам за това в святото име на Исус Христос, амин.