Отново пророци по земята
За тази Църква не е маловажен въпрос да провъзгласява на света за пророчества, гледачи и откровения, но ние го заявяваме.
Скоро след като Каролин Расмус станала преподавател в Университета „Бригъм Йънг”, една група от нови приятели я поканили да отиде с тях на съботен поход в планините край Прово. Каролин не била член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но се почувствала изключително добре приета в нейния нов кръг от колеги. С желание се присъединила към тях за катеренето.
Както слънцето постоянно се издигало, така и туристите изкачвали планинския склон. После, около 10 часа, групата започнала да търси място за почивка. Каролин си помислила, „Това е прекрасно. Как така се досетиха, че имам нужда от почивка?” и тя също се огледала за подходящо място за почивка. Но участниците изглеждали необичайно нетърпеливи за тази специална почивка, някои извадили моливи и бележници, докато друг внимателно включил портативен радиоприемник.
Това, което се случило тогава, станало повратна точка в нейния живот завинаги. Един от нейните приятели казал, „Каролин, ние трябва да обясним нещо. Това е първата събота на октомври и за нас това означава не само прекрасно време и ярка есенна шума, но също и обща конференция на Църквата. Като светии от последните дни, където и да сме и каквото и да правим, ние спираме и слушаме. Тъй че ние ще седнем тук сред дъбовете и боровете, ще погледаме към долината долу и ще слушаме Божиите пророци за два часа”.
„Два часа!”, помислила Каролин. „Аз не знаех, че още има живи Божии пророци”, казала тя, „и аз със сигурност не знаех, че това си заслужава два ценни часа!” Tя не знаела, че те щели да спрат отново в два часа следобед за още два часа и тогава щяха да я поканят да продължи от вкъщи за още четири часа на следващия ден.
Е, останалото е история. С екземпляр от Светите писания с кожена подвързия, подарък от нейните студенти, любовта на приятелите и семейството в района на СПД, който тя започна да посещава, и духовните преживявания, които ние искаме да имат всички, които започват пътя си в светлината на Евангелието, Каролин била кръстена и потвърдена за член на Църквата. Както се казва, останалото е история. При запознаването й с общата конференция в този ден, седейки на върха на планината с знак Y, сестра Расмус видяла нейното лично изпълнение на пророческата покана на Исаия: „Дойдете, да възлезем на хълма Господен; В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му. Защото от Сион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим.”1
Ние сме почти накрая на още една чудесна обща конференция. Бяхме благословени да чуем послания от нашите ръководители, включително и особено президент Гордън Б. Хинкли, човекът, когото ние подкрепяме като Божий оракул на земята, наш жив пророк, гледач и откровител. Както са правили пророците през диспенсациите от Адам до наши дни, президент Хинкли, тъй да се каже, ни е събрал в един вид глобален еквивалент на долината Адам-онди-ахман, и ни обича и ни учи и положил върху нас своите благословии2.
След молитвите, които всички братя и сестри казали за нас, докато говориха този уикенд, мисля, че мога да кажа, че тази конференция ще бъде колкото вдъхновяваща и при нужда толкова изпълнена с предизвикателства за всеки от нас, както беше за сестра Расмус и безбройните хиляди други хора, които на всеки 6 месеца отговарят на нашия химн „Елате, чуйте гласа на пророка, и чуйте Божието слово”3.
Като изразявам собственото си свидетелството и благодарност за посланията и значението на общата конференция, бих искал да предложа три неща, които тези две полугодишни събирания заявяват към целия свят.
Първо, те декларират ревностно и недвусмислено, че отново има жив пророк на земята, който говори от името на Господ. А колко се нуждаем от подобно напътствие! Нашето време е бурно и трудно. Ние виждаме международни войни и местни нещастия. Съседите навсякъде около нас се сблъскват с лични проблеми и семейни мъки. Много хора познават многобройни страхове и неприятности. Това ни напомня, че когато онези мъгли от тъмнина обгърнали пътниците в съня на Лехий за дървото на живота, те обгърнали всички участници – и праведните, и неправедните, младите заедно със възрастните, новопокръстените и опитните членове. В тази алегория всички се сблъскали с противопоставяне и трудности, и само железният прът – провъзгласеното слово Божие – може да ги изведе на сигурно място. Всички ние се нуждаем от този прът. Всички ние се нуждаем от това слово. Никой не е в безопасност без него, затова при липсата му всеки може да „отпад(не) в забранени пътеки и (да) се загуб(и)”, както казват Писанията4. Колко сме благодарни, че сме чули Божия глас и сме почувствали силата на този железен прът на тази конференция през послените два дни.
Не е често, но през годините някои източници предположиха, че Братята не осъзнават реална ситуация в техните заявления, че те не знаят проблемите, че някои от техните правила и практики са остарели, не са приложими в наши дни.
Поне за онези, които са били подкрепени от вас да свидетелстват за напътствието на Църквата от първа ръка, аз заявявам с всичкия плам в моята душа, че никога в моя личен или професионален живот не съм бил свързан с друга група, която да е толкова наясно, която знае толкова подробно проблемите, които ни заобикалят, гледа толкова сериозно, изучава миналото, остава открити за новостите и претегля толкова внимателно, обмислено и с молитва всичко останало. Свидетелствам, че разбирането, което тези мъже и жени имат за морални и обществени проблеми, надвишава това на всякакви изследователски колективи с подобни стремежи, за които знам, където и да било по света. Давам лично свидетелство за това колко са добри, за това колко здраво работят и колко смирено живеят. За тази Църква не е маловажен въпрос да провъзгласява на света за пророчества, гледачи и откровения, но ние го заявяваме. Това истинската светлина, сияеща в тъмния свят, и тя сияе от тези събрания.
Второ, всяка от тези конференции представлява призив за действие не само в нашия собствен живот, но също и в полза на другите около нас, онези, които са от нашето собствено семейство и вяра, и онези, които не са. Тази сутрин президент Хинкли по вълнуващ начин ни напомни, че това е 150-та годишнина от времето, в което докато се провеждала общата конференция през октомври 1856 г. тук в Солт Лейк Сити, онези групи с ръчни колички се олюлявали през последните километри на замръзналата Небраска и скоро след това щели да заседнат в непроходимите преспи по високата част на Уайоминг. Той ни цитира вдъхновеното послание за общата конференция на президент Бригъм Йънг към светиите „вървете и доведете тук онези хора от равнините”5.
Почти сигурно е, че както темата на общата конференция през октомври 1856 г. е била за спасяването на изпадналите в нужда, такава е и темата на тази конференция и на миналата и на тази през следващата пролет. Може да няма снежни виелици и погребения в замръзналата земя, с които да се занимаваме на тази конференция, но още има нуждаещи се навън – бедните и изнемощели, обезсърчени и паднали духом, тези които „отпадаха в забранени(те) пътеки”, за които споменахме по-рано и множествата, „които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде я намерят”6. Те са там някъде със слаби колена, изнемощели ръце7 и трудни обстоятелства. Те могат да бъдат спасени само от онези, които имат повече и знаят повече и могат да помогнат повече. Не се притеснявайте да попитате „Къде са те?” Те са навсякъде, отляво и отдясно, в околностите и на работното място, във всяка общност, област и нация по света. Поведете вашата група и фургон, натоварете я с вашата любов, свидетелство и духовна торба с брашно, после потеглете в произволна посока. Господ ще ви отведе при онези, които са в нужда само ако прегърнете Евангелието на Исус Христос, което беше учено на тази конференция. Отворете сърцето си и ръцете си за хората, попаднали в капана на еквивалента от ХХІ век на пещерата на Мартин и Дяволската врата. Като правим това, ние почитаме повтаряната молба от Учителя в полза на изгубените овце, изгубените монети и изгубените души8.
Накрая, общата конференция на Църквата е декларация към целия свят, че Исус е Христос, че Той и Неговият Отец, Бог Отец на всички нас, се явили на момчето пророк Джозеф Смит в изпълнение на древно обещание, че възкръсналият Исус от Назарет отново ще възстанови Своята Църква на земята и отновo „ще дойде както (тези юдеи) Го виде(ли) да отива на небето”9. Тази конференция и всяка друга са декларация, че Той благоволи да дойде на земята в бедност и смирение, да понесе болка и отхвърляне, разочарование и смърт, за да можем ние да бъдем спасени от тази съдба, която вечността разкрие, че „с неговите рани ние се изцелихме”10. Тази конференция заявява на всеки народ и племе, език и люде любящото обещание на Месията „милостта Му трае до века”11.
За всички, които си мислят, че са загубени или без надежда, или че са правили твърде много грешки твърде дълго време, за всички, които се притесняват, че са заседнали в мразовитите равнини на живота и са разбили количката си по пътя, тази конференция призовава с повтаряшо се послание на Иехова: „ръката м(и) е още простряна”12. Аз „ще им протягам ръката Си”, казва Той, „(и дори ако те) Ме отричат; въпреки това, Аз ще бъда милостив към тях,… ако те се покаят и дойдат при Мене; защото ръката Ми е протегната през целия ден, казва Господ Бог на Силите”13. Неговата милост трае вечно и Неговата ръка е още протегната. Чистата любов Христова е негова, милосърдието, което никога не свършва, това състрадание, което устоява дори когато всички други сили се изчерпват14.
Свидетелствам за този протягащ ръка, даващ спасение и милост Исус, че това е Неговата изкупителна Църква, основана на Неговата изкупителна любов, и че както заявява Книгата на Мормон, „дойдоха пророци, изпратени от Господа сред народа (да проповядват)… (Да) И се появиха отново пророци по земята”15. Аз свидетелствам, че президент Гордън Б. Хинкли е във всяко отношение такъв пророк, чийто живот и глас ние ценим и за когото ние сме се молили толкова много. Сега той ще закрие това полугодишно събрание. За подобна благословия – и всички останали благословии и още толкова, аз изразявам лични благодарности на общата конференция, в името на Исус Христос, амин.