В обятията на любовта Му
Това е най-голямата женска организация на света. Тя е дадена от Бог.
Скъпи мои сестри, каква изключителна възможност ми се дава да ви говоря на тази голяма конференция на Обществото за взаимопомощ. Тази вечер чухме чудесни беседи, изнесени от жени с голяма вяра и способности. Искам президентството на Обществото за взаимопомощ да знае, че имаме пълно доверие в тях. Ценим ги по всякакъв начин. Благодарни сме за темата, която избраха от Книгата на Мормон, от 2 Нефи – „Обгърнати завинаги в обятията на любовта Му” (вж. 2 Нефи 1:15). Жените от Обществото за взаимопомощ буквално са завинаги обгърнати в обятията на нашия Господ.
По моя преценка това е най-голямата женска организация на света. Тя е дадена от Бог. Когато организира Обществото за взаимопомощ през 1842 г., Джозеф Смит говори и действа като пророк. По това време той казва, „Организирането на Църквата на Христа не бе съвършена, докато не бяха oрганизирани жените” (Сара M. Kимбъл, „Early Relief Society Reminiscences”, 17 март 1882 г., Relief Society Record, 1880– 1892, Archives of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, стр. 30).
Днес членовете на Обществото за взаимопомощ са около 5 милиона. То е организирано сред много народи и учи на много езици. То обхваща в редиците си всички жени в Църквата на възраст 18 г. и повече. Сред тях са несемейни млади жени; жени, които никога не са били женени; овдовели и разведени; жени със съпрузи и семейства; възрастни жени, много от които са загубили вечния си спътник.
Един приятел, не от нашата вяра, веднъж ми каза, че съкращението СПД означава любов, отдаденост, служба (на английски: LDS – Love, Devotion, Service, б. пр.). Какво наистина означава Общество за взаимопомощ? Какво значи това? Позволете ми да се опитам да кажа нещо относно това.
Обществото за взаимопомощ означава любов. Колко забележително нещо е една добра жена да засвидетелства любовта си към друга. Те общуват заедно, обвързани с любов, приятелство и уважение една към друга. Тази организация всъщност е единствен източник, който много жени имат за приятелско общуване.
За жените инстинктът да се обръщат с любов към хора в беда и нужда е вроден. Програмата по благосъстоянието на Църквата се описва като основаваща се на свещеничеството, но тя не може да действа без Обществото за взаимопомощ.
Обществото за взаимопомощ означава образование. Задължение на всяка жена в тази Църква е да получи всичкото образование, което може. Това ще разшири живота й и ще увеличи възможностите й. То ще й даде ценни умения, търсени от работодателите, ако се наложи да ги използва.
Миналата седмица получих писмо от една самотна майка, част от което искам да ви прочета. Тя казва следното:
„Минаха 10 години, откакто споменахте семейството ни на октомврийската конференция през 1996 г. … Словата на съвет и насърчение, които отправихте към мен и други несемейни сестри, бяха пример, използван всекидневно в живота ми. Фразата, която стана мое мото и зов (е) „Правете най-доброто, което можете” и е наистина онова, което аз и синовете ми се опитваме да правим.
И четиримата ми сина завършиха гимназия и Семинара. Двама отслужиха пълновременни мисии. Всички работим, за да се издържаме, и продължаваме да сме предани и верни на Евангелието. Велико усещане е да знаем, че сме се справили сами през последните няколко години… Има едно усещане за постижение, когато отново сте си стъпили на краката и се грижите за нуждите на семейството ви…
Бях насърчена да се върна в училище… Истинско предизвикателство е да работиш на пълен работен ден и вечер да учиш. Това разшири житейската ми перспектива и ми помогна да бъда по-добър човек. Моето семейство, членове на района и колеги ме подкрепяха много. Този декември ще се дипломирам.
Като размишлявах над патриаршеската си благословия и я превърнах в обект на пост и молитва, можах да си поставя някои реалистични цели в живота, които използвах като пътна карта, помагаща ми да не се отклоня от евангелските принципи. Посещавах събранията, молех се всеки ден и плащах десятъка си. Аз… приех призованието си на посещаваща учителка много сериозно…
Църквата е истинна и е чест и привилегия да бъдеш счетен за достоен и благословен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Ние сме водени чрез вдъхновение от един любящ Небесен Отец, Който ни познава и желае ние да се развиваме и растем. Благодаря ви за добрите слова на насърчение преди 10 г. и за много следващи слова на вдъхновение, които идеха от Господ чрез Неговите служители. Знам, че съм чедо на Бог и животът ми е благословен от членството ми в Неговата Църква”.
Обществото за взаимопомощ означава разчитане на собствените сили. Най-добрият запас храни не е в зърнените елеватори на програмата по благосъстояние, а в консервите и бурканите в домовете на нашите люде. Колко приятно е да видиш бурканите с жито, ориз и боб под леглата или в килерите на жени, които са взели отговорността за благосъстоянието в свои ръце. Подобна храна може да не е вкусна, но ще бъде питателна, ако се наложи да бъде използвана.
Обществото за взаимопомощ означава жертва. Винаги се вълнувам от следния простичък стих на Ан Кемпбъл, написан за нейното дете. Тя казва:
Ти си пътешествието, на което не отидох;
Ти си перлите, които не мога да си купя;
Ти си моето синьо езеро в Италия;
Ти си моето късче небе в чужбина.
(“To My Child”, цитирано в Чарлз Л. Уолъс, изд., The Treasure Chest, 1965 г., стp. 54).
Много от вас са майки. Вие сте отговорни за изхранване и отглеждане на вашите деца. Когато остареете и косите ви побелеят, няма да се питате за модните дрехи, които сте носили, за колите, които сте карали или за голямата къща, в която сте живели. Вашият изгарящ въпрос ще бъде „Какво стана от моите деца?”.
Ако те са станали добри, вие ще сте благодарни. Ако не, ще имате твърде слаба утеха.
Бях писал някъде другаде: „Бог да ви благослови, майки. Когато всички победи и поражения на човешките усилия бъдат премерени, когато прахът на житейските битки почне да се сляга, когато всичко, за което се трудим тъй усилно в този свят на завоевание, започне да избледнява пред очите ни, вие ще бъдете там, вие трябва да сте там като сила за едно ново поколение – вечно усъвършенстващото се движение на расата напред” (One Bright, Shining Hope, 2006 г., стp. 18).
Преди няколко години в Табернакъла на Солт Лейк старейшина Марион Д. Ханкс проведе обсъждане по групи. В групата бе включена привлекателна и способна млада жена, разведена, майка на седем деца, които тогава бяха между 7 и 16 г. Тя разказа, че една вечер отишла да занесе нещо на съседка. Чуйте думите й, както си ги спомням:
„Като се обърнах да си вървя обратно, можех да видя осветената си къща. Можех да чуя отгласите на децата ми, както няколко минути по-рано, преди да изляза през вратата. Те казваха: „Мамо, какво ще вечеряме?”, „Може ли да ме заведеш до библиотеката?”, „Трябва ми малко кадастрон тази вечер”. Уморена и измъчена, погледнах към тази къща и видях всяка от стаите да свети. Мислех си за всичките тези деца, които са у дома и ме чакат да дойда и да се погрижа за тях. Струваше ми се, че бремето ми е по-тежко, отколкото мога да понеса.
Помня, че погледнах през сълзи към небето и казах, „Скъпи Отче, просто не мога тази вечер. Много съм уморена. Не мога да се изправя пред това. Не мога да си ида в къщи и да се грижа сама за всички тези деца. Мога ли просто да дойда при Теб и да остана с Теб само за една нощ? Ще се върна обратно сутринта?”
Не чух всъщност думи в отговор, но ги почувствах в ума си. Отговорът беше: „Не, дете, не можеш да дойдеш при Мене сега. Никога няма да пожелаеш да се върнеш обратно. Но Аз ще дойда при теб”.
Има толкова много като тая млада майка, озовала се в самота и отчаяние, но достатъчно щастлива да има вяра в Господ, който може да я обича и да й помогне.
Обществото за взаимопомощ означава вяра. Означава да поставим най-важните неща на първо място. Означава например плащане на десятък.
Старейшина Лин Робинз от Седемдесетте ни разказва следната история за един президент на кол от Панама.
Като млад мъж, наскоро върнал се от мисията си, той открил момичето, за което искал да се ожени. Били много щастливи, но много бедни.
После дошло особено трудно време, когато храната и парите им свършили. Било събота и лавицата им била буквално гола. Рене се чувствал разстроен, че младата му жена била гладна. Той решил, че няма друг избор освен да използва парите от десятъка и да купи храна.
На излизане от къщи жена му го спряла и попитала къде отива. Той й казал, че отива да купи храна. Тя попитала откъде е взел пари. Той казал, че това били парите за десятъка. Тя рекла, „Това са пари на Господ – не може да купиш храна с тях”. Вярата й била по-силна от неговата. Той върнал обратно парите и онази вечер двамата си легнали гладни.
На другия ден нямали закуска и отишли на църква постейки. Рене дал на епископа парите за десятък, но бил твърде горд, за да му каже, че са в нужда.
След събранието той и жена му напуснали дома за събрания и се отправили към къщи. Не били изминали много разстояние, когато един нов член ги повикал от дома си. Той бил рибар и им казал, че наловил повече риба, отколкото могъл да използва. Увил в един вестник 5 малки риби за тях и те му благодарили. Продължавайки пътя към дома, били спрени от друг член, който им дал тортиляс (вид питки); друг един им дал ориз; друг член ги видял и им дал боб.
Когато се прибрали у дома, имали достатъчно храна за 2 седмици. Били още по-изненадани, когато развили пакета с риба и открили 2 големи, не 5 малки риби, които си мислели, че видели. Нарязали рибата на порции и я оставили във фризера на съседа си.
Те многократно свидетелствали, че оттогава никога не останали гладни.
Скъпи мои сестри, всички тези чудесни качества, които означава Обществото за взаимопомощ, представляват това да бъдем обгърнати завинаги в обятията на любовта Му.
Това е тъкмо нещото, което всички желаем. Това е тъкмо нещото, на което всички се надяваме. Това е тъкмо нещото, за което всички се молим.
Сега, скъпи мои сестри, една дума на предупреждение. Напомням ви, че вие не сте граждани второ качество в царството Божие. Вие сте Негови божествени творения. Мъжете носят свещеничеството. Вашата роля е различна, но също изключително важна. Без вас планът на щастие на Отца ще бъде разстроен и няма да има реален смисъл. Вие сте 50 процента от членовете на Църквата и майки на останалите 50 процента. Никой не може с лека ръка да ви отпрати.
Тъкмо онзи ден получих писмо от една скъпа приятелка. Името й е Хелън, а съпругът й е Чарли. Между другото тя пише следното:
„Днес Чарли и аз говорихме на нашето събрание за причастието. В речта ми разказах за съвета, който ми дадохте, когато завърших гимназията на Айдахо Фолз и правех планове да посещавам Рикс Колидж. Вие ми казахте, че трябва да отида в Колежа на Църквата в Хаваи, където ще имам по-добър шанс да срещна млад мъж от китайски произход и да се омъжа за него.
Послушах съвета ви и отидох в КЦХ, където срещнах Чарли и се омъжих да него. Женени сме 37 години и имаме 5 деца. Всичките ни 5 деца отслужиха мисии… Три от децата ни сключиха брак в храма Хаваи. Имаме две несемейни деца и се надяваме те да намерят достойни хора, с които скоро да отидат в храма. Имаме 6 прелестни внучета и още 2 са на път.
Бях благословена да имам верен съпруг, който почита свещеничеството си и бе достоен да служи на Господ като епископ, президент на кол и на мисия. За мен бе привилегия да го подкрепям във всичките му църковни призования. Служих като президентка на Обществото за взаимопомощ на кол почти 5 г.
Днес, като броя благословиите си, не мога да не мисля какво голямо влияние упражнихте вие в живота ми. Искам просто да знаете, че следвах съвета ви и поради това животът ми бе изобилно благословен. И ви благодаря, че отделихте време да проследите как напредвам, когато напуснах Хонг Конг, за да дойда в Америка”.
Ето какво прави за жените Обществото за взаимопомощ. То им дава възможност за растеж и развитие. Дава им статут на кралици в техните собствени домакинства. Дава им място и позиция, където израстват, упражнявайки талантите си. Дава им гордост и насока в семейния живот. Дава им допълнително разбиране и преценка за добри вечни спътници и деца.
Каква славна организация е Обществото за взаимопомощ. В целия свят няма нищо, което да се сравни с него.
Нека Господ благослови всяка от вас с тези прекрасни качества, произтичащи от работа във великата организация на Общество за взаимопомощ. За това се моля смирено в святото име на Исус Христос, амин.