Да станем оръдия в ръцете Божии
Човек не се нуждае от призование в Църквата, покана да помогне на някой или дори добро здраве, за да стане оръдие в Божиите ръце.
Моят дядо по майчина линия Алма Бенджамин Ларсън бил само на 34 години, когато се събудил една сутрин и забелязал, че има проблеми със зрението. Скоро след това той напълно загубил зрението си. Дядо служил на мисия и бил верен член на Църквата. Той бил фермер с жена и три деца и не можел да си представи живота без да вижда. Съпругата на дядо ми и малките деца сега трябвало да понесат допълнителния товар и да помагат във фермата, а парите не достигали.
През това време на физическа тъмнина много хора ставали оръдия в ръцете Божии, за да помагат на моя сляп дядо. Едно изживяване, което оставило голяма следа в неговото семейство, станало през 1919 г. Това била година на големи финансови затруднения за всички хора в градчето на дядо ми. Ипотеките на фермите бивали обявявани за просрочени и фирмите започвали да фалират. Фермата била ипотекирана за голяма сума и дядо получил съобщение, в което се казвало, че трябва да плати 195 долара, за да продължи ипотеката през следващата година. За него да плати тази сметка било все едно да отрежат живо месо от него. Почти всички били в подобно положение и изглеждало невъзможно да се сдобие с толкова много пари. Дори ако съберял всичко, което се произвеждало във фермата–конете, кравите и машините, нямало да може да ги продаде за 195 долара. Дядо ми помолил съседа си да заколи две или три от собствените крави и ги продал с някои други продукти. Той бил дал пари на заем на неговите съседи с уговорката, че ще му платят в края на годината, но никой от длъжниците не могъл да му плати. Икономическата ситуация за неговото семейство била мрачна.
В дневника си дядо ми пише: “Аз никога няма да забравя тази студена вечер, точно преди Коледата на 1919 г. Изглеждаше сякаш ще загубим фермата. Моята дъщеря Гладис, ми подаде листче в ръката и каза: „Това пристигна в пощата днес.” Занесох го при майка й и я попитах какво е това. Ето какво ми прочете моята съпруга, „Скъпи брат Ларсън, цял ден мисля за вас. Чудя се дали имате финансови проблеми. Ако е така, разполагам с 200 долара, които може да получите”. Писмото беше подписано от Джим Дринкуотър. Джим беше дребен, сакат мъж, той беше последният човек на земята, за когото някой би помислил, че има толкова много пари под ръка. Аз отидох до неговата къща същата вечер и той каза, „Брат Ларсън, аз получих безжично послание от Небесата тази сутрин и не можех да престана да мисля за теб през целия ден. Бях сигурен, че имаш финансови затруднения”. Брат Дринкуотър ми даде 200 долара и ние изпратихме 195 долара до ипотечната компания, а с 5-те оставащи долара купихме обувки и дрехи за децата. Дядо Коледа наистина дойде тази година”.
Моя дядо продължава, като споделя свидетелството си: „Господ никога не ме изостави. Той докосна сърцата на другите, както разчувства сърцето на брат Дринкуотър. Аз свидетелствам, че единствената безопасност и сигурност, която съм намерил, са дошли като съм се старал да спазвам заповедите Господни и като поддържам и подкрепям ръководителите на тази Църква”.
Мислил съм за Джим Дринкуотър много пъти и се чудя как той е бил избран за довереник на Господ. Джим беше дребен сакат мъж, на който Бог се довери да помогне да слепия фермер с непосилна ипотека и три деца. Аз научих много от преживяването на моя дядо с Джим Дринкуотър. Научих, че човек не се нуждае от призование в Църквата, покана да помогне на някой или дори добро здраве, за да стане оръдие в Божиите ръце. Как тогава вие и аз ставаме оръдия в Божиите ръце? Пророците и светите писания ни учат как.
Най-напред ние трябва да изпитваме любов към Божиите чеда. Когато законникът пита Спасителя „Учителю, коя е голямата заповед?”, Спасителят отговоря:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си както себе си” (Матея 22:36–39).
Джозеф Ф. Смит казва: „Милосърдието или любовта са най-великите принципи, които съществуват. Ако можем да протегнем ръка за помощ на потиснатия, ако можем да помогнем на онези, които са паднали духом и тъгуват, ако можем да повдигнем и облекчим състоянието на човечеството, да го направим е наша мисия, това е съществена част от нашата религия” (в доклад на конференцията, април 1917 г., стр. 4). Когато изпитваме любов към Божиите чеда, ние получаваме възможности да им помогнем в тяхното пътуване обратно в Неговото присъствие.
Мисионерските преживявания на синовете на Мосия също ни помагат да разберем как да станем оръдия в Божиите ръце. „И стана така, че пътуваха много дни в пустошта, …” (Алма 17:9). Ние трябва да желаем да пътуваме. Синовете на Мосия били склонни да излязат от тяхната среда и да правят това, което било неудобно. Ако Амон не бил готов да пътува в чуждата страна, населена от сурови, свирепи и жестоки хора, той никога не би намерил и помогнал на Ламоний и неговия баща и много ламанити можело никога да не научат за Исус Христос. Бог ни е помолил да пътуваме, да ходим на мисии, да приемаме призования, да поканим някого в Църквата или да помогнем на някой в нужда.
В стремежа си да помогнат на своите братя ламанити синовете на Мосия също научили важността от поста и молитвата: „… като постеха и се молеха много, та Господ да ги удостои с частица от Духа Си да ги придружава и остане с тях, за да могат да бъдат оръдие в ръцете Божии и да доведат, ако това е възможно, своите братя, ламанитите до знанието за истината…” (Алма 17:9). Ние наистина ли искаме сме оръдия в ръцете Божии? Ако е така, нашето желание ще проникне в молитвите ни и ще бъде фокус на нашия пост.
След като изгубил зрението си, моят дядо постил и се молил в случай че остане в тъмнина, Господ да му даде мир. Той заявява, че почти веднага „моят ум се освети и тъмният облак се махна от мен.” Той можел да вижда отново, не с физическите, а с духовни очи. По-късно Алма Бенджамин Ларсън бил призован да бъде патриарх, където служил в продължение на 32 години. Подобно синовете на Мосия моят дядо постил и се молил и в резултат той получил възможността да благославя хиляди Божии чеда.
Ние подобно на Джим Дринкуотър и моя дядо също се нуждаем да бъдем възприемчиви към подтиците на Светият Дух, защото когато желаем да бъдем оръдия в ръцете Божии, може да получим откровение. Пророкът Алма младши ни казва за откровенията, които е получил: „Знам това, което Господ ми е заповядал, и се хваля с това… да, това е хвалбата ми, по възможност да бъда оръдие в ръцете Божии, за да доведа някои души до покаяние; и това е моята радост” (Алма 29:9). Алма получил откровение за това какво да прави.
Имам един малък бележник, който нося с мен, в него записвам вдъхновенията и мислите, които получавам от Духа. Не изглежда впечатляващо и се износва и трябва да го сменям от време на време. Като ми хрумнат мисли в ума, аз ги записвам и се опитвам да ги изпълня. Открих, че много пъти, като направя нещо от моя списък, моите действия са отговорили на нечия молитва. Имало е времена, когато не съм правел нещо от моя списък и по-късно откривах, че е имало някой, на когото съм могъл да помогна, а не съм. Когато получим подтици относно Божиите деца, ако записваме мислите и вдъхновенията, които получаваме и после се подчиним, Божията увереност в нас нараства и ние получаваме повече възможности да бъдем оръдия в Неговите ръце.
В думите на президент Фауст: „Вие можете да сте могъщи оръдия в ръцете Божии в помощ за осъществяването на това велико дело … Можете да свършите за друг човек нещо, което никой друг на света не може…” (“Instruments in the Hands of God,” Лиахона, ноем. 2005 г., стр. 115). Бог цени онези, които помагат на Неговите чеда. Аз приканвам всички да следваме съвета на пророците и да станем оръдия в ръцете Божии и да бъдем сред неговите съкровища, защото сме помогнали на Неговите чеда.
В името на Исус Христос, амин.