Светите писания: силата Божия за нашето спасение

Старейшина Робърт Д. Хейлз

от Кворума на дванадесетте апостоли

Свещени летописи свидетелстват за Спасителя и ни водят към Него.

Светите писания са силата Божия, дадена за наше спасение. Писанията са необходими за получаването на свидетелство за Исус Христос и Неговото Евангелие. Писанията, които са ни дадени от Бог през тези последни дни, са Старият Завет, Новият Завет, Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен Бисер. Тези свещени летописи свидетелстват за Спасителя и ни водят към Него. Затова велики пророци като Енос с вяра умолявали Господ да запази Писанията.

Ще разгърнете ли заедно с мен Книгата на Мормон? Погледнете заглавната страница. Четем, че тя била написана „по заповед…и чрез духа на пророчеството и откровението”. Появила се е „чрез дарбата и силата Божия”, и нейният превод е направен „чрез дарбата Божия” – чрез Светия Дух. Тя показва „великите дела, които Господ е извършил” и ни е дала възможност „да разбер(ем) заветите Господни” – така че да не можем да бъдем „отхвърлени навеки”. Най-важното, тя била написана, за да ни убеди, „че Исус е Христос, Вечният Бог”.

Прелистете отново на въведението. Тук научаваме, че този пророчески летопис е „свято писание, подобно на Библията”. Той съдържа „пълнотата на вечното Евангелие,… очертава плана на спасение и (ни) казва какво трябва да направ(им), за да постигн(ем) мир в този живот и вечно спасение в идния живот”. Обещава на всеки от нас, че „всички, които дойдат при (Спасителя) и се подчиняват на законите и обредите на Евангелието Му, могат да бъдат спасени”.

Каква е жизненоважната роля на тази свята книга в наши дни? Какво е нейното послание относно целта на всички Писания?

На първата страница на книгата на 1 Нефи – най-първата книга в Книгата на Мормон – научаваме че на Лехий било заповядано от Бог да вземе семейството си и да избяга в пустошта около 600 г. преди Христа. Но Лехий не бил отишъл много далеч, когато Господ да му заповядал да изпрати обратно своите синове. Защо? За да си възвърнат Писанията, плочите от пиринч, които били толкова важни, че синовете на Лехий рискували живота си и всички свои земни притежания, за да ги вземат отново! Най-накрая Господната помощ и вярата на Нефи положили плочите в ръцете му. Когато Нефи и неговите братя се върнали, Лехий, техният баща, се зарадвал. Той започнал да изучава Светите писания от „самото им начало” и „откри(л), че бяха желателни; да, дори с толкова голяма стойност… дотолкова, че (Лехий и потомството му биха) могли да запазят заповедите Господни за децата си”¹.

Наистина, плочите от пиринч били летопис на предците на Лехий, включващи техния език, родословие, и най-важното – Евангелието, учено от Господните свети пророци. Като изследвал плочите, Лехий научил това, което научваме всички ние, като изучаваме Писанията:

Кои сме ние.
Какви можем да станем.
Пророчества за нас и нашите потомци.
Заповедите, законите, обредите и заветите, според които трябва да живеем, за да получим вечен живот.
И как трябва да живеем, за да издържим до края и с чест да се върнем при нашия Небесен Отец.

Толкова важни са тези истини, че Небесният Отец дал както на Лехий, така и на Нефи видения, които ярко представят словото Божие като прът от желязо. Както бащата, така и синът научили, че придържането към този здрав, твърд и крайно благонадежден водач е единствения начин да останат на стеснената и тясна пътека, водеща към Спасителя.

Няколко глави от Книгата на Мормон са посветени на това как Лехий и Нефи прилагат този урок – изучавайки и цитирайки Писанията. Те съвсем явно са искали техните семейства и ние да разберем важността на Писанията, особено пророчествата на Исаия относно възстановяването на Евангелието и появата на техния летопис – Книгата на Мормон – в наши дни.

Книгата на Мормон описва как редица цивилизации обръщали или не обръщали внимание на Писанията, започвайки със семейството на самия Лехий. Господ заповядал на Лехий да напусне Ерусалим, защото той щял да бъде превзет от вавилонците, и да преплава морето към обетованата земя в един проектиран от Него кораб. Но децата на Лехий били непримиримо разделени на два лагера. Онези, които следвали праведния Нефи – нефитите – запазили Писанията, когато те се отделили от ламанитите, и „душите им бяха озарени от светлината на вечното (Божие) слово”².

Но Ламан и Лемуил – и техните потомци ламанитите – отхвърлили Писанията и ходели в тъмнината на невежеството, раздора и разрушението. Около 400 години пр. Хр. нефитите също отхвърлили словото Божие, чезнели в неверие и били унищожени, като така дошъл край на тяхната близо хилядолетна цивилизация.

Книгата на Етер разказва историята на цивилизацията на яредитите, които напуснали Стария свят по времето на Вавилонската кула, около 2 200 години пр. Хр. Господ им заповядал да преплават морето към обетованата земя в проектираните от Него кораби. Когато яредитите били праведни, те били благословени; а когато отхвърлили словото на Господ и отказали да се покаят, Господният Дух престанал да владее в тях. Накрая те се отклонили от Господните пътища и се самоунищожили около 600 години пр. Хр., като така сложили край на около 1 600-годишната цивилизация на яредитите.

Лехий пристигнал в обетованата земя в момент, близък до този на унищожението на яредитите. Няколко години по-късно още една цивилизация, тази на Мулик и неговите сподвижници, също пристигнала в обетованата земя. Те открили последният описан оцелял яредит, цар на име Кориантумър. Муликитите не донесли Писания със себе си; така около 400 години по-късно, когато Мосия и нефитите ги открили, езикът им бил изопачен и вече били изгубили вяра в своя Създател. Те не знаели кои са. Когато муликитите научили, че Господ изпратил нефитите с плочите от пиринч, които съдържали Писанията на юдеите, те се зарадвали и се присъединили към цивилизацията на нефитите.

Съдбата на тези цивилизации, така както е описана в Писанията, представлява едно свидетелство за целия свят: ако нямаме словото Божие или не се придържаме или вслушваме в него, ще се отклоним в непознати пътеки и ще се изгубим като отделни хора, семейства и нации.

Като с глас от пръстта пророците на Бог призовават нас, които живеем на земята днес: изучавайте Писанията! Придържайте се към тях, действайте според тях, живейте по тях, радвайте се в тях, угощавайте се с тях. Не си похапвайте по малко. Те са „силата Божия за спасение”³, която ни води обратно към нашия Спасител Исус Христос.

Ако Спасителят беше днес сред нас в плът, Той щеше да ни поучава от Писанията, както е поучавал, когато крачел на земята. В синагогата в Назарет „подадоха Му книгата на пророк Исаия… и почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши”⁴. По-късно, когато садукеите и фарисеите му поставили труден въпрос, „Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията, нито Божията сила”⁵. След Своето възкресение, по пътя за Емаус, Неговите ученици „рекоха помежду си: не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?”⁶. Към Неговите последователи, тогава и сега, са отправени Неговите думи: „Изследва(й)те писанията, понеже… те са които свидетелстват за Мене”⁷ – едно свидетелство, дадено от Светия Дух, защото „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко”⁸.

Братя и сестри, свидетелствам, че Писанията са били „пазени и предавани (за нас)… чрез ръката Господна … с една мъдра в Него цел”⁹. Лехий пророкувал, „Тези плочи от пиринч не ще се изгубят никога, нито пък ще се замъглят повече от времето”¹⁰. Господ сключил завет с Енос да запази и изкара наяве Писанията „в определеното от Него време”¹¹. Говорейки за Книгата на Мормон, пророкът Мороний записал, че летописът бил „написан, запечатан, и скрит в Господа, за дане може да бъде унищожен”¹². Писанията, които имаме, съдържат пророчества и обещания и те са били изпълнени в наше време.

Каква славна благословия! Защото когато искаме да говорим с Бог, ние се молим. И когато искаме Той да ни говори, изследваме Светите писания; защото Неговите слова са казани чрез Неговите пророци. Той ще ни научи, когато се вслушваме в нашепванията на Светия Дух.

Ако напоследък не сте чували Неговият глас да ви говори, обърнете се с нов поглед и слух към Писанията. Те са нашето духовно спасително въже. Зад мрака на желязната завеса светиите оцелели, защото чували Неговия глас чрез Писанията. В други части на света членове, които не могли да идват на църква известно време, продължили да се покланят на Господ, защото чували Неговия глас чрез Писанията. През всичките войни на миналия век и конфликтите, които бушуват днес светиите от последните дни оцеляват, защото чуват Неговия глас чрез Писанията. Защото Господ казва, „писанията ще бъдат дадени… за спасението на Моите собствени избрани; защото те ще чуят Моя глас и ще Ме видят, и не ще бъдат заспали, и ще издържат деня на Моето пришествие, защото ще бъдат пречистени, тъкмо както Аз съм чист”¹³.

Преди повече от две хилядолетия Исаия писал за словото Господне, „Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, и забележи го в книга, та да остане за бъдещето време за свидетелство до века”¹⁴. Това време е сега. Днес този свят има нужда от Писанията. Преди Пришествието на Спасителя било нужно всички Божии деца да бъдат учени на подготвителния закон на Моисей, който позволявал „око за око, зъб за зъб”¹⁵. Мнозина в съвременния свят все още живеят според този страховит закон, като доказателствата за това са навсякъде около нас.

Смело заявяваме, че отговорът за терора, унищожението и дори геноцидът от тези последни дни се намира в Писанията. Евангелието на Стария Завет е изпълнено в Новия Завет. Пророчества от Библията са се сбъднали в Книгата на Мормон. Учение и Завети и Скъпоценен Бисер дават свидетелство, че пълнотата на Евангелието в момента е на земята.

От Битие до Малахия и от Моисей до Авраам било пророкувано, че Спасителят щял да дойде. От книгите на Матея до Откровението, от Нефи до Мороний, и от Джозеф Смит до обичния ни жив пророк, президент Гордън Б. Хинкли, всички пророци свидетелстват, че Исус Христос, дългоочакваният Месия, е дошъл и че ще дойде отново. В Него „старите неща са свършени, и всички неща са станали нови”¹⁶. Чрез Светите писания Неговото ново и вечно Евангелие оповестява: „Да възлюбиш ближния си както себе си”¹⁷. „Обичайте неприятелите си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят и се молете за тия, които ви гонят”¹⁸. „От вас се изисква да прощавате на всички човеци”¹⁹. Защото това е Евангелието на нашия Спасител, Който е помазан да „благовестя(ва) на сиромасите… да проглас(и) освобождение на пленниците,… да пусн(е) на свобода угнетените”²⁰.

Към края на Книгата на Мормон Мороний символично поглежда остатъка на своя народ. Той знаел, че тяхното унищожение могло да бъде избегнато, ако не били забравили святото Божие слово и изгубили Духа Гослоден. За учудване ли е тогава, че Мороний пише лично на нас, умолявайки ни да приемем благословиите на Писанията?

„И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.

И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко”²¹.

Ние живеем в последните дни, братя и сестри, в пълнотата на времената. Трябва да помним, че имаме контрол над това кои сме, независимо колко труден става светът. Както в 1 Нефи праведните и верните ще могат да устоят огнените стрели на противника, когато той бъде развързан на този свят²². Въпреки целия смут на света, когато Спасителят дойде в Своя храм, както направил в Книгата на Мормон, онези, които са праведни и верни, ще бъдат там. Нека ние бъдем сред тях, се моля в името на Исус Христос, амин.