Духовни хранителни добавки
(Ние) трябва да увеличаваме своите духовни хранителни добавки, идещи от знанието за пълнотата на Евангелието и силите на святото свещеничество.
Дядо ми обикновено всяко лято пасеше добитъка си в хубавите, тучни високопланински долини на изток от града ни в Централна Юта. Добитъкът обаче жадуваше и се нуждаеше от хранителни добавки, като лижеше каменна сол. Каменната сол идеше от една доста далечна солна мина. Дядо допълваше солта в яслите за близане, като слагаше върху един як кон товарен самар и го натъпкваше с каменна сол. С основание наричах товарния кон Повлекан. Дядо ме качваше върху Повлекан със самара, пълен с каменна сол. Даваше ми юздите, така че можех да управлявам коня нагоре в планината, яздейки след дядо.
Повлекан бе бавен, но аз не го пришпорвах, защото носеше толкова тежък товар. Отнемаше цял ден езда да стигнем до яслите със сол за близане в планината и да разтоварим каменната сол от товарното животно. Когато денят ставаше по-горещ, потните ми крака смъдяха, тъй като се ожулваха о буците каменна сол в самара. Радвах се, когато пресичахме някой поток и можех да сляза от коня и да се спася от сърбежите, като измиех и изсушах краката си.
Дядо пееше почти целия ден. Пееше предимно песни на Сион. Но една от песните му, която ме впечатляваше много, бе „Покажи ми спътниците си и аз ще ти кажа кой си”. Като се връщам назад, карането на каменна сол в планинската долина бе забавно изживяване, докато хранителните добавки от нея подсилваха добитъка.
Една хранителна добавка осигурява хранене, което подсилва растежа и здравето и на хора, и на животни. Добитъкът на дядо жадуваше за добавките от каменната сол, но хората се нуждаят от нещо повече. Tе имат нужда да бъдат духовно подхранени, понеже „животът е повече от храната”1 и „има дух в човека; вдъхновението нa Всемогъщия го вразумява”2. Човешкият дух има нужда от любов. Той се нуждае също да бъде „хранен с думите на вярата и доброто учение”3.
Духовното подхранване ни подготвя за кръщение. Tази подготовка включва да се смирим пред Бог, да имаме „съкрушено сърце и каещ се дух”, да се покаем за всичките си грехове, да „иска(ме) да вземем върху си името на Исус Христос” и да изявим „чрез делата (си), че с(ме) получили от Христовия Дух”4.
Най-важната ни духовна хранителна добавка е свидетелството, че Бог е наш вечен Отец, че Исус е наш Спасител и Изкупител и че Светият Дух е наш Утешител. Това свидетелство ни е потвърдено чрез дара на Светия Дух. От това свидетелство черпим духовни хранителни добавки на вяра и упование в Бог, които осъществяват небесните благословии. Духовните хранителни добавки идват до нас от различни източници, но поради ограничения във времето ще спомена само три.
Преди няколко години един млад мъж, започващ последната си година в гимназията, решил да се подхранва, като изучава Писанията по половин час всеки ден. Като почнал да чете Новия завет, се натъкнал на препъни-камък. Не чувствал очакваното духовно извисяване и не получавал никакво прозрение. Така че се запитал, „Какво не правя както трябва?” После наум му дошла една случка в училище. Той и негови приятели споделяли анекдоти – някои не дотам смешни и направо срамни. Той не само участвал, но дори добавял свои неприлични коментари. Тъкмо като мислел за това, очите му се спрели на следните слова от Матея, „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден”5. Той знаел, че към тези слова в онзи миг го насочил Духът. Оставил настрана Библията си и отправил молитва на покаяние.
Отговорът на въпроса му „Какво не правя както трябва” бил прост. Той четял Писанията, подчертавал ги, дори им се наслаждавал, но не живеел според съвета, даден в тях. Като подновил четенето и се опитал да живее според примера на Христос, скоро забелязал как различни области на живота му почнали да се развиват6. Като включил Писанията в живота си, той взел важна духовна хранителна добавка.
В нашата несигурна материална среда трябва да увеличаваме своите духовни хранителни добавки, идещи от знанието за пълнотата на Евангелието и силите на святото свещеничество. Когато подобно знание прониква в душите ни, ние не само се доближаваме до Бог, но и желаем да служим Нему и на своите ближни.
Преди няколко години един свещенически кворум решил да събере храна за нуждаещите се в рамките на проект за служба. Джим, един от свещениците, бил развълнуван от участието си и решил да събере повече храна от всеки друг. Дошло времето свещениците да се срещнат в дома за събрания. Те всички излезли едновременно и се върнали в уреченото време вечерта. За изненада на всички колата на Джим била празна. Той изглеждал доста спокоен и някои от момчетата се пошегували с него. Виждайки това и знаейки, че Джим се интересува от коли, съветникът казал, „Ела отвън, Джим. Искам да погледнеш колата ми. Прави ми проблеми”.
Като излезли, съветникът попитал Джим дали е разстроен. Джим рекъл, „Не, всъщност не. Но когато излязох да събирам храна, наистина събрах много. Колата ми бе пълна. Като се връщах към дома за събрания, спрях в къщата на една разведена жена, която не е член, но живее в нашия район. Почуках на вратата и обясних какво правим, и тя ме покани вътре. Почна да търси какво да ми даде. Отвори хладилника и можах да видя, че вътре няма почти нищо. Лавиците бяха голи. Накрая тя откри малка консерва праскови.
Не можех да повярвам. Наоколо бяха всичките онези малки деца, които трябваше да бъдат хранени, а тя ми даде тази кутия праскови. Взех я, сложих я в колата и излязох на улицата. Бях изминал половината квартал, когато внезапно почувствах топлина по цялото си тяло и знаех, че трябва да се върна в онази къща. Дадох й всичката храна”.
Съветникът рекъл, „Джим, никога не забравяй какво си изпитал тази вечер, защото това е смисълът на служенето”7. Джим бил вкусил от хранителната добавка на безкористната служба.
Много духовни хранителни добавки идат, докато служим на мисия – от това, че сме напълно въвлечени в делото на Учителя. Те идат от това, че помагаме на хората да се пробудят духовно, та да могат да приемат Евангелието. Преди близо век, когато старейшина Дж. Голдън Кимбъл председателствал мисия Южни щати, той назначил събрание на старейшините. Трябвало да се срещнат на уединено място в гората, та да имат спокойствие. Един старейшина имал проблем с крака си. Последният бил възпален и подут близо два пъти колкото размера на другия крак. Но старейшината настоявал да присъства на това специално свещеническо събрание в гората. Така че двама старейшини го донесли на мястото.
Старейшина Кимбъл попитал мисионерите, „Братя, какво проповядвате?”
Те отвърнали, „Проповядваме Евагелието на Исус Христос”.
„Казвате ли на тези хора, че имате сила и власт чрез вяра да целите болните?”, попитал той.
Те отвърнали, „Да”.
„Добре тогава”, продължил той, „защо не вярвате в това?”
Младият мъж с подутия крак се изправил и казал, „Аз вярвам”. Ето и краят на историята, разказана от старейшина Кимбъл: „(Старейшината) седна на един пън и останалите се събраха около него. Той бе помазан и аз го благослових, и той бе изцелен там на място. Бе твърде шокиращо; и всеки друг старейшина, който бе болен, беше благословен, и всички те бяха изцелени. Върнахме се от това свещеническо събрание и старейшините получиха назначенията си, и царуваха радост и щастие, които не можеха да бъдат описани”8. Tяхната добавка от вяра била попълнена и жарът им за мисионерска дейност съживен.
Духовните хранителни добавки, които ни поддържат духовно здрави, могат да изгубят действието и силата си, ако не живеем достойни за божественото напътствие, от което се нуждаем. Спасителят ни казва, „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората”9. Трябва да пазим умовете и телата си чисти от всички видове пристрастяване и замърсяване. Никога не бихме предпочели да ядем развалена или заразена храна. По същия селективен начин следва да бъдем внимателни да не четем и гледаме нищо, което не е с добър вкус. Много от духовното замърсяване иде в живота ни чрез Интернет, компютърни игри, телевизионни програми и филми, които подтикват към или подробно изобразяват по-низките човешки качества. Тъй като живеем в такава среда, трябва да увеличаваме духовната си сила.
Eнос говори как душата му зажадувала и той призовавал и издигал гласа си цял ден и цяла нощ в усърдна молитва за душата си10. Той копнеел за духовни хранителни добавки, които да уталожат жаждата за духовна истина. Както казва Спасителя на жената до кладенеца в Самария, „Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот”11.
Тази вечер се срещнахме като Божие свещеничество в тази многолюдна конгрегация, видима и невидима, защото искаме, надявам се, да бъдем духовно подхранени. Надявам се, че винаги ще гладуваме и жадуваме за словото Господно чрез Неговите служители, пророците, и че ще можем да бъдем подхранвани всяка седмица, като посещаваме събранието за причастие и подновяваме заветите си.
Всеки от вас, млади мъже от Аароновото свещеничество, има в себе си всичките съществени елементи на своята вечна съдба. Тези елементи, някои още спящи, трябва да бъдат укрепени и подхранвани отвън. Някои от тях са физически; някои са духовни Човешкият дух трябва да знае за вечното си пътуване – да знае откъде иде, защо е тук в смъртността и къде в крайна сметка трябва да отиде, за да получи радост и щастие и да изпълни съдбата си. Да подсилваме духовете си с духовни хранителни добавки може да бъде вечно и да продъжли с нас във вечността. Както учи Алма, „същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят”12.
Братя, ценим високо вашата отдаденост и праведност. Вие изпълнявате призованията си в кворумите, клоновете, районите и коловете тъй добре, че Църквата расте и цялото Божие дело по света върви напред. Чрез вашето свещеничество сте в състояние да благославяте в името на Господ вашите семейства и другите, които може да бъдете призовани или определени да благословите. Това произтича от божествената свобода на избор, поверена ни от Господ, защото Той е обещал, „когото ти благословиш, Аз ще благословя”13.
Братя, надявам се ние да бъдем верни и предани на всички наши завети. Моля се да бъдем напълно отдадени във всичките си семейни взаимоотношения, особено към своите брачни спътници, но също и към своите родители, деца и внуци. Нека даваме лично свидетелство за истинността на това дело през всичките дни на живота си. Нека вървим напред в праведност като смирени Господни служители, се моля в името на Исус Христос, амин.