Да принадлежим е наше свещено право по рождение
Свидетелствам, че вие сте подходящи, че вие принадлежите към Обществото за взаимопомощ – стадото на добрия Пастир за жени.
Сестри, радвам се, че сме заедно тази вечер. Благодаря ви за безчислените деяния на състрадание, за вашите усилващи се свидетелства, за несекващите доставки на гозби! Вие правите промяната и сте слънчева светлина за душата!
В тези усилни времена намирам утешение в обещанието, че „ако (сме) подготвени, (ние) няма да се боим”1. Обществото за взаимопомощ ни помага да сме подготвени – не само материално, но духовно. Но Обществото за взаимопомощ не може да помогне без нашето участие! Тревожа се, че някои от вас считат, че не са подходящи за Обществото за взаимопомощ, че не принадлежат към него! Без значение дали се чувствате твърде млади или твърде стари, твърде богати или твърде бедни, твърде интелигентни или твърде необразовани, никой от нас не е толкова различен, че да не може да принадлежи! Ако може да се сбъдне най-съкровеното ми желание, то би било всяка от вас да се чувства, че е подходяща и приобщена. Свидетелствам, че вие сте подходящи, че вие принадлежите към Обществото за взаимопомощ – стадото на добрия Пастир за жени.
Съгласна съм с президент Джозеф Ф. Смит, когато през 1907 г. казва: „Днес твърде често младите, енергични, интелигентни жени считат, че само възрастните трябва да са свързани с Обществото за взаимопомощ”. После той заявява: „Това е грешка”2.
Наскоро посетих Етиопия, където срещнах Дженифър Смит. Ако някога някоя жена би могла да каже, че не е подходяща, това беше сестра Смит. Тя казва: „Бях толкова различна от всяка друга (сестра) в нашия клон. Език, облекло, култура, всичко сякаш бе (една) пропаст (помежду ни. Но) когато говорехме за Спасителя, … пропастта се стесняваше. Когато говорехме за любящия Небесен Отец… , пропаст не съществуваше”. Тя продължи, „Не можем да променим, нито да снемем товара на другите, но можем да ги включим и да си принадлежим един на друг с обич”3.
Тези сестри намерили едно късче от Сион, ставайки „едно сърце и един ум”4. Защото „ако не сте едно”, казва Господ, „не сте Мои”5. Президент Хинкли казва, че „ако сме единни и говорим с един глас, (нашата) сила ще бъде неизмерима”6. Като сестри от Сион как ставаме едно? По същия начин ние принадлежим на съпруг или семейство: споделяме кои сме – нашите чувства, нашите мисли, нашите сърца.
В един район майките представят своите дъщери на Обществото за взаимопомощ по време на неделно събрание, щом те навършат 18 години. Една майка нежно обяснила как сестрите й от Обществото за взаимопомощ се грижели за нея от началото на брака й: „Носеха ми храна и прегръдки във време на скръб, а смях и подкрепа във време за празнуване. Те ме учеха на Евангелието, като ме посещаваха и ми позволяваха да ги посещавам аз. Позволяваха ми да допускам грешки, докато отнемам времето им”. После тази майка обяснила на дъщеря си как маргаритките в градината им дошли от Каролин, кремовете от Винъс, лютичетата от Полин. Дъщерята била смаяна. Майка й добавила, „Тези жени са мои сестри във всеки един смисъл и аз съм благодарна да те оставя на техните грижи”.
Именно разнообразието в една градина допринася за красотата й – нужни са ни маргаритки, кремове и лютичета; трябват ни градинари да поливат, подхранват и се грижат. За жалост Сатана знае, че споделянето сплотява сестринската ни общност във всекидневието и вечността. Той знае и че егоизмът ще почне да разрушава споделянето, което от своя страна разрушава съгласието, което пък разрушава Сион. Сестри, не можем да допуснем противникът да ни раздели. Нали знаете, „съвършеното единство”, казва Бригъм Йънг, „ще спаси един народ”7. И бих добавила, че съвършеното единство ще спаси обществото ни.
Президент Бойд К. Пакър ни напомня, че „твърде много сестри… мислят, че Обществото за взаимопомощ е само учебен курс за посещение… Сестри”, съветва той, „вие трябва да израснете от мисленето, че просто посещавате Обществото за взаимопомощ, до чувството, че му принадлежите!”8 Чувството ни за принадлежност започва в неделя, когато чуваме гласовете една на друга. Никоя учителка не бива да изнася „свой” урок на група мълчаливи сестри, защото урокът е наш урок.
Да принадлежим значи да сме нужни, обичани и да липсваме някому, когато ни няма; да принадлежим значи да се нуждаем, да обичаме и да ни липсват онези, които са далеч. Това е разликата между посещаване и приобщаване. Обществото за взаимопомощ не е просто неделен курс: то е божествен дар за нас като жени.
Ето още две основания защо аз чувствам, че принадлежа на Обществото за взаимопомощ – и то не само поради сегашното ми призование! Чувствах се обезсърчена, когато миналия месец дойдоха моите посещаващи учителки. Сю е разведена, а Кейт е една от моите бивши Млади жени. Те донесоха посланието за обучение при посещение и една молитва. Но донесоха и истинска загриженост. Усетих се извисена и обичана.
Една от моите сестри в района ми наскоро отправи молитва и поиска Небесният Отец да ми помогне – назовавайки ме по име – в моите задължения. Тя не знаеше конкретните ми нужди, но познаваше душата ми.
Сега може вашите посещаващи учителки да не са идвали скоро, или може би за вас не са се молили, споменавайки специално името ви. Съжалявам, ако е така. Но не е нужно да сте посещавана ученичка, за да бъдете добра посещаваща учителка; не е нужно да се молят за вас, за да се молите вие. Въпреки различията ни, ако споделяме щедро и искрено, нашите сестри също ще споделят; ще познаваме една на друга душите си и приобщаването ще цъфти като градина. Сестра Смит и нашите етиопски сестри научиха, че различията са без значение, защото приобщаването е милосърдие, чистата любов Христова в действие. А милосърдието никога не угасва.
Без значение дали служим в Неделното училище за деца или при Младите жени, дали сме активни или не толкова, дали сме семейни или разведени, дали сме пролетни пиленца или есенни кокошки, ние всички принадлежим към Обществото за взаимопомощ. Аз съм есенна кокошка, но се чувствам като пролетно пиле! Нуждаем се от гласовете ви, чувствата ви, сърцата ви. Обществото за взаимопомощ има нужда от вас. И знаете ли какво? Вие имате нужда от Обществото за взаимопомощ. Когато не участвате, лишавате себе си, лишавате и Обществото за взаимопомощ.
Сестри, не бива да имаме различия в Обществото за взаимопомощ; всичките му „части да се грижат еднакво една за друга”9. „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части да се радват с нея”10.Защото „тялото има нужда от всяка част, та да може всички да се поучават заедно, тъй че организмът да може да се запази съвършен”11.
Да, Обществото за взаимопомощ може да бъде по-забавно, по-радостно, по-обединяващо. Нашите товари биха били облекчени, бремето ни намалено. Обществото за взаимопомощ не е съвършено, защото никой от нас не е. Но можем да работим върху това; можем да се усъвършенстваме заедно, правейки своите крачки напред. Как? Като променим отношението си: Това, как говорим за Обществото за взаимопомощ, влияе на това какво другите чувстват към него – особено младите жени. Да подкрепяме президентствата на Обществото за взаимопомощ и учителките – нека те учат, докато ни отнемат времето (както и ние, докато отнемаме тяхното). Прощавайте повече и съдете по-малко. Бъдете грижливи, последователни посещаващи учителки. Посещавайте домашните, семейни и лични срещи за обогатяване с ентусиазъм. Търсете онова, което е добро за Обществото за взаимопомощ, и го изграждайте.
Президент Джозеф Ф. Смит поръча да „се заемем с това дело (на Обществото за взаимопомощ) с енергия, ум и единство, за да съградим Сион”12. Ако вярваме, че Господната Църква е била възстановена – а ние вярваме, тогава трябва да вярваме, че Обществото за взаимопомощ е съществена част от организацията на Неговото стадо. Трябва да спрем да се питаме дали сме подходящи – защото сме! Различията ни не са толкова големи, че да не можем да строим заедно Сион.
Преди почти година в Пасадена, Калифорния, сестра Джанис Бъргойн умираше от рак. Тя беше се раздавала щедро и бе много обичана. Нейните сестри от Обществото за взаимопомощ й носеха храна, чистеха дома й, грижеха се за двамата й малки сина, помагаха на съпруга й да планира погребението. За Джанис бе трудно да получава толкова много помощ, знаейки, че сестрите й ще намерят парче препечена филийка зад кушетката. Тя се безпокоеше, че сестрите й ще научат повече от онова, което е в душата й. Но понеже те познаваха нейната душа, това бе без значение. Те возеха децата до училище, вършеха домакинската работа, свиреха й на пиано, сменяха чаршафите й. И вършеха всичко това ден след ден, без да се оплакват, с безгранично милосърдие. Това споделяне завинаги промени тези сестри. Преди да умре, Джанис се обърна към една сестра от Обществото за взаимопомощ и с благодарност и благоговение попита, „Как може някой да умре без Обществото за взаимопомощ”?
Вас, скъпи мои сестри – а вие сте мои сестри – вас питам: „Как който и да е живее без Обществото за взаимопомощ?”
Да принадлежим е наше свещено право по рождение. Колко бих искала да ви грабна в ръцете си и да ида в Обществото за взаимопомощ с вас. Как бих искала да опозная душата ви, а вие да опознаете моята. Донесете сърцата си, милосърдните си сърца в Обществото за взаимопомощ. Донесете талантите си, дарбите си, вашата индивидуалност, тъй че да можем да бъдем едно.
Свидетелствам, че „добрият пастир (ни) зове… (да ни) заведе в Своето стадо”13. Може да нямаме всичките отговори, но трябва да признаем, че Обществото за взаимопомощ и съществена част от Неговото дело, защото
Макар пътят (ни) да минава през планини,
Той знае ливадите, където (ние) пасем…
Той облича полските кремове,
Той храни овцете (от) стадото Си,
И ще изцери онези, които уповават на Него,
И ще направи сърцата (ни) златни14.
В името на Исус Христос, амин.