Вяра и ключове
Трябва да знаем чрез откровение, че свещеническите ключове се държат от онези, които ни ръководят и ни служат. Това изисква свидетелството на Духа.
В една зала за събрания далече от Солт Лейк Сити, в място, където член на Кворума на Дванадесетте рядко отива, един баща се приближи към мен. Той водеше малкия си син за ръката. Когато стигнаха до мен, той погледна надолу към момчето, нарече го по име и каза, като поклати с глава към мен: „Това е апостол”. По звука на гласа на бащата можех да усетя, че той се надяваше, че синът му ще изпита нещо повече от това, че се запознава с важен посетител. Той се надяваше, че синът му ще почувства убеждение, че в Господната Църква на земята има свещенически ключове. Неговият син ще се нуждае отново и отново от тази убеденост. Той ще се нуждае от нея, когато отвори писмото, с което някой бъдещ пророк, когото никога не е виждал, го призовава на мисия. Той ще има нужда от нея, когато погребва дете или съпруга или родител. Той ще се нуждае от нея за смелост да следва напътствие да служи. Той ще се нуждае от нея за утехата, която идва от доверието в запечатващата власт, която свързва завинаги.
Мисионери ще поканят проучватели да се запознаят с епископ или с президент на клон днес със същото намерение. Те се надяват, че проучвателите ще почувстват нещо много повече от това, че са се запознали с приятен човек или дори с велик човек. Те ще се молят проучвателите да почувстват убедеността, че този очевидно обикновен човек държи свещенически ключове в Господната Църква. Проучвателите ще се нуждаят от тази убеденост, когато влизат във водите на кръщението. Те ще се нуждаят от нея, когато плащат десятък. Ще се нуждаят от тази убеденост тогава, когато епископът е вдъхновен да им отправи призование. Те ще се нуждаят от нея, когато го видят да председателства събранието за причастието и когато той ги храни, като ги учи на Евангелието.
И така мисионерите и бащите, и всички ние, които служим на другите в истинската Църква, искаме да помагаме на онези, които обичаме, да придобият трайно свидетелство, че ключовете на свещеничеството се държат от Господните служители в Неговата Църква. Говоря днес, за да насърча всички онези, които се трудят, за да насадят и да укрепят това свидетелство.
Това ще помогне да бъдат осъзнати някои неща. Първо, Бог е постоянен и щедър в даването на благословиите на свещеническата власт на Неговите деца. Второ, Неговите деца трябва да изберат сами за себе си да станат достойни за тези благословии и да ги получат. И трето, Сатана, врагът на праведността, от самото начало се е опитвал да подкопае вярата, която е необходима за получаването на благословиите, които са направени възможни чрез свещеническата власт.
Научих за тези реалности от един мъдър учител преди почти 25 години. Говорих в един древен амфитеатър в Ефес. Ярка слънчева светлина се изливаше върху мястото, където апостол Павел някога се бил изправил да проповядва. Темата ми беше Павел–апостолът, призован от Бог.
Аудиторията се състоеше от стотици светии от последните дни. Те се бяха наредили върху редовете от каменни пейки, върху които седели ефесяните преди повече от хиляда години. Сред тях имаше двама живи апостоли – старейшина Марк Е. Питърсън и старейшина Джеймз Е. Фауст.
Както можете да си представите, бях се подготвил грижливо. Бях чел Деянията на апостолите и посланията – както тези на Павел, така и на другите негови братя-апостоли. Бях прочел и бях размишлявал над посланието на Павел до ефесяните.
Направих най-доброто, което можех, за да отдам почит на Павел и на неговата служба. След речта много хора казаха добри неща. И двамата живи апостоли бяха щедри в своите коментари. Но по-късно старейшина Фауст ме отведе настрани и с усмивка и с мекота в гласа каза: „Беше хубава реч. Но ти пропусна най-важното нещо, което можеше да кажеш”.
Попитах го какво е то. Седмици по-късно той се съгласи да ми каже. Неговият отговор ме учи оттогава до днес.
Той каза, че съм можел да кажа на хората, че ако светиите, които слушали Павел, са имали свидетелство за стойността и силата на ключовете, които той притежавал, може би апостолите нямало да се наложи да бъдат взети от земята.
Това ме отпрати обратно към писмото на Павел до ефесяните. Можах да видя, че Павел е искал хората да почувстват стойността на поредицата от свещенически ключове, която достигала от Господ чрез апостолите Му до тях, членовете на Господната Църква. Павел се опитвал да изгради свидетелство за тези ключове.
Павел свидетелствал пред ефесяните, че Христос е начело на Своята Църква. И той учел, че Спасителят е изградил Църквата Си на основата на апостоли и пророци, които държат всичките ключове на свещеничеството.
Въпреки яснотата и силата на неговото учение и на неговия пример, Павел знаел, че ще дойде вероотстъпничество. Той знаел, че апостолите и пророците ще бъдат взети от земята. И той знаел, че в един велик бъдещ ден те ще бъдат възстановени. Той писал за това време на ефесяните, говорейки за онова, което Господ ще направи: „…когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно”1.
Павел гледал в бъдещето към служението на Пророка Джозеф Смит, когато небесата отново щели да бъдат отворени. Това станало. Иоан Кръстител дошъл и предал върху смъртни хора Свещеничеството на Аарон и ключовете за служението на ангелите и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете.
Древни апостоли и пророци се завърнали и предали на Джозеф Смит ключовете, които притежавали, докато били в смъртността. Смъртни хора били ръкоположени в святото апостолство през месец февруари 1835 г. Свещеническите ключове били дадени на дванадесетте апостоли във втората половина на месец март 1844 г.
Пророкът Джозеф Смит знаел, че смъртта му скоро предстои. Той знаел, че скъпоценните свещенически ключове и апостолството не трябва и няма да бъдат изгубени отново.
Един от апостолите, Уилфорд Уудръф, ни е оставил следния разказ за случилото се в Наву, когато Пророкът говорел на Дванадесетте:
„Тогава Пророкът Джозеф се изправи и ни каза: „Братя, желаех да доживея да видя този храм построен. Никога няма да доживея да го видя, но вие ще доживеете. Запечатал съм върху главите ви всичките ключове на царството Божие. Запечатал съм върху вас всеки ключ, сила и принцип, които небесният Бог ми е открил. Сега, независимо от това, къде може да отида или какво може да направя, царството почива върху вас”2.
Всеки пророк, дошъл след Джозеф – от Бригъм Йънг до президент Хинкли, е дължал и упражнявал тези ключове и е имал свещеното апостолство.
Но точно както по времето на Павел, властта на тези свещенически ключове за нас изисква нашата вяра. Трябва да знаем чрез откровение, че свещеническите ключове се държат от онези, които ни ръководят и ни служат. Това изисква свидетелството на Духа.
А това зависи от нашето свидетелство, че Исус е Христос и че е жив и ръководи Своята Църква. Трябва също да знаем за себе си, че Господ е възстановил Своята Църква и свещеническите ключове чрез Пророка Джозеф Смит. И ние трябва да имаме често опреснявана увереност чрез Светия Дух, че тези ключове са били предадени без прекъсване на живия пророк и че Господ благославя и напътства Своите хора чрез линията на свещеническите ключове, която се спуска надолу и стига до нас чрез президентите на колове и окръзи и чрез епископи и президенти на клон, където и да сме и независимо колко сме далече от пророка или апостолите.
Това не е лесно днес. Не било лесно и в дните на Павел. Винаги е било трудно да видим в склонни към грешки човеци упълномощените служители на Бог. На много хора трябва да се е струвало, че Павел е обикновен човек. Веселият нрав на Джозеф Смит се струвал на някои за несъвпадащ с очакванията им за Божий пророк.
Сатана винаги ще мами Божиите светии, за да подкопае вярата им в свещеническите ключове. Един от начините, по които го прави, е като посочва колко несъвършени човеци са онези, които ги притежават. По този начин той може да отслаби нашето свидетелство и така да ни отсече от линията на ключовете, чрез които Господ ни свързва със Себе Си и може да заведе нас и семействата ни у дома при Него и при нашия Небесен Отец.
Сатана успял да подкопае свидетелството на мъже, които заедно с Джозеф Смит били видели небесата отворени и чули гласовете на ангели. Свидетелството на техните физически очи и уши не било достатъчно, когато вече не можели да чувстват свидетелството, че свещеническите ключове все още били налице у Джозеф.
Предупреждението към нас е ясно. Ако търсим човешки слабости в човешките същества, винаги ще ги намерим. Когато се съсредоточаваме върху откриването на слабостите на онези, които държат свещеническите ключове, самите ние поемаме рискове. Когато говорим на другите за такива слабости, ние ги подлагаме на рискове.
Живеем в свят, в който намирането на недостатъци у другите, изглежда, е любимият кървав спорт. То отдавна е основата на стратегиите при политическите кампании. То е темата на многобройни телевизионни програми по целия свят. То продава вестници. Винаги когато се запознаем с някого, нашата първа, почти несъзнателна реакция може да е да потърсим несъвършенства.
За да запазим себе си твърдо установени в Господната Църква, ние можем и трябва да обучаваме очите си да виждат Господната сила в служенето на онези, които Той е призовал. Трябва да бъдем достойни за спътничеството на Светия Дух. И е необходимо да се молим Светият Дух да ни помогне да знаем, че мъжете, които ни ръководят, притежават тази сила. При мен такива молитви най-често получават отговор, когато аз самият съм напълно ангажиран в Господната служба.
Това се случило скоро след едно бедствие. През един юнски ден в щата Айдахо се пропукала една язовирна стена. Стена от вода заляла селищата наоколо. Хиляди хора, повечето светии от последните дни, напуснали с бягство домовете си, за да намерят безопасно място.
Бях там, когато хората бяха изправени пред ужасната задача по възстановяването. Видях как президентът на кола събра своите епископи, за да водят хората. В онези първи дни бяхме откъснати от какъвто и да е надзор отвън. Бях на събранието на местни ръководители, когато пристигна директор от федералната агенция по бедствията и авариите.
Той се опита да поеме ръководството на събранието. С голяма сила започна да изрежда нещата, които казваше, че е необходимо да бъдат направени. Когато прочиташе на глас всяка точка, президентът на кола, който седеше близо до него, казваше тихо: „Вече сме го направили”. След като това продължи около пет или десет минути, федералният служител се умълча и седна. Той слушаше внимателно, докато президентът на кола изслушваше докладите на епископите и даваше указания.
За събранието следващия ден федералният служител по бедствията и авариите пристигна рано. Той седна по-назад. Президентът на кола започна събранието. Получи още доклади и даде указания. След няколко минути федералният служител, който беше дошъл с цялата власт и ресурси на своята важна агенция, каза: „Президент Рикс, какво искате от нас да направим?”
Той разпозна силата. Видях и друго нещо. Видях доказателство за ключове и за вярата, която отключва тяхната сила.
Това се случи отново, когато един мъж и неговата съпруга се завърнаха в града малко след пропукването на язовирната стена. Те не отидоха в своя дом. Те първо отидоха да намерят своя епископ. Той беше покрит с кал, ръководейки своите членове в почистването на домове. Те го попитаха какво би искал да правят.
Заеха се за работа. Много по-късно те отделиха няколко минути, за да проверят състоянието на собствената си къща. Нея я нямаше. И така, те се върнаха да работят там, където епископът им поискваше от тях да помагат. Те знаеха къде да отидат, за да получат напътствията на Господ за служба в Неговата Църква.
Тогава научих и оттогава знам как коловете на Сион стават места на безопасност. Те станаха като огромно семейство – обединено, в което има грижата един за друг. Това идва с проста вяра.
С вяра те се кръщават и получават Светия Дух. Когато продължават да спазват заповедите, този дар става постоянен. Могат да разпознават духовни неща. Става по-лесно да се вижда как силата Божия действа чрез обикновените хора, които Бог призовава да служат и да ги ръководят. Сърцата се смекчават. Непознатите стават съграждани в Господното царство, свързани с връзки на любовта.
Това щастливо състояние няма да продължи дълго без постоянното обновление на вярата. Епископът, когото обичаме, ще бъде освободен, както и президентът на кола. Апостолите, които сме следвали с вяра, ще бъдат взети у дома при Бог, Който ги е призовал.
С тези постоянни промени идва голяма възможност. Можем да действаме така, че да станем достойни за откровението, което ни позволява да знаем, че Бог предава ключове от един човек на друг. Можем да се стремим да имаме това преживяване отново и отново. И трябва да го правим, за да получим благословиите, които Бог има за нас и които иска да предлагаме на други хора.
Отговорът на вашата молитва може да не е така драматичен, както бил, когато някои видели как Бригъм Йънг, докато говорел, придобил външността на мъченически загиналия Джозеф Смит. Но може да бъде също така сигурен. И с тази духовна увереност ще дойдат мир и сила. Вие отново ще знаете, че това е Господната истинска и жива Църква, че Той я ръководи чрез поставените Си служители, и че Той се грижи за нас.
Ако достатъчно много от нас упражняват тази вяра и получат тези уверения, Бог ще насърчи онези, които ни ръководят и така ще благослови нашия живот и нашите семейства. Ние ще станем такива, каквито Павел толкова много искал да станат онези, на които служел: „съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос”3.
Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и че е жив. Зная, че Той е канарата, върху която тази, Неговата истинска Църква, стои. В името на Исус Христос, амин.