„Ето, стоя на вратата и хлопам”
Отправям моята покана да… направите всичко онова, което е необходимо, за да търсите искрено истината, да познаете Бога Вечния Отец и Неговия Син Исус Христос.
Преди няколко седмици заедно с един стар приятел от много години бяхме на едно социално мероприятие. Моят приятел, който неотдавна се пенсионира, е добре образован и е постигнал в живота си големи успехи. Той е признат в страната си като лидер в своята област. Докато седяхме един до друг по време на вечерята, той се обърна към мен и попита за Църквата. Това беше донякъде изненадващо, защото знаех, че той, подобно на много други хора по света днес, беше си намерил някакви доказателства, че Бог не съществува. Въпросът му беше искрен. Явно ставаше дума за нещо, върху което той е размишлявал, защото темата изникна без да я предизвиква нещо в разговора до този момент.
Отговорих, като му казах за Възстановяването, че Бог, Вечният Отец и Неговият Син, Исус Христос, са се явили на Джозеф Смит и че чрез него свещеничеството и Божията власт са възстановени на земята. Аз му засвидетелствах, че знам със сигурност, че онова, което съм му казал, е истина. Измина дълга пауза, през която го наблюдавах как размишлява върху казаното от мен. След това, като знаех, че той асимилира чутото, се наведох и казах: „Можеш да узнаеш със същата сигурност, с която зная аз, че това, за които ти свидетелствах, е истина. Ако запиташ „Бога Вечния Отец… с искрено сърце, … вярвайки в Христа, (аз ти обещавам, че) Той ще (ти) изяви истината за (това) чрез силата на Светия Дух. И чрез силата на Светия Дух (можеш) да (узнаеш) истината за всичко”1.
Той продължи да размишлява. За съжаление бяхме прекъснати от другите гости и този скъпоценен момент премина, но аз знаех, че в сърцето си той все още асимилираше онова, което беше чул и усетил. И се надявам да възникне нова възможност, защото има толкова много неща, които бих искал да споделя с него. Зная, че той, подобно на хиляди и милиони други хора по света днес, е доволен от живота такъв, какъвто е. Както заявява Нефи, те са усмирени и приспани „с плътско благополучие”2. Те са потопени в традиции и биват учени чрез човешки предписания.
Докато размишлявах над този момент, аз се запитах: „Каква е наградата за следването на човешките философии?” Отговорът изглежда ясен. Философиите умират с цивилизациите, които са ги създали, и са оставени в праха на миналото без надежда за вечна награда. Почувствах, че приятелят ми е бил докоснат от Духа Господен. Нашият Небесен Отец никога не се отказва от нас. Спасителят казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми, и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене”3.
Но ние трябва да имаме желанието да отворим вратата – даже ако това разтърсва до основи нашите досегашни вярвания и начин на живот. А това се отнася и до по-слабо активните членове, както и за онези, които все още не са членове на Църквата. Спомням си думите на един химн:
Знай това, че всяка душа е свободна
да избира своя живот и какъв ще бъде той;
защото тази вечна истина е дадена –
че Бог насила никого не ще изпрати на небето.
Той ще призовава, убеждава и упътва правилно;
ще благославя с мъдрост, с любов и светлина;
по неведоми начини ще бъде добър и мил,
но нивга няма да насили ума човешки4.
Нашият Небесен Отец никога няма да ни отнеме свободата на избор. Ние трябва да търсим или да желаем да познаваме нашия Отец и Неговия Син, Исус Христос. Има начин, по който всички хора могат да узнаят дали ученията на Исус Христос са верни или не. Когато Исус отговорил на съмняващите се по време на празника Шатроразпъване, Той казал: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря”5.
Президент Дейвид О. МакКей е казал, че това е „най-простият тест за даване на знание на някого, за който човешкият ум може да се сети. Да направиш нещо, да го въведеш в самото свое същество, ще те убеди дали то е добро или е зло. Вие може да сте неспособни да убедите мен в онова, което знаете, но вие го знаете, защото сте го изживели”6.
Каква е волята на Отца? „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни свидетелства пред света, че „волята” на Бог е била изявена в тази диспенсация, че принципите на Евангелието и принципите на живота са били разкрити. (Че) те са в хармония с принципите, на които учел Христос в апогея на времето”7 и че „чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”8.
Живеем в дни на човешки обяснения. Хората искат да отрекат духовните преживявания и се лишават от получаването на откровения. Какво е станало с търсещия ум, с отворения ум, с питащия ум – онзи, който се стреми да познае истината и знанието? Склонни сме да уповаваме на собствените си умствени способности. Господ иска да сме чувствителни към Духа и Той ни е дал образец:
„И отново, Аз ще ви дам образец във всички неща, за да не може да бъдете измамени, защото Сатана е навсякъде по земята и той тръгва, мамейки народите,
затова този, който се моли, чийто дух е каещ се, същият е приет от Мен, ако се подчинява на обредите Ми.
Този, който говори, чийто дух е каещ се, чиято реч е кротка и назидава, същият е от Бога, ако той се подчинява на обредите Ми”9.
Защо е важно за нас да се стремим да знаем истината?
Исус, нашият Изкупител, тъкмо преди да прекоси потока Кедрон и да бъде предаден от Юда, отправил славната застъпническа молитва. Той се молил на Отца за нас. Той казва: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”10.
Да познаваме Бог и Неговия Син е вечен живот. Как можем да се научим да познаваме Бога, ако не желаем да Го търсим и да вършим волята Му? Вечният живот е онова, което трябва да искаме повече от всяко друго нещо на този свят.
Човек не може да учи за Исус Христос и за Неговите учения, без да бъде повлиян и променен към по-добро. Като изграждате свидетелство за Спасителя, вие искате да станете като Него и да Го следвате, и така влизате във водите на кръщението и сключвате свещен завет с Него.
Нашият Спасител е загрижен за всеки един от нас:
„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи;
Защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него.
И Той е възкръснал от мъртвите, та да може да доведе всички човеци при себе Си, при условие, че се покаят.
И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!”11.
Заради голямата Си любов към нас, една божествена любов, Той иска да изпитваме онази радост, която Той самият изпитва. Той казва: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна”12. Той ще ни благослови с истински мир – умствено, емоционално, физически, духовно, икономически, „не (мир)… както светът дава”13, но „мир, който никой ум не може да схване”14.
Когато човек се подчинява на волята на нашия Небесен Отец, идва духовно, интелектуално и емоционално израстване и уверение чрез Светия Дух за истината. Тази увереност и радост могат да пораснат дотам, че да станат съвършено знание. Спасителят казва: „Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен”15.
Към по-слабо активните, към честните по сърце, към моя приятел и към добрите хора по земята аз отправям моята покана да се събудите от самодоволството и глупавата удовлетвореност и да дойдете в Христа и да направите всичко онова, което е необходимо, за да търсите искрено истината, да познаете Бога Вечния Отец и Неговия Син Исус Христос. Защото „този е пътят; и не е даден под небето друг път, нито друго име, чрез които човек може да бъде спасен в царството Божие”16.
Аз ви свидетелствам, че като вършите Неговата воля, вие ще се чувствате близо до Него и ще започнете да знаете какво е вечната радост и че вечният живот е постижим. Вие ще узнаете, че Той наистина съществува, че Той е нашият Отец, който с любов ни разкрива реалността на Единението и възкресението и божествеността на това велико дело. За това аз смирено свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.