2004 г.
Възрастните мисионери и Евангелието
Hoembpи 2004


Възрастните мисионери и Евангелието

Изразявам благодарност на нашите възрастни мисионери. Те са млади по дух, мъдри и желаят да работят.

Приветстваме с благодарност старейшина Дитер Ф. Ухтдорф и старейшина Дейвид А. Беднар в Кворума на дванадесетте апостоли. Ще служим на Господ Исус Христос молитвено и с единство.

Тази година назначенията ме отведоха до много нации по света. В някои от тези страни Църквата е сравнително нова. Където и да ходех, срещах нашите мисионери. Те са забележително приспособими и винаги ефикасни. Дават видимо и осезаемо доказателство, че Църквата на Исус Христос е била възстановена в своята пълнота. Именно Той е казал, „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар”1. Тази заповед пулсира в сърцето на всеки мисионер, който свидетелства за Исус Христос и проповядва посланието Му.

Когато мислим за мисионерите, обикновено рисуваме в ума си млади мъже с ризи и връзки и млади жени, облечени скромно. Но редом с тях са такива чудесни възрастни мисионери, отговорили на призивите на пророците и апостолите за повече мисионерски двойки2.

Изразявам благодарност на нашите възрастни мисионери. Те са млади по дух, мъдри и желаят да работят. Те понасят търпеливо дори шеговитите коментари на децата си, които могат да променят призива на президент Спенсър У. Кимбъл „Удължете крачката си” на „Убързете тътренето си”3. Тези скъпи членове желаят да служат и укрепват живота на останалите4. Дори ако тези възрастни не знаят местния език, постиженията им са големи и духът им на жертва ценен5.

Примери за служене на възрастни мисионери

Мисля си например за старейшина Лойд Поелман и съпругата му, сестра Катерина Поелман. Родители на 9 отраснали деца и дядо и баба на 20 внуци, сега те служат в отдалечена част на Чили, работейки в малък клон. Често посещават по-слабо активните членове и семейства, обърнати скоро в Църквата. Тези посещения дават възможности на Поелманови да четат с тези семейства и да свидетелстват за храмовите благословии. В клоновете на тяхната мисия те също учат хората как да дирижират музика и да свирят опростени варианти на химните на малки електронни пиана. Старейшина и сестра Поелман неотдавна писаха: „Кръщението е само първата стъпка в обръщането. Когато началното вълнение поутихне и новите обърнати се изправят пред нуждата да се трудят дълги часове просто за да си осигурят хляба, те се нуждаят от други да им помагат да споделят радостта от Евангелието. Това е нашата специалност. Част от работата ни е превантивна – да стоим близо до новите обърнати. При все това другите, които рядко посещават събрания, не са загубили убедеността си и приемат посланията ни с радост. Като гледаме промените, настъпили в живота на онези, които посещаваме, се чувстваме благословени да получаваме постоянно напътствие и помощ от Господ в това дело и едновременно да знаем, че членовете на нашите семейства у дома непряко споделят нашето призование и тези специални благословии”6.

Подобни чудесни двойки участват в работата по повторното активизиране на душите, сключили преди време завет да вземат върху си името на Исус Христос.

Други мисионерски двойки служат в светите храмове на Църквата. Старейшина Кенет и сестра Барбара Уйлитц например служат в храма Акра Гана. Те развили особена обич към народа на Гана, докато служили там като мисионери преди повече от две десетилетия. Те са енергични и ентусиазирани обърнати от 50 години с 3 деца, 16 внуци и 12 правнука. Извършват извисяващите храмови обреди. Брат Уйлитц служи, като извършва запечатвания. Няколко пъти те били приятно изненадани да срещнат членове, с които се били виждали по време на първата си мисия. Наскоро брат Уйлитц извърши запечатването на съпруг и съпруга, които беше учил през 1982 г. и към тази двойка старейшина Уйлитц запечата и четири от починалите им деца. Старейшина и сестра Уйлитц пишат: „Готовността ни да напуснем семейството и дома си бе мотивирана от храмовите завети, които бяхме сключили, и от дълбокото ни желание да станем вечно семейство. Семейството ни подкрепяше напълно, докато служехме, и те споделят много от благословиите, които получихме. Смирено благодарим за привилегията да помагаме на другите да получат своите храмови благословии”7.

Смели и грижовни двойки като старейшина и сестра Уйлитц правят възможна работата в много от нашите храмове по света и я обогатяват. Някои, като храмът Акра Гана, са разположени там, където повечето местни членове по-рано не са имали възможности да посетят храма. Обредите за тези членове сега са станали по-стойностни благодарение на опитни двойки, служещи като храмови мисионери. На тях също изразяваме прочувствената си благодарност.

По-рано тази година старейшина Дъглас Л. Калистър и аз бяхме в Киев, столицата на Украйна. Бяхме там, за да създадем първия кол в бившия Съюз на съветските социалистически републики. С удоволствие отбелязахме, че окръг Киев Украйна бе добре подготвен да стане кол – напълно организиран и готов да заеме мястото си сред коловете на Сион. Там се срещнахме също и с мисионерите, сред които няколко предани възрастни двойки. Слушахме внимателно техните изказвания.

Помним разказа на старейшина Руди и сестра Ева Хегевалд, отраснали в това, което бе известно като Източна Германия. Говорейки със слаб и приятен немски акцент, те припомниха трудните дни на Втората световна война и на последвалата съветска окупация. Говориха за своите многобройни лишения. Намирането на истинската Църква на Господ и по-късно емиграцията в Америка били счетени за скъпоценни благословии. Последвалите години им донесли пет здрави деца заедно с духовен и финансов растеж. Чувствали, че да отслужат мисия за тях би бил добър начин да покажат благодарност към Господ. Те изразили силно желание да служат в Източна Европа. Дошло призование да служат в Украинска киевска мисия. Старейшина и сестра Хегевалд пишат: „Сега, накрая на мисията ни в земята на нашия бивш враг, сме благодарни за възможността да учим и обичаме украинския народ. Докато служехме на Господ, душите ни бяха изцелени и семейството ни стана по-сплотено. Имахме наистина забележително и удовлетворяващо изживяване и видяхме много малки чудеса”8.

Отбележете, че и трите двойки пишат за благословиите си. Друга двойка пише за благословиите, идещи от мисионерската служба. Те пишат: „Добри хора поеха и изпълняваха нашите родителски функции по-добре от нас… Ако един семеен проблем не може да бъде решен чрез молитва и пост, може да бъде помислено за мисия”9.

Никой възрастен мисионер не е счел за подходящо да напусне. Нито Джозеф или Бригъм, нито Джон или Уилфорд. Те също имали деца и внуци. Обичали са семействата си не по-малко, но обичали също Господ и желаели да Му служат. Някой ден ние може да се срещнем с тези предани мъже, помогнали в установяването на тази диспенсация. Тогава ще можем да се възрадваме, че когато е дошло призование от пророка за мисионерска служба, не сме се скрили на сянка, дори в годините на житейската ни есен.

На обща конференция през октомври 1925 г. президент Хибър Дж. Грант отправя ясен призив към „мъже на зряла възраст и благоразумна преценка, имащи опит в проповядването на Евангелието… да тръгнат и се трудят на мисионерското поле”10.

Тази нужда остава. На най-скорошното предаване за обучение на свещеническите ръководители по света президент Гордън Б. Хинкли отправи подобен призив: „Има постоянна нужда от повече семейни мисионерски двойки”, каза той. „Те служат по чудесен начин по целия свят. Не е необходимо, (ръководители), да чакате семейните двойки сами да предложат услугите си. Направените жертви, свързани със пълновременното служене на Господ, изобилно ще благословят двойките, техните семейства и хората, на които служат”11.

Пригодност за работата

Епископите също трябва да се вслушат в този призив на пророка и да питат такива членове желаят ли да служат. Възможностите за възрастните мисионери са разнообразни и необятни12. Техните призования да служат се отправят официално след обсъждане с молитва на професионалното им минало, езиков опит и лични качества13. От всички качества желанието да служат може да е най-важното. Господ заявява:

„О, вие, които се отправяте в служба на Бога, гледайте да Му служите с цялото си сърце, мощ, разум и сила, за да можете да застанете невинни пред Бога в последния ден.

Ето защо, ако имате желание да служите Богу, вие сте призовани за делото”14.

Мнозина смирени светии от последните дни се боят, че не са подходящи за мисионерска дейност. Но на такива потенциални мисионери Господ дава следното уверение: „… вярата, надеждата, милосърдието и любовта, с очи отправени единствено към славата Божия, го правят подходящ за делото”15.

Ограничения, наложени от възраст и здраве

Като възхвалявам работата на възрастните мисионери, си давам сметка, че има мнозина, които желаят да служат, но не са в състояние. Ограниченията, наложени от възраст или лошо здраве, заслужават реалистична оценка, както и важните нужди на членовете на семейството. Когато в нас гори желание да служим, дори да съществуват ограничения, може да извършим служене чрез другите. Те могат да бъдат вашите ръце и крака, а вие може да предоставите нужните средства. Въпреки това другите могат да участват с време и умения като живеещи у дома си мисионери16. Всеки би бил угоден на Господ и ще получи наградата Му.

Евангелието

Всеки от нас може да проповядва Евангелието чрез наставление и пример. Думата евангелие значи „блага вест”. Благата вест е Господ Исус Христос и Неговото послание за спасение17. Исус стори Евангелието да се покрива и с Неговата мисия, и със земното Му служение. В заявлението за Своята мисия Исус казва:

„това е Евангелието, което ви дадох – че Аз дойдох в света да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати.

И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста”18.

Земното мисия на Спасителя ни е познато като Единението.

Земното служене на Спасителя включва всичко останало, което извършил Той – ученията Му, проявите на любов, внимание към обредите, примерите за молитва, за постоянство и още много. Той е живял, за да ни бъде пример за подражание, което Той приравни към Евангелието в заявлението за Своето служение: „Той е Моето Евангелие”, казва Той, „…защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също”19. Така вярата, покаянието, кръщението чрез вода, огън и Светия Дух, събирането на избраните и устояването докрай – са всички част от Евангелието20. Всеки от нас може да подражава ревностно на Господния пример, независимо от възраст, положение или местонахождение.

Като един от „специалните свидетели за името Христово по целия свят”21, заявявам ви, че Той е Синът на живия Бог, нашият единителен Спасител и Изкупител. Това е Неговата Църква, възстановена в тези последни дни да изпълни божественото си предназначение. Негов пророк днес е президент Гордън Б. Хинкли. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Марка 16:15; виж и Maтея 28:19; Moрмон 9:22; У. и З. 42:58; 68:8; 80:1; 84:62; 112:28.

  2. Например, вж. Гордън Б. Хинкли, „There Must Be Messengers”, Ensign, октомври 1987 г., стр. 2-5. Вж. и Л. Toм Пери, „Go Ye Therefore, and Teach All Nations”, Ensign, май 1984 г., стр. 78-80; M. Ръсел Балард, „Missionary Couples”, Tambuli, май 1990 г., стр. 16-21; Робърт Д. Хейлз, „Двойките мисионери: време за служба” Лиахона, юли 2001 г., стр. 28-31.

  3. Вж. „Serving as Couple Missionaries,” Ensign, септември 1997 г., стр. 15.

  4. Вж. Лука 22:32.

  5. Грижите, отнасящи се до мисията, могат да бъдат отнесени в четири категории: (1) Финанси: Всички разходи над и свръх това, което би било необходимо у дома, могат да бъдат субсидирани от деца, приятели, кворуми или други членове на семейството. (2) Страх: Възрастните мисионери не бива да се боят да хлопат по вратите или да учат нов език. Много може да се допринесе, като се използват вече придобитите таланти. Мисионерите могат да се озоват в ситуация, където се говори друг език, като знаят, че ще научат необходимото, без да изискват от себе си свободно ползване на езика. Ще научат нещо от езика на своята мисия и ще намират радост да ползват всеки нов израз. (3) Физическа годност: Докато без рискова среда не може да бъде гарантирана нито у дома, нито на мисионерското поле, могат да се вземат подходящи мерки за съответна диета и упражнения. На мисионерското поле могат да бъдат задоволени обичайните нужди от физическа грижа. При извънредни обстоятелства е възможна евакуация, ако се препоръчва. (4) Семейства: Децата и внуците на възрастните мисионери ще бъдат благословени поради службата им. На мисионера Господ дава следното обещание: „Ето, ти си имал много огорчения заради семейството си; при все това, Аз ще благословя теб и семейството ти, да, малките ти деца; и идва денят, когато те ще повярват и ще узнаят истината, и ще бъдат едно с теб в Моята Църква” (вж. У. и З. 31:2). Когато тези „малки деца” се молят за своите родители-мисионери, те ще бъдат привлечени към Господ, както и към родители и прародители.

  6. Лично писмо, датирано от 29 юни 2004 г.

  7. Лично писмо, получено на 28 юни 2004 г.

  8. Лично писмо, получено на 1 юли 2004 г.

  9. Писмо, адресирано до старейшина Далин Х. Оукс от д-р Брент и Керъл Петерсън, датирано от 27 юни 2004 г.

  10. Из Conference Report, октомври 1925 г., стр. 10.

  11. „До епископите на Църквата”, Световно събрание за обучение на ръководители, 19 юни 2004 г., стр. 27; виж и „Excerpts from Recent Addresses of President Gordon B. Hinckley,” Ensign, април 1996 г., стр. 72.

  12. Разделите включват работа с ръководители и членове; служба за семейна история и храмова служба; медицински, хуманитарни и благотворителни служби; работа в центровете за посетители, за връзки с обществеността, с персонала на офисите на област или мисия, с финанси или документация, материални средства, за Образователната система на Църквата, с Кредитния фонд за образование или други образователни начинания. На разположение са и други възможности за задоволяване уникалните възможности на бъдещите мисионери. Виж Жил Х. Флорънс младши, „So Many Kinds of Missions,” Ensign, февруари 1990 г., стр. 6-11.

  13. За подробности относно квалификацията и подготовката на възрастните мисионери виж Дейвид Б. Хейт, „Couple Missionaries – “A Wonderful Resource”, Лиахона, октомври 1997 г., стр. 26-33; Вон Дж. Федърстоун, „Couple Missionaries: „Too Wonderful for Me”, Ensign, септември 1998 г., стр. 14-17; „There Is Work for Us to Do,” Ensign, октомври 1993 г., стр. 36-41; „The Impact of Couple Missionaries,” Ensign, април 2003 г., стр. 60-63; Джон Л. Харт, „Working Miracles in Mission Field,” Church News, 22 декември 1990 г., стр. 3, 7.

  14. Вж. У. и З. 4:2-3; курсив добавен.

  15. Вж. У. и З. 4:5.

  16. Допълнителна информация може да бъде намерена на уеб-страницата на Църквата www.lds.org във „Service Opportunities for Senior Missionaries” (кликнете на „Other Resources” върху основната страница, после върху „Church Service Missionary Opportunities”).

  17. Вж. Библейски речник, „Евангелия”, стр. 682-83.

  18. 3 Нeфи 27:13-14.

  19. 3 Нeфи 27:21.

  20. Вж. У. и З. 33:6-12; 39:6.

  21. Вж. У. и З. 107:23.