„Паси овцете Ми”
Ние всички носим голяма отговорност… Това включва издирването на онези, които не са с нас, и насочване на нашата любов и приятелство към тях.
Когато бях млад мисионер, служещ в Мексико, бях призован да служа като президент на клон в едно градче в щата Веракруз. Когато спътникът ми и аз преглеждахме списъците с членовете на малкия ни клон, открихме картона на един брат, който бе ръкоположен за дякон, но не посещаваше събранията.
Уговорихме си среща с него. По време на разговора ни с него го поканихме да идва на събранията и да служи в своите свещенически отговорности. Следващата неделя той дойде, но не беше подходящо облечен и беше необръснат. Ето защо го учихме да бъде чист и спретнат, когато служи в свещените свещенически отговорности, една от които е раздаването на причастието. Като служеше вярно, животът му значително се промени. Онзи клон беше последната възложена ми задача в мисията, преди да се завърна у дома. Когато бях готов да си тръгна от клона, този добър брат дойде и ме прегърна, вдигна ме и като ме притискаше здраво към себе си, ме завъртя наоколо. Докато го правеше, по бузите му се стичаха сълзи и той каза: „Благодаря ти, че дойде и ми помогна”.
Понякога ние просто губим от поглед най-важното и се отклоняваме. Понякога нашите чувства са наранени или възниква някакъв друг проблем. Всичко това свършва по един и същи начин и ние не съумяваме да предявим права за благословиите, които могат да бъдат наши. Гордостта, недоверието, измамата, обезсърчаването и много видове грехове могат да бъдат отстранени чрез промяна в нашите сърца и като следваме пътеката, която ни е показал Спасителят. Той казва: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен” (вж. У. и З. 19:23). Спасителят е платил откупа за нас. Той обича всеки един от нас и протяга ръце към всички, които ще дойдат и ще Го последват.
Дълбоко във всеки един от нас съществува пламъкът на желанието за добро. Когато този пламък се подхранва и насища с вечните истини на Евангелието и със свидетелството на Духа, той ще отговори и ще става все по-силен и по-ярък, докато не ни доведе до пълнотата на истината. Пламъкът трябва да бъде запалван от любов и нежни грижи, които да бъдат следвани от постоянно подхранване. Това прилича на градинар, който отглежда красиви цветя. Постоянните нежни грижи и подхранването водят с течение на времето до красиви разцъфтели се пъпки, на които се наслаждават всички, които ги виждат.
Прошката също е ключова част от нашето завръщане към щастието в царството на нашия Отец. По едно или друго време може да бъдем обидени или да постъпят зле с нас и това може да се превърне в препъни – камък, който да ни отклони от вечната ни цел, която е да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец. Учейки ни на Господната молитва, Спасителят ни научава какъв е моделът на опрощението. Той казва: „И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матея 6:12). От тези думи можем да видим, че за да бъдем опростени, необходимо условие е да простим на другите. Това е твърде трудно понякога, когато раните са дълбоки и са били търпени дълго време.
В тези последни дни обаче Спасителят учи на този принцип даже още по-ясно, като казва: „Учениците Ми в древните дни търсеха повод едни срещу други и не си прощаваха едни други в сърцата си; и поради това зло те бяха огорчавани и тежко укорявани.
Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа; защото в него остава по-големият грях.
Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци” (вж. У. и З. 64:8-10). Когато следваме този съвет, той ще ни помага да преодолеем даже и най-тежките изпитания.
Когато простим и забравим онова, което силно е тежало върху сърцата ни и ни е отклонило от пътеката, голям товар се вдига от душата ни и ние сме свободни – свободни сме да продължим и да напредваме, следвайки Евангелието на Исус Христос с нараснала любов в нашите сърца. Ще бъдем благословени с нараснал ентусиазъм спрямо живота и на сърцата ни ще е по-леко. Едно надигане на духовна енергия ще ни тласне напред в радост и щастие. Проблемите на миналото ще бъдат захвърлени като стари износени дрехи. „И сега, аз ви казвам, че добрият пастир ви зове; и ако искате да се вслушате в гласа Му, Той ще ви заведе в Своето стадо, и вие сте Негови овце” (Алма 5:60).
Необходима ни е смелост, за да се завърнем тогава, когато сме се отклонили от пътеката на Спасителя. Обещавам ви, че когато упражните тази смелост и предприемете необходимите стъпки, ще откриете едно изобилие от любов. Има мнозина, които ще се радват с вас и десницата на общението ще бъде протегната. Вие ще бъдете подхранени и сърцата ви ще се изпълнят с радост.
„Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи;
защото ето, Господ, вашият Изкупител, изстрада смърт в плътта; ето защо Той изстрада болката на всички човеци, та всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него…
И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва!” (вж. У. и З. 18:10-11, 13).
Всички ние сме братя и сестри, деца на нашия Небесен Отец. Трябва да протегнем ръка към онези, които по някаква причина са забравили пътеката. Ние ви обичаме и ви каним да дойдете на трапезата и да участвате в духовния банкет, който Господ е приготвил за ваша радост и щастие. Ще узнаете за любовта на нашия Небесен Отец, когато дойдете с благоразположено сърце, послушни и готови да участвате и да служите. Той ви познава. Той познава вашите нужди и онова, което ви предстои в бъдеще. Той разбира съвършено чувствата, страданията и изпитанията на всеки един от нас. Благодарение на това и на безпределното Единение на Неговия Син Исус Христос, вие ще сте способни да посрещнете всяко предизвикателство, което се появява пред вас по време на престоя ви тук в този живот.
Ние всички носим голяма отговорност, която Спасителят е поставил на раменете ни. Той казва: „Паси овцете Ми” (Иоана 21:17). Това включва издирването на онези, които не са с нас и насочване на нашата любов и приятелство към тях. Те са били до нас в нашето първо състояние. Те са сключили свещени завети чрез кръщение и вероятно дори в храма. Сега те имат нужда от нашата помощ.
Моля се всеки от нас да може да мисли за своето семейство, приятели и познати, които не се радват на пълните благословии на Евангелието. Помислете за онези, спрямо които носите отговорност заради призованието ви. Задайте си въпроса: „Какво мога да сторя аз?” Небесният Отец ще ви води, когато търсите помощта Му. След това идете и ги потърсете и ги поканете да се завърнат и да се радват на пълното общение и на прекрасното послание на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Нека те почувстват вашата любов и чуят вашето свидетелство. Помогнете им да си припомнят чувствата, които преди време са познавали, за вечните истини, които ще направят живота им пълен с радост и щастие.
Нека бъдем ревностно заети в събирането на Неговите овце, които са се отклонили, за да бъдат в безопасност сред стадото. Този, „Който е могъщ да спасява” (2 Нефи 31:19), е добрият пастир и Той обича Своите овце. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.