Да крачим към светлината на Неговата любов
Връзките, изковани между жените в завета на Обществото за взаимопомощ, могат… да съживят, осветят и обогатят житейския път.
В ранните пролетни утрини, когато слънцето едва наднича над планините, Джен и аз поемахме заедно на разходка. Като новоназначени колежки-посещаващи учителки ние и двете бяхме млади майки с растящи семейства и претрупани дневни графици.
Джен и семейството й бяха се преместили наскоро в нашия район и не бях сигурна за какво ще си говорим. Едва поемайки си дъх нагоре и надолу по стръмнините на близкия планински път, ние ден след ден ходехме и говорехме.
В началото разговорите ни бяха лековато бъбрене за съпрузите и децата ни, техните интереси и за училищата в района. Малко по малко отворихме сърцата си една пред друга, разкривайки духовни идеи и задълбавайки в нашите изживявания да намерим същината на истината. Изглежда, че докато се трудехме да вкараме във форма телата си, нашите души също влизаха във форма. Обичах това чудесно усилие.
От моето ходене с Джен научих два незабравими урока, които продължават да просветляват ума ми и да изпълват душата ми с радост. Първият е, че каквито и да са условията ви на живот, ако сте духовно подготвени, не е нужно да се боите (вж. У. и З. 38:30).
Дълго след началото на съвместните ни разходки открих, че години по-рано Джен е направила избори, които стъпка по стъпка са я отдалечили от Църквата, по един път, за който сега тя съжаляваше. По времето, когато съдбите ни се пресякоха, тя бе решила да сложи живота си в ред. Копнежът в сърцето й бе да се подготви така, че да може да бъде запечатана в храма за своя съпруг и деца. Тя имаше едно-единствено желание, както го е казал Нефи, да се „помирят в Христа и влязат през тясната порта, и ходят по стеснената пътека, която води към живота, и постоянстват в пътя до края на деня на изпитанието” (2 Нефи 33:9).
Може да очаквате, че веднъж решена тъй искрено, както и бащата на Ламоний в Книгата на Мормон, „да изкаже всичките (нейни) грехове (на Господа)” (Алма 22:18), пътуването на Джен щяло да бъде леко. Случаят не бе такъв. Тя бе изправена пред някои от най-тежките житейски изпитания. На Джен бе поставена диагноза рак на мозъка, съпругът й загуби работата си, после семейството загуби къщата и колата си.
Въпреки това вярата на Джен в Исус Христос ставаше по-силна, докато пътят й ставаше по-тежък. Докато упорито крачехме на сутрешните си разходки, аз научих тъй много от Джен за вярата й в Господ и всекидневната духовна подготовка, помогнала й да преодолее страха. Тя изглежда разбираше отлично какво учи президент Гордън Б. Хинкли: „Най-мъдро ще е да коленичим пред нашия Бог в смирена молитва. Той ще ни помогне. Той ще ни благослови. Той ще ни утеши и подкрепи” (Standing for Something, 2000 г., стp. 178).
Макар да бе подложена на ужасни изпитания, за мене бе ясно, че Джен наистина знаеше, че думите на пророка ни са истина. Тя никога не спря личната си духовна подготовка, докато крачеше без страх напред по един ден наведнъж с едно сияйно чувство на спокойствие в живота й. В хода на тези съвместни ранни часове заедно аз буквално наблюдавах как „зората пуква, сенките бягат … (и) новият ден заблестява” („The Morning Breaks”, Hymns, no. 1), докато покаянието на Джен й носеше освобождаване от греховете и дълбоко вътрешно духовно просветление.
Попитах Джен как е успяла да почувства покой, когато животът й е бил тъй объркан и всички неща около нея се сривали. Вярвам, че думите от един химн отразяват най-добре какво e чувствала и сетне е споделяла тя с мене относно силата на Единението в живота й:
Господ е моята светлина; Господ е моята сила.
С Неговата мощ накрая аз ще победя, знам.
И мо’йта слабост Той милостиво със силата си ще укрепи.
И крачейки с вяра, съм благословен всеки час.
(„The Lord Is My Light,” Hymns, no. 89)
Поради трайната й вяра, Господното Единение носеше възраждане на Джен. Тя предаде своето желание на Господ с една молитва, един стих и едно действие на служене наведнъж.
Малко преди смъртта й, не навършила 40 години, бях сред тези, които се събраха в храма, скромно празнувайки, докато тя, съпругът й и децата й коленичиха пред олтара и бяха запечатани заедно за вечността.
Вторият незабравим урок, който научих от Джен, е че когато сестрите от Обществото за взаимопомощ гледат „с очи, отправени единствено към славата Божия” (вж. У. и З. 4:5), те могат да изживеят богати духовни проникновения и заедно да споделят дълбока духовна сила.
В началото на нашите разходки Джен и аз не вървяхме с едно темпо. Когато сърцата ни станаха „обвързани в единство и любов” (Мосия 18:21), ние все повече вървяхме в крак една с друга и физически, и душевно. Ние се подкрепяхме една друга със свидетелствата си, носехме един другиму товара, укрепвахме се и се утешавахме, както сестрите от Обществото за взаимопомощ винаги са правели.
По време на приятелството ми с Джен аз научих какво свято родство ни свързва като сестри от Обществото за взаимопомощ. Джен и аз, подобно на много от вас, израснахме от колежки-посещаващи учителки до сестри и скъпи приятелки. Свидетелствам, че връзките, изковани между жените в завета от Обществото за взаимопомощ, наистина могат да осветят, съживят и обогатят житейския път, защото можем да си помагаме една на друга как да се научим да поставим Господ на първо място в сърцата ни и в нашия живот. Зная това, защото преди повече от 20 години Джен ми помогна да се доближа да Спасителя чрез начина, по който тя живя. Тя ме насърчаваше да гледам отвъд собствените ми проблеми, благодарно да се радвам на величието на Единението на Спасителя за моите грехове, да очаквам с вяра какво ми носи всеки нов ден и да се наслаждавам на дълбоките духовни връзки, които са на разположение само чрез Обществото за взаимопомощ.
Все още се разхождам сутрин при всяка възможност. Все още спирам да изуча красотите на тази земя и да благодаря на Небесния Отец за мисията на нашия Спасител Исус Христос. Често си спомням с дълбока благодарност духа, който Джен внасяше в разходките ни благодарение на голямото й желание да чувства изкупващата любов на Спасителя. Любовта й към Господ тогава обливаше сърцето ми също тъй цялостно, както лъчите на изгряващото слънце продължават да обливат със светлина земята всяка сутрин.
Давам свидетелство за нашия Спасител, Който казва за Себе си: „Ето, Аз съм Исус Христос, Синът Божий. Аз съм животът и светлината на света” (вж. У. и З. 11:28). Сестри, зная, че чрез всекидневната ни подготовка по една стъпка на ден всяка от нас, подобно на Джен, може да напредва без страх, като намираме пътя си към Него, докато лично изпитваме благословиите на Неговото безмерно Единение. Зная, че една от изключителните благословии на Обществото за взаимопомощ е нашата връзка с жени, които също носят свидетелство за нашия Господ. Молитвата ми е винаги да крачим рамо до рамо към светлината на Неговата изкупваща любов. В името на Исус Христос, амин.