Усилни времена
Тъй благодарен съм в тези усилни времена за защитата и напътствието, давано ни чрез святото уверение, че Исус Христос е жив днес.
Братя, едновременно утешително и донякъде обезпокоително е да знаем, че живеем в една епоха и време, която не само е била предвидена от пророците на предишните диспенсации, но също и подчертано е била фокус на тяхната загриженост и стремежи. Апостол Павел казва, „в последните дни ще настанат усилни времена” (2 Тимотея 3:1), и сетне продължава да изброява и описва със забележителна прецизност повечето от това, което виждаме всекидневно в медиите, рекламите за развлечения и почти навсякъде в света около нас. Макар и внимателни, каквито можем и трябва да бъдем, в най-добрия случай е трудно и почти непосилно да избегнем напълно по-голямата част от опасността, която като че ли ни обгръща отвсякъде.
За щастие, не сме оставени без надежда или духовна поддръжка, докато се борим поотделно и като семейства да изпълним светите цели на смъртния живот, заради които сме дошли на това земно изпитание. Всяко от нашите житейски условия е уникално. Ние буквално идваме от четирите краища на света и произлизаме също от извънредно различни семейства, среди, предизвикателства, възможности, опит, успехи и разочарования.
По подобен начин, като всички от човешката раса – всеки потомък на нашия обичен Небесен Отец – ние имаме огромно сходство в своята ДНК или генетичния физически състав, както и във всеобщо възможните и обещани благословии и характеристики, които идентифицират божествения ни род и духовен потенциал. Именно тази особена смес от общите ни корени и характеристики и от уникалните ни особености, изживявания и специфични предизвикателства прави от всеки от нас това, което сме. Докато можем да се различаваме в онова, което представлява специфична заплаха за всеки поотделно, споделяме повечето от това, което представлява съответното описание на „усилни времена” за всички нас.
Описвайки нашите „усилни времена”, Павел не обещава, че нещата задължително биха станали полесни или по-добри. Той обаче дава съвет на търсещите утеха и увереност пред лицето на влошаващите се условия на нашия ден. Точно както пророчествата и предсказанията му са несъмнено точни, така и напътствието му към нас е от забележително практическо значение. Той казва, „постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил” (2 Тимотея 3:14).
На тази обща конференция, в съответствие с образеца, прилаган през цялата история на Църквата, учихме и ще учим за Възстановяването на Евангелието в наши дни; за забележителната яснота и свидетелство на Господ Исус Христос, намиращи се в Книгата на Мормон; за мисията и приноса на Пророка Джозеф Смит и неговите последователи в Президентството на Църквата, особено на президент Гордън Б. Хинкли, който проповядва и свидетелства с такава сила, духовност и яснота; и за силата, утехата и благословиите, произлизащи от присъствието на други живи апостоли и пророци сред нас. Ние не само научаваме тези неща, но сме сигурни, че те са истинни, знаейки, както казва Павел, „от какви лица (сме се) научили”.
Друг овластен да носи сигурност на онези, на които служи, бил Алма. Като изразява удоволствието си от привилегията за проповядва и свидетелства на народа на Гедеон, той е прям, ясен и директен в свидетелството си за Господ Исус Христос, Който трябва да дойде за земното Си служене. Той изразява удоволствието си от общата вяра и вярност на тази група добри люде и им обещава, че ще бъдат получателите на „много неща да се сбъднат” (Алма 7:7). Посред проповедта си, описвайки нещата, които ще се сбъднат, той казва, „има нещо, което е по-важно от всички други – …не е толкова далечно времето, когато Изкупителят ще живее и ще дойде сред Своя народ” (Алма 7:7).
В своето време Алма говори специално за събитията от няколко десетилетия по-късно, когато Спасителя ще бъде роден в смъртността. Минали векове и пророчествата на Алма до голяма степен се изпълнили, но основният факт от оценката му за най-важното от всички неща е абсолютно вярно, напълно приложимо и фундаментално важно за нас и днес. То е, че „Изкупителят е жив”.
Подобно Алма, и „всички пророци, които някога са пророкували от началото на света” (Мосия 13:33) учели и свидетелствали за пристигането на Месията и Неговата мисия да изкупи Своя народ, тъй че ние се обединяваме в даването на свидетелство за Него и святото Му дело „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека” (Моисей 1:39). Със сигурност когато започнем да разбираме размера на жертвата и служението Му за нас поотделно и заедно, няма да считаме нищо друго в нашия живот за по-важно или съпоставимо с Неговата значимост.
За повечето от нас това разбиране не идва отведнъж и по същия начин не ще бъде напълно завършено по време на земното ни пребиваване. Ние обаче знаем, че ако учим ред по ред, признателността ни за приноса на Спасителя ще нарасне и знанието и сигурността ни в неговата истинност ще растат.
Апостол Павел бил убедителен и прям в повечето от проповедите и поученията си. Вслушайте се в тези познати думи, които може да опишат повечето от нас в усилията и напредъка ни и при все това дават съвета, насърчението и свидетелството, от което така се нуждаем:
„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат” (1 Коринтяните 13:11-12).
Преди много години президент Джеймз Е. Фауст дал следния съвет на онези, които още се борели да станат напълно убедени в свидетелствата си за Исус Христос и Неговата свята мисия и обещания. Той казва:
„За онези, които имат искрени съмнения, нека чуем какво имат да кажат за Исус от Назарет очевидците. Древните апостоли били там. Те видели всичко. Те участвали във всичко. Никой друг не е по-достоен за доверие от тях. Петър казва: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие” (2 Петрово 1:16). Иоан казва: „понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос, Спасителят на света” (Иоана 4:42). Съвременните очевидци, Джозеф Смит и Сидни Ригдън, заявяват: „Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца” (вж. У. и З. 76:23.)” („A Personal Relationship with the Savior”, Ensign, ноември 1976 г., стр. 59).
В наше време ни е обещано, че Господ има в запас много дарове за „онези, които (Го) обичат и спазват всички (Негови) заповеди” и също оня, „който се старае да върши това” (вж. У. и З. 46:9). Макар не всеки дар на Бог да е обещан на всеки човек, на нас ни е гарантирано, че „на всеки човек е даден дар от Духа Божий” (вж. У. и З. 46:11).
Вслушайте се в тези слова от 46 раздел на Учение и Завети, отнасящи се към въпроса за нещо или дар, по-важен от всичко друго:
„На някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света.
На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължават да са верни” (стихове 13-14).
Именно това знание и свидетелство за живия Христос ни позволява постоянно да откликваме и следваме съвета и препоръката на Петър, който казва, че трябва да „бъдете винаги готови да отговаряте… на всекиго, който ви пита за вашата надежда” (1 Петрово 3:15).
Когато започнем наистина да усещаме, че тази надежда е реална и наистина е насочена към Исус, станала възможна благодарение на Неговата любов към нас и особено на Неговата любов към Неговия Отец, тогава можем благодарно и поотделно да заявим, използвайки словата на един обичан химн, „Така удивен съм от неземната любов, с която Исус ми дари Своя богослов…” („Така удивен съм”, Химни и детски песни, стр. 22). По същия начин, докато разбирането ни се разгръща, сме подтикнати да възкликнем, „Tогава душата ми пее, Спасителю, Боже мой, за тебе, Велик си Ти! Велик си Ти!” („How Great Thou Art”, Hymns, no. 86).
Тъй благодарен съм в тези усилни времена за защитата и напътствието, давано ни чрез святото уверение, че Исус Христос е жив днес, в името на Исус Христос, амин.