Благословиите от правилния пост
Боя се, … че твърде много от нас или не постим в деня за пост или вършим това по един вял и апатичен начин.
Братя, надявам се, че сте забелязали тази сутрин как президент Хинкли, докато се подготвяше да съобщи имената на двамата нови апостоли, говори за постене и молитви, за да се узнае Господната воля.
Постенето винаги е съществувало като практика сред Божиите хора. В наши дни то е заповед, дадена от Господ на всички членове на Църквата. В допълнение към постенето от време на време заради лични или семейни причини от нас се очаква да постим веднъж месечно в първата неделя. Учени сме, че правилното спазване на деня за пост има три аспекта: първо, въздържаме се от храна и питие в продължение на две последователни хранения или, с други думи, в продължение на 24 часа; второ, присъстваме на събрание за пост и свидетелства; и, трето, даваме щедро дарение от пост.
За семейство Прат нашите редовни постения винаги траят от съботния обед до неделния обед. По този начин ние постим в продължение на две хранения – по време на вечерята в събота и на закуската в неделя. Въпреки че няма църковен стандарт за постенето, като изключим това, че то трябва да продължи 24 часа и две хранения, ние сме открили, че има духовна изгода да присъстваме на събрание за пост и свидетелства към края на поста.
За онези, които са физически способни, постът е заповед. Говорейки за нашия месечен ден за пост, президент Джозеф Ф. Смит е казал: „Господ е установил поста върху разумна и интелигентна основа… От онези, които могат, се изисква да се подчинят… това е дълг, от който не могат да избягат; … оставено е на хората като въпрос на съвест да упражняват мъдрост и благоразумие… Но трябва да постят онези, които могат… Никой не е освободен от това; това се изисква от светиите – както от старите, така и от младите, навсякъде в Църквата” (Gospel Doctrine, 5-то издание, 1939 г., стр. 244).
Боя се, братя, че твърде много от нас или не постим в деня за пост, или вършим това по един вял и апатичен начин. Ако сме се провинили да възприемаме нашия ден за пост като някаква даденост или ако просто постим в неделя сутринта вместо пълното време за две хранения, което е 24 часа, ние лишаваме себе си и нашите семейства от специалните духовни преживявания и благословии, които могат да дойдат в резултата на един истински пост.
Ако всичко, което правим, е да се въздържаме от храна и питие за 24 часа и да си плащаме даренията от пост, ние пропускаме една прекрасна възможност за духовен растеж. От друга страна, ако имаме специална цел при нашия пост, постът ще има много по-голям смисъл. Може би като семейство бихме могли да отделим време преди началото на поста, за да поговорим за онова, което се надяваме да постигнем чрез нашия пост. Това би могло да се направи по време на семейната домашна вечер преди неделята за пост или по време на кратко семейно събиране по време на семейната молитва. Когато постим с цел, ние имаме нещо друго, върху което да се фокусираме, освен нашия глад.
Целта на поста може да е нещо много лично. Постенето може да ни помогне да преодолеем лични недостатъци и грехове. То може да помогне да преодолеем нашите слабости – да им помогне да станат силни качества. Постенето може да ни помогне да станем по-смирени, по-малко горделиви, по-малко егоистични и по-загрижени за нуждите на другите. То може да ни помогне да виждаме по-ясно нашите собствени грешки и слабости и да ни помогне да бъдем по-малко склонни да критикуваме другите. Или пък нашият пост може да е фокусиран върху някакво предизвикателство пред семейството ни. Семейният пост би могъл да помогне да нарасне любовта и разбирателството между членовете на семейството и да намали количеството раздори в семейството или бихме могли като семейна двойка да постим за укрепването на нашите брачни връзки. Като носители на свещеничеството постът ни може да има за цел да потърсим Господното напътствие за нашите призования, както го демонстрира президент Хинкли, или можем да постим с домашния учител, който ни е спътник, за да узнаем как да помогнем на някое от нашите семейства.
Навсякъде в Писанията терминът пост обикновено се съчетава с молитвата. „Трябва да продължавате в молитва и пост от това време нататък” е съветът на Господ (вж. У. и З. 88:76). Постенето без молитва е просто гладуване за 24 часа. Но постенето, което е съчетано с молитва, носи нараснала духовна сила.
Когато учениците не могли да излекуват едно момче, което било обладано от зъл дух, те попитали Спасителя: „Защо ние не можахме да го изгоним?” Исус отговорил „Тоя род не излиза освен с молитва и пост” (Матея 17:19, 21).
Нека започваме всеки наш пост с молитва. Това би могло да означава да коленичим до масата, след като приключим храненето, след което започваме поста. Тази молитва трябва да бъде нещо естествено, докато говорим на нашия Небесен Отец относно целта на нашия пост и Го умоляваме за помощта Му в постигането на нашите цели. По същия начин нека завършваме всеки наш пост с молитва. Би било твър-де подходящо да коленичим до масата, преди да седнем, за да консумираме храната, с която приключваме нашия пост. Би трябвало да благодарим на Господ за Неговата помощ по време на поста и за онова, което сме почувствали и научили от поста.
В допълнение към началната и приключващата молитва, би трябвало да търсим Господа често в лична молитва през цялото време на поста.
Не трябва да очакваме малките ни деца да постят в продължение на препоръчаните две хранения. Но нека ги учим на принципите на поста. Ако постът се обсъжда и планира в семейна обстановка, малките деца ще разбират, че техните родители и по-големите им братя и сестри постят и ще разберат целта на поста. Те би трябвало да участват в семейните молитви при започването и при завършването на поста. По този начин, когато достигнат подходящата възраст, те ще имат голямо желание да постят с другите членове на семейството. В нашето семейство правим това, като насърчаваме нашите деца на възраст между 8 и 12 години да постят по време на едно хранене. Когато навършат 12 години и получат Аароновото свещеничество или започнат да посещават Младите жени, ги насърчаваме да постят в продължение на две пълни хранения.
След като изобличил древния Израел, че не пости по подходящия начин, Господ, чрез пророк Исаия, говори на хубав поетичен език за правилния пост:
„Не това ли е постът, който Аз съм избрал, – Да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот?” (Исаия 58:6).
Ако постим и се молим с цел да се покаем за греховете си и да преодолеем личните си слабости, ние със сигурност търсим начин да развържем „несправедливите окови” в нашия живот. Ако целта на нашия пост е да бъдем по-ефективни в преподаването на Евангелието и в служенето на другите в нашите църковни призования, ние със сигурност търсим как да разслабим „връзките на ярема” у другите. Ако постим и се молим за помощта на Господ в нашите мисионерски усилия, не желаем ли „да пуснем на свобода угнетените”? Ако целта на нашия пост е да увеличим любовта си към ближните си и да преодолеем нашия егоизъм, нашата гордост и това, че сърцата ни са насочени към нещата от този свят, ние със сигурност търсим как „да счупим всеки хомот”.
Господ продължава да описва правилния пост:
„Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни?” (Исаия 58:7).
Наистина е нещо прекрасно, че чрез нашите дарения от пост можем да храним гладните, да подслоняваме бездомните и да обличаме голите.
Ако постим правилно, Господ обещава:
„Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе; …
Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме …
Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие … И ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исаия 58:8-11).
Моля се да успеем да подобрим нашето постене, за да можем да се радваме на онези красиви обещани благословии. Имам свидетелство, че когато „се приближаваме” към Господа чрез нашия пост и молитви, Той „ще се приближава” към нас (вж. У. и З. 88:63). Свидетелствам, че Той е жив, че ни обича и че иска да се приближи до нас. В името на Исус Христос, амин.