Жените в нашия живот
Колко съм благодарен, колко благодарни трябва да бъдем всички ние за жените в нашия живот.
Мои братя и сестри, най-напред, ако сте търпеливи с мене, бих желал да упражня една лична привилегия. Преди шест месеца, при закриването на наша конференция, съобщих, че моята обична спътница от 67 години е сериозно болна. Тя почина два дни по-късно. Беше 6 април, значим ден за всички нас в тази Църква. Искам да благодаря на самоотвержените доктори и чудесните сестри, които се грижеха за нея в края на болестта й.
Децата ми и аз бяхме до леглото й, когато тя мирно се плъзна във вечността. Докато държах ръката й и виждах земния живот да изтича от пръстите й, признавам, че бях съкрушен. Преди да се оженя за нея, тя беше момичето на мечтите ми, да използвам думите на една тогава популярна песен. Тя беше моя скъпа спътница над 60 години, равна с мен пред Господ, всъщност ме превъзхождаше. Сега, на стари години тя отново стана момичето на моите мечти.
Веднага след кончината й имаше огромен изблик на любов от цял свят. Изпратени бяха големи количества цветя. Големи дарения бяха направени на нейно име в Кредитния фонд за образование и академичната й катедра в Университета „Бригъм Йънг”. Имаше буквално стотици писма. Имаме цели кутии, пълни с тях, от мнозина познати и от още повече непознати. Те всички изразяват възхищението си от нея и симпатия и любов към нас, които останахме след нея.
Съжаляваме, че не бяхме в състояние да отговорим индивидуално на тези многобройни изрази на чувства. Затова сега ползвам тази възможност да благодаря на всеки един от вас за голямата ви доброта към нас. Много, много ви благодаря и моля да ни извините за невъзможността да отговорим. Задачата надхвърляше възможностите ни, но вашите изрази на съчувствие осигуриха атмосфера на утеха по време на скръбта ни.
Благодарен съм да мога да кажа, че в нашия дълъг живот заедно не мога да си спомня сериозна разправия. Малки различия от време на време, да, но нищо сериозно. Вярвам, че бракът ни бе толкова идиличен, колкото би могъл да бъде всеки брак.
Признавам, че мнозина от вас са благословени по подобен начин и ви поздравявам най-топло, защото когато всичко е речено и сторено, няма по-богата връзка от спътничеството на съпруг и съпруга, и нищо по-пълно с възможности за добро и лошо от вечните последици на брака.
Виждам тези последици постоянно. Виждам и красота, и трагедия. И затова избрах да кажа днес няколко думи относно жените в нашия живот.
Започвам със сътворението на света.
За това голямо, уникално и забележително начинание четем в книга Битие и книгата на Моисей. Архитект на това сътворение бил Всемогъщият. Под Негово ръководство то е било изпълнено от Обичния Му Син, Великия Йехова, подпомаган от архангел Михаил.
Първо било създаването на небето и земята, последвано от разделянето на светлината от мрака. Водите били отделени от сушата. После дошла растителността, последвана от животните. Последвало върховното сътворение на човека. Битие отбелязва, че „Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро” (Битие 1:31).
Но процесът не бил завършен.
„Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми, и плът от плътта; тя ще се нарече Жена” (Битие 2:20-23).
И така Ева станала последното творение на Бог, големият завършек на цялата чудесна работа, извършена преди това.
Въпреки забележителността на сътворението на жената, в течение на столетия тя толкова често е била пращана на второ място. Тя бивала подценявана. Тя бивала принизявана. Тя бивала заробвана. Тя бивала малтретирана. И въпреки това някои от най-великите личности от Писанията са били жени с почтеност, талант и вяра.
Имаме Естир, Ноемин и Рут от Стария завет. Имаме Сария от Книгата на Мормон. Имаме Мария, самата майка на Изкупителя на света. Имаме я като избраната от Бог, описана от Нефи като „Девица, най-красивата и най-прекрасната от всички други девици” (1 Нефи 11:15).
Именно тя отвежда детето Исус в Египет, за да спаси живота Му от яростта на Ирод. Именно тя Го гледа в детството и юношеството Му. Тя стои пред Него, когато изтерзаното Му тяло увисва на кръста на хълма Голгота. В страданието Си Той й казва, „Жено, ето сина ти!” И на Своя ученик, с молба да се грижи за майка Му, Той казва, „Ето майка ти!” (Иоана 19:26-27).
Като преминаваме през живота Му, имаме Мария и Марта, и Мария Магдалина. Именно тя идва при гробницата в онова първо утро на Пасха. И на нея, една жена, Той първо се явява като възкресения Господ. Защо когато дори Исус поставя жената в положение на превъзходство, толкова много мъже, които изповядват Неговото име, пропускат да сторят това?
В своя велик план, когато Бог създава първо човека, Той създава двойственост на половете. Благородният израз на тази двойственост се открива в брака. Една личност е допълнение на другата. Както казва Павел, „нито жената е без мъжа, нито мъжът е без жената, в Господа” (1 Коринтяните 11:11).
Няма друг ред, който отговаря на божествените цели на Всемогъщия. Мъжът и жената са Негови творения. Тази двойственост е Негова идея. Техните допълващи се връзки и функции са фундаментални за Неговите цели. Единият е непълен без другия.
Признавам, че сред нас има много чудесни жени, които нямат възможността за брак. Но те също имат такъв огромен принос. Те служат на Църквата с вяра и компетентност. Преподават в организациите. Служат като ръководители.
Онзи ден бях свидетел на много интересно нещо. Висшите ръководители имаха събрание и президентството на Обществото за взаимопомощ беше там с нас. Тези компетентни жени стояха в нашата съвещателна зала и споделяха с нас принципи на благосъстоянието и на подпомагане на хората в беда. Нашият ранг на ръководители на тази Църква не бе снижен от онова, което направиха те. Способностите ни да служим се увеличиха.
Има някои мъже, които, обзети от дух на арогантност, считат че превъзхождат жените. Те изглежда не си дават сметка, че не биха съществували без майка, която ги е родила. Като предявяват своето превъзходство, те я принизяват. Казано е, „Човек не може да унижи жена, без самият той да се окаже унижен; не може да я възвиси, без в същото време да възвиси себе си” (Алекзандър Уолкър, Elbert Hubbard’s Scrap Book, 1923 г., стp. 204).
Колко вярно е това. Виждаме горчивия плод на това унижение навсякъде около нас. Един от неговите резултати е разводът. Това зло се шири необуздано из нашето общество. Това е резултатът от неуважението на един от брачните партньори. То се проявява в пренебрежение, в критика, в малтретиране, в напускане. Ние в Църквата не сме имунизирани срещу него.
Исус заявява, „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек не може да разлъчва” (Матея 19:6).
Думата мъж се употребява в родов смисъл, но факт е, че главно мъжете довеждат до условията, водещи до развод.
След като през годините съм се занимавал със стотици случаи на развод, съм удовлетворен, че прилагането на една-единствена процедура ще направи повече от всичко друго да реши този мъчителен проблем.
Ако всеки съпруг и всяка съпруга биха вършили непрекъснато всич-ко възможно да осигурят комфор-та и щастието на спътницата(ка) му/й, щеше да има много малко, или никакви, разводи. Никога нямаше да чуваме спорове. Нямаше да бъдат повдигани обвинения. Нямаше да се случват гневни изблици. По-скоро любов и грижа щяха да заместят малтретирането и низостта.
Имаше една популярна песен, която пеехме преди години, стиховете на която казваха:
Искам да бъда щастлив,
Но не бих бил щастлив,
Ако не направя щастлива и тебе.
(Ървинг Сесар, „I Want to Be Happy”, 1924 г.)
Колко вярно е това.
Всяка жена е Божия дъщеря. Не може да я оскърбявате, без да оскърбите Него. Умолявам мъжете в тази Църква да се грижат и подхранват божествеността, която се намира в техните спътнички. В степента, в която става това, ще има хармония, мир, обогатяване на семейния живот, подхранване на любовта.
Добре ни напомня президент МакКей, че „никакъв успех (в живота) не може да компенсира провала у дома” (цитирано по Дж. E. MакКулъх, Home: The Savior of Civilization, 1924 г., стр. 42; из Conference Report, април 1935 г., стр. 116).
Подобна е истината, за която ни напомня президент Лий: „(Най-важното) дело, което ще извършите, ще е между стените на собствения ви дом” („Maintain Your Place as a Woman”, Ensign, февруари 1972 г., стр. 51).
Лекът за повечето брачни затруднения не е в развода. Той е в покаянието и прошката, в изразяването на доброта и загриженост. Той може да бъде намерен в прилагането на златното правило.
Каква гледка на велика красота е, когато един млад мъж и една млада жена се хващат за ръце пред олтара в завет пред Бог, че ще се обичат и уважават един друг. После каква тъжна картина е, когато няколко месеци или години по-късно там има обидни забележки, зли и нараняващи думи, ядни гласове и горчиви обвинения.
Това не бива да се случва, мои скъпи братя и сестри. Можем да се извисим над тези дребнави и сиромашки елементи в живота ни (виж Галатяните 4:9). Можем да търсим и намерим божествената същност един в друг, която иде при нас като деца на нашия Отец в Небесата. Можем да живеем заедно по дадения от Бог образец на брак, като изпълняваме онова, на което сме способни, ако проявяваме самодисциплина и се въздържаме от опити да упражняваме дресировка над нашия спътник.
Жените в нашия живот са същества, надарени с особени качества, божествени качества, които ги карат да се протягат с доброта и любов към хората около тях. Можем да насърчим това, ако им дадем възможност да проявяват талантите и импулсите, които дремят у тях. В нашата старост обичната ми спътница една вечер тихичко ми каза, „Ти винаги си ми давал крила да летя, и аз те обичам за това”.
Някога познавах един човек, вече покойник, който държеше да взема всички решения вместо жена си и децата си. Не можеха да си купят чифт обувки без него. Не можеха да вземат уроци по пиано. Не можеха да служат в Църквата без неговото съгласие. Оттогава съм свидетел на резултата от подобно поведение, и този резултат не е добър.
Баща ми никога не се колебаеше да хвали и прави комплименти на майка ми. Ние, децата, знаехме, че я обича заради начина, по който се отнасяше към нея. Той й отстъпваше. И аз винаги ще бъда дълбоко благодарен за този негов пример. Мнозина от вас са били благословени по подобен начин.
Мога да продължавам, но не е необходимо. Исках само да подчертая голямата, очебийна истина, че всички ние сме Божии чеда, синове и дъщери, братя и сестри.
Дали аз като баща обичам помалко своите дъщери, отколкото синовете си? Не. Ако съм виновен за някаква непропорционалност, тя е в полза на скъпите ми момичета. Казвал съм, че когато човек остарява, е по-добре да има около себе си дъщери. Те са толкова мили и добри и внимателни. Мисля, че мога да кажа, че моите синове са способни и мъдри. Моите дъщери са умни и добри. И поради това „чашата ми се прелива” (Псалми 23:5).
Жените са тъй необходима част от плана за щастие, който нашият Небесен Отец е начертал за нас. Този план не може да действа без тях.
Братя, има твърде много нещастие по света. Има твърде много страдание, душевна болка и скръб. Има твърде много сълзи, пролети от скърбящи жени и дъщери. Има твърде много нехайство, малтретиране и грубост.
Бог ни е дал свещеничеството и това свещеничество може да бъде упражнявано „само чрез убеждаване, дърготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна; чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост” (вж. У. и З. 121:41-42).
Колко съм благодарен, колко благодарни трябва да бъдем всички ние за жените в нашия живот. Бог да ги благослови. Нека Неговата велика любов ги поръси и ги увенчае с блясък и красота, благодат и вяра. И нека Неговият Дух поръси нас като мъже и ни води винаги да се отнасяме с тях с уважение и благодарност, давайки им насърчение, сила, грижа и любов, които са самата същност на Евангелието на нашия Изкупител и Господ. За това смирено се моля, в свещеното име на Исус Христос, амин.