Силата на Божията любов
Изпълнени с Неговата любов, ние можем да превъзмогваме болката, да избягваме самодоволството, да възстановяваме силите си, както и да благославяме и да помагаме на другите.
Какво ще кажете за истинската любов, която докосва всяко сърце? Защо простата фраза „Обичам те” събужда такава универсална радост?
Хората сочат различни причини, но истинската е, че всеки човек, дошъл на тази земя, е духовен син или дъщеря на Бог. След като всичката любов произтича от Бог, ние сме родени със способност и желание да обичаме и да бъдем обичани. Една от най-здравите връзки, които имаме от доземния си живот, е колко много нашият Отец и Исус ни обичат и колко много Ги обичаме ние. Макар над паметта ни да е хвърлено покривало, всеки път, когато чувстваме истинска любов, тя събужда копнеж, който не може да бъде отхвърлен.
Да отвръщаме на искрената любов е част от самото ни съществуване. Ние по рождение желаем да се свържем тук отново с любовта, която сме чувствали там. Само като чувстваме Божията любов и изпълним сърцата си с Неговата любов, можем да бъдем истински щастливи.
Божията любов пълни безкрая на пространството; ето защо във вселената няма недостиг на любов, само в нашата готовност да вършим онова, което е необходимо, за да я почувстваме. За да сторим това, Исус обяснява, че трябва да „възлюби(м) Господа (нашия) Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си както себе си” (Лука 10:27).
Колкото повече се подчиняваме на Бог, толкова повече желаем да помагаме на другите. Колкото повече помагаме на другите, толкова повече обичаме Бог. Обратното, колкото по-непокорни към Бог и по-себични сме, толкова по-малко любов изпитваме.
Да се опитваме да намерим трайна любов, без да се покоряваме на Бог, е като да се опитваме да утолим жаждата си, пиейки от празна чаша – можете да правите движенията, но жаждата остава. По подобен начин, да се опитваме да намерим обич без да помагаме и да се жертваме за другите, е като да се опитваме да живеем, без да се храним – това е против законите на природата и не може да успее. Не можем да имитираме любов. Тя трябва да стане част от нас. Пророкът Мормон обяснява:
„А милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.
Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов“ (Мороний 7:47-48).
Бог желае да ни помогне да почувстваме любовта Му където и да сме. Нека дам един пример.
Като млад мисионер бях назначен на малък остров с около 700 души население в далечен край на южния Тих океан. За мен жегата бе смазваща, комарите ужасни, калта навсякъде, езикът невъзможен, а храната – е, добре, „различна”.
След няколко месеца нашият остров бе ударен от силен ураган. Опустошението беше масово. Реколтата бе унищожена, имаше загинали хора, отнесени къщи, а телеграфната станция, единствената ни връзка с външния свят, бе разрушена. Обикновено до острова идваше малко държавно корабче веднъж месечно или на два месеца, тъй че разпределихме храната си да стигне за четири или пет седмици, надявайки се корабчето да дойде. Но то не идеше. С всеки ден ставахме все по-слаби. Имаше постъпки на голяма доброта, но след като шестата и седмата седмици минаха с много малко храна, силите ни чувствително намаляха. Моят местен спътник, Феки, ми помагаше както може, но с началото на осмата седмица вече нямах сила. Просто седях под сянката на едно дърво и се молех и четях Писанията и размишлявах с часове за нещата от вечността.
Деветата седмица почна с малка видима промяна. Вътрешната промяна обаче бе голяма. Чувствах любовта на Господ по-дълбоко от всякога и научих от първа ръка, че Неговата обич е „най-желателна от всички неща… Да, и най-радостната за душата” (1 Нефи 11:22-23).
Тогава бях почти „кожа и кости”. Спомням си, че гледах с дълбоко благоговение как сърцето ми бие, как дробовете ми дишат и мислех какво прекрасно тяло е създал Бог да приютява прекрасната ни душа! Мисълта за едно вечно единство между тези две съставки, станало възможно посредством любовта на Спасителя, Неговата Единителна жертва и Възкресение, бе тъй вдъхновяваща и удовлетворяваща, че всяко дребно физическо неудобство чезнеше в забрава.
Когато разберем кой е Бог, кои сме ние, колко ни обича Той и какъв е планът Му за нас, страхът се изпарява. Щом добием и най-бегъл поглед за тези истини, грижата ни за светските неща изчезва. Да мислим, че наистина се хващаме на лъжите на Сатана, че неща като земна власт, слава или богатство са важни, е просто смешно - или би било, ако не беше тъй тъжно.
Научих, че както ракетите трябва да преодолеят силата на гравитацията, за да изфучат в космоса, тъй и ние трябва да преодолеем притеглянето на света, за да се извисим до вечните сфери на разбиране и любов. Дадох си сметка, че земният ми живот може да свърши там, но в това нямаше паника. Знаех, че животът ще продължи, и дали там или другаде, нямаше значение. Това, което имаше значение, бе колко обич имам в сърцето си. Знаех, че се нуждая от повече! Знаех, че радостта ни сега и завинаги бе неразривно свързана със способността ни да обичаме.
Докато тези мисли пълнеха и извисяваха душата ми, постепенно различих нечии развълнувани гласове. Очите на моя спътник Феки танцуваха, когато ми каза: „Колипоки (така местните наричали ст. Гробърг – б.пр.), пристигна едно корабче и то е пълно с храна. Спасени сме! Не се ли радваш?” Не бях сигурен, но след като корабът бе дошъл, това трябва да беше Божият отговор, тъй че да, радвах се. Феки ми даде малко храна и каза, „Ето, яж”. Поколебах се. Погледнах храната. Погледнах Феки. Погледнах небето и затворих очи.
Почувствах нещо много дълбоко. Бях благодарен, че животът ми ще продължи като преди, но имаше едно тъжно чувство – едва доловимо усещане за отсрочка, както когато мрак скрива ярките цветове на чудесен залез и си давате сметка, че трябва да чакате друга вечер, за да се насладите отново на подобна красота.
Не бях сигурен, че искам да отворя очи, но тогава си дадох сметка, че Божията любов е променила всичко. Жегата, калта, комарите, морската болест, хората, езика, храната вече не бяха предизвикателства. Онези, които бяха опитвали да ме наранят, вече не бяха мои врагове. Всеки бе мой брат или сестра. Да бъдеш изпълнен с любовта Божия е най-радостното от всички неща и си струва всякаква цена.
Благодарих на Бог за това време на избор и за многото напомняния за Неговата любов – слънцето, луната, звездите, земята, раждането на дете, усмивката на приятел. Благодарих Му за Писанията, за привилегията на молитвата и за най-чудесното напомняне за Неговата любов – причастието.
Научих, че докато пеем химните за причастието с истинска отдаденост, фрази като „Каква велика мъдрост и любов” или „Тъй нежно ни обича Той, с любов да Го дарим” ще изпълнят сърцата ни с любов и благодарност (виж „How Great the Wisdom and the Love,” Hymns, no. 195; „Ей там на хълма край града”, Химни и детски песни, стр. 24). Докато искрено слушаме молитвите на причастието, фрази като „Винаги да си спомняме за Него”, „да спазваме заповедите Му”, да „имаме винаги Неговия Дух да бъде с нас” ще изпълнят сърцата ни с непреодолимо желание да бъдем по-добри (вж. У. и З. 20:77, 79). Когато после приемаме от хляба и водата със съкрушено сърце и разкаян дух, знам, че можем да почувстваме и дори да чуем тази най-чудесни слова „Обичам ви. Обичам Ви”.
Мислех си, че никога няма да забравя онези чувства, но силата на светското е голяма и ние сме склонни да се поддаваме. Но Бог продължава да ни обича.
Няколко месеца след като възстанових силата си, бяхме застигнати от друга свирепа буря, само че този път в морето. Вълните станаха тъй големи, че преобърнаха малкия ни кораб, изхвърляйки трима от нас в беснеещия, кипящ океан. Когато се намерих посред свирепото море, бях изненадан, уплашен и малко разстроен. „Защо се случи това?”, помислих си аз. „Аз съм мисионер. Къде е моята защита? Мисионерите не се предполага, че ще трябва да плуват”.
Но трябваше да плувам, ако исках да остана жив. Всеки път, когато се оплаквах, се оказвах под водата, тъй че не бе нужно много време да престана с оплакванията. Нещата са, каквито са, и оплакванията не помагат. Нуждаех се от всяка унция енергия, за да държа главата си над водата и да стигна до брега. Тъй като бях спечелил наградата за скаут – „орел”, бях доста уверен плувец, но с времето вятърът и вълните започнаха да изцеждат силите ми. Не спирах да се боря, но дойде момент, когато мускулите ми просто не искаха повече да се движат.
Имах една молитва в сърцето си, но въпреки това започнах да потъвам. Докато отивах надолу може би за последен път, Господ вля в ума и сърцето ми едно чувство на дълбока любов към много специална личност. Беше сякаш можех да я чуя и видя. Макар тя да бе на 8 000 мили далеч, силата на любовта дойде, бързайки през тези мили, пронизвайки времето и пространството, пресегна се и ме издърпа – издигна ме от бездните на мрака, отчаянието и смъртта и ме доведе в светлина, живот и надежда. С внезапен прилив на енергия се добрах до брега, където намерих спътниците си от кораба. Никога не подценявайте силата на истинската любов, защото тя не познава граници.
Когато сме изпълнени с Божията любов, можем да вършим, виждаме и разбираме неща, които иначе не можем да сторим, видим или проумеем. Изпълнени с Неговата любов, можем да понесем страдание, потиснем страх, щедро да прощаваме, да избягваме раздор, да възстановяваме сила и да благословим и помагаме на другите по начини, изненадващи дори нас.
Исус Христос бил изпълнен с безкрайна любов, докато понасял безкрайно страдание, жестокост и неправда. Чрез Неговата любов към нас Той се извисил над всички онези иначе непреодолими прегради. Неговата любов не познава граници. Той ни приканва да Го следваме и да споделяме безграничната Му любов, тъй че ние също да можем да се извисим над страданието, жестокостта и несправедливостта на този свят и да благославяме, помагаме и прощаваме.
Зная, че Той е жив. Знам, че Той ни обича. Зная, че можем да чувстваме любовта Му тук и сега. Зная, че гласът Му е глас със съвършена мекота, който пронизва до самата ни душа. Зная, че Той се усмихва и е изпълнен със състрадание и любов. Зная, че Той е пълен с благост, доброта, милост и желание да помогне. Обичам Го с цялото си сърце. Свидетелствам, че когато сме готови, Неговата чиста любов се пренася мигновено през времето и пространството, пресяга се и ни издърпва от бездните на всяко разпенено море на мрак, грях, печал, смърт или отчаяние, в което можем да се окажем, и ни довежда в светлината, живота и любовта на вечността. В името на Исус Христос, амин.