Повече святост ми дай
Важно е за семействата и за всеки един човек настойчиво да търсят повече добродетели, които се простират отвъд този смъртен живот.
Сестра Бъртън и аз бяхме интервюирани преди сватбата ни от бащата на старейшина Ричардс. Знаем за какво говори старейшина Ричардс през тази сесия на конференцията.
На неотдавнашна колова конференция една млада дама дойде при мен в края на събранието. Като се здрависвахме, тя каза: „Епископе, можете да подобрите речите си на общите конференции, като се усмихвате”. Исках да й кажа за страха и усмихването, но нямах време. Но ще се опитам и ще се надявам на най-доброто.
При завършването на всяка Обща конференция изпитвам копнеж за повече – повече от спокойствието на това събитие, повече от спътничеството на Духа, повече от подсилващите думи, които разведриха и благословиха душата ми.
Понастоящем общоприета мъдрост е, че повече е по-добре, а по-малко обикновено е нежелателно. За някои стремежът да придобият повече от благата и услугите на този свят се е превърнал в страст. За други повечето от богатството на този свят е необходимо, за да поддържат живота или повишат стандарта на живот до жизнения минимум. Необузданото желание за повече често води до трагични последствия. Например президент Бойд К. Пакър ни напомня: „Можем да бъдем като баща, който е решен да осигури всичко за своето семейство. Той влага цялата си енергия и успява; само че тогава открива, че е пренебрегнато това, от което се нуждаят най-много, да бъдат заедно като семейство. И той пожънва тъга вместо задоволство” („Родители в Сион”, Лиахона, януари 1999 г., стр. 25).
Родителите, които са се справили успешно с придобиването на блага, доста по-често имат затруднения с това да кажат „не” на желанията на разглезените си деца. Затова има опасност децата да не научат важни ценности като усърдна работа, удовлетворение, което идва на по-късен етап, честност и състрадание. Благоденстващи родители могат и наистина отглеждат добре приспособими, любящи и съсредоточени върху ценностите деца, но борбата да се поставят граници, да може да се мине с по-малко и да се избегнат капаните на „още, още, още” никога не е била по-трудна. Трудно е да се каже „не” на повече, когато можеш да си позволиш да кажеш „да”.
Родителите с право се притесняват за бъдещето. Трудно е да се каже „не” на повече спортна екипировка, електроника, уроци, участие в отбори и т.н., когато родителите вярват, че повечето ще помогне на техните деца да преуспеят в свят с усилваща се конкуренция. Младите хора, изглежда, искат повече отчасти поради безбройното повече неща, на които им се спира погледа. Според Американската академия на педиатрите средностатистическото американско дете вижда повече от 40 000 реклами годишно.
Все по-малко родители молят децата си да помагат в къщи, тъй като мислят, че децата вече са претоварени от социалния и академичния натиск. Но деца, лишени от отговорности, рискуват никога да не научат, че всеки човек може да бъде полезен и че животът има смисъл, който се простира извън тяхното собствено щастие.
В своята книга My Grandfather’s Blessings (Благословиите на моя дядо), д-р Рейчъл Ремън разказва за сприятеляването й с една двойка и техния малък син, Кени. Когато ги посещаваше, тя сядаше на пода с Кени и играеше с неговите две колички. Понякога на нея й се падаше колата без броня, а той играеше с тази без врата, или понякога обратно. Той обичаше тези коли!
Когато някоя верига бензиностанции предложеше такива играчки при всяко зареждане, тя поставяла задача на персонала от нейната клиника да ходят в тази конкретна бензиностанция и да събират количките. След като събрала всичките модели, тя ги увила в голяма кутия, за да ги занесе на Кени. Надявала се да не обиди родителите му, които живеели почти в оскъдица. Кени развълнувано отварял голямата кутия и изваждал колите една по една. Те изпълнили первазите и дори се разпрострели по пода. Каква колекция само! По-късно, докато посещаваше семейството, Рейчъл забелязала, че Кени просто гледал през прозореца. Когато попитала Кени: „Какво не е наред? Не харесваш ли новите си коли?” той погледнал надолу смутено. „Съжалявам, Рейчъл. Мисля, че не знам как да обичам толкова много колички” (вж. „Owning” 2000 г., стр. 60-61).
Всички сме чували децата, след като са отворили многобройните си подаръци за Коледа или за рождени дни, да казват „Няма ли повече?” С всичките предизвикателства, съществуващи за това поколение, което винаги желае повече, остава божественият съвет да учим нашите деца „да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух … да се молят и да ходят праведно пред Господа, … да съблюдават съботния ден, за да го пазят свят” (вж. У. и З. 68:25, 28-29).
Значението на повече и помалко не винаги е напълно ясно. Има моменти, в които по-малко в действителност е повече и моменти, когато повече може да бъде по-малко. Например, по-малкият стремеж към материализъм може да позволи на семейството повече чувство за сплотеност. Постоянното разглезване на децата може да доведе до по-малко разбиране на важните ценности на живота.
Някои аспекти на живота могат да бъдат значително засилени от идеята, че повече е по-добре. Свещеният химн „More Holiness Give Me (Повече святост ми дай)” (Hymns, no. 131) ни напомня за ценностите, които са достойни за повече внимание от наша страна: Самият Исус описал какво се изисква, за да бъдем по-подобни на Спасителя. Той каза: „Аз бих желал да бъдете съвършени, както Аз съм, или както вашият Отец, Който е на небесата, е съвършен” (3 Нефи 12:48).
Смирението е жизнено важно за превръщането ни в по-подобни на Христа. Без него никой не може да развие другите важни добродетели. Мороний отбелязва: „Никой не е приемлив пред Бога, освен кротките и смирените по сърце” (Мороний 7:44). Придобиването на смирение е процес. Ние сме помолени да „носи(м) кръста си всеки ден” (Лука 9:23). Носенето на кръста не трябва да бъде само от време на време. Повече смирение не означава слабост, но е „представянето на някой в състояние на доброта и благост. Отразява увереност, сила, спокойствие и трезво самоуважение и истински самоконтрол” (Neal A. Maxwell, „Meekly Drenched in Destiny,” in Brigham Young University 1982-83 Fireside and Devotional Speeches, 1983 г., стр. 2). Повече смирение ще ни позволи да бъдем наставлявани от Духа.
Добродетелите, изразени в „More Holiness Give Me (Повече святост ми дай)”, попадат в няколко групи. Някои са лични цели като повече святост ми дай, повече вътрешни стремежи, повече вяра, благодарност, чистота, по-подходящ за царството, повече цел в молитвите и повече вяра в Господ. Други се съсредоточават на бедите. Те включват повече търпение в страданието, смирение в изпитанията, възхвала за утеха, сила за преодоляване, свобода от петната на земния живот и копнеж по дома. Останалите силно ни свързват с нашия Спасител: повече усет за Неговата грижа, повече гордост в Неговата слава, повече надежда в Неговото слово, повече радост в Неговата служба, повече сълзи за Неговите мъки, повече болка за Неговата печал, по-благословени и свети, и повече подобни на теб, Спасителю. Повече от тези добродетели е по-добре. По-малко е нежелателно.
Мнозина изживяват радост в Негова служба, като преподават Евангелието на Исус Христос и Неговото възстановяване и като свидетелстват за Спасителя, Неговия живот, служение и Единение.
Един мисионер, окръжен водач, се чудел защо старейшина Паркър, който почти приключил мисията си, имал успех въпреки неспособността си да научи наизуст беседите. За да разбере, той отишъл със старейшина Паркър да изнесат беседа. Представянето на старейшина Паркър не било добре организирано до края на редовния урок, окръжният водач бил объркан и предположил, че семейството, на което преподавали, се чувствало по същия начин.
Точно тогава „старейшина Паркър се навел напред и поставил ръката си върху тази на бащата. Тогава го погледнал право в очите, и му казал колко много обича него и семейството му и дал най-смиреното и силно свидетелство, което окръжният водач някога бил чувал. Като свършил, на всеки член на семейството, включително и на бащата, и на двамата старейшини им потекли сълзи по бузите. След това старейшина Паркър научил бащата как да се моли, и всички коленичили, докато бащата се молил, за да получат собствени свидетелства и благодарил на Небесния Отец за голямата любов, която изпитвал. Две седмици по-късно цялото семейство се кръстило”.
По-късно старейшина Паркър се извинил на своя окръжен водач, че не знаел беседите. Казал, че имал трудности със запаметяването им, въпреки че прекарвал часове наред всеки ден, за да ги научи. Обяснил, че коленичел в молитва, преди да учи всяко семейство и се молел на Небесния Отец го благослови, така че когато си сподели свидетелството, хората да почувстват неговата любов и Духа и да разберат, че ги учи на истината. (вж. Allan K. Burgess and Max H. Molgard, „That Is the Worst Lesson I’ve Ever Heard!” в Sunshine for the Latter-day Saint Soul 1998 г., стр. 181-83).
Каква поука можем да си извадим от тази проста история? Смятате ли, че старейшина Паркър е изпитвал нужда да се стреми повече да научи беседите? Възможно ли е старейшина Паркър да е разбрал необходимостта да казва молитви с цел? Смятате ли, че молитвите му са били изпълнени с молби да събере повече сила за преодоляване на трудностите? Възможно ли е неспособността му да запаметява да му е донесла търпение в страданието и смирение в изпитанието? Показал ли е голяма вяра в Спасителя и доверие в Господа? Най-вероятно, да!
През последните осем седмици четири мощни урагана достигнаха до бреговете на Флорида и Мексиканския залив. Повечето народи от Карибите преживяха големи опустошения. Храна, облекло и подслон не достигат. Огромни количества отломки задръстват пътища и дворове. Местната инфраструктура бе разрушена или се нуждае от значителен ремонт.
Миналата седмица бях в Талахаси, Флорида и получих много жестове на признателност за помощта, предоставена от Църквата по време на тази критична ситуация. Губернаторът на Флорида Буш, помощник-губернатор Тони Дженингс, партньори като Червения Кръст и Армията на спасението, заедно с федералните и държавни служители, изразиха своята искрена благодарност, която предавам на вас, които сте извършили работа при подпомагането на разчистването и на вас, които сте дали своя принос за Хуманитарния фонд на Църквата. Благодаря ви. Вярвам, че сте почувствали повече радост и повече възможност да сте Му в служба.
Следвайки примера от предишните уикенди, на различни места, през изминалия уикенд над 2000 доброволци от всеки край на югоизточните Съединени Щати се събраха в Пенсакола, Флорида, за да помагат за последиците на урагана Айван. Те опънаха своите спални чували по пода на сградите за събрания, в други църкви и по домовете на членове. Откликнаха на хиляди нареждания за извършване на някаква работа, за да помогнат където имаше нужда от тях. Мисионери участваха в покриването на покрива на местна методистка църква с надежден син брезент. Първите, които отговориха – пожарникарите и полицаите – изразиха признателност, че светиите от последните дни са били разпределени да помагат на техните семейства в тяхно отсъствие.
Всичко това беше направено по същото време, когато ураганът Джийн достигаше брега, след като причини много беди в Хаити и други места в Карибския басейн. Отново благодаря на онези от вас, които допринесоха с каквото могат, и на онези от вас, чиито ръце олекотиха бремето на толкова много хора. Поздравявам ви за вашето желание да бъдете по-благословени и свети, и по-подобни на Спасителя. Този уикенд 2500 души ще помагат за разчистване на нанесените щети от урагана Джийн.
Като обсъждам нашите най-различни копнежи за повече, определено не предлагам да приемем Скрудж като пример за добър родител. Предполагам, че е важно за семействата и за всеки един човек настойчиво да търси повече добродетели, които се простират отвъд този смъртен живот. Консервативен подход, избран с молитва, е ключа към успешен живот в едно благоденстващо общество, както и изграждането на качества, които произлизат от очакване, споделяне, спестяване, усилена работа и справяне с живота според това, което имаме. Нека бъдем благословени с желание и способност да разбираме кога повече е наистина по-малко и кога повече е по-добре. В святото име на Исус Христос. Амин.