Изберете днес
Изборите, които правим, определят нашата съдба.
Мои скъпи братя и сестри – както вие, които виждам, така и онези от вас, които сте събрани на различни места по света, търся съпричастието на вашата вяра и молитви, докато изпълнявам поръчението и привилегията да говоря пред вас. Най-напред обаче бих искал лично да приветствам с добре дошли старейшините Дитер Ухтдорф и Дейвид Беднар, нашите нови членове на Кворума на дванадесетте апостоли.
Напоследък мисля за изборите и за техните последици. Казано е, че портата на историята се върти на малки панти. Така е и с живота на хората. Изборите, които правим, определят нашата съдба.
Исус Навиев заявил в древността: „Изберете днес кому искате да служите… но аз и моят дом ще служим Господу”1.
Всички ние сме започнали величествено и жизнено важно пътуване, когато сме напуснали света на духовете и сме влезли в това състояние, което често е изпълнено с предизвикателства и се нарича смъртност. Донесли сме със себе си този велик дар от Бога – свободата на избор. Пророкът Уилфорд Уудръф казва: „Бог е дал на всички Свои деца… лична свобода на избор… (Ние) сме я имали в небето на небесата преди светът да съществува и Господ я поддържал и защитавал там от агресията на Луцифер… По силата на тази свобода на избор вие и аз и цялото човечество сме направени отговорни същества – отговорни за пътя, който следваме, за живота, който живеем, за делата, които вършим”2.
Бригъм Йънг казва: „Всички трябва да използват (тази свобода на избор), за да се сдобият с възвисяване в царството (Божие); доколкото имаме властта да избираме, (ние) трябва да упражняваме тази власт”3.
Писанията ни казват, че сме свободни да действаме за себе си „да (изберем) пътя на вечната смърт или пътя на вечния живот”4.
Един известен химн дава вдъхновение при изборите, които правим:
Избери правилното – Господ ще те води
и с любов ще те благослови.
В пътя прав със Светия Дух се ходи,
с’чисто сърце ти Му се довери.
Избери правилното и мир за душата
в’праведни дела ти потърси.
Избери смело Бог и небесата,
предан и верен винаги бъди.5
Имаме ли пътеводител, който да ни помага да избираме правилното и да избягваме опасните пътеки? На стената на моя офис, точно срещу бюрото ми, е поставена красива картина на Спасителя, нарисувана от Хайнрих Хофман. Обичам картината, която притежавам от времето, когато бях 22-годишен епископ и която винаги вземам със себе си, където и да ми бъде възложено да се трудя. Опитвал съм се животът ми да е според дадения от Учителя образец. Винаги, когато ми се е налагало да взема трудно решение, съм поглеждал към тази картина и съм се запитвал: „Какво би направил Той?” След това съм се опитвал да го направя. Никога не можем да сбъркаме, след като сме избрали да следваме Спасителя.
Някои избори може да изглеждат по-трудни от други, но нито един избор не е без значение.
Преди няколко години държах в ръката си едно ръководство, което, ако се следва, винаги ще успява да ни помогне да направим правилните избори. Беше том със Свети писания, който обикновено наричаме Тройната комбинация, и съдържа Книгата на Мормон, Учение и Завети и Скъпоценен бисер. Тази книга беше подарък от един любящ баща за скъпоценната му дъщеря, която грижливо следвала съветите му. Върху страницата без текст в началото на книгата баща й беше написал със собствената си ръка тези вдъхновени думи:
„На моята скъпа Морийн,
За да имаш постоянно мерило, с което да отсъждаш между истината и грешките на човешките философии, и по този начин да израстваш в духовност, докато увеличаваш знанието си, ти давам тази свещена книга, която да четеш често и да цениш през целия си живот.
Твой любящ баща,
Харолд Б. Лий”
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни нашата цел е да се сдобием със селестиална слава.
Нека не намерим себе си нерешителни като Алиса в класическата творба на Луис Карол Алиса в страната на чудесата. Спомняте си, че тя стига до едно кръстовище с две пътеки пред нея, като всяка отива напред, но в противоположни посоки. Срещу нея идва Чешайърският котарак, на когото тя задава въпроса: „По коя пътека да тръгна?”
Котаракът отговаря: „Зависи къде искаш да отидеш. Ако не знаеш къде искаш да отидеш, няма голямо значение по коя пътека ще тръгнеш”6.
За разлика от Алиса ние всички знаем къде искаме да отидем и има голямо значение по кой път вървим, защото пътеката, която следваме в този живот, със сигурност ни води към пътеката, която ще следваме в следващия живот.
Всеки един от нас трябва да помни, че той или тя е син или дъщеря на Бог, надарен с вяра, надарен със смелост и напътстван чрез молитва. Нашата вечна съдба е пред нас. Апостол Павел ни говори днес, така както говорел на Тимотея преди много години: „Не пренебрегвай дарбата, която имаш.” „О, Тимотее, пази това, което ти е поверено”7.
Понякога мнозина от нас позволяваме на врага на постиженията, а именно на виновника, наречен „вървене против себе си”, да унищожи нашите стремежи, да задуши нашите мечти, да замъгли нашия взор и да увреди нашия живот. Гласът на врага нашепва в ушите ни: „Не можеш да го направиш”. „Твърде млад си”. „Твърде стар си.” „Ти си никой.” Точно тогава ние си спомняме, че сме били създадени по образа Божий. Разсъждаването върху тази истина осигурява дълбоко усещане за сила и мощ.
Имах привилегията да познавам доста отблизо президент Дж. Рубен Кларк младши, който в продължение на толкова много години служи като член на Първото Президентство. Докато му помагах в подготовката за печат на неговите монументални книги, научих безценни уроци. Един ден, когато беше в настроение на сериозен размисъл, президент Кларк попита дали мога да уредя отпечатването на картина, която да е подходяща за поставяне в рамка. На картината щяха да бъдат изобразени лъвовете на Персеполис, които пазят руините на една рухнала слава. Между изобразените на картината разпадащи се сводове на цивилизация, която вече не съществуваше, президент Кларк искаше да бъдат напечатани известен брой любими негови стихове от Писанията, избрани изсред огромното му познание за Светите писания. Почувствах, че бихте желали да узнаете кои стихове беше подбрал. Имаше три стиха: два от Еклисиаст и един от Евангелието от Иоана.
Първо, от Еклисиаст: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека”8.
Второ, „Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета”9.
Трето, от Иоана: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”10.
Един ранен пророк, а именно Мороний, пишейки в книгата, която сега се нарича Книгата на Мормон, съветва: „И сега, аз бих ви препоръчал да потърсите този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали, за да може благодатта на Бога Отец, също и на Господ Исуса Христа и на Светия Дух, Който свидетелства за тях, да бъде и пребъде във вас навеки”11.
Президент Дейвид О. МакКей съветва: „Най-великата битка на живота се води вътре в тихите стаички на собствената ви душа… Добро нещо е да сядате и да общувате със самите себе си – да достигнете разбирателство със себе си и да решите в този безмълвен момент, че вашият дълг е към вашето семейство, към вашата църква, към вашата страна, и… към вашите ближни”12.
Момчето-пророк Джозеф Смит потърсило небесна помощ, като влязло в едно горичка, която след това станала свещена. Нуждаем ли се от подобна сила? Нуждае ли се всеки мъж или жена да потърси своя „свещена горичка”? Място, където общуването между Бог и човека може да се осъществява безпрепятствено, без прекъсване и необезпокоявано в такава горичка.
В Новия завет научаваме, че е невъзможно да застанем в правилно отношение към Христос, без да застанем в неегоистично отношение към човеците. В книгата на Матей Исус учи: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”13.
Когато търсел мъж на вярата, Спасителят не го избирал изсред тълпата самодоволни от праведността си хора, които можело винаги да се намерят в синагогата. Вместо това Той го призовавал измежду рибарите в Капернаум. Докато поучавал на брега, Той видял две ладии, спрени край езерото. Той влязъл в една от тях и помолил нейния собственик да я отдалечи малко от сушата, за да не бъде притискан от тълпата. След като поучавал още, Той казал на Симон: „Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба”.
Симон отговорил: „Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
И като сториха това, уловиха твърде много риба…
А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колени и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек”14.
Дошъл отговорът: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци”15.
Рибарят Симон получил своето призование. Съмняващият се, невярващ, необразован, необучен, прибързан в действията си Петър установил, че Господният път не е лесен и не е свободен от болки. Предстояло му да чуе укора: „Маловерецо”16. И все пак, когато Учителят го запитал: „Но според както вие казвате, кой съм Аз?”, Петър отговорил: „Ти си Христос, Син на живия Бог”17.
Симон, един човек на съмнението, станал Петър – апостол на вярата. Петър направил своя избор.
Когато Спасителят трябвало да избере ревностен и силен мисионер, Той го намерил не сред Своите поддръжници, а сред Своите противници. Преживяното по пътя за Дамаск променило Савел. За него Господ заявил: „Той ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните”18.
Савел, преследвачът, се превърнал в мисионерът Павел. Павел направил своя избор.
Действия на безкористна служба се извършват всеки ден от безброй членове на Църквата. Има мнозина, на които даром се дава, без фанфари или хвалба, а по-скоро чрез мълчалива любов и нежна грижа. Нека споделя пред вас примера на един човек, който направил такъв прост и същевременно прозорлив избор да служи.
Преди няколко години сестра Монсън и аз бяхме в град Торонто, където някога бяхме живели, докато бях президент на мисията. Олайв Дейвис, съпругата на първия президент на кол в Торонто, беше тежко болна и се готвеше да напусне този живот. Нейната болест я принуди да напусне любимия й дом и да постъпи в болница, в която може да й осигури грижите, от които се нуждаеше. Единственото й дете живееше със собственото си семейство далече на запад.
Опитах се да утеша сестра Дейвис, но при нея беше утехата, за която тя копнееше. Един предан внук седеше тихо до своята баба. Научих, че е прекарал по-голямата част от лятото далече от заниманията си в университета, за да може да служи на нуждите на своята баба. Казах му: „Шон, никога няма да съжаляваш за своето решение. Баба ти чувства, че ти си изпратен от небето, че си отговор на молитвите й.”
Той отговори: „Избрах да дойда, защото я обичам и зная, че тъкмо това би искал да направя моят Небесен Отец.”
Моментът беше много прочувствен. Бабата ни каза колко се радва, че нейният внук й помага и го представяше пред всеки работещ и пациент в болницата. Хванати за ръце, те вървяха по коридорите, а през нощта той стоеше наблизо.
Олайв Дейвис замина в отвъдното, за да се срещне там с верния си съпруг и заедно да продължат едно вечно пътуване. В сърцето на един внук завинаги ще останат следните думи: „Избери правилното… за избор верен нека Светият Дух те вдъхнови”19.
Това са основополагащи камъни при изграждането на нашия личен храм. Както съветва апостол Павел: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?”20
Нека ви оставя днес една проста, но с далечни последици формула, която да ви води в житейските избори:
Изпълвайте умовете си с истина!
Изпълвайте сърцата си с любов!
Изпълвайте живота си със служба!
Като правим така, нека един ден чуем похвалата от нашия Господ и Спасител: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си”21.
В името на Исус Христос, амин.