Каква позиция заемам?
За да намерим щастие и радост, независимо от това какво се случва, трябва да недвусмислено да вземем страната на Господ.
Мои скъпи братя и сестри и приятели, президент Хинкли ни напомни, че „златните години” съдържат повече олово, отколкото злато! Затова съм седнал, докато ви говоря днес. Възстановявам се от изместен диск, което причини прищипване на нерв в гърба ми. Казаха ми, че след време мога да очаквам пълно оздравяване.
Изразявам дълбоката си признателност за благословиите, дошли на света чрез величествената служба на нашите напуснали ни Братя – старейшина Нийл А. Максуел и Дейвид Б. Хейт от Съвета на дванадесетте апостоли. Загубата ни е голяма. Казваме добре дошли на брат Ухтдорф и на брат Беднар–мъже със сила и вяра–в приятните съвети на Кворума на дванадесетте апостоли.
Смирено се моля тази сутрин да бъда разбран правилно, а не погрешно. В един все по-несправедлив свят, за да оцелеем и дори да намерим щастие и радост, независимо от това какво се случва, трябва недвусмислено да вземем страната на Господ. Необходимо е да се опитваме да бъдем верни всеки час и всеки ден, така че основата ни от упование в Господа никога да не бъде разклатена. Моето послание е послание на надежда и съвет към онези, които е възможно да се чудят на несправедливото, както изглежда, разпределение на болките, страданията, бедствията и душевните мъки в този живот. Някои може да запитат:
„Защо съм се родил с физически или умствени ограничения?”
„Какво съм направил, за да заслужа тази душевна мъка?”
„Защо баща ми трябваше да страда толкова много след жесток, превърнал го в инвалид удар? Той беше толкова праведен човек и беше винаги верен и предан към Господа и към Неговата Църква?”
„Защо трябваше да загубя майка си два пъти – веднаж поради опустошенията вследствие на болестта на Алцхаймер и втори път поради смъртта? Тя беше такъв ангел”.
„Защо допусна Господ малката ни дъщеричка да умре? Тя беше такава скъпоценност и ние толкова много я обичахме”.
„Защо Господ не отговаря на молитвите ни според желанията ни?”
„Животът не е справедлив. Познаваме някои хора, които са извършили някои твърде лоши неща и въпреки това те като че ли имат всичко онова, което искат или от което се нуждаят”.
Д-р Артър Уентуърт Хюит предлага една причина, поради която добрите страдат така, както и злите: „Първо: Не зная. Второ: Може да не сме толкова невинни, колкото си мислим. Трето: … Вярвам, че това става, защото Той обича нас много повече, отколкото обича нашето щастие. Как така? Ами, ако въз основа на строга причинно-следствена връзка тук и сега всички добри хора бяха винаги щастливи, а всички зли понасяха бедствие (вместо, както често става, точно обратното), това би било най-изтънченото погубване на характера, което можем да си представим”1.
Президент Кимбъл дава следното изпълнено с прозрение обяснение:
„Ако извършването на зло беше незабавно последвано от болка, мъка и пълно наказание, тогава нито една душа не би повторила дадено злодеяние. Ако на онзи, който върши добро, се даваха незабавно радост и мир и награди, не би могло да има зло – всички ще вършат добро и не защото е правилно да се върши добро. Няма да има никакво изпитание на силата, никакво развитие на характера, никакъв растеж на способностите, никаква свобода на избор… Също така ще има отсъствие на радост, успех, възкресение, вечен живот и божественост”2.
Любовта ни към Бог трябва да бъде чиста – без егоистични намерения. Чистата любов Христова трябва да бъде мотивът в нашата преданост.
Сега цялото това страдание би могло наистина да е несправедливо, ако всичко свършваше със смъртта, но то не свършва. Животът не е като пиеса от едно действие. Той има три действия. Участвали сме в първото действие по време на доземното ни съществуване; а сега имаме действие в настоящето, което е времето на смъртността; и ще имаме бъдещо действие, когато се завърнем при Бог3. Както обещава Исус: „В дома на Отца Ми има много обиталища”4. Били сме изпратени в смъртността, за да бъдем изпитани. Както Господ обяснил на Авраам: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда”5.
Нашите минали и настоящи страдания не могат, както казва Павел, „да се сравняват със славата, която има да се открие към нас”6 във вечността. „Защото след многото изпитания идват благословиите. Затова идва денят, когато ще бъдете увенчани с много слава”7. Ето защо изпитанията са полезни, в смисъл, че помагат да влезем в селестиалното царство.
Някои хора, тъй като им липсва вяра или разбиране на вечния план, се огорчават и губят надежда. Такъв човек бил един писател от 19-ти век, който постигнал както успех, така и богатство с бляскавото си остроумие и стил на писане. Съпругата му произлизала от религиозно семейство и той искал да има вяра в Бог, но не бил сигурен, че Бог действително съществува. Тогава той пострадал от серия съсипващи го удари. През 1893 г. националната финансова криза го оставила дълбоко задлъжнял. Най-голямата му дъщеря починала, докато бил на обиколка като говорител. Съпругата му се разболяла и умряла през 1904 г. Най-малката му дъщеря умряла през 1909 г. Собственото му здраве се влошило. В неговите произведения, които някога били така изпълнени с весело остроумие, сега се отразявала неговата горчивина. Той все повече изпадал в депресия и ставал все по-циничен и разочарован и останал такъв до смъртта си през 1910 г. Въпреки изключителната му ерудиция, на него му липсвала вътрешната сила да се справи с несгодите и просто се предал на нещастията си.
Не е толкова важно какво се случва с нас, а как се справяме с онова, което ни се случва. Това ми напомня за един пасаж от Алма. След една дълга война „мнозина се ожесточиха”, докато „мнозина други смекчиха сърцата си поради страданията си”8. Едни и същи обстоятелства довели до противоположни реакции. Писателят, който загубил толкова много, не бил способен да черпи от кладенеца на вярата. Всеки един от нас има нужда от свое собствено хранилище на вярата, което да ни помогне да се издигнем над проблемите, които са част от това изпитание в смъртността.
Томас Джайлз, обърнат във вярата от Уелс, който се присъединил към Църквата през 1844 г., също страдал много през своя живот. Той бил миньор и един ден, когато копаел въглища в мината, голямо парче въглен го ударило по главата и му причинило рана, която била дълга около 22 сантиметра. Лекарят, който го прегледал, казал че раненият мъж няма да живее повече от 24 часа. Но тогава дошли старейшините и го благословили за здраве. Било му обещано, че ще се оправи и че „даже ако никога повече няма да може да вижда, ще живее и ще извърши много добри неща в Църквата”. Брат Джайлз наистина оживял, но останал сляп през останалата част от живота си. Месец след травмата си „той бил на път из страната, изпълнявайки църковните си задължения”.
През 1856 г. брат Джайлз и семейството му емигрирали за Юта, но преди да напусне своята родина, светиите от Уелс му подарили арфа, на която той се научил майсторски да свири. При Каунсил Блъфс той се присъединил към една група с ръчни колички и се запътил на запад. „Въпреки че бил сляп, той теглил ръчна количка от Каунсил Блъфс до Солт Лейк Сити”. Докато пресичали равнините, съпругата му и двете му деца умрели. „Скръбта му била огромна и сърцето му било почти напълно съкрушено, но вярата си той не загубил. В най-голямата си мъка той казал като един от древните: „Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име”9. Когато пристигнал в Солт Лейк Сити, президент Бригъм Йънг, който бил чул за неговата история, заел на брат Джайлз една ценна арфа, докато пристигне неговата от Уелс. Брат Джайлз „пътувал от селище до селище в Юта… като радвал сърцата на хората със своята прекрасна музика”10.
Как използваме дадената ни от Бога свобода на избор обяснява защо ни се случват някои неща в живота. Някои от направените от нас избори водят до непредвидими резултати, които може да са добри или лоши. Но често ние знаем предварително, че някои от нашите избори ще имат вредни и дори много лоши последствия. Наричам ги „информирани избори”, защото знаем, че нашите действия ще имат пагубни резултати. Тези информирани избори включват незаконните сексуални връзки и употребата на наркотици, алкохол или тютюн. Такива лоши информирани избори могат да попречат на човека да отиде на мисия или да получи храмови благословии. Може да вземаме неправилни информирани решения, защото примамките на света изкривяват реалността и ни правят уязвими. Ако по време на срещите ни с противоположния пол направим отрано погрешен избор, това може да ограничи възможностите ни да направим правилния избор по-късно.
И така, каква позиция би трябвало да заема всеки от нас? Като демонстрираме предаността си към Бог чрез нашите всекидневни праведни действия, Той може да знае каква е нашата позиция. За всеки от нас този живот е време на пресяване и пречистване. Ние всички се сблъскваме с изпитания. Отделните членове в ранните дни на Църквата били изпитвани и пречиствани, когато трябвало да решат дали имат вярата да сложат, подобно на брат Джайлз, своите принадлежности в каруца или ръчна количка на пионери и да пътуват през равнините на Америка. Някои нямали тази вяра. Онези, които имали вяра, пътували „във всяка стъпка с вяра”. В наши дни ние живеем във все по-трудно време на пречистване и изпитване. Изпитанията са по-изтънчени, защото разделителните линии между доброто и злото се размиват. Твърде малко неща изглеждат свещени в коя да е от нашите обществени медии. В тази обстановка ние ще трябва да се погрижим за позициите, които заемаме през цялото време по отношение на предаността ни на вечните истини и завети.
Научаваме много за това, как да се отнасяме към страданието от „един човек на име Иов (в земята Уз). Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и отдалечаваше се от злото”11. Сатана получил позволение от Господ да изкуши и да изпита Иов. Иов бил богат и имал седем сина и три дъщери, но цялото му имущество и всичките му деца били унищожени. Как се отразило това на Иов? Като говорел за Господа, той казал: „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам”12 и „Даже това ще ми бъде спасение”13. Иов засвидетелствал: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога”14. Иов напълно уповавал в Господа, че Той ще поеме всички останали грижи.
Начинът да намерим радост в този живот е твърдо да решим да устоим на всичко заради Бог и заради Неговото дело. Като правим това, ще получим безкрайната и безценна радост да сме заедно със Спасителя във вечността. Както пеем в един от нашите известни химни,
В Исус мир потърси ли твойта душа,
Аз няма да те изоставя в беда.
От ада зловещ ти не бой се дори,
Не ще те забравя, спасен ще си ти!15
Президент Хауърд У. Хънтър веднъж казва: „Бог знае онова, което ние не знаем и вижда онова, което ние не виждаме”16. Никой от нас не познава мъдростта на Господ. Ние не знаем предварително как точно ще ни изведе Той от мястото, където сме, до мястото, където е необходимо да бъдем, но Той ни предоставя контурите в нашите патриархални благословии. Сблъскваме се с много неравности, завои и разклонения по пътя на живота, който води към вечността. Получаваме толкова много поуки и поправление, докато пътуваме по този път. Господ е казал: „Този, който не понесе наказанието, не е достоен за царството Ми”17. „Защото Господ наказва този, когото люби”18.
Докато живеем на земята, ние трябва да ходим с вяра, без ни най-малко да се съмняваме. Когато пътешествието стане като че ли непоносимо, можем да намерим утеха в думите на Господ: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти: ето, Аз ще те изцеля”19. Част от изцелението може да стане в един друг свят. Може никога да не узнаем защо се случват някои неща в този живот. Причината за някои от страданията ни може да е известна само на Господ.
Президент Бригъм Йънг е дал дълбокото прозрение, че поне част от страданията ни имат цел, като казва:
„Всички разумни същества, които се увенчават с корони от слава, безсмъртие и вечен живот, трябва да преминат през всяко мъчително изпитание, през което разумните същества е определено да преминат, за да се сдобият със своята слава и възвисяване. Всяко бедствие, което може да се стовари върху смъртните същества, ще бъде допуснато да се стовари върху малцината, за да ги подготви да се радват на присъствието на Господ… Всяко изпитание и опит, през които сте преминали, са необходими за вашето спасение”20.
Имаме много причини да се надяваме. Радостта може да бъде наша, ако сме готови да жертваме всичко за Господа. Тогава ще можем да очакваме безкрайно безценната възможност да преодолеем всички предизвикателства на този живот. Тогава ще бъдем завинаги със Спасителя и, както казва още президент Бригъм Йънг, „ще очакваме да се радваме на славата, превъзходството и възвисяването, които Бог е приготвил за верните”21. Бог е жив, Исус е Христос, президент Гордън Б. Хинкли е нашия пророк и това е време за всички нас да се подготвим да се срещнем с Бога. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.