Ключът на познанието за Бога
Ключът на познанието за Бога, отслужван от онези, които спазват клетвата и завета на Мелхиседековото свещеничество, ще ни даде способността да се изявим като Божии синове.
Братя от Божието свещеничество, отново седя, докато ви отправям моето послание тази вечер. Както знаете, преживявам временно заболяване на гърба. Онези от вас, които са имали проблеми с гърба, ще разберат. А онези от вас, които не сте имали такъв проблем – просто изчакайте малко! Всяко друго обяснение от какво боледувам не е вярно!
Смирено говоря пред вас тази вечер с молитва в сърцето ми, за да можете да ме разберете чрез силата на Светия Дух. Трудно е да си представим нещо, което да е по-важно да научим като носители на свещеничеството от ключа на познанието за Бог. Тази вечер бих искал да говоря за този ключ.
По-висшето свещеничество отслужва Евангелието и държи „ключа на тайнствата на Царството, тъкмо ключа на познанието за Бога”1. Какво представлява ключът на познанието за Бога и може ли да го получи някой? Без свещеничеството не може да има пълнота на познанието за Бога. Пророкът Джозеф Смит казва, че „Мелхиседековото свещеничество… е канала, през който цялото знание, учение, плана за спасение и всеки важен въпрос се разкриват от небесата”2. Президент Джозеф Ф. Смит заявява: „Онзи, който истински може да заяви, че Джозеф Смит е бил пророк на Бога и че Исус е Спасителя, притежава неоценима скъпоценност. Когато знаем това, ние познаваме Бог и имаме ключ към цялото познание”3.
Татко Авраам признал ценността на този велик ключ, когато разказвал за онова, което бил преживял: „Потърсих благословиите на бащите и правото, в което трябваше да бъда поставен, за да ги отслужвам; и тъй като самият аз бях последовател на праведността, желаейки също да бъда един, който притежава голямо познание, и да бъда по-голям последовател на праведността, и да притежавам по-голямо познание… и желаейки да получа указания и да спазвам заповедите Божии, аз станах законен наследник, един Висш Свещеник, притежаващ правото, принадлежащо на патриарсите”4.
Всеки, който е праведен и желае да притежава по-голямо познание и да стане „по-голям последовател на праведността” може, въз основа на властта на свещеничеството, да получи по-голямо познание за Бога. Господ ни казва за един ясен начин да го направим, така както е даден в Учение и Завети: „Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен”5.
Някой би могъл да запита: „Как се става по-голям последовател на праведността?” Праведен човек е онзи, който сключва и спазва евангелски завети. Това са святи споразумения6 – обикновено между хората и Господ. Понякога те включват други хора, като например брачните партньори. Те съдържат найсвещени обещания и ангажименти, като кръщение, даване на свещеничеството, храмови благословии, брак и родителство. Много от благословиите на татко Авраам идват, когато Светият Дух се излива върху всички хора7. Всеки достоен мъж или жена, които получават Светия Дух, могат действително да станат „ново създание”8.
За да се сдобие с пълния дял от тези превъзходни благословии и да дойде до пълно познание за Бога, даден мъж трябва да влезе в и да спазва клетвата и завета на свещеничеството9. Президент Марион Г. Ромни с дълбоко прозрение посочва:
„Единственият начин даден човек да постигне максимален напредък към вечния живот, заради който е предназначена смъртността, е да получи и да възвеличава Мелхиседековото свещеничество… От върховна важност е ясно да помним онова, което изисква от нас възвеличаването на нашите призования в свещеничеството… то изисква поне следните три неща:
1. Да придобиваме знание за Евангелието.
2. В нашия личен живот да се подчиняваме на стандартите на Евангелието.
3. Да служим предано.”10
Всеки носител на свещеничеството трябва да сключи два завета. Първият е да бъде верен дотолкова, че да получи Аароновото и Мелхиседековото свещеничества11. Аароновото свещеничество обучава и подготвя притежателя на свещеничеството за по-големите задължения на Мелхиседековото свещеничество и го подготвя да получи благословиите на клетвата и завета на свещеничеството. Притежаването както на Аароновото, така и на Мелхиседековото свещеничество е от съществена важност за получаването на пълните благословии, които има Господ за Своите верни синове. Вторият завет като Негов представител в тази свята власт е да е верен във възвеличаването на призованието си с пълна вяра в Бога12.
Като част от клетвата и завета на свещеничеството Господ дава няколко обещания на Своите верни синове „които Той не може да наруши”13. Първо, притежателите на свещеничеството биват „осветени от Духа за обновяване на своите тела”14. Мисля, че президент Хинкли е голям пример за това. Той е бил обновен като тяло, ум и дух по един най-забележителен начин. Второ, те „стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово”15. Трето, те стават „Божиите избрани”16. Като Негови представители те придвижват в наши дни това свято дело напред по земята. Четвърто, „всички онези, които получават това свещеничество, приемат (Господа)”17. Пето, онези, които приемат Господните слуги, приемат Него18. Шесто, онези, които приемат Спасителя, приемат Бог Отец19. Седмо, те също получават царството на Отца20. Осмо, на тях ще бъде дадено също всичко онова, което притежава Отец21. Онези, които получат всичко, което има Отец, не могат да получат нищо повече.
На вас, млади мъже от Аароновото свещеничество, са дадени голяма власт и отговорности. Под ръководството на епископа Аароновото свещеничество функционира най-малко в два обреда, които са тясно свързани с Единението. Единият е причастието, което е възпоменание за пролятата кръв на Спасителя за греховете ни и за Неговото тяло, което Той даде като откуп за нас22. Вторият е кръщението. Свещениците имат властта да извършват кръщения за опрощаване на греховете. Аароновото свещеничество е една много реална сила. Един млад мъж пише следното за своя опит в упражняването на тази сила:
„Имаше време, когато посещавах район, в който почти нямаше носители на Мелхиседековото свещеничество. Но той по никакъв начин не беше с притъпена духовност. Точно обратното, мнозина от членовете му ставаха свидетели на най-голямото проявление на свещеническа сила, каквото някога бяха познавали.
Силата беше съсредоточена в свещениците. За първи път в живота си те биваха призовани да изпълняват всички задължения на свещениците и да служат на нуждите на другите членове от техния район. Те бяха сериозно призовани да бъдат домашни учители – не само прозяваща се добавка към старейшината, който прави посещение, но да благославят своите братя и сестри.
Преди да дойде това време, аз съм бил с четирима от тези свещеници в различна ситуация… Те прогонваха всеки учител на Семинар след два или три месеца. Разпространяваха бъркотия из цялата околност, когато бяха на скаутски пътувания. Но когато имаше нужда от тях – когато им се поверяваше жизнено важна мисия, те бяха от онези, които блестяха най-ярко в свещеническото служене.
Тайната беше, че епископът призоваваше членовете на своето Аароново свещеничество да се издигнат до ръста на мъже, на които могат да се явяват ангели; и те се издигнаха до този ръст, като облекчаваха нуждите на хората, които бяха нуждаещи се, и укрепваха онези, които се нуждаеха от укрепване. Израстваха не само другите членове на района, но и самите членове на кворума. Голямо единство се разпростря в целия район и всеки член започна да разбира какво значи дадени хора да са с един ум и едно сърце. Нямаше нищо необяснимо във всичко това – това просто беше правилното упражняване на Аароновото свещеничество”23.
Президент Гордън Б. Хинкли каза неотдавна на Аароновото свещеничество, че онези от вас, които живеете достоен живот, можете да бъдете благословени от „закрилата на служещи ангели” и че вие „имате нещо величествено, за което да станете достойни”24.
Какво означава да си потомък на Авраам? От гледна точка на Писанията, думата потомък означава нещо повече от буквален потомък. Господ сключил завет с Авраам, великият патриарх, че всички народи ще бъдат благословени чрез него25. Всеки мъж или жена може да претендира за благословиите на Авраам. Те стават негово потомство и наследници на обещаните благословии, като приемат Евангелието, кръстят се, сключат храмов брак, останат верни в спазването на своите завети и помагат в занасянето на Евангелието до всички народи на земята.
За да получи сила „(да занесе) на всички народи това служение и Свещеничество”26, човек трябва да получи Мелхиседековото свещеничество с неговите благословии. Тогава чрез вярност той става наследник на пълнотата на вечния живот. Защото както казва Павел: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание”27.
Като потомство на Авраам ние имаме някои задължения. На нас ни е заповядано да дойдем в Христа, като вършим „Авраамовите дела”28. Тези дела включват: подчинение на Бог, получаване и спазване на храмовите обреди и завети, проповядване на Евангелието, изграждане на семейна единица и учене на нашите деца, и това да сме верни до края.
Интересно е, че Господ изпол-зва думата „потомство” в Своето обещание към Авраам. Това има по-пълно значение от обещанието за бъдещи наследници, защото означава да се умножат благословиите на Авраамовия завет „на всички народи”29. Господ обещал на Авраам потомци „безбройни като звездите” или „като песъчинките по морския бряг”30.
Праведните потомци на Авраам имат също привилегията да бъдат осиновени във вечното семейство на Исус Христос. Това включва правото на получаване на вечни завети в храма, чрез които, ако те са достойни, ще бъдат организирани и възвисени във вечното семейство на Христос31. Това включва също „благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен”32.
Патриархалният ред преминава от Авраам през Исаак до Яков. Чрез линията на свещеничеството той продължава в наши дни и в нашето време. През вековете бащите давали благословии и обещания на своите верни синове. Съвременен пример вземаме от живота на старейшина Джон Б. Диксън от Седемдесетте. Той си спомня:
„Когато дойде времето да отида на мисия, бях много развълнуван, че ще служа на Господа. Но точно преди да замина открих, че имам рак на костите. Шансът да живея достатъчно дълго, за да отслужа мисия, не беше твърде голям. Имах вярата, че Господ ще осигури начин, ако желае да замина. Моят баща ми даде благословия, в която ми беше казано, че ще служа на мисия в Мексико, ще служа в Църквата през целия си живот и ще имам семейство. Дясната ми ръка трябваше да бъде ампутирана до лакътя, но животът ми беше опазен и всички обещания, които ми бяха дадени, се изпълниха.
Някои може да помислят, че загубата на ръка би била ужасно бреме, но това беше една от най-големите благословии в живота ми. Научих, че е много важно човек да има предизвикателства, с които да се сблъсква.”
Старейшина Диксън винаги използвал дясната си ръка и сега трябвало да се научи да прави всичко с лявата. Една от трудностите била да се научи да си завързва вратовръзките. Той казва: „Една неделна сутрин, когато бях в моята спалня с вратовръзката ми в ръка, си помислих: „Как ще завържа това нещо?” Помислих си дали да не си купя вратовръзка на ластик. Мислех да помоля мама да ми помогне. Но не можех да я взема със себе си на моята мисия просто за да ми завързва вратовръзките. Затова реших, че трябва да се науча как да го правя сам. Най-накрая намерих начин, като използвах зъбите си. Все още го правя по този начин – даже след като съм я завързвал хиляди пъти”33.
Не знаем в подробности всичко, което ще се изисква от човешкия род, от Божиите светии в несигурните предстоящи дни. Ще бъде все по-трудно да се живее праведно всеки ден. В допълнение към това на притежателите на свещеничеството може да се налага да се справят с някои допълнителни предизвикателства при защитата и подсигуряването на своите семейства. Както един световен лидер посочи неотдавна, ще има „общи за всеки един от нас опасности. Днешните смъртоносни заплахи идват от свирепи сили и от мрежи от екстремисти без държава, които се отнасят единствено с презрение към светостта на човешкия живот и към принципите, които са скъпи за цивилизованите нации”34.
Ние всички можем да очакваме, че ще се сблъскваме с изпитания. Но велики вечни обещания са отправени към онези, които устояват в праведност. Господ е дал дума, че „всеки човек, който… не пропусне да остане верен във всичко, не ще бъде помрачен в ума си, нито ще се уморява в тяло, крайник или става; … И той не ще огладнява, нито ще ожаднява”35. Аз съм оптимист по отношение на онова, което бъдещето крие за Църквата на Господ и за нейните членове, но ние ще трябва да устояваме в праведност и всеки от нас да бъде „верен във всичко”36. Ключът на познанието за Бога, отслужван от онези, които спазват клетвата и завета на Мелхиседековото свещеничество, ще ни даде способността да се изявим като Божии синове. Смирено се моля да направим това, в името на Исус Христос, амин.