Да намерим вяра в Господ Исус Христос
Само вяра в Господ Исус Христос и Неговото Единение може да ни донесе мир, надежда и разбиране.
Да вярваме в Спасителя и Неговата мисия е тъй съществено, че това е първият принцип на Евангелието: „Вяра в Господ Исус Христос”1. Що е вяра? В посланието си към евреите в Новия завет апостол Павел учи, че вяра e „твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат”2. И как добиваме вяра? Как получаваме доказателство за нашия Спасител, Когото никога не сме виждали? Писанията ни учат:
„На някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света.
На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължават да са верни”3.
От началото на времето пророците са знаели, че Исус Христос е Синът Божий, за Неговата мисия в земния живот и за Единението Му за целия човешки род. Светите летописи съдържат пророчества от хиляди години, не само за първото пришествие на нашия Спасител, но и за Второто пришествие – един славен ден, който ще настъпи абсолютно сигурно.
Ако бяхме живели в дните на онези пророци от древността, щяхме ли да повярваме на думите им? Щяхме ли да вярваме в идването на нашия Спасител?
В древна Америка Самуил Ламанитът пророкувал, че в нощта на рождеството на Спасителя „ще има големи светлини в небесата, дотолкова, че… на човек ще му се струва като че ли е ден”4.
Мнозина вярвали на Самуил и отишли да намерят Нефи, признали греховете си, покаяли се и били кръстени. „И ангели се явиха на (човеците), и им изявиха благовестие на голяма радост”5.
Но в по-голямата си част нефитите „започнаха да вкоравяват сърцата си”6 и станали слепи за „знаменията и изумленията” на времената. Тези знамения били дадени тъй, че „за да знае (народът), че Христос трябва да дойде скоро”7. Но вместо да ги вземат под внимание, нефитите „започнаха да се осланят на… собствената си мъдрост, казвайки: От толкова много неща (вярващите), може и да са познали вярно за някои, … (но)… Не е разумно такова същество като Христос да дойде”8.
В онези дни, както и днес, някои любители на отричането на всичко, наричани антихристи, убеждавали другите, че нямало нужда от Спасител и Единението Му. Когато пророчеството на Самуил накрая се изпълнило и имало „един ден, и една нощ, и един ден, които ще са като един ден”9, каква радост трябва да е изпълнила сърцата на онези, които повярвали на пророците! „И всичко беше станало, да, всички неща, и най-дребните, според словата на пророците. И стана така, че, че също се появи и една нова звезда според словото”10.
Онези, които вярвали в словата на пророците, приели Спасителя чрез Неговия живот и служене и били благословени да Го следват. Но понякога вярата и на най-преданите последователи бива изпитвана. След разпятието Тома чул Неговите братя да свидетелстват, че Спасителят възкръснал от гроба. Но вместо да повярва на думите им, Тома заявил, „Ако не видя…, няма да повярвам”11. По-късно този обичан апостол получил възможността да докосне белезите от гвоздеите по ръцете на Спасителя и признал, „Господ мой и Бог мой”12. Тогава Спасителят с обич го поучил, както учил всички нас, какво значи да имаме вяра: „Понеже Ме видя, ти повярва; блажени ония, които без да видят, са повярвали”13.
Вярващите на американския континент се изправили пред подобни изпитания на вярата. Както предсказал Самуил, имало големи „гръмотевици и светкавици”14, и мрак покрил „лицето на земята в продължение на три дни”15. Но онези, които „приемаха пророците и не ги замеряха с камъни”16, не бягали в ужас. Те разпознали, че това било „за този (Исус Христос), относно смъртта на Когото е било дадено знамение”17 и се събрали в храма, удивлявайки се заедно. И там Той се явил пред тях, казвайки:
„Ето, Аз съм Исус Христос, за Когото пророците свидетелстваха, че ще дойде на света.
…и Аз пих от тази горчива чаша, която Отец ми даде, и прославих Отца, вземайки върху Си греховете на света…
И стана така, че когато Исус изговори тези слова, цялото множество падна на земята; защото те си спомниха, че им беше пророкувано, че Христос ще им се покаже след възнесението Си на небето”18.
Братя и сестри, пророчествата за първото пришествие на Христос са изпълнени, „и най-дребните”. В резултат мнозина по цял свят вярват, че Спасителят е дошъл и е живял в средата на времената. Но все още има много пророчества, които да се изпълнят! На тази и други конференции ние чуваме предсказания на живи пророци и свидетелстваме за Второто пришествие на Христос. Те също свидетелстват за знаменията и изумленията около нас, казващи ни, че Христос със сигурност ще дойде пак. Избираме ли да повярваме на думите им? Или, въпреки техните свидетелства и предупреждения, чакаме доказателство – дали „ходим в мрак посред бял ден”19, отказвайки да видим светлината на днешното пророчество и отричайки, че Светлината на света ще се върне да управлява и царува сред нас?
През целия ми живот съм познавал много добри и щедри хора, които се придържат към християнските ценности. Обаче на някои им липсва вяра, че Той е жив, че Той е Спасителят на света и че Неговата Църква е била възстановена на земята. Понеже не вярват в словата на пророците, те пропускат радостта от Евангелието и спасителните му обреди в живота си.
Имам един скъп приятел, който не много отдавна в момент на братска топлота попита, „Старейшина Хейлз, искам да вярвам. Винаги съм желал да вярвам, но как да го правя?” Тази сутрин желая да отговоря на този въпрос.
Апостол Павел пише до римляните, „вярването е от слушането, а слушането – от Христовото слово”20. Самият факт, че вие гледате, слушате или четете предаванията на тази конференция значи, че вие чувате Божието слово. Първата стъпка да откриете вярата в Господ Исус Христос е да оставите Неговото слово – изречено от Неговите служители, пророците, да докосне сърцето ви. Но не е достатъчно просто да оставите тези слова да се леят над вас, сякаш те сами биха могли да ви променят. Трябва да свършим нашата част. Или както Спасителят Сам казва, „Който има уши да слуша, нека слуша”21. С други думи, слушането изисква активно усилие. „Вярата, отделена от дела, е мъртва” 22. Това значи да приемаме сериозно това, което се проповядва, да го обмисляме сериозно, да го разучаваме в ума си. Както научил пророк Енос, това значи да оставим свидетелствата на другите за Евангелието „да проникна(т) дълбоко в сърцата (ни)”23. Нека разгледаме някои от съставките на дълбокото изграждащо вяра изживяване на Енос:
Първо, Енос чул евангелските истини от баща си, точно както вие ги чувате в семействата си на тази конференция. Второ, той оставил ученията на баща си за „вечния живот и за радостта на светиите”24 да проникнат дълбоко в сърцето му. Трето, той бил пълен с желание да научи за себе си дали тези учения били верни и къде той самият щял да се изправи пред своя Създател. Ако използваме словата на самия Енос, „душата ми зажадува”25. Имайки този силен духовен апетит, Енос подготвил себе си да получи обещанието на Спасителя: „благословени са всички тези, които гладуват и жадуват за праведност, защото те ще бъдат изпълнени със Светия Дух”26. Четвърто, Енос се подчинявал на Божиите заповеди, което му позволило да е възприемчив към Светия Дух. Пето, Енос отбелязва, „…аз коленичих пред моя Създател и Го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата”27. Не е било лесно. Вярата не идвала бързо. Всъщност Енос определил изживяването си по време на молитвата като „борбата, която имах пред Бога”28. Но вярата дошла. Чрез силата на Светия Дух той получил свидетелство за себе си.
Не можем да намерим вяра, подобна на тази на Енос без наша собствена борба пред Бога в молитва. Свидетелствам, че наградата си струва усилието. Помнете схемата: (1) Чуйте словото Божие, изречено и написано от Неговите служители; (2) допуснете това слово да проникне дълбоко в сърцето ви; (3) жадувайте в душата си за праведност; (4) послушно следвайте евангелските закони; и (5) издигнете гласа си в усърдна молитва и жалба, молейки с вяра да узнаете, че Исус Христос е нашият Спасител. Обещавам ви, че ако вършите тези неща искрено и безспир, словата, които Христос казал на учениците Си, ще се изпълнят във вашия живот: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори”29.
Веднъж намерили изворите на нашата вяра в Исус, Небесният ни Отец позволява нашата вяра да бъде укрепена. Това става по много начини, включително чрез изживяване на несгоди. Една моя позната наскоро ми писа:
„Загубихме едно две и половина годишно внуче от левкемия… Децата ми още не са прибрали детската му кошарка, (скоро) ще станат 7 години (откакто то почина. Да имаш) вяра е трудно. (Аз) загубих приятел, (който бе) на 69 години. (Той) имаше три различни ракови заболявания за 10 години, (които) два пъти бяха в ремисия. (Първият път го откриха в неговите) бъбреци, (после в) мозъка (и) после (в) белите дробове. (Той) не можа да се бори с това повече. (Той) опита всичко според човешките възможности и преди 6 години откри вярата… но не и ден живот в повече, тъй че предполагам, трудно е да вярваш”.
Този призив за вяра към мене получи следния отговор: „Семейната случка за загубата на внука ви от левкемия бе покъртителна. За щастие ти и децата ти ще намерите покой, ако търсите отговори за целта на живота. Нашата вяра се придобива чрез молитва с искрено желание да се доближим до Бог и да уповаваме на Него да носи бремето ни и да ни даде отговори за необяснимите загадки за целта на живота: Откъде сме дошли? Защо сме тук на земята в смъртността? И къде отиваме след своето смъртно пребиваване на земята? Всичко е наред с малкия, защото е починал преди възрастта на отговорност, осем години, и той е в Божието присъствие. Търси вяра и нека Божиите благословии бъдат с тебе”.
Не е ли интересно, че онзи, който страда, често добива вяра чрез страдание и приема Господната воля, „нека бъде Твоята воля”30, докато членовете на семейството или онези, които се грижат, може да имат трудни моменти в приемане на трагичния резултат и в укрепване на вярата си от изживяването. Не можем да мерим вярата с „ден в повече”.
Когато дойдат предизвикателствата на земния живот, а те идват за всички ни, може да ни се струва трудно да имаме вяра и да вярваме. В такива моменти само вяра в Господ Исус Христос и Неговото Единение може да ни донесе мир, надежда и разбиране. Само вяра, че Той е страдал заради нас ще ни даде силата да устоим докрай. Когато добием такава вяра, ние изживяваме една могъща промяна в сърцето и, подобно на Енос, ставаме по-силни и почваме да чувстваме желание за благополучието на нашите братя и сестри. Молим се за тях те също да бъдат вдигнати и укрепени чрез вяра в Единението на нашия Спасител Исус Христос.
Нека обмислим някои от следните пророчески свидетелства за въздействията на Единението в нашия живот. Докато го правим, приканвам ви да проникнете дълбоко в сърцето си и да задоволите какъвто и глад да имате в душата.
„И в него ден Светият Дух, Който дава свидетелство за Отца и за Сина, слезе върху Адам, казвайки: Аз съм Единородният на Отца от началото… и щом си паднал, да може да бъдеш изкупен”31.
И „Господ му се показа (на брата на Яред) и рече: Ето, Аз съм Този, Който е подготвен от основаването на света да изкупи своя народ… В Мен цялото човечество ще има живот, и то завинаги, тъкмо онези, които повярват в Моето име”32.
Авинадий свидетелства: „Бих желал да разберете, че самият Бог ще слезе сред чедата човешки и ще изкупи Своя народ… Да, тъкмо тъй Той ще бъде воден, разпнат и убит… ; давайки (Му) сила да направи ходатайство за чедата човешки… , изкупил ги, и задоволил изискванията на правосъдието”33.
И накрая Джозеф Смит. Като 14-годишно момче той проявил непоклатима вяра и следвал напътствието на пророка Яков „да иска от Бога”34. Заради пророческото му призование Бог Отец и Неговият Син, Исус Христос, му се явили и му дали напътствия. Колко славно било това Първо видение на първия пророк на тази диспенсация! Шестнадесет години по-късно в храма Къртлънд той бил посетен отново от Спасителя и свидетелствал: „Ние видяхме Господа… и гласът Му беше като звука на връхлитащи големи води, тъкмо гласът на Иехова, казвайки: Аз съм първия и последния; Аз съм този, който живее, Аз съм този, който беше убит; Аз съм вашият Ходатай пред Отца”35.
Към моята скъпа приятелка и всички онези, чиито души гладуват за вяра, каня ви „да потърсите този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали”36. Нека тяхното свидетелство, че Спасителят е дал живота Си за вас, проникне дълбоко в сърцето ви. Търсете свидетелство за истината чрез Светия Дух в молитва и тогава вижте вярата ви да укрепва, докато с радост посрещате предизвикателствата на този смъртен живот и се готвите за живот вечен.
Исус Христос е идвал. Той е наистина жив. И ще дойде отново. Знам това и ви давам своето специално свидетелство, в святото име на Исус Христос, амин.