Какво е кворум?
Една от най-великите благословии, каквато може да получи някой от това, че е носител на свещеничеството… е да принадлежиш на свещенически кворум.
„Бидейки вдъхновен от Светия Дух да положиш основата й и я изградиш за най-святата вяра; която църква беше организирана и установена в годината на вашия Господ хиляда осемстотин и тридесета, в четвъртия месец и на шестия ден от месеца, който е наречен април” (вж. У. и З. 21:2-3).
В същия този ден Джозеф Смит, Оливър Каудъри и членове на семейство Смит и на семейство Уитмър се срещат в дома на Питър Уитмър старши във Файет, околия Сенека, щата Ню Йорк. След подходящи песни и молитви откровенията относно организирането на Църквата били прочетени пред събралите се хора. Тези откровения установявали реда на свещеничеството и задълженията на служителите в Църквата. Организация на Църквата днес е построена въз основа на този образец.
„В съответствие с получената по-рано заповед, Пророкът Джозеф се обърнал към присъстващите братя, за да узнае дали ще приемат него и Оливър Каудъри като техни учители в нещата, касаещи царството Божие и дали желаят да се пристъпи към организиране на Църквата в съответствие със заповедта на Господ. Те дали съгласието си за това с единодушно гласуване” (B. H. Roberts, A Comprehensive History of the Church, том 1., стp. 196).
И по такъв начин имаме образеца, установен в самото начало. „И всички неща трябва да бъдат вършени чрез общо съгласие в Църквата, с много молитва и вяра, защото всички неща вие ще получавате чрез вяра” (вж. У. и З. 26:2).
Установявам, че през цялото ми същество преминава специално чувство, когато виждам вдигнатите под прав ъгъл ръце в подкрепа на ръководството на тази Църква. Днес двама нови члена на Кворума на дванадесетте апостоли получиха вот на подкрепа от членовете на Църквата тук, в Центъра за конференции, и чрез телевизията, чрез Интернет и сателит, в почти всички краища на земята.
Старейшина Ухтдорф и старейшина Беднар, вие бяхте подкрепени, за да попълните освободените места, създадени поради смъртта на старейшина Дейвид Б. Хейт и старейшина Нийл А. Максуел. Като член на Кворума на дванадесетте апостоли, аз ви приветствам с отворени обятия сега, когато ставате част от това специално призование, което имаме. Разбира се, днес ни липсва общуването със старейшина Хейт и старейшина Максуел. Старейшина Хейт седеше до мен по време на тези конференции през последните 28 години. Старейшина Максуел седеше до него в продължение на много години. Колко много ми се иска да имах ентусиазирания дух на старейшина Хейт или силата на словото на старейшина Максуел, за да изразя чувствата си за това дълго общуване, което съм имал, с тези двама велики Братя. Те прибавиха толкова много към моя живот. Колко много ми липсва трайното общуване с тях!
Имаме богата традиция в работата на Дванадесетте, когато сме пътували по целия свят, провъзгласявайки Евангелието на Исус Христос. Например, било неделя, 4 юни 1837 г., когато Пророкът Джозеф Смит се обърнал към Хибър С. Кимбъл в храма в Къртлънд и му прошепнал като казал: „Брат Хибър, Духът Господен ми нашепна: „Нека служителят Ми Хибър отиде в Англия и провъзгласява Моето Евангелие и отвори вратата на спасението за тази нация” (цитирано в Orson F. Whitney, Life of Heber C. Kimball, 1945 г., стр. 104).
Историята как Хибър С. Кимбъл и Бригъм Йънг напуснали домовете си, за да заминат за Англия, със сигурност показва жертвата, която те били готови да направят за призованията, които били получили. В тази история се чете:
„14 септември (1839 г.), президент Бригъм Йънг напусна дома си в Монтроуз, за да замине на мисия в Англия. Той беше толкова болен, че без чужда помощ не можеше да отиде до (реката) Мисисипи – разстояние от само 150 метра. След като беше пресякъл реката, Израел Барлоу го качи на своя кон зад себе си и го докара до моята къща, където той продължи да боледува до 18 септември. Той напусна жена си, която беше болна и имаше бебе само на три седмици, а всичките му други деца бяха болни и не можеха да се грижат едно за друго. Дори една душа сред тях не можеше да отиде до кладенеца за ведро вода и имаха само по един чифт дрехи на гърба си, защото нападналата ги тълпа в Мисури им беше взела почти всичко, което имаха. На 17 септември сестра Мери Ан Йънг намери момче, което да я закара с каруцата си до дома ми, за да може да се грижи и да утешава брат Бригъм” (цитирано в Life of Heber C. Kimball, стр. 265).
Членовете на семейството на Хибър С. Кимбъл също били болни. Чарлз Хъбърд изпратил сина си с чифт коне, за да помогне на двамата при пътуването им. Старейшина Кимбъл е записал: „Изглеждаше ми сякаш самите ми вътрешности ще се стопят в мен при напускането на семейството ми в такова състояние, защото те бяха почти в прегръдката на смъртта. Струваше ми се като че ли няма да мога да го понеса. Помолих онзи, който караше конския впряг, да спре и казах на брат Бригъм: „Доста мъчително е, нали; нека се изправим и да им отправим весел поздрав”. Ние се изправихме и, като размахахме шапките си три пъти над главите си, извикахме силно: „Ура, ура за Израел”. Сестра Йънг и сестра Кимбъл се появиха на вратата и махнаха с ръце за сбогом, което доста утеши брат Бригъм и брат Хибър и те продължиха „без кесия или торба” към Англия”. (Вж. Life of Heber C. Kimball, стр. 265-66.)
Библейският речник заявява, че апостол означава… „един, който е бил изпратен”. …Призованието на апостола е да бъде специален свидетел на името на Исус Христос по целия свят, особено за Неговата божественост и за телесното Му възкресение от мъртвите… Дванадесет мъже с това високо призование съставляват административен съвет в работата по служението… Днес дванадесет мъже със същото божествено призование и ръкополагане съставляват Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” („Apostle”, стp. 612).
Апостолът днес продължава да е човек, „който е изпратен”. Условията, в които живеем, са различни от условията по времето на ранните Братя, когато те се отправяли на пътувания, за да изпълнят възложените ни задължения. Начинът, по който ние пътуваме до всички краища на света, е твърде различен от начина, по който го правили ранните братя. Възложеното ни назначение обаче остава същото като онова, което дал Спасителят, когато наредил на дванадесетте призовани от Него: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28:19-20).
На вас, двамата нови Братя, мога да обещая, че ще има ново разбиране за това, какво означава да принадлежиш на кворум. Искам чувството и уважението, което имаме към нашия Съвет, да може да се пренесе до всеки кворум в Църквата. Вие, които сте от кворумите на дяконите, учителите, свещениците, старейшините и висшите свещеници, бихте ли се вслушали за момент в онова, което вярвам, че е една от най-великите благословии, каквато може да получи някой от това, че е носител на свещеничеството? Тази специална благословия е да принадлежиш на свещенически кворум.
Президент Стивън Л. Ричардс преди много години ни даде някои прекрасни съвети относно управлението на Църквата. Неговото заявление е следното:
„Геният на управлението на нашата Църква е управлението чрез съвети… Виждам мъдростта, мъдростта на Бог, в създаването на съветите – за да ръководи Своето царство. В духа, под който се трудим, могат да се обединят мъже, които като че ли имат различни възгледи и съвсем различен произход, и под въздействието на този дух, като се съветват заедно, те могат да достигнат до съгласие… Никак не се колебая да ви уверя, че ако обсъждате нещата в съвети, както се очаква от вас да го правите, Бог ще ви даде решенията на проблемите, които се изпречват пред вас” (из Conference Report, октомври 1953 г., стр. 86).
А какви са големите ползи, които ще имате като принадлежите на кворум? Отново от Стивън Л. Ричардс. Той казва: „Кворумът е три неща: първо, клас; второ, братство; и трето – група хора, които служат” (из Conference Report, октомври 1938 г., стр. 118).
Виждам този гений така явно изявен във функциите на Кворума на дванадесетте апостоли. Ние сме клас, когато изучаваме заедно ученията на Царството. Можете ли да си представите какво специално преживяване би било да присъствате на събранието на кворум и да бъдете учени на евангелските ученията от старейшините Езра Тафт Бенсън, Марк Е. Питърсън, ЛьоГранд Ричардс, Хауърд У. Хънтър, Брус Р. МакКонки, Дейвид Б. Хейт или Нийл А. Максуел? Ще забележите, че използвах само онези, които са завършили земното си служение, за да не правя избор измежду сегашните наши апостоли. Същата тази благословия може да бъде и ваша във всеки от вашите кворуми. Словата на апостолите, и минали, и сегашни, живеят в Писанията, в обръщенията на конференциите, в списанията на Църквата, в събранията за отправяне на духовни послания и т.н. Те са на разположение, за да доведат силата на учението на Царството в класа на вашия кворум. Направете от кворума си клас, за да увеличите знанието си за Евангелието на нашия Господ и Спасител.
В нашия Кворум ние имаме специални братски отношения. Ние сме там, за да се насърчаваме, да се вдъхновяваме и да се благославяме взаимно с духа на нашето призование. Когато един носи твърде тежък товар, има 11 други, които силно желаят да помогнат да бъде вдигнат и споделен този товар. От време на време се радваме заедно, когато чувстваме, че сме постигнали успех. Плачем заедно в моменти на скръб. Никога не изпитваме чувството, че сами ще трябва да се справим с даден проблем. Винаги са налице съветите, подкрепата, помощта и насърчението от членовете на нашия Кворум.
От книгата Priesthood and Church Government („Свещеничеството и управлението на Църквата”) имаме следното твърдение относно братството, което трябва да съществува във всеки свещенически кворум: „Свещеничеството е велико братство, което се поддържа в единство от вечните и неотменими закони, които съставляват скелета на Евангелието. Чувството за братство трябва да изпълва кворума. Първата грижа на всеки кворум трябва да е да помага на всички членове, които може да са материално, умствено или духовно нуждаещи се. Духът на братството трябва да бъде направляващата сила във всички планове и действия на кворума. Ако този дух се култивира мъдро и постоянно, никоя друга организация няма да стане по-привлекателна за онзи мъж, който има свещеничеството” (Rudger Clawson, предговор към A Guide for Quorums of the Melchizedek Priesthood, 1930 г., стр. 3; цитирано в John A. Widtsoe, избp., Priesthood and Church Government, 1939 г., стр. 135). Искаме да насърчим всеки свещенически кворум в Църквата да култивира такова братство.
И накрая, единствената цел на нашия Кворум е да служи. Може би дълбоките ни чувства спрямо тази отговорност могат да бъдат характеризирани в едно послание с дата 26 октомври 1886 г. от Уилфорд Уудръф, който по онова време служел като президент на Съвета на дванадесетте апостоли: „Ще кажа на апостолите, че нашата отговорност е твърде голяма… Какви хора трябва да бъдем ние? Целият свят зрее в нечестие и Божият Сион трябва да бъде подготвен за идването на младоженеца. Трябва да смирим себе си пред Господа и да сме в положение да бъдем изпълнени с духа на нашето призование, със Светия Дух и с откровенията на Исус Христос, за да можем да познаваме ума и волята на Бог за нас и да бъдем подготвени да увеличаваме нашето призование, да осъществяваме праведност и да сме доблестни в свидетелство за Исус Христос до края… Никога не е имало време, когато делото на Господ е изисквало по-вярно свидетелство и труд от апостолите и старейшините от днес” („An Epistle,” Deseret News, 24 ноември 1886 г., стр. 712). Направете от всеки един от вашите кворуми организация, която служи за благото на всички ваши членове на кворума.
И сега, това слово на предупреждение от Писанията:
„Затова, нека сега всеки човек да научи задължението си и да действа в службата, на която е назначен, с цялото си усърдие.
Този, който е ленив, няма да бъде сметнат за достоен да остане; и този, който не изучава задълженията си и не показва, че е одобрен, няма да бъде сметнат за достоен да остане” (вж. У. и З. 107:99-100).
И така, казвам на вас, двама Братя, които се присъединихте към нашия Кворум, и на всички вас, братя, които принадлежите на Божието свещеничество, нека Бог благослови всеки един от нас в призованията ни да служим. Нека нашата вяра укрепва, докато служим в праведност, вярно спазвайки заповедите. Нека свидетелствата ви стават все по-силни, като търсим да открием извора на вечната истина. Нека братството, което съществува в нашия кворум, да бъде за утеха и за сила и за сигурност, докато напредваме през тази земна фаза от нашето съществуване. Нека радостта от евангелското служене винаги да пребъдва в сърцата ни, докато продължаваме да изпълняваме нашите задължения и отговорности като служители на нашия Отец в Небесното царство. Това е смирената ми молитва в името на Исус Христос, амин.