Пророци, гледачи и откровители
Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте са назначени от Бог и подкрепяни… като пророци, гледачи и откровители.
От името на моите братя от Кворума на дванадесетте апостоли позволете да съм първият, който да приветства старейшини Дитер Ухтдорф и Дейвид Беднар на новите им призования и съвместната приятна работа, която им предстои. Когато били призовани първите Дванадесет в тази диспенсация, било им казано, че тяхното назначение е „планирано да създаде за вас привързаност един към друг, по-силна от смъртта”1. Ние вече имаме такава привързаност към вас, братя, към вашите съпруги и семейства. Казваме ви с едно сърце и в един глас, „Добре дошли, скъпи приятели”.
В духа на топлите думи на президент Хинкли позволете ми да изразя същата „привързаност, по-силна от смъртта” и дълбоката лична загуба, усетена от всички нас, от кончината на нашите обични Дейвид Б. Хейт и Нийл А. Максуел. На тези двама братя и съответно на скъпите им Руби и Колийн казваме, че ви обичаме, че уважаваме службата ви и почитаме образцовия живот, който изживяхте. Всеки от нас счита, че да ви е познавал и да е служил редом с вас е най-голямата привилегия. Вие ще бъдете завинаги обичани от нас.
В светлината на такива значителни промени в хода на това дело искам да кажа тази сутрин нещо за апостолството и важността то да бъде увековечено в истинската Църква на Исус Христос. Правейки това, аз говоря не за мъжете, заемали този пост, но за самия пост, едно призование в святото Мелхиседеково свещеничество, което Спасителят Сам е предопределил за грижа и бдене над Неговите люде и като свидетелство за името Му.
За да се организира една Църква, която би продължила под Неговото напътствие дори след като Той не е на земята, Исус „излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли”2.
По-късно Павел ще учи, че Спасителят, знаейки неизбежността на смъртта Си, е сторил това, за да даде на Църквата една „основа на апостолите и пророците”3. Tези братя и другите служители щели да служат под напътствията на възкресения Христос.
Защо? Сред другите причини е „за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости”4.
Така основата на апостолите и пророците на Църквата била да благославя във всички времена, но особено във времена на несгоди или опасност, времена, в които можем да се чувстваме като деца, объркани или заблудени, може би малко уплашени, времена, в които неискрена човешка ръка или коварната сръчност на дявола биха се опитвали да объркват, да заблуждават или мамят. Срещу такива времена, настъпващи днес, Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте са назначени от Бог и подкрепяни от вас като „пророци, гледачи и откровители”, с президента на Църквата, подкрепен като пророка, гледача и откровителя, главния апостол и като такъв единствения човек, упълномощен да ползва всичките откровителски и административни ключове на Църквата. Във времената на Новия завет, във времената на Книгата на Мормон и в днешни времена тези служители съставляват основните камъни на истинската Църква, разположени наоколо и черпещи сила от ключовия камък, „канарата на нашия Изкупител, Който е (Исус) Христос, Синът Божий”5, Който е великият „апостол и първосвещеник, Когото ние изповядваме”, да си послужа с фразата на Павел6. Тази основа в Христа е била и винаги ще бъде защита в дните, „когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят”. В такива дни, в каквито сме сега – и повече или по-малко винаги ще бъдем – бурите на живота „няма(т) сила над вас … поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат”7.
Преди три седмици бях на една колова конференция в прекрасната малка планинска община Прескът, щат Аризона. След възхитителните събития на онзи уикенд, една сестра мълчаливо ми даде бележка, докато заедно с другите се ръкувахме и казвахме довиждане. С известно колебание тази сутрин споделям с вас част от нея. Моля, концентрирайте се над учението, което тази сестра преподава, не над участниците.
„Скъпи старейшина Холанд, благодаря ви за свидетелството, което дадохте на тази конференция за Спасителя и Неговата любов. Преди четирийсет и една години аз горещо се молих на Господ и Му казах, че бих искала да съм живяла на света, когато апостолите ходели по него, когато е имало истинска Църква и гласът на Христос още се е чувал. Година по-късно след тази молитва Небесният Отец изпрати двама мисионери на СПД при мен и аз открих, че всички тези надежди могат да се осъществят. Може би някога, когато сте уморен или имате неприятности, тази бележка ще ви помогне да си спомните защо да чуя гласа ви и да стисна ръката ви бе така важно за мен и за милионите като мен. Ваша сестра с обич и благодарност, Глория Клементс”.
Сестра Клементс, вашата изпълнена с топлота бележка ми припомня за една подобна надежда и почти същите думи, използвани някога в собственото ми семейство. В бурните години на първоначалното заселване на тази нация Роджър Уйлямз, мой непостоянен и решителен 10-ти пра-прадядо, внезапно напуснал – не напълно по своя воля – колонията в Масачузетс Бей и се установил в това, което днес е щат Роуд Айлънд. Нарекъл седалището си Провидънс, като самото име разкрива продължилото целия му живот дирене на божествени намеси и небесни прояви. Но той никога не намерил онова, което чувствал, че е истинската църква на Новия завет от ранните времена. За този разочарован търсач легендарният Кътън Мейдър казва, „Г-н Уйлямз… (накрая) казал (на следовниците си), че тъй като самия той бил заблуден, заблудил и (тях) и бил доволен, че никой на света не може да извършва кръщението (или кое да е от тайнствата на Евангелието), … (тъй че) ги посъветвал да се въздържат от всичко… и да чакат появата на нови апостоли”8. Роджър Уйлямз не доживял да види как се появили тези очаквани от всички апостоли, но се надявам в бъдеще да мога да му кажа лично, че потомците му доживели да ги видят.
Тревогата и чакането относно нуждата от божествено напътствие не били необичайни сред онези религиозни реформатори в Новия свят, които подготвили почвата за Възстановяването на Евангелието. Един от най-прочутите проповедници в Нова Англия, Джонатан Едуардз, казва, „Струва ми се… неприемливо да предположим, … че тук трябва да има Бог, … Който е тъй загрижен (за нас), … и при все това Той никога да не говори, … тъй че да няма и дума (от Него)”9.
По-късно несравнимият Ралф Уолдо Емерсън разтърсил самите устои на църковната ортодоксия в Нова Англия, когато казва пред Богословския факултет в Харвард: „Мой дълг е да ви кажа, че потребността (от) ново откровение никога не е била по-голяма от сега.” „Учението за вдъхновението е загубено… Чудеса, пророчество, … светият живот съществуват (само) като древна история… Хората говорят за… откровение като за нещо дадено много отдавна и минало, сякаш Бог е мъртъв… Именно това е дългът на добрия учител”, предупреждава той, „да ни покаже, че Бог е, не че е бил; че Той говори, не че е говорил”10. По същество г-н Емерсън казва, „Ако продължавате да давате камъни, когато хората искат хляб, те в края на краищата ще престанат да идват в хлебарницата”11.
Обмислете тези шокиращи обвинения от колосите на американската история, да не говорим за молитвите на Глория Клементс; те подчертават с ясно облекчение силното послание на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, особено до онези от вас, които срещат нашите мисионери. Пророци? Гледачи? Откровители? Събитията от 1820 и 1830 години и събитията от почти две последвали столетия говорят, че откровенията и тези, които ги получават, не са „нещо много отдавна дадено и минало”.
Старейшина Джон Тейлър, млад английски емигрант в тази страна, бил призован да бъде апостол на Господ Исус Христос, пророк, гледач и откровител в същата година, когато г-н Емерсън произнася речта си в Богословския факултет, безусловно призовавайки за такъв. В това призование старейшина Тейлър веднъж казва със симпатия към честните търсачи на истината: „Кой е чул за истинска религия без общуване с Бог? За мен това е най-абсурдното нещо, което може да роди човешкия мозък. Не се учудвам”, казва брат Тейлър, „(че) когато хората въобще отхвърлят принципа на съвременното откровение, скептицизмът и неверието преобладават в такава обезпокоителна степен. Не се учудвам”, продължава той, „че толкова много хора се отнасят към религията с неуважение и я гледат като нещо недостойно за вниманието на интелигентни същества, защото без откровение вярата е подигравка и фарс… Принципът на съвременното откровение… е самата основа на нашата вяра”12.
Принципът на съвременното откровение? Самата основа на нашата вяра? Нека се върна от онези основи към съвремието, тук и сега, 21 век. За всеки поотделно и за всички – духовници, историци и миряни – темата е една и съща. Небесата отворени ли са? Бог открива ли волята Си на пророци и апостоли, както в древността? Че те са отворени и че Той го прави е непоколебимото заявление на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни към целия свят. И в това заявление се крие значимостта на Пророка Джозеф Смит за почти 200 години.
Животът му зададе и отговори на въпроса „Вярвате ли, че Бог говори на човека?” Във всичко, което той постигна за кратките 38 и половина години, Джозеф ни остави преди всичко непоклатимото наследство на божественото откровение – не единично, изолирано откровение без факти и последици, нито „умерена форма на вдъхновение, просмукващо се в умовете на всички добри хора” навсякъде, но недвусмислени, реални напътствия от Бог. Както го каза кратко и ясно един добър приятел и верен СПД-учен, „Във време, когато корените на християнството били заплашени от силите на рационализма на Просвещението, Джозеф Смит (недвусмислено и без чужда помощ) върна съвременното християнство към неговите извори на откровение”13.
Наистина „за пророка ни славим Те, о, Боже, за Пророка, той води ни в последните дни”14, защото много от тези дни ще бъдат брулени от вятър и подхвърляни от буря. Отдаваме благодарности за онова утро през пролетта на 1820 г., когато Отец и Синът се явили в слава на едно 14-годишно момче. Отдаваме благодарности за онова утро, когато Петър, Яков и Иоан дошли да възстановят ключовете на святото свещеничество и всички служения в него. И в наше време отдаваме благодарности за утрото на 30 септември 1961 г., 43 години преди този уикенд, когато (тогава) старейшина Гордън Б. Хинкли бе призован в апостолство, 75-ия човек, наречен така през тази диспенсация. И това ще продължи до някой ден, подобен на днешния, и това ще продължи, докато Спасителят дойде.
В един свят на несигурност и страх, политическо вълнение и морално отклонение, аз свидетелствам, че Исус е Христос – че Той е живия Хляб и живата Вода – все така , досега и винаги е великата Канара на сигурност в нашия живот, могъщата Канара на Израил, Котвата на тази Негова жива Църква. Свидетелствам за Неговите пророци, гледачи и откровители, които съставляват растящата основа на тази Църква и давам свидетелство, че тези служения и тези оракули сега работят, под напътствието на Спасителя на всички нас, във и за нашия крайно необходим ден. Давам свидетелство за божествеността на тези истини и на това дело. За тях съм свидетел аз, в святото име на Исус Христос, амин.