Урок 15

Сила при противопоставяне

Въведение

През 1837 г. и 1838 г. дух на критика, раздор и вероотстъпничество се разпростира сред някои от ръководителите на Църквата и членове от Къртлънд, Охайо, и северната част на Мисури. Проблемите ескалират, когато някои хора открито се противопоставят на Пророка Джозеф Смит. От преживяванията на ранните светии можем да научим, че при противопоставяне получаваме духовна сила, ако живеем праведно и поддържаме служителите на Господ.

Подготвително четене

„Пазете се от горчивите плодове на вероотстъпничеството“, глава 27 в Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 337–348.
Джефри Р. Холанд, „Lessons from Liberty Jail“, (Среща край огнището на Образователната система на Църквата, 7 септ. 2008 г.), lds.org/broadcasts.
Нийл Л. Андерсън, „Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 39–42.

Предложения за преподаване

Учение и завети 112:10–15

Вероотстъпничество в Къртлънд, Охайо

Напишете следните думи на дъската: ядосан, обиден, завистлив. Поканете учениците да си помислят за моменти, когато са изпитали тези чувства.

Покажете следния разказ и поканете един ученик да го прочете на глас. Кажете на учениците да открият каква ситуация кара Томас Б. Марш да изпита чувствата, изброени на дъската.

Скоро, след като Томас Б. Марш е призован да бъде апостол през 1835 г., той е назначен за президент на Кворума на дванадесетте апостоли. През пролетта на 1837 г. президент Марш научава, че един от дванадесетте апостоли, старейшина Парли П. Прат, планира мисия в Англия без напътствия от негова страна. Президент Марш, който по това време е в Мисури, пише до старейшина Прат и другите членове на Дванадесетте и ги кани да се срещнат с него в Къртлънд, Охайо, на 24 юли 1837 г., за да съгласуват плановете за мисии. Въпреки това, месец преди срещата да се състои, двама други членове на Дванадесетте, старейшините Хибър Ч. Кимбъл и Орсън Хайд, заминават за Англия, след като получават призования за мисия от Пророка Джозеф Смит. Президент Марш явно е разочарован, че членове на Дванадесетте отиват да проповядват Евангелието в Англия без неговата намеса.

В тази ситуация какво би могъл да направи президент Марш, за да избегне чувствата, изброени на дъската?
Кои са някои от опасностите, ако се позволи на такива чувства да управляват нашите мисли и действия? (Посочете на учениците, че такива чувства отблъскват Светия Дух и често водят до по–сериозен грях).

Кажете на ученика да продължи, като прочете следното:

Президент Марш споделя своите притеснения с Пророка Джозеф Смит и търси съвета му. В отговор Господ дава откровението, намиращо се в Учение и завети 112.

През юли 1837 г., когато Господ дава това откровение, Църквата преживява разделение, раздори и вероотстъпничество. Гордост и алчност карат някои членове на Църквата открито да критикуват Пророка Джозеф Смит и да поставят под въпрос неговата власт. Някои членове на Църквата, включително членове на Кворума на дванадесетте апостоли, дори се опитват да свалят Джозеф Смит от поста президент на Църквата.

Кои чувства карат някои от членовете на Църквата да пренебрегнат своите свидетелства за истината и открито да се противопоставят на Пророка Джозеф Смит?

Поканете учениците да прочетат Учение и завети 112:10–12, 15, като търсят съвета, който Господ дава на президент Марш и другите членове на Кворума на дванадесетте, който може да помогне на членовете на Църквата да избегнат да критикуват своите ръководители.

Поканете учениците да споделят какво са открили. След това попитайте:

Как съвета в тези стихове може да помогне на членовете на Църквата да избегнат да критикуват ръководителите на Църквата? (Докато учениците споделят своите отговори, помогнете им да разберат следния принцип: Ако сме смирени, Господ ще ни води и ще отговаря на нашите молитви. Господ изисква да поддържаме ръководителите, които държат ключовете да председателстват над Църквата. Може да предложите на учениците да си запишат следната препратка към стих 15, а именно Учение и завети 84:35–38. Можете и да обърнете внимание, че напътствието строго да предупреди членовете на Дванадесетте, е дадено на президента на Кворума на дванадесетте апостоли и не се отнася до отделните членове на Църквата.)

Осигурете копие за всеки ученик от материала за раздаване, намиращ се в края на урока. Може да разделите класа на малки групи и да поканите всяка група да прочетат заедно частта, озаглавена „Вероотстъпничество в Къртлънд: Необходимостта да следваме с вяра ръководителите на Църквата“. Кажете на групите да обсъдят помежду си въпросите в края на частта.

Можете да приключите тази част от урока като покажете и обсъдите следното изказване на президент Хибър Ч. Кимбал (1801–1868) от Първото президентство:

„Ще ви дам един ключ, който брат Джозеф Смит обичаше да дава в Наву. Той казваше, че първата крачка към вероотстъпничеството е загуба на доверие в ръководителите на тази Църква и царство и че където и да разпознаете този дух, можете да знаете, че носещият го е на пътя към отстъпничеството“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 339).

За да подчертаете важността от преданото следване на пророка и другите ръководители на Църквата, прочетете следното преживяване от живота на Бригъм Йънг (1801–1877), който по това време е член на Кворума на дванадесетте апостоли:

„Докато е в Къртлънд, президент Бригъм Йънг се среща с група вероотстъпници, които заговорничат срещу Пророка Джозеф Смит в самия храм. Той заявява: „Станах и по ясен и енергичен начин им казах, че Джозеф е пророк, че знам това и че те могат да го ругаят и клеветят колкото искат, (но) не могат да унищожат назначаването на Божия пророк; могат да унищожат само собствената си власт, да отрежат нишката, която ги свърза с Пророка и Бог и сами да затънат в пъкъла“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young 1997 г.,с. 79).

Учение и завети 121:1–10, 16–17; 122:1–9

Противопоставяне в Северен Мисури

Може да оставите учениците разделени на малки групи и да поканите всяка група да прочете втората част от раздадения материал, озаглавен „Конфликт в Северен Мисури: Да се научим да устояваме на противопоставянето добре“. Обяснете, че тази част описва някои от действията, които довеждат до изгонването на светиите от Северен Мисури и затварянето на Пророка в затвора Либърти. Кажете на групите да обсъдят по между си въпросите в края на раздела.

След като учениците приключат с раздадения материал, обяснете, че Учение и завети 121–123 съдържа части от писмо, което Пророкът Джозеф Смит пише до светиите в края на пребиваването си в затвора Либърти.

Поканете няколко ученика по ред да прочетат на глас Учение и завети 121:1–6. Кажете на учениците да търсят въпросите, които Пророкът отправя към Господ.

Какви въпроси открихте?

Поканете един ученик да прочете Учение и завети 121:7–10, 16–17; 122:7–9 на глас. Кажете на класа да следят текста и да помислят как отговорите на Господ на молбите на Джозеф Смит могат да му дадат сили да се изправи срещу продължаващото противопоставяне от страна на неговите врагове.

Кажете на учениците да изкажат учения и принципи, които са научили от прочетените стихове. (Отговорите могат да включват следното: Ако устояваме добре на противопоставянето в земния живот, Бог ще ни благославя сега и във вечността. Онези, които обвиняват Божиите служител, са слуги на греха. Можем да бъдем укрепени в нашите изпитания, докато се осланяме на Единението на Спасителя и помним Неговия пример за устояване с вяра).

Покажете следното изявление на старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:

„По своето определение изпитанията са трудни. Може да са придружени от тревога, объркване, безсънни нощи и намокрени със сълзи възглавници. Но не е нужно нашите изпитания да бъдат духовно смъртоносни. Не е нужно да ни отделят от нашите завети и от Божието семейство. …

Подобно на силния огън, който превръща желязото в стомана, когато останем верни по време на огненото изпитание на нашата вяра, ние сме духовно пречиствани и укрепвани“ („Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 41–42).

Поканете учениците да помислят какво са направили или какво ще направят, за да запомнят, че Бог може да ги укрепи, когато изпитват трудности или противопоставяне на вярата им. Оставете време на учениците да споделят своите преживявания или мисли за уповаването на Бог в трудни времена.

За четене от учениците

Учение и завети 112:10–15; 121:1–10, 16–17; 122:1–9.
Нийл Л. Андерсън, „Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 39–42.

Сила при противопоставяне

Основи на възстановяването – Урок 15

Вероотстъпничество в Къртлънд: Необходимостта да следваме с вяра ръководителите на Църквата

През 1837 г. светиите в Къртлънд, Охайо, преживяват някои финансови проблеми. За да помогне на светиите да бъдат повече финансово независими, Джозеф Смит и други ръководители на Църквата създават компания, подобна на банка, която наричат Общество за финансова сигурност на Къртлънд. Поради широкоразпространената финансова криза по това време много банки в Съединените щати фалират. Обществото за финансова сигурност на Къртлънд (основано от членове на Църквата) от също фалира през есента на 1837 г. Двеста инвеститори в банката губят почти всичко, като Джозеф Смит търпи най–много загуби. Макар че Общество за финансова сигурност на Къртлънд е частно предприятие и не се финансира от Църквата, някои от светиите го смятат за банка на Църквата или банка на Пророка и обвиняват Джозеф Смит за своите финансови проблеми. Някои дори започват да го наричат „провалил се Пророк“. Но въпреки фалита на банката мнозина други, които загубват парите си, продължават във вярата и остават верни на Пророка.

Духът на вероотстъпничество и критика започва да се разпространява сред много от светиите. До юни 1838 г. между 200 и 300 вероотстъпници напускат Църквата, в това число четирима апостоли, тримата свидетели на Книгата на Мормон и член на Първото президентство. Въпреки това, повечето от светиите реагират на този период на изпитания с вяра, като Бригъм Йънг. Те са укрепени от Господ и остават верни на своите свидетелства. Някои от хората, които напускат Църквата в този период на вероотстъпничество, по–късно се връщат и пожелават да бъдат отново свързани с Господната Църква. Сред тях са Оливър Каудъри, Мартин Харис, Люк Джонсън и Фредерик Г. Уилямз.

Насред тези трудности в Къртлънд няколко вероотстъпници се опитват да убият Джозеф Смит. Предупреден от Духа, той и Сидни Ригдън заминават през нощта на 12 януари 1838 г. Техните врагове ги преследват дни наред, но Господ ги закриля. Те пристигат заедно със семействата си във Фар Уест, Мисури, на 14 март 1838 г.

Обсъдете следните въпроси като група:

Какви принципи можем да научим от тези събития относно това как да реагираме на критика в живота ни? Какво можем да научим от тези събития относно това как да реагираме на критика срещу Църквата?
Какво можем да направим, за да останем верни на ръководителите на Църквата, дори когато чуваме други хора да ги критикуват?
По какви начини сте били благословени, защото сте следвали пророка?

Конфликт в Северен Мисури: Да се научим да устояваме на противопоставянето добре

През 1837 и 1838 г. някои отклонили се и отлъчени членове на Църквата, които живеят сред светиите във Фар Уест, започват за завеждат съдебни дела срещу Църквата и нейните ръководители, както и да тормозят Църквата. През юни 1838 г. Сидни Ригдън говори разпалено по време на това, което ще остане в историята като „Солената проповед“. Той цитира Матея 5:13 и казва, че ако солта загуби своята соленост, тя не е годна за нищо и трябва да бъде изхвърлена, като така намеква, че онези, които са напуснали Църквата, трябва да бъдат прогонени от светиите. Две седмици по–късно, на 4 юли, Сидни Ригдън произнася обръщение, в което обещава, че светиите ще се защитават, дори ако се стигне до „унищожителна война“. Макар че и двете обръщения изглежда противоречат на инструкциите на Господ за „умоляване за мир“ (У. и З. 105:38), и двете са публикувани и предизвикват голяма тревога сред хората, които не са част от светиите.

По това време, обърнат на име Сампсън Ейвърд отслужва тайни клетви за онези, които желаят да се присъединят към него и да създадат група мародери, наречена Данити. Ейвърд им нарежда да обират и плячкосват хората в Мисури като казва, че това ще помогне за построяване на царството Божие. Ейвърд убеждава своите последователи, че неговите нареждания идват от Първото президентство. След време истината бива разкрита, а Ейвърд е отлъчен. Действията на Ейвърд нанасят големи поражения върху репутацията на Църквата и помагат за затварянето на Пророка в затвора Либърти.

През октомври 1838 г. сблъсък между членове на Църквата и милицията на Мисури завършва с няколко мъртви от всяка страна. Преувеличени доклади за сблъсъка достигат до губернатора на щата Мисури Либърн У. Богз, който след това издава така наречената „заповед за изтребление“: „Мормоните трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат изтребени или изгонени от щата, ако това е нужно за общественото благо“ (цитат в History of the Church, 3:175). Скоро град Фар Уест е обграден от милицията, която е пет пъти по–многобройна от светиите. Джозеф Смит и други ръководители на Църквата са вкарани в затвора Либърти, където остават цяла зима. Останалите светии са принудени да напуснат щата.

Обсъдете следните въпроси като група:

Какви принцип можем да научим от тези събития, които да ни помогнат да устояваме по–добре при противопоставяне?
Защо е важно за всеки от нас да следва примера на Спасителя по време на криза и противопоставяне? Какво се случва в Северен Мисури, защото някои членове не правят това?
Кога сте виждали думите или действията на друг човек да повлияват позитивно на нечие мнение за Църквата?