Урок 25: Войната в Юта и клането при Маунтин Медоус
Урок 25
Войната в Юта и клането при Маунтин Медоус
Въведение
През 50-те години на 19 в. напрежението и липсата на комуникация между светиите от последните дни и служителите на правителството на Съединените щати довеждат до Войната в Юта през 1857–1858 г. През септември 1857 г. някои светии от последните дни от южните части на Юта и членове на керван от фургони с емигранти, пътуващи към Калифорния, влизат в конфликт, като светиите, водени от гняв и страх, планират и извършват клането на около 120 емигранти. Тази жестока постъпка е известна като клането при Маунтин Медоус.
Подготвително четене
Ричард Е. Търли–младши, „Тhe Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 17–21.
“Peace and Violence among 19th-Century Latter-day Saints,” Gospel Topics, lds.org/topics.
Хенри Б. Айринг, „150th Anniversary of Mountain Meadows Massacre“, 11 септ. 2007 г., mormonnewsroom.org/article/150th-anniversary-of-mountain-meadows-massacre.
Предложения за преподаване
Напрежението расте между ранните светии от последните дни и правителството на Съединените щати
Раздайте копие от материала за раздаване от края на урока на всеки ученик. Поканете един ученик да прочете на глас откъса от раздадения материал със заглавие „Растящо напрежение довежда до Войната в Юта“.
Ако бяхте светии от последните дни през 1857 г. и току-що сте чули, че голяма армия приближава вашия град, какви притеснения бихте имали? (Учениците може да споменат, че светиите са прогонени насила от Охайо, Мисури, и Илинойс; мнозина губят ценни вещи и земя; и някои са убити или умират по време на тези преследвания. Новини за приближаваща армия кара някои светии да се притесняват, че такива събития могат да се случат в Юта).
Помолете един от учениците да прочете на глас откъса от раздадения материал озаглавен „Подготовка за защита на областта“.
Конфликт избухва между някои светии от последните дни и членове на керван от фургони с емигранти.
Покажете карта подобна на показаната тук или нарисувайте една на дъската.
Помолете един ученик да прочете на глас откъса от раздадения материал, озаглавен „Конфликт с керван от фургони с емигранти“.
Поканете учениците да помислят за време, когато те са попадали в конфликт с друг човек или група хора. Поканете един от учениците да прочете 3 Нефи 12:25 на глас. Кажете на класа да следят текста и да търсят принципа, проповядван от Исус Христос, който може да ни ръководи, когато има напрежение между нас и други хора.
Какво според вас означава „помирявай се с противника си бързо“?
За да помогнете на учениците да разберат този израз, можете да помолите един ученик да прочете следното изказване на старейшина Дейвид Е. Соренсен от Седемдесетте:
Изображение
Старейшина Дейвид Е. Соренсен
„Спасителят казва: „Помирявай се с противника си бързо …“, като така ни заповядва да разрешим нашите различия рано, за да не би моментните чувства да прераснат във физическа или емоционална жестокост и да попаднем в плен на собствения си гняв” („Прошката ще промени горчивината в любов“,Лиахона, май 2003 г., с. 11).
Как бихте обобщили посланието на Спасителя в 3 Нефи 12:25? (Докато учениците отговарят, напишете принцип, подобен на следния, на дъската: Ако разрешаваме конфликт с другите по Господния начин, тогава можем да избегнем пагубните ефекти на раздора).
Как хората, които планират да наранят членовете на кервана от фургони, прилагат този принцип?
Помолете един от учениците да прочете на глас откъса от раздадения материал, озаглавен „Ескалация на сблъсъка“.
Какво е трябвало да направят ръководителите на Църквата в Сидар Сити, когато Уилям Дейм ги съветва да не използват милицията? Какво щяха да направят, ако тогава бяха отхвърлили съвета? (След като учениците отговорят, напишете следния принцип на дъската: Ако пренебрегваме съвет да постъпим правилно, тогава ставаме по–податливи да правим грешни и дори греховни избори. Може да посочите също, че съществува голяма мъдрост в системата от съвети, с която се ръководи Църквата).
Поканете няколко ученика да се редуват и да четат на глас частта от раздадения материал, озаглавена „Нападението над емигрантите“, и поканете учениците да търсят как ръководителите на Сидар Сити продължават да вземат греховни решения, след като игнорират съвета, който получават.
До какво довежда решението на ръководителите на Сидар Сити да не се подчинят на Уилям Дейм, командира на милицията?
В този момент какъв избор имат онези, които са отговорни за нападенията? (Те могат да признаят какво са сторили и да понесат последствията, или могат да опитат да скрият своите престъпления и грехове).
Поканете учениците да помислят над следните въпроси:
Какво правите, когато направите нещо погрешно? Признавате ли какво сте направили грешно и понасяте ли си последствията, или се опитвате да скриете греха със заблуда?
Група светии от последните дни планират и извършват клането при Маунтин Медоус
Обяснете, че членовете на Църквата участвали в нападенията срещу емигрантите, избират да скрият своите грехове. Поканете класа да слушат какво се случва в следствие на това решение, докато ученици се редуват да четат на глас частите от раздадения материал, озаглавени „Клането при Маунтин Медоус“ и „Трагични последствия“.
Обяснете, че изборите на някои от ръководителите на светиите от последните дни и заселници от южните територии на Юта водят до трагичното клане Маунтин Медоус. За разлика от тях, ръководителите на Църквата и тези на града в Солт Лейк Сити разрешават конфликта с правителството на Съединените щати с мирни преговори през 1858 г. По време на този конфликт – по–късно наречен „Войната в Юта“ – войниците на Съединените щати и членове на милицията на Юта участват в агресивни действия, но никога в открита битка.
Как бихте обобщили изборите, които довеждат до клането prи Маунтин Медоус?
Какви принципи можем да научим от тази трагедия? (Учениците може да разпознаят различни принципи, включително следните: Изборът да скрием нашите грехове може да ни накара да извършим още грехове. Изборът да скрием нашите грехове може да донесе съжаление и страдание).
Уверете учениците, че ако те са тръгнали по път на грешки и грях могат да предотвратят по–нататъшни страдания и съжаление като се обърнат към Господ и се покаят за греховете си.
Помолете един ученик да прочете на глас откъса от раздадения материал, озаглавен „Ръководителите на Църквата научават за клането“.
Обяснете, че тъй като част от местните светии от последните дни са отговорни за планирането и извършването на клането при Маунтин Медоус, някои хора позволяват на това събитие да повлияе негативно върху мнението им за цялата Църква.
Защо е важно да осъзнаем, че грешните постъпки на някои членове на Църквата не определят истинността на Евангелието?
Поканете един ученик да прочете изявлението на президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство в частта от раздадения материал със заглавие „150 годишнина от Клането Маунтин Медоус“.
Как трябва да реагираме, когато научим за случаи, в които членове на Църквата не успяват да живеят според ученията на Исус Христос?
Поканете друг ученик да прочете Еламан 5:12 на глас. Кажете на класа да следят текста и да открият как ние можем да развиваме и поддържаме нашето свидетелство, така че в трудни моменти, когато научаваме за случаи, в които членове на Църквата не успяват да живеят според ученията на Исус Христос, нашата вяра да не бъде разклатена.
Според Еламан 5:12, какво можем да направим, за да развиваме и поддържаме нашето свидетелство? (След като учениците отговорят, може да запишете следния принцип на дъската: Ние можем да развием силно свидетелство като изграждаме нашата вяра на основата на Исус Христос).
За да илюстрирате този принцип, покажете следното и поканете един ученик да го прочете на глас:
„Джеймз Сандърс е правнук на … едно от децата, които оцеляват в клането (и също е член на Църквата). … Брат Сандърс … казва, че знанието за негов предшественик убит в клането „не се отразява на моята вяра, тъй като тя се основава на Исус Христос, а не на някой човек в Църквата“ (Ричард Е. Търли–младши, „The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 21).
Как може нашата вяра в Исус Христос да ни даде сили, когато научим за случаи, в които членове на Църквата не успяват да живеят според ученията на Спасителя?
Какво правите, за да изградите вярата си върху основата на Исус Христос?
Свидетелствайте колко е важно да се живее според ученията на Спасителя и за основаването на нашата вяра върху Него и Неговото Евангелие. Поканете учениците да помислят как могат по–добре да градят своята вяра върху основата на Исус Христос и да си поставят цел да го направят.
За четене от учениците
“Peace and Violence among 19th-Century Latter-day Saints,” Gospel Topics, lds.org/topics.
Войната в Юта и клането при Маунтин Медоус
Основи на възстановяването – урок 25
Нарастващо напрежение води до Войната в Юта
Три години след като първите пионери светии от последните дни достигат долината Солт Лейк, правителството на Съединените щати създава областта Юта и назначава Бригъм Йънг за първи губернатор на областта. Към средата на 1857 г. ръководителите на светиите от последните дни получават информация, че федералното правителство прави планове да смени Бригъм Йънг с нов губернатор на областта Юта с подкрепата на голям брой федерални войници. На 24 юли 1857 г. президент Бригъм Йънг е с група светии, празнуващи 10-та годишнина от тяхното пристигане в долината Солт Лейк, когато получава потвърждение на ранните вести, че армия е тръгнала към Солт Лейк Сити.
В предходните години несъгласия и липса на комуникация довеждат до нарастващо напрежение между светиите от последните дни и служители на правителството на Съединените щати. Светиите желаят да бъдат управлявани от избрани от тях ръководители и отхвърлят назначените от правителството хора, които не споделят техните ценности, а някои от тях са нечестни, корумпирани и неморални. Някои от федералните служители вярват, че действията и държанието на светиите показват, че те се бунтуват срещу правителството на Съединените щати.
Президентът на Съединените щати Джеймз Бюканън изпраща приблизително 2 500 войника към Солт Лейк Сити да ескортират безпроблемно новия губернатор до Юта и да потушат онова, което той смята за бунт сред светиите. Решението е взето без точна информация за ситуацията в Юта (вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2–ро изд. [ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.], с. 368–371).
Подготовка за защита на областта
В проповеди към светиите президент Йънг и други ръководители на Църквата описват приближаващите войски като врагове. Те се страхуват, че войските може да прогонят светиите от Юта, както са били прогонени преди това от Охайо, Мисури и Илинойс. Президент Йънг, който от години казва на светиите да се запасяват със зърно, подновява своите напътствия, за да имат те храна, ако се наложи да бягат от войската. Като губернатор на област Юта, той нарежда на областната милиция да се подготви да защитава областта.
Конфликт с кервана от фургони с емигранти
Керван от фургони на емигранти, които пътуват от Арканзас към Калифорния, навлизат в Юта, точно когато светиите се подготвят да защитават областта от приближаващите войски на Съединените щати. Някои членове на кервана се ядосват, защото трудно успяват да закупят така необходимото им зърно от светиите, които са инструктирани да пазят своето зърно. Емигрантите влизат в конфликт със светии, които не желаят многобройните коне и добитък на кервана да използват хранителните и водните ресурси, от които се нуждаят светиите за собствените си животни.
Напрежението избухва в Сидар Сити, последното селище в Юта на път за Калифорния. Сблъсъците възникват между някои членове на кервана и някои от светиите. Някои от членовете на кервана заплашват да се присъединят към идващите правителствени войски срещу светиите. Въпреки че водачът на кервана укорява своите другари при отправянето на тези заплахи, някои ръководители на Сидар Сити и част от заселниците гледат на емигрантите като на врагове. Керванът напуска града по–малко от час след пристигането си, но някои от заселниците и ръководителите на Сидар Сити искат да преследват и накажат мъжете, които са ги обидили.
Ескалация на сблъсъка
Тъй като тези светии не разрешават конфликта си с емигрантите по Господния начин, ситуацията става много по–сериозна. Айзък Хайт, кмет на Сидар Сити, майор от милицията и президент на кол, поисква разрешение от командващия милицията, който живее в близкото селище Пароуан, да нареди на милицията да се изправи срещу нарушителите от кервана. Командващият милицията, Уилям Дейм, член на Църквата, съветва Айзък Хайт да не обръща внимание на заплахите на емигрантите. Вместо да се съгласи с този съвет, Айзък Хайт и други ръководители от Сидар Сити решават да убедят някои от местните индианци да нападнат кервана и да откраднат добитъка като наказание за емигрантите. Айзък Хайт кани Джон Д. Лий, член на Църквата и майор от милицията, да води нападението, като двамата планират да обвинят индианците за стореното.
Нападението над емигрантите
Айзък Хайт представя плана за нападение над кервана на съвета на местните ръководители на Църквата, общността и милицията. Някои членове на съвета силно се противопоставят на плана и питат Хайт дали се е посъветвал с президент Бригъм Йънг по въпроса. Като отговаря, че не е, Хайт се съгласява да изпрати пратеник, Джеймз Холсам, в Солт Лейк Сити с писмо, в което обяснява ситуацията и пита какво трябва да се направи. Обаче, тъй като Солт Лейк Сити е на близо 350 км от Сидар Сити, на пратеника ще отнеме близо седмица бърза езда да стигне до там и да се върне в Сидар Сити с инструкциите на президент Йънг.
Малко преди Айзък Хайт да изпрати писмото си с пратеника, Джон Д. Лий и група индианци нападат лагера на емигрантите на място, наречено Маунтин Медоус. Лий води нападението, но скрива самоличността си, за да изглежда сякаш само индианците участват. Част от емигрантите са убити или ранени, а останалите се бият с нападателите като принуждават Лий и индианците да се оттеглят. Емигрантите бързо нареждат фургоните си в кръгово заграждение за защита. Две допълнителни нападения последват в петте дни на обсада на кервана.
В един момент членове на милицията на Сидар Сити научава за двама емигранти, които са извън заграждението от фургони. Членовете на милицията стрелят по тях, като убиват единия. Другият мъж избягва и отнася в лагера на кервана новината, че бели мъже участват в нападенията срещу тях. Хората, които планират нападенията, сега са разкрити. Ако емигрантите бъдат оставени да отидат в Калифорния, новините, че светиите от последните дни са отговорни за нападението над кервана щели да се разпространят. Заговорниците се опасяват, че тези новини ще донесат негативни последствия за тях и хората им.
Клането при Маунтин Медоус
В опит да предотврати разпространението на новините, че светиите участват в нападенията над кервана Айзък Хайт, Джон Д. Лий и други мести ръководители на Църквата и милицията съставят план да убият всички останали емигранти, с изключение на малките деца. В изпълнение на този план Джон Д. Лий отива при емигрантите и им казва, че милицията ще ги пази от още атаки, като ги ескортира в безопасност обратно до Сидар Сити. Докато емигрантите вървят към Сидар Сити, членовете на милицията се обръщат и стрелят по тях. Някои индианци, вербувани от заселниците, излизат от скривалищата си, за да се присъединят към нападението. От близо 140 емигранти, които са част от кервана, само 17 малки деца биват пощадени.
Два дни след клането Джеймз Холсам пристига в Сидар Сити с отговора на президент Йънг, в който той инструктира местните ръководители да позволят на кервана да си тръгне мирно. „Когато Хайт прочита словата на Йънг той заплаква като дете и успява да промълви само думите: „Твърде късно, твърде късно“ (Ричард Е. Търли–младши, „The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 20).
Трагични последствия
Клането при Маунтин Медоус не само отнема живота на около 120 жертви, но също така причинява голямо страдание на оцелелите деца и други роднини на жертвите. Някои светии прибират и се грижат за децата на емигрантите, които оцеляват след клането. През 1859 г. федерални служители поемат попечителството над тези деца и ги връщат на роднините им в Арканзас. Индианците от племето Паюти също пострадват от несправедливите обвинения за престъплението.
Ръководителите на Църквата научават за клането
„Макар че Бригъм Йънг и други ръководители на Църквата от Солт Лейк Сити научават за клането, след като то се случило, тяхното разбиране за размера на участието на заселниците и ужасните подробности на престъплението нарастват с времето. През 1859 г. те освобождават от призованията им президента на кол Айзък Хайт и други важни ръководители на Църквата на Сидар Сити, които са замесени в клането. През 1870 г. те отлъчват Айзък Хайт и Джон Д. Лий от Църквата.
През 1874 г. висшия областен съд подвежда под отговорност девет мъже за тяхното участие в клането. Повечето от тях в последствие са арестувани, макар само Лий да е съден, осъден и екзекутиран за престъплението. Друг от обвинените минава на страната на щата и свидетелства и дава показания срещу останалите обвиняеми, докато други прекарват години бягайки от закона. Някои от членовете на милицията, които извършват клането, прекарват остатъка от живота си с ужасното чувство на вина и повтарящи се кошмари за стореното и видяното от тях“ (Ричард Е. Търли–младши, „The Mountain Meadows Massacre“, Ensign, септ. 2007 г., с. 20).
150 годишнина от Клането при Маунтин Медоус
Президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство казва:
„Отговорността за (клането при Маунтин Медоус) лежи върху местните ръководители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в района на Маунтин Медоус, които имат граждански и военни длъжности, както и върху членове на Църквата, които действат под тяхно ръководство. …
… Евангелието на Исус Христос, което ние сме приели, силно осъжда хладнокръвното избиване на мъже, жени и деца. Наистина, то проповядва мир и прошка. Извършените тук много отдавна дела на членове на нашата Църква представлява едно ужасно и неизвинимо отклонение от християнското учение и поведение. … Без съмнение божествената справедливост ще наложи подходящо наказание на онези, които са отговорни за клането. …
… Нека Бог в небесата, чиито синове и дъщери сме всички ние, да ни благослови да почетем онези хора, които загиват там, като отправим един към друг чистата любов и духа на прошката, които олицетворява Неговия Единороден Син“ („150th Anniversary of Mountain Meadows Massacre“, 11 септ. 2007 г., mormonnewsroom.org/article/150th-anniversary-of-mountain-meadows-massacre).