Урок 24

Напускане на Наву и пътуване на запад

Въведение

Под вдъхновеното ръководство на Бригъм Йънг светиите завършват строежа на храма Наву, където сключват свещени завети преди да предприемат своето трудно пътуване към новия си дом в Скалистите планини. Тези храмови завети дават на светиите сила и вдъхновение, когато те се изправят пред трудности по пътя. Като приемници на тези верни светии, ние можем да се поучим от техния пример и да подготвим пътя за други хора, които да се радват на благословиите на Евангелието.

Подготвително четене

Гордън Б. Хинкли, „True to the Faith“, Ensign, май 1997 г., с. 65–67.
М. Ръсел Балард, „You Have Nothing to Fear from the Journey“, Ensign, май 1997 г., с. 59–61.
Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата, 2003 г.), с. 302–314, с. 329–336.

Предложения за преподаване

Завършване на храма Наву

Покажете снимка на оригиналния храм Наву или използвайте снимка на новия храм Наву, Илинойс (вж. Евангелски произведения на изкуството 2009 г., № 118). Кажете на учениците, че след като светиите от последните дни напускат Наву, храма, който са построили, е унищожен в пожар през 1848 г., след което е почти напълно сринат от торнадо през 1850 г. След 150 години е построен нов храм, почти идентичен по форма с оригиналния, и е осветен през юни 2002 г.

Обяснете, че след мъченичеството на Джозеф Смит, светиите работят под ръководството на Кворума на дванадесетте апостоли, за да завършат оригиналния храм Наву колкото е възможно по–бързо. Покажете следните изказвания и поканете един ученик да ги прочете на глас. Поканете класа да си отбелязват жертвите, които светиите правят, за да построят храма Наву:

„Над 1000 мъже даряват всеки десети ден в труд. Луиза Декър, младо момиче, е впечатлена, че нейната майка продава своя сервиз от китайски порцелан и една изящна кувертюра като свой принос за храма. Други светии даряват коне, каруци, крави, свине и зърно, за да помогнат за построяването на храма. Жените от Наву са призовани да даряват своите центове във фонда за храма“ (Нашето наследство: Кратка история на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни 1996 г.,с. 59).

Елизабет Тери Кърби Хюард дарява единственото, което притежава – часовник, който е принадлежал на наскоро починалия й съпруг. „Дарих го, за да допринеса за храма Наву, заедно с всичко друго, което можех да споделя, както и последните няколко долара, които имах, като цялата сума възлезе на близо 50 долара“ (цитирана в Каръл Корнуол Мадсън, „In Their Own Words: Women and the Story of Nauvoo“ 1994 г., с. 180).

Обяснете, че поради увеличаващото се преследване на светиите и заплахи от враговете на Църквата, ръководителите й обявяват на 24 септември 1845 г., че светиите трябва да напуснат Наву следващата пролет. Попитайте учениците:

Как според вас решението да напуснат Наву се отразява на усилията на светиите да завършат храма?

Обяснете на учениците, че макар светиите да са наясно, че трябва да напуснат Илинойс, те увеличават своите усилия да завършат храма преди да тръгнат. Залите в храма са осветени веднага, след като биват завършени, за да могат обредите да се извършват възможно най–рано. Преди смъртта си, Пророкът Джозеф Смит отслужва церемония за храмово надаряване на малка група мъже и жени. На 10 декември 1845 г. тези мъже и жени започват да отслужват храмови обреди за други членове в осветените зали на храма. Поканете един ученик да прочете следващите два абзаца, които описват усилията на светиите и техните ръководители да направят така, че възможно най–много хора да получат храмови обреди преди да напуснат Наву:

От 1844 г. до 1846 г. президент Бригъм Йънг и Дванадесетте апостоли обявяват за належащ приоритет завършването на храма Наву. Надарявания и запечатвания се извършват там още преди завършване на строителните дейности. Президент Бригъм Йънг (1801–1877) казва: „Нетърпението на светиите да получат (храмовите) обреди – и нашето нетърпение да ги отслужим – бе такова, че аз изцяло се отдадох на Господното дело в храма ден и нощ, отделяйки за сън не повече от 4 часа средно на ден и прибирайки се у дома веднъж седмично“ (в History of the Church, 7:567).

Освен мъжете, които работят в храма, „тридесет и шест жени стават храмови работнички в храма Наву, като се трудят денонощно през зимата на 1845–1846 г., за да отслужат обреди на възможно най–много хора преди заминаването. „Работих в храма всеки ден без прекъсване, докато го затвориха“, си спомня Елизабет Ан Уитни, една от тридесет и шестте жени. „Отдадох себе си, времето си и вниманието си на тази мисия“. Дузина други жени перат дрехите и приготвят храна, която физически да поддържа това забележително начинание“ (Каръл Корнуол Мадсън, „Faith and Community: Women of Nauvoo“, в Joseph Smith: The Prophet, The Man, изд. Сюзън Истън Блек и Чарлз Д. Тейт младши, 1993 г., 233–234).

Обяснете, че между 10 декември 1845 г. и 7 февруари 1846 г. – датата, на която светиите започват да се отправят на своето пътуване – към 5 615 светии получават обреда на надаряването в храма Наву и много семейства са запечатани там.

Какво можем да научим от жертвите на светиите да завършат храма, дори когато знаят, че скоро ще напуснат Наву? (Учениците може да разпознаят много принципи, като например следния: Получаването на храмови обреди си заслужава всички наши праведни усилия и жертви. Бихте могли да запишете това на дъската, за да го подчертаете).
По какви начини според вас получаването на храмови благословии подготвя хората, които напускат Наву, за тяхното пътуване от над 1500 км в търсене на убежище в западните щати?

За да помогнете да отговорят на този въпрос, покажете следните изказвания на сестра Сара Рич и старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли и поканете един ученик да ги прочете на глас:

„Защото ако не бяха вярата и знанието, дадени ни в храма Наву чрез влиянието и подкрепата на Духа Господен, пътуването ни щеше да бъде като скок в тъмното“ (Сара Рич, цитирана в Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society 2011 г.,с. 30).

„Нашите предци пионери са запечатани заедно като семейства в Наву. Техните завети с Господ в храма Наву са закрила за тях по време на пътуването им на запад, както са и за всеки от нас днес и през живота ни. …

За тези първи светии участието им в храмовите обреди е основно за техните свидетелства, защото те се изправят пред трудностите, ядосаните тълпи, изгонването от уюта на домовете си в Наву, дългото и тежко пътуване напред. Те били надарени със сила в светия храм. Съпрузи и съпруги били запечатвани едни за други. Деца били запечатвани за родителите си. Много от тях загубили членове на семействата си по пътя, но знаели, че за тях това не бил краят. Те били запечатани в храма за цяла вечност“ (Робърт Д. Хейлз, „Temple Blessings“, New Era, февр. 2014 г. с. 4).

Попитайте учениците:

Какво въздействие оказва получаването на храмови обреди върху ранните светии от последните дни, които са принудени да извършат дългото пътуване на запад? (Докато учениците споделят своите отговори, помогнете им да разберат следния принцип: Храмовите обреди могат да ни осигурят закрила и сила, когато сме изправени пред трудни моменти и несгоди).
Как поклонението в храма закриля и дава сили на вас или на хората, които познавате, във време на изпитания?

Насърчете учениците да помислят какво могат да направят, за да намерят по–голяма духовна закрила и сила чрез поклонение в дома на Господ.

Учение и завети 136

Напътствията на Господ към хората, които пътуват на запад

карта, Преместване на Църквата в посока на запад

Поканете учениците да отворят на раздела с карти в Писанията, № 6 „Преместване на Църквата в посока на запад“, като им кажете да открият Наву и Уинтър Куортърз. Обяснете, че поради обилния дъжд и недостатъчно провизии на светиите, които напускат Наву през февруари 1846 г., са им нужни четири месеца, за да изминат близо 500 км, прекосявайки Айова. По това време повече от 500 мъже светии от последните дни – които стават известни като Мормонския батальон – се вслушват в призива на президент Бригъм Йънг да постъпят в армията на Съединените щати и да служат във войната между Щатите и Мексико. Към някои от тях се присъединяват съпругите и децата им. Тяхната служба ще донесе приходи за подкрепа на бедните членове на Църквата да предприемат пътуването на запад, но много семейства остават без съпрузи и бащи за част от това пътуване. Поради тези причини ръководителите на Църквата решават да не продължават на запад към Скалистите планини до пролетта на 1847 г. Светиите се установяват на място, което те наричат Уинтър Куортърз. На това място Бригъм Йънг получава откровението, записано в Учение и завети 136.

Нека двама ученика се редуват и прочетат на глас Учение и завети 136:1–5. Помолете класа да следят текста и да намерят какво казва Господ на светиите да направят, за да се подготвят да продължат своето пътуване на запад.

Как трябва да бъдат организирани керваните? Как според вас това организиране помага на светиите в тяхното пътуване?
Как тази организация е подобна на организацията на Църквата в наши дни? (След като учениците отговорят, може да запишете следната истина на дъската: Господ организира Своите светии в групи, за да може всеки човек да бъде насочван и обгрижван).
Какво предполага стих 4 за това как светиите ще получат сила в усилията си да изпълняват Господната воля?

Кажете на учениците да прочетат наум Учение и завети 136:6–11, като търсят начините, по които светиите трябва да се организират, за да се грижат за нуждите на един друг и да помагат на бедните и нуждаещите се по време на пътуването на запад. След като е минало достатъчно време, може да зададете следните въпроси, за да започнете обсъждането:

Какви думи или изрази в стихове 6–11 показват как светиите трябва да се грижат един за друг и за нуждаещите се? (Можете да наблегнете на думата „подготовка“ в стихове 6, 7 и 9. Това ще привлече вниманието към умението за изучаване на Писанията за разпознаване на повторения).
Според стих 11, какви са обещанията на Господ към онези, които се стараят да помогнат на идващите след тях и да подготвят пътя за тях? (Докато учениците отговарят, запишете следния принцип на дъската: Господ ще ни благослови, когато помагаме на другите и подготвяме пътя за тях).
Кой е подготвил пътя за вас, за да се радвате на благословиите на Евангелието? Какво са направили те, за да подготвят пътя за вас?

Можете да обясните, че думата пионер означава човек, който отива първи, за да подготви или проправи пътя за другите да го следват, което означава, че всеки от нас може да бъде пионер по някакъв начин. Дайте на учениците няколко минути да помислят какво могат да направят, за да помогнат на другите и да подготвят пътя за тях да се радват на благословиите на Евангелието. Поканете някои ученици да споделят мислите си. Свидетелствайте, че Господ желае да се стремим през целия си живот да помагаме в подготвянето на пътя за всяко от Неговите чеда да приеме Евангелието и да се върне да живее с Него.

Обяснете, че светиите се подчиняват на заповедите на Господ, като си помагат един на друг и подготвят пътя за онези, които ги последват. Първата група пионери напуска Уинтър Куортърз на 5 април 1847 г. Те пропътуват към 1 500 км и пристигат в долината Солт Лейк в края на юли 1847 г. На 24 юли 1847 г. президент Бригъм Йънг влиза в долината и получава потвърждение, че светиите са открили своя нов дом.

Покажете следното изявление на старейшина Уилям Р. Уокър, бивш член на Седемдесетте, и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Независимо дали сте наследник на пионер, мормонското пионерско наследство на вяра и саможертва е ваше наследство. Това е благородното наследство на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ („Живейте предани на вярата“, Лиахона, май 2014 г., с. 97).

Защо според вас е важно за всеки член на Църквата да разбере, че „мормонското пионерско наследство на вяра и саможертва“ е тяхно наследство независимо от тяхното потекло?
По какъв начин знанието за пътуването на мормонските пионери може да вдъхнови членовете на Църквата днес в техните усилия да служат на другите и да помогнат в тяхното пътуване обратно към Небесния Отец?

Покажете следното изявление на президент Гордън Б. Хинкли (1910–1008) и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Ние сме тук днес като приемници на огромните усилия на пионерите. Надявам се, че сме благодарни. Надявам се, че носим в сърцата си дълбоко чувство на благодарност за всичко, което те са направили за нас. …

Скъпи мои сестри, колко сме благословени! Какво великолепно наследство имаме! То включва саможертва, страдание, смърт, визия, вяра, познание и свидетелство за Бог, Вечния Отец и Неговия Син, възкръсналия Господ Исус Христос. …

Ние почитаме най–много онези, които са били преди нас, като служим добре в делото на истината“ („True to the Faith“, Ensign, май 1997 г., с. 66–67).

Напомнете на учениците, че всеки член на Църквата е благословен от другите, които са подготвили пътя за него да се радва на благословиите на Евангелието. Насърчете учениците да помислят какво могат да направят, за да подготвят другите, включително своето потомство, да живеят във вяра и подчинение на Небесния Отец и Исус Христос.

За четене от учениците

Учение и завети 136
Гордън Б. Хинкли, „True to the Faith“, Ensign, май 1997 г., с. 65–67.