Урок 7

Оповестете вечното Евангелие

Въведение

Учение и завети съдържа откровения от Господ, дадени на някои членове на Църквата чрез Пророка Джозеф Смит, с които заповядва на членовете да се покаят и да съберат Неговите избрани. Църквата се разраства бързо, защото мисионери биват призовани от Пророка Джозеф Смит и се превръщат в инструменти в Господните ръце. Членовете на Църквата днес получават благословии от мисионерската работа, когато приемат и изпълнят своята отговорност да помогнат в споделянето на Евангелието.

Подготвително четене

Нийл Л. Андерсън, „Това е чудо“, Лиахона, май 2013 г., с. 77–80.
Л. Том Пери, „Доведете Ми души“, Лиахона, май 2009 г., с. 109–112.

Предложения за преподаване

Учение и завети 29:4-7; 33:2-7

Господ призовава служители, за да помогнат в събирането на чедата Му

Покажете следното изявление на президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Мисионерската работа е жизнената сила на Църквата. Тя е главното средство, чрез което тя расте. Заради това служение Църквата достига днешните си размери“ („Missionary Service“, First Worldwide Leadership Training Meeting, 11 януари 2003 г., с. 17).

Според вас, по какъв начин мисионерската работа може да се смята за „жизнената сила на Църквата“?

Обяснете, че в началото на възстановяването отделни хора често молят Пророка да търси откровение от тяхно име, за да им помогне да разберат как биха могли да допринесат към делото на Господ. Понякога такива откровения биват получавани за един човек, а понякога за много хора. Обяснете, че Учение и завети 33 е пример за откровение, получено от името на двама души: Езра Теър и Нортроп Суийт.

Поканете няколко ученика да се редуват и прочетат на глас Учение и Завети 33:2–7. Поканете класа да следят и да търсят думи, изрази или символи, които Господ използва и се отнасят за ролята ни в мисионерската работа и които наблягат на важността от провъзгласяването на Евангелието в последните дни.

Какви символи използва Господ? (Докато учениците отговарят, може да записвате отговорите им на дъската.)
Как тези символи показват нашата роля в мисионерската работа и наблягат на важността от провъзгласяването на Евангелието?

Поканете учениците внимателно да проучат стих 6 и да открият какво се постига, когато провъзгласяваме Евангелието пред другите. След това им кажете да предадат със собствени думи какво са открили. (Учениците може да използват различни думи, но трябва да разпознаят следния принцип: Докато провъзгласяваме Евангелието на Исус Христос пред другите ние помагаме за събирането на избраните от Господ. Може да пожелаете да разкажете, че след това откровение Езра Теър „изпълва плевнята си“ с хора, които да чуят как Джозеф Смит и останалите проповядват Евангелието (Documents, Volume 1: July 1828–June 1831, vol. 1 of the Documents series of The Joseph Smith Papers 2013 г., с. 206).

Споделете с учениците следното определение за събирането на Израил от старейшина Брус Р. Макконки (1915–1985) от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Събирането на Израил се състои във вярване, приемане и живот в хармония с всичко, което предлага Господ на Своя древен избран народ. … То се състои във вяра в Евангелието, присъединяване към Църквата и влизане в царството“ (A New Witness for the Articles of Faith 1985 г., с. 515).

Поканете един ученик да прочете на глас следния разказ за някои от първите призовани мисионери след организирането на Църквата. Кажете на класа да слушат и да открият как тези първи мисионери успяват в събирането на някои от избраните от Господ.

„(През есента на 1830 г.) Господ открива на Джозеф Смит, че Оливър Каудъри, Питър Уитмър-младши, Парли П. Прат и Зеба Питърсън трябва да „отид(ат) сред ламанитите и (да им) проповядв(ат Неговото) евангелие“ (У. и З. 28:8; 30:5–6; 32:1–3). Тези мисионери изминават около 2400 км., като за кратко проповядват сред различни индиански племена. … Обаче най-големият успех на мисионерите идва, когато спират в района на Къртлънд, Охайо. Там те кръщават около 130 обърнати, главно измежду конгрегацията на реформираните баптисти на Сидни Ригдън, откривайки по този начин мястото, където ще се съберат стотици членове на Църквата през следващата година. Мисионерите също обръщат и някои от заселниците на окръг Джаксън, Мисури, където по-късно ще бъде основан гр. Сион“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2007 г., с. 160; вж. също Richard Dilworth Rust, „A Mission to the Lamanites: D&C 28, 30, 32“,Revelations in Context series, 22 февр. 2013 г., history.lds.org).

Обяснете, че тези обръщания във вярата в северно Охайо повече от удвояват броя на членовете тогава.

Помолете учениците да прочетат Учение и завети 29:4–7 наум, като търсят определението за „избраните от Господ“.

По какъв начин Спасителят описва Своите избрани?

Обяснете на учениците, че делото на първите мисионери, служещи извън Северна Америка, включва голям пример за това как Господ използва Своите слуги да събират Неговите избрани. Помолете един ученик да прочете следното обобщение на глас: Кажете на класа да следят и да открият съвета на Пророка Джозеф Смит към старейшина Хибър Ч. Кимбъл (1801–1868).

„Хибър Ч. Кимбъл, член на Кворума на дванадесетте, си спомня: „Около 1 юни 1837 г. Пророкът Джозеф дойде при мен, докато седях в … храма в Къртлънд и шепнешком ми каза, “Братко Ибър, Духът Господен ми нашепна, „Нека служителят Ми Ибър отиде в Англия и провъзгласява Моето Евангелие, и отвори вратата на спасението за тази нация“. Старейшина Кимбъл е развълнуван от мисълта за такова начинание: „Почувствах се един от най-слабите Божии служители. Попитах Джозеф какво трябва да кажа, когато отида там; той ми отвърна да се обърна към Господ и Той ще ме води, и ще говори чрез мен със същия Дух, който е (ръководел) и него“.

Пророкът призовава също Орсън Хайд, Уилард Ричардз и Джозеф Фийлдинг, живеещи в Къртлънд, и Айзък Ръсел, Джон Снайдър и Джон Гудсън в Торонто, Канада. Тези братя трябва да се присъединят към старейшина Кимбъл в неговата мисия в Англия. Събирайки се в Ню Йорк Сити, те отплуват за Великобритания на кораба Гарик на 1 юли 1837 г. През първата година на мисионерите в Англия тази първа мисия извън Северна Америка довежда в Църквата около 2 000 нови обърнати във вярата. Старейшина Кимбъл пише радостен на Пророка: „Слава на Бога, Джозеф, Господ е с нас сред народите!“

От Наву от Пророка е разпоредена втора апостолска мисия във Великобритания, включваща повечето членове на Дванадесетте под водачеството на Бригъм Йънг. Тръгвайки през есента на 1839 г., Дванадесетте пристигат в Англия през 1840 г. Там те почват да се трудят, което към 1841 г. довежда над 6 000 обърнати в Църквата“ (Учения: Джозеф Смит, с. 327, 329).

Какъв съвет получава Хибър Ч. Кимбъл от Пророка Джозеф Смит?
Опишете момент, когато вие сте усетили, че Господ ви помага в усилията ви да споделяте Евангелието?

Учение и завети 4:1–7; 18:10–16; 31:1–12; 34:5–6; 39:20–23; 88:81

Онези, които са предупредени, трябва да предупредят своите съседи

Обяснете, че Учение и завети постоянно припомня на членовете на Църквата отговорностите и благословиите от участието в мисионерската работа. Нашата отговорност да споделяме Евангелието с другите е повтарящ се модел и тема в откровенията, записани в Учение и завети. Научаването да разпознават модели и теми позволява на читателите по–добре да пируват с думите на Христос (вж. Дейвид А. Беднар, „A Reservoir of Living Water“, (Среща край огнището в Университет Бригам Йънг, 4 февр. 2007 г.), speeches.byu.edu).

Поканете учениците да прочетат наум Учение и завети 88:81 и да обобщят със собствени думи как това се отнася до настоящите членове на Църквата. (Един от отговорите, които учениците може да дадат е, че всички, които са приели Евангелието на Исус Христос, са длъжни да го споделят с други хора).

Покажете следната таблица или я начертайте на дъската. Разделете класа на групи и дайте на всяка група по един от откъсите от Писанията. Кажете на учениците да прочетат възложените им откъси и да потърсят отговорностите и обещаните благословии от споделяне на Евангелието.

	Отговорности	благословии
Учение и завети 4:1–7
Учение и завети 18:10–16
Учение и Завети 31:1–12

След достатъчно време поканете учениците да споделят отговорите си с класа.

Покажете следното изявление на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас. Кажете на класа да слушат описанието на старейшина Беднар за личната отговорност да споделяме Евангелието.

„Верните ученици на Исус Христос винаги са били и винаги ще бъдат доблестни мисионери. А мисионер е последовател на Христос, който свидетелства за Него като Спасител и оповестява истините на Неговото Евангелие.

Църквата на Исус Христос винаги е била и винаги ще бъде мисионерска църква. Членовете на Църквата на Спасителя приемат така важното задължение да помагат при изпълнение на Божествената задача, дадена от Господ на учениците Му, както е записано в Новия завет:

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух:

Като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин“ (Матея 28:19–20).

Светиите от последните дни се отнасят сериозно към тази отговорност да учат всички хора от всички народи за Господ Исус Христос и Неговото Евангелие. …

Всъщност, ние чувстваме сериозната отговорност да занесем това послание до всички народи, племена, езици и люде“ („Дойдете и ще видите“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 107).

Защо членовете на Църквата на Спасителя трябва да смятат мисионерската работа за важно задължение?

Покажете следното изявление на старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли и поканете един ученик да го прочете на глас. Кажете на класа да следят текста и да помислят защо биха обмислили да станат по–усърдни в споделянето на Евангелието.

„Евангелието е фокусирано върху Единението на нашия Господ и Спасител. Единението осигурява силата, която да отмие нашите грехове, да ни изцели и дари с вечен живот. Всички безценни благословии от Единението могат да бъдат дадени единствено на онези, които живеят според принципите на Евангелието – вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение, получаване на Светият Дух и устояване до края, и получават обредите му. Нашето велико мисионерско послание към света, е че цялото човечество е поканено да бъде спасено и да влезе в стадото на добрият Пастир, сиреч Исус Христос.

Нашето мисионерско послание е подсилено от знанието за Възстановяването. Ние знаем, че Бог говори на Своите пророци днес, както Го е правил в древността. Знаем също, че Неговото Евангелие се отслужва със силата и властта на възстановеното свещеничество. Нито едно друго послание няма такова голямо и вечно значение за всички живеещи по земята днес“ („Доведете Ми души“, Лиахона, май 2009 г., с. 110–111).

Защо според вас всеки от нас трябва да стане по–усърден в споделяне на Евангелието? (Отговорите трябва да включват следното: Когато споделяме Евангелието с останалите, ние им предлагаме достъп до благословиите на Единението на Исус Христос).

Поканете учениците да проучат Учение и завети 34:5–6; 39:20–23, като търсят друга важна причина защо Господ ни заповядва да споделяме посланието на Евангелието с другите. (Учениците може да използват различни думи, но трябва да разпознаят следния принцип: Докато споделяме Евангелието на Исус Христос с другите ние им помагаме да се подготвят за Второто пришествие на Исус Христос).

Как разбирането на вечното значение на Евангелието ви помага да се мотивирате да го споделяте с онези, които не са от нашата вяра?
Опишете преживяване, което вие сте имали, когато сте споделяли Евангелието с други хора.

Дайте на учениците няколко минути да помислят и да запишат какво могат да направят, за да участват в споделянето на Евангелието. Например, те могат да запишат името на някого, когото познават и който не е член на Църквата в момента, и да се ангажират да споделят Евангелието с този човек. Поканете няколко ученика да споделят своите планове. Насърчете учениците да действат според всяко вдъхновение, което получат и да се молят всеки ден за възможност да споделят Евангелието с други хора.

За четене от учениците

Учение и завети 4:1–7; 18:10–16; 29:4–7; 31:1–12; 33:2–7; 34:5–6; 39:20–23; 88:81.
Нийл Л. Андерсън, „Това е чудо“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 77–80.