Урок 26

Откровението за свещеничеството

Въведение

През 20 в., докато мисионерската работа се разпростира по цялата земя, ръководителите на Църквата се молят за напътствие относно ограниченията при ръкополагане в свещеничеството и предлагането на храмовите обреди за членове на Църквата от африкански произход. Категорично откровение получават президент Спенсър У. Кимбал, неговите съветници от Първото президентство и членове на Кворума на дванадесетте апостоли в Солт Лейк Сити на 1 юни 1978 г. Участвайки в урока, учениците по–добре ще разберат как да подхождат към евангелските въпроси с вяра и също така ще научат обстоятелствата и истините отнасящи се до това откровение.

Подготвително четене

Гордън Б. Хинкли, „Priesthood Restoration“, Ensign, окт. 1988 г., с. 69–72.
„Race and the Priesthood“, Gospel Topics, lds.org/topics.
Ahmad Corbitt, „A Personal Essay on Race and the Priesthood“, част 1–4 от Perspectives on Church History series, history.lds.org/section/perspectives-on-church-history.

Предложения за преподаване

Въведение към Официално изявление 2

Подхождане към евангелски въпроси с вяра

Представете следната ситуация на класа:

Един ден след училище, към Скот се обръща друг член на Църквата, който отскоро се терзае с въпроси относно учението на Църквата. Скот усеща, че може по някакъв начин да помогне на своя приятел, но след това се чуди дали не трябва да постъпи различно следващия път, когато някой член на Църквата се обърне към него в подобна ситуация.

Попитайте учениците какво са направили, за да помогнат на членове на Църквата, които са се обърнали към тях с искрени въпроси за Църквата и нейното учение.

Покажете и прочетете следното изявление на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство:

„Питането е началото на свидетелството. Някои хора могат да се чувстват смутени или недостойни, защото имат сериозни въпроси относно Евангелието, но не бива да се чувстват по този начин. Задаването на въпроси не е белег на слабост, то е предвестник на израстване.

Бог ни заповядва да търсим отговори на своите въпроси и желае само да търсим „с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ (Мороний 10:4). Когато правим това, истината за всичко може да ни бъде сторена знайна „чрез силата на Светия Дух“ (Мороний 10:5).

Не се бойте, задавайте въпроси. Бъдете любознателни, но не се съмнявайте! Винаги се дръжте здраво за светлината и вярата, които вече сте получили“ („The Reflection in the Water“ (Среща край огнището на ОСЦ за младежи,1 ноем. 2009 г.), с. 7 ldschurchnewsarchive.com).

Какво от това, на което учи президент Ухтдорф, може да помогне на някого, който има въпроси свързани с доктринални, исторически или социални теми, засягащи Църквата? (Помогнете на учениците да разберат следния принцип: Ако желаем да упражняваме вяра в Исус Христос, то с течение на времето искрените въпроси могат да ни дадат отговори от нашия Небесен Отец).

Обяснете, че една от историческите теми, за които някои членове на Църквата имат въпроси, засяга църковно правило, което е в сила от средата на 19 в. до 1978 г., с което се ограничават чернокожи мъже от африкански произход да бъдат поставяни в свещеничеството. То също така забранява на чернокожите жени и мъже да участват в храмово надаряване или запечатващи церемонии. Поканете един ученик да прочете на глас следното изказване, което е извадка от въведението към Официално изявление 2 (намиращо се в Учение и завети). Кажете на учениците да помислят как тази информация може да помогне на онези, които имат притеснения по този исторически въпрос.

„Книгата на Мормон проповядва, че „всички са равни пред Бог“, включително „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33). В историята на Църквата хора от всяка раса и етнически произход в много държави са били кръщавани и са живели като верни членове на Църквата. По времето, когато живее Пророка Джозеф Смит, само няколко чернокожи мъже членове на Църквата са били ръкоположени в свещеничеството. В ранната си история ръководителите на Църквата престават да дават свещеничество на чернокожи мъже от африкански произход. Църковните летописи не дават ясна информация за произхода на тази практика“ (въведение към Официално изявление 2).

Какви важни истини съдържа това изявление за онези, които може би се терзаят от този въпрос?

Обърнете внимание на изречението, което казва: „Църковните летописи не дават ясна информация за произхода на тази практика“. Макар че някои хора могат да предположат защо мъже от африкански произход не са били надарявани със свещеничество по онова време, тези причини няма да бъдат точни. Помолете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Ако четете Писанията с този въпрос на ум: „Защо Господ заповядва това, а не заповядва онова“ ще откриете, че в по–малко от 1 на 100 заповеди са дадени някакви причини. Не е типично за Господ да дава причини. Ние (смъртните) можем да дадем причини за откровение. Ние можем да дадем обяснения на заповедите. Но когато го правим, сме сами. Някои хора дават причини за онова, за което говорим тук днес (расата и свещеничеството) и се оказва, че те много грешат. …

… Нека не повтаряме грешката, допусната в миналото, в тази и в други области, като се опитваме да даваме причини за откровение. Обясненията се оказаха измислени до голяма степен от човека“ (Life’s Lessons Learned 2011 г., с. 68–69).

Защо е разумно да избягваме спекулациите защо хора от африкански произход не са получавали свещеничество или не са имали достъп до храмови обреди преди 1978 г.? (Хората говорят с ограничена перспектива, а Бог не ни е дал причините).

Наблегнете, че в наши дни Църквата отрича теориите, предлагани в миналото по този въпрос: черната кожа е знак за божествена немилост или проклятие; черната кожа отразява неправедни постъпки в доземния живот; смесените бракове са грях или хората, от която и да е друга раса са по–нисши от другите във всяко отношение. Ръководителите на Църквата днес недвусмислено заклеймяват всеки вид расизъм, в миналото и в наши дни, под каквато и да е форма. (вж. „Race and the Priesthood“, Gospel Topics, lds.org/topics).

Как може вярата на хората в Исус Христос да им помогне да се справят със своите въпроси или притеснения относно ограниченията в свещеничеството, които съществуват преди 1978 г.?

Официално изявление 2

Свещеничеството и храмовите благословии се дават на всеки достоен член на Църквата

Обяснете, че преди 1978 г. хиляди хора от африкански произход в различни народи приемат истинността на възстановеното Евангелие. Ръководителите на Църквата в Солт Лейк Сити получават много писма от некръстени обърнати във вярата от Нигерия и Гана, с молба да бъдат изпратени мисионери в Африка. Години наред ръководителите на Църквата с молитва обмислят въпроса, но усещат, че все още не е дошло времето за изпращане на мисионери в Африка. В Бразилия верни чернокожи членове помагат при построяването на Храма Сао Паоло, обявен през 1975 г., макар да знаят, че няма да могат да влязат в него.

Информирайте учениците, че Официално изявление 2 съдържа официалното обявяване на откровението, получено от президент Спенсър У, Кимбал, неговите съветници от Първото президентство и 10 члена от Кворума на дванадесетте апостоли. Откровението е получено на 1 юни 1978 г. Поканете един ученик да прочете на глас първия абзац под думите „Скъпи братя“. Поканете класа да следят текста и да открият на какво ръководителите на Църквата споделят, че са станали очевидци.

На какво са станали очевидци ръководителите на Църквата по света?
Какво вдъхновява ръководителите на Църквата, след като стават очевидци на разрастването на Господното дело?

Поканете един ученик да прочете на глас следващия абзац, който започва с думите „Имайте предвид обещанията“. Поканете класа да открият как реагират ръководителите на Църквата на своите вдъхновени желания? Попитайте:

Как реагират на своите вдъхновени желания президент Кимбал и други ръководители на Църквата?
Според първите 3 реда в този абзац, какво знаят ръководителите на Църквата за ограниченията в свещеничеството? (Те знаят, че на някакъв етап всички достойни мъже ще имат възможността да получат свещеничество).

Обяснете, че години наред преди 1978 г., знаейки, че е нужно откровение, за да се предприеме промяна, Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли обсъждат ограниченията в свещеничеството и се молят по въпроса. Покажете следното изявление на президент Спенсър У. Кимбал (1895–1985) и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Ден след ден отивах сам и с голяма тържественост в горните помещения на храма, където принасях душата си и полагах своите усилия да продължим напред с програмата. Желаех да върша онова, което Той искаше. Говорех за това с Него и казвах: „Господи, желая само онова, което е право. Не правим планове да се развиваме бързо. Желаем само онова, което Ти желаеш и го искаме тогава, когато Ти го поискаш и не по–рано“ (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball 2006 г.с. 238).

На какво ни учат думите на президент Кимбал за начина, по който пророците търсят откровение? (След като учениците отговорят, може да запишете следната истина на дъската: Пророците търсят волята на Господ в ръководеното на Църквата).

Поканете един ученик да прочете на глас следващите два абзаца от Официално изявление 2, които започват с „Той чу нашите молитви“. Кажете на класа да следят за Господния отговор на молитвите на президент Кимбал, неговите съветници в Първото президентство и членове на Кворума на дванадесетте апостоли.

Какъв е Господният отговор на молитвите на Неговия пророк? (Наблегнете на посланието на Господ в това откровение: Благословиите на Евангелието на Исус Христос са достъпни за всички чеда на Небесния Отец).

За да помогнете на учениците да разберат как е получено откровението, записано в Официално изявление 2, споделете следното изказване на президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008), който присъства в храма в деня на получаване на откровението:

„В стаята се усещаше осветена и свещена атмосфера. За мен усещането беше сякаш се отвори канал между небесния трон и молещия се на колене Божий пророк, който бе в компанията на своите братя. Духът Божий беше там. И чрез силата на Светия Дух при пророка дойде уверение, че това, за което се молеше, беше право, че времето е дошло и че сега удивителните благословии на свещеничеството трябва да бъдат дадени на достойните мъже навсякъде, независимо от потеклото им. …

Всеки от нас знаеше, че моментът за промяна е дошъл и че това решение е дошло от небесата. Отговорът беше ясен. Цареше съвършено обединение между нас по отношение на нашето преживяване и нашето разбиране“ („Priesthood Restoration“, Ensign, окт. 1988 г., с. 70).

Обяснете, че скоро след получаването на откровението за падане на ограниченията в свещеничеството, са изпратени мисионери в Африка. От тогава се строят храмове на континента, организирани са повече от сто кола и стотици хиляди хора получават обредите на Евангелието за себе си и за починалите си предшественици. (Вж. например „Mormons in Africa: A Bright Land of Hope“, mormonnewsroom.org; „Emerging with Faith in Africa“, част 1–3, lds.org/prophets-and-apostles/unto-all-the-world).

Покажете следното изявление на старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете:

„На всеки континент и отвъд островите в океана, вярващите се събират в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Различията в културното минало, езика, пола и чертите на лицето стават незначителни, когато членовете изгубват себе си в служба на своя обичан Спасител. Посланието на Павел се сбъдва: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Галатяните 3:27–28).

Единствено разбирането за истинското бащинство на Бог може да донесе пълно възхищение от истинското братство между хората. Това разбиране вдъхновява желанието да строим мостове на сътрудничеството, вместо стени на изолация“ („Teach Us Tolerance and Love“, Ensign, май 1994 г., с. 70).

Как Евангелието ни подготвя да се обединим с хора от различен произход?
Какви примери сте виждали на членове на Църквата от различен произход да се сближават в единство и сътрудничество?

В заключение поканете учениците да обмислят как биха отговорили, ако бъдат попитани защо Църквата не надарява със свещеничество мъже от африкански произход в определен период. Потвърдете, че е подходящо да се обясни на други хора, че не знаем защо се появяват ограничения в свещеничеството и че трябва да споделяме и свидетелстваме истините, които знаем.

За четене от учениците

2 Нефи 26:33; Официално изявление 2.
„Race and the Priesthood“, Gospel Topics, lds.org/topics.